Позволих си да използвам част от заглавието на прекрасната статия на проф. Ивайло Дичев, публикувана в www.actualno.com с единствената мисъл да потвърдя и доразвия богатата теза, която той е заложил в нея.
Образованието е основа на науката и човешката цивилизация. То е най-мощния стълб на победилата реална демокрация в развития Европейски Запад. Ето защо Западноевропейските развити страни, които след II Световна война развиха до най-голяма висота в света демократичния управленчески модел на държавите си, поставиха двата стълба на социалните си системи - образованието и здравеопазването - за приоритетни на обществата си, наблегнаха на мощното участие на държавата в него, образоваха нациите си, с голяма грижа здравето им и това е в основата на техния могъщ икономически, социален, обществен просперитет и висок жизнен стандарт.
Много от тези развити страни на Европа имат по-малко природни и национални богатства от България, но наблегнаха на образованието, създадоха висококачествена наука, свързана с икономиката и производствата им, на нейна база стъпи икономиката и обществените им отношения и сега вече имат богати и проспериращи нации, със силни и еднакво грижовни към всички граждани държави, произвеждат и изнасят високи технологии.
За пример от тях ще дам Финландия, моята втора родина вече 25 години. Тя е била най-бедната страна в Европа и по-бедна на природни богатства от България. След II Световна война тя тръгна по стъпките на западноевропейската цивилизация, без да вземе помощта "Маршал", съсредоточи се в себе си и разработи двете си природни богатства - дървото и водата, въведе безплатното и общодостъпно образование по всички нива - от 1-ви клас до последен курс на университета (същото е и със здравеопазването), остави го в публичната сфера или под могъщата ръка на държавата си като образова великолепно нацията си.
От началото на 80-те години Финландия не изнася, нито сече и едно свое дърво, тя само внася суров дървен материал за преработка и изнася високи технологии в дървообработвателната, хартиената промишленост, електрониката и много други сфери. Финландия строеше след II Световна война с държавна собственост планиран и държавно-управляван капитализъм и както останалите си западноевропейски страни започна да приватизира бавно и внимателно от 1989г. насам. Благодарение на мощните държавни реинвестиции в други сектори на икономиката, тя разви всички възможни производства, от пиле мляко, създаде работа, възможности за труд и висок жизнен стандарт на нацията си.
В последните 20 години Финландия 10 пъти вдигна Брутния си национален продукт и се нареди сред най-богатите държави в Европа. В основата на този неин прогрес е европейския най-високо развит в света модел "реална демокрация" в управлението на държавата.
България е вече член на ЕС и той трябва да стане неин приоритет, тя трябва да върви по пътя на големите в Европа, като ползва богатия опит на нашия най-стар и най-развит континент в Света - родителят на всички мощни идеи, движещи човечеството напред.
Преподавателите и учените в България трябва да бъдат добре заплатени, за да бъдат стимулирани и да произвеждат качествен продукт - високо образовано поколение на България, което ще създава бъдещето й и просперитета на нацията й.
В Европейския съюз заплатите на учителите и преподавателите започват с 20% над средната заплата, като се има предвид, че в развитите държави на ЕС от Средна и Северна Европа средната заплата варира някъде към 2500 евро. Настоящите нищожни заплати в сектора на българското образование от 250 - 300 лева са просто убийствени не само за този сектор, но и за останалите граждани, работещи в другите обществени сектори - това е буквален геноцид, извършващ се над българския гражданин. А нивото на заплатите в обществения сектор влияе върху формиране заплатите в частния сектор.
Но не само преподавателите трябва да се борят за по-високи заплати, трябва да се вдигне на стачна борба целия обществен сектор за вдигане на заплатите във всички обществени сфери. Оказаха се най-борбени българските учители. В зависимост от цените в България сега и сравнено с останалите европейски държави на ЕС, българинът трябва да има в обществения сектор най-малко 800 евро средна заплата и 400 евро минимална заплата и с въведен "реален социален минимум" за всеки гражданин по подобие на останалите европейски държави от ЕС.
При въведен такъв "реален социален минимум", под който не може да падне дохода на никой гражданин, автоматично ще се регулира минималната работна заплата, без тя да бъде обявена официално. Вдигнат ли се заплатите в обществения сектор, въведе ли се реалния социален минимум, автоматично се вдигат и регулират заплатите в частния сектор.
Месечният реален социален минимум трябва да се изчислява на човек от населението така: (потребителска кошница + разходи по жилище (наем, вода, ток, отопление) + разходи по здравеопазването + разходи по образованието). Това е общоприета формула на "реалния социален минимум" в социалните системи на всички страни на ЕС и включените елементи в него са минимални и задължителни.
Българските управляващи сега се противопоставят на исканията на преподавателите, защото знаят, че тяхната борба ще бъде последвана от останалите граждани, работещи в обществените сфери. За управляващите това предполага и намирането на революционни решения и действия за развитието икономиката, защото тя е в основа на социалната сфера и я определя. Това предполага и незабавно създаване в дългосрочен план за възстановяване на унищожената икономика на България, след преминалия ураган на престъпно направената приватизация в прехода, въвеждането на "реален социален минимум", със силно развитие на производствата, от което ще има и мощни постъпления от данъчната сфера в бюджета на държавата.
Управляващите отлично знаят това, но са и уплашени от мисълта, че е нереализуемо от тях. В замяна на всичко те изфабрикуваха идеята за нов данък "образование", като компенсация за вдигащите се заплати. Като че ли няма България и сега такъв данък с най-голямото в ЕС ДДС върху книгите - 20%? Правителството се оказва не само супер некадърно, но и в управлението блесна неговата същност - то е олицетворение на политическата система, установена в България след 1989 г., в годините на прехода.
Преди няколко дни стана ясно, че България има 16 пъти по-големи приходи в държавния бюджет отколкото разходите. Редно е да се зададе въпроса - къде отива излишъка? На една част от тях се дава публичност с натрупване в т.н. "държавен резерв", останалата част просто не се вижда, защото или отива в джобовете на управляващите или за техните партийни олигархии.
Огромната политическа корупция по най-високите етажи на властта определя настоящето ежедневие на България. Българските настоящи управляващи са огледално лице на своите партии, които се родиха в криминалния преход на България – 1989 г. - 2007 г., когато се сменяше собствеността. По своята същност българският преход е толкова криминален и престъпен, че няма да срещнете подобно нещо в никоя друга европейска страна, нито в историята на европейския капитализъм и натрупване на началния капитал въобще. И по този показател България си остава пак "единствена" в Европа и това се знае отлично от западноевропейците.
Покрай криминалната смяна на собствеността, управляващите партии от всички цветове, под флага и ръководството на БСП, се превърнаха в олигархичен тип бизнес партии на едрия капитал, съсредоточил в ръцете си милиарди престъпно заграбени национални богатства, творени с хилядолетия от ръцете на целия български народ - прибраха си природата, въздуха и слънцето му. Фактически тези заграбени капитали се съсредоточиха в олигархични групички, кръжащи около управляващите партии в прехода и майката хранилница, които "назначават" техните ръководства и "кадруват" в тези партии и които държат всички официални медии. За това няма да видите нито един способен държавник, излязъл от тяхна среда, а ще видите малки, нищожни хорица, парвенюта от всякакъв калибър, повечето криминални по манталитет типове, които обаче са единствено верни на интересите на олигархията си.
Такива хора сега управляват България и за тях е важно само да държат и да не изпуснат реалната власт (икономическата и политическата) в държавата. За това и се стремят неистово към нея, изпуснат ли политическата власт, проклятието на народа ще се стовари върху тях, ще лъснат лицата на кражбите им, ще им се поиска отговорност не само за кражбите, но и са лошото управление на държавата, което пък от своя страна се върши ежедневно в развитите демокрации на Голяма Европа.
Нещастието на българския преход, се състои в това, че т.н. смяна на собствеността се осъществи при липса на развито демократично съзнание в обществото. Споменах по-горе, че процесът на приватизация в западноевропейските развити държави и демокрации започна някъде от 1989 г. но дори в 2007г. той не е завършен и върви с много по-бавни темпове.
Западноевропейските държави в по-голямата си час продължават да имат 40-45 % държавна икономика и напук на бързо приватизираща България, вдигнаха многократно Брутния си национален продукт, докато България 2007 г. с БНП - 15 милиарда евро, не може да достигне все още нивото на БНП от 1989 г. - 29 милиарда долара по статистика на американското ЦРУ.
Защо се получава така? Разковничето на успеха на западноевропейците е във високоразвитото демократично съзнание на техните общества и политическите им елити и липсата на политическа корупция. Сделки като "БТК" или "Тракия", както и хилядите други приватизационни и концесионни сделки у нас, направени с клиентелистко-партиен маниер в полза на 5% облагодетелствана част на обществото ни и в ущърб на другата 95%, няма да видите в нито една развита европейска държава - там приватизацията се извършва за облагодетелстване на цялото общество и без да се нанесе нито цент ущърб на държавата им.
Изводът е един - за да има бъдеще българския народ трябва да се извърши лустрация на управлявалите партии в прехода на България, начело с БСП и нейните производни - СДС-тата, НДСВ, ДПС включително и ГЕРБ - събрал изпадналите хамелеони от големите. Заедно с лустрацията да се извърши и КАТАРЗИС НА ПРЕХОДА, като се ползва опита на развитите европейци, да се преразгледат извършените приватизационни сделки и се приложат техните форми на приватизация и концесиониране.
И най–важното, да се накажат виновниците за кражбите и корумпираните. Отговорността за лошо управление и наказване на корумпираните е ежедневие в развитите демократични страни на Европа, от тях спокойно може да се черпи опит. Така ще се отвори пътя за смяна на установеното в прехода политическо статукво и за създаване на новите, автентични леви и десни партии на България (тук не включвам като нова популистката партия Атака, която много говори, но нищо не прави).
Що се отнася до 2 милиарда лева, които България даде за участието си в Ирак - народна пара от залъка на всички данъкоплатци, време е да се каже истината за тях - те бяха дадени с единствената цел новите американски собственици на иракския нефт да дадат правото на българските фирми, намиращи се в Ирак (бившите държавни външнотърговски дружества вече приватизирани, станали сега фирми и на БСП и всичките й производни и управляващи партии прехода) да добиват нефт, като пълнят партийните хазни и просто да крадат външния дълг на Ирак, пак от залъка на българския народ.
Когато българското общество се научи да търси отговорност от управляващите си как се харчат до цент парите на данъкоплатците и когато българските управляващи започнат да питат данъкоплатците и да им дават отчет за за всеки изхарчен цент, можем да кажем с увереност, че имаме вече развито както гражданско общество, така и демократично съзнание и сме тръгнали по пътя на големите европейци.
Справедливата борба на българските учители трябва да бъде подкрепена от всички честни български граждани, тя ще стане началото и пътя за установяване на реалната демокрация в България и разковничето на по-доброто бъдеще на народа й.
Авторски материал на Идея за България
Автор: Дора Апостолова, Хелзинки,
11.9.2007
Статията е публикувана в интернет сайта на Движението www.ideyazabulgaria.dir.bg и на финландски език във финландската медия Suomen kuvalehti