Joomla Templates Mobile by About Justhost

izbori 2013
Моят приятел, поетът Тома Троев, публикува днес едно свое великолепно стихотворение „ДЪРВОТО НА ЖИВОТА”, пред което няма как да стоиш равнодушно и да не се замислиш още веднъж сериозно, за вечните, големите въпроси, съпътстващи нашето тайнствено битие на планетата Земя. Всъщност Бог е замислил толкова интересни и велики неща за хората, че чак ангелите тръпнели от нетърпение да научат нещо повече за тях, се казва в Библията.
Какво представлява ДЪРВОТО НА ЖИВОТА и къде се намирам аз в него, какъв е смисълът от това къде се намирам, следи ли някой къде съм и в коя посока се движа? Всеки човек, след тежко изпитание, си задава тези въпроси.
Аз мисля, че би трябвало да има две дървета на живота – едно земно, където сме ние сега и едно небесно. От земното се отива в небесното - вечното.
Още след раждането ни, Бог сигурно ни поставя не в корените, а на първия клон на Дървото на живота – на светлото. Оттук нататък трябва да опознаем света и да вземем решение дали ще следваме светлината или тъмнината. И не случайно в Светите писания един от древните автори на псалмите казва на Бог: „Чудно и страшно съм създаден”. Така е, всеки човек е чудно създаден, защото може да приеме естеството на Исус Христос и да тръгне нагоре към върха на Дървото на живота, където се намират светлочувствителните клончета, обърнати винаги към светлината и слънцето. Това е пътят на чистия, почтения и родолюбив човек. Но всеки човек е и страшно създаден, защото може да приеме естеството на дявола и да тръгне надолу към корените, да изпълзи от пръста и да стане престъпник. Такива са например всички сегашни наши политици, до един - жестоки тирани.
Сигурно не е толкова важно в коя част от Дървото на живота се намираш, важна е посоката, която следваш. И ако земният ти път приключи, тогава, когато си вървял нагоре, в същия миг се озоваваш в Небесното дърво на живота – завинаги.
Така мисля.

Автор Жельо Михайлов.

Дървото на живота

От семенце в пръстта или протон,
виж как се извисява по размери!
Но между двете, общия закон
никой досега не е намерил.

Дали не е огромен слънчоглед,
където зреем в милиони клетки?
Заложил петдесет на петдесет,
на Господ не му е до тънки сметки.

Тогава може и да е чинар,
планетите - тъй малки и зелени.
Или огромни, гладки като нар,
са жълти, сини, или пък червени...

Виж - казват ми - светът е черно-бял
и много повече е тъмнината.
Това, което той е разпрострял,
не е лице - това са му краката...

И до колене, ако е в пръстта,
а пък лицето другаде - оттатък,
тогава в пустотата има път,
и той като светкавица е кратък.

Но ако Бог е толкова голям,
светът ни горен ли е или долен?
Объркан съм сега - и аз не знам
дали в короната сме - или в корен.
Тома Троев
16. 09. 2014 г.

Материал на "Идея за България"
21 септември 2014 г.

Добавете коментар


Реклами от Google