| Стенограмата от 341 -то заседание на НС по "златната" сделка Дънди-Челопеч | |
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, питане от народния представител Минчо Христов към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Господин Христов, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Димитров. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля да ме информирате каква е политиката на българското правителство в областта на концесиите за добив на стратегически суровини като златото. Засяга ли износът на злато икономическите интереси на България? Разбирате, че Ви питам за златната концесия в Челопеч, която в момента се държи от канадската компания “Дънди прешъс метълс”. За разлика от някои народни представители от дясната опозиция, които от тази трибуна открито лобираха за чуждите концесионери, аз ще Ви питам съвсем ясно: докога правителството ще търпи този така наречен концесионер? Какви са фактите? През 1999 г. правителството на Иван Костов продава комбината в Челопеч за 6 млн. долара. Тогава е дадена и концесията за находището срещу 1,5% концесионна такса. Тоест срещу 100 кг добито злато от концесионера българската държава получава 1500 грама. Правителството на гражданина Кобургготски решава, че и това е много за държавата и намалява таксата наполовина. Тоест 100 кг злато за концесионера – 750 грама за България. Всеки разбира за какво престъпление става дума. По най-скромни оценки в находището “Челопеч” има около 14 млрд. лв. полезни изкопаеми – злато, платина, сребро, мед. Според експерти това е най-богатото златно находище в Европа. Според действащия концесионен договор, повтарям, държавата получава под 1% от собственото си злато, а канадската фирма – над 99%. За целия период на концесията България ще получи около 139 млн. лв., докато концесионерът ще спечели над 5,5 млрд. лв. Цифрите са точни, господин министър, получени са от Министерството на околната среда по време на официалното изслушване, проведено в Комисията за борба с корупцията. Наглостта на канадските концесионери обаче не стига дотук. Те настояват да увеличат драстично добива на злато като използват силно токсични цианиди. Този метод е забранен в много европейски държави заради опасността за здравето на хората. Избират се само най-богатите златни жили като за кратко време се извлича максимално количество злато. Проблемът е, че останалите по-бедни жили се циментират заедно с отровите и не могат да бъдат използвани никога повече. Тоест България губи завинаги най-богатото си златно находище. На бъдещите поколения ще останат около 25 млн. тона силно токсични цианиди и арсениди. Двадесет и двама български учени-геолози наричат в свое отворено писмо тази концесия грабеж и престъпление. Как ще я наречете Вие, господин министър, след изложените от мен тук факти? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Христов, аз така и подозирах, че не питате това, което сте питали, но разбирате, че не мога да отговоря на това, което не сте запитали. Аз ще Ви прочета подготвените от експертите отговори на Вашето питане, но нямам възражение в допълнителното време да отговоря и на тези въпроси, които повдигнахте, тъй като Вашият въпрос е: „Каква е политиката на Република България в областта на публично-частното партньорство, касаеща добива на стратегически суровини като златото и накърнява ли износът на злато стратегическите и икономически интереси на България?” – това е въпросът. Политиката на правителството на Република България в областта на публично-частното партньорство, касаещо добива на стратегически суровини като златото, е регламентирана в Закона за подземните богатства, Валутният закон, Закона за данък върху добавената стойност, Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и по заняти, както и в редица европейски нормативни актове. Публично-частното партньорство в тази област произтича от това, че подземните богатства са определени като изключителна държавна собственост както с Конституцията на Република България, така и със специални закони и са вкарани в стопанския оборот чрез предоставяне на концесия за добива им. Законът за подземните богатства урежда условията и реда за опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства на територията на Република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море. Държавната политика в тази област се разработва и предлага на Министерския съвет от министъра на околната среда и водите съвместно със заинтересованите министерства и ведомства. Просто ви подсказвам кой е адресатът на тази част от Вашия въпрос. От друга страна, Законът за подземните богатства въвежда единни изисквания и условия за предоставяне на права за търсене, проучване и добив на всички подземни богатства на територията на нашата страна в това число и за златото. В тази връзка няма специален режим за предоставяне на права за добив на злато, както и няма подземни богатства, които да са определени с нормативен акт като стратегически суровини за страната, защото в условията на пазарна икономика и международен пазар достъпът до суровини е въпрос на търсене и на предлагане. Към настоящия момент всички мини за добив на метални подземни богатства, в това число и за злато, са частна собственост и техните притежатели при осъществяване на сделки с благородни метали се ръководят от принципите на пазарната икономика при спазване на изискванията на законодателството в тази област. Съгласно наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях по занятие, лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях по занятие са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите чрез вписване в публичен регистър. При първично и вторично добиване на злато се изисква регистрация по тази наредба и получена концесия по Закона за подземните богатства. При преработване на злато регистрираните лица са длъжни да представят ежегодно в Министерството на финансите информация за преработените благородни метали по количество и видове и направления за реализация в страната и в чужбина. По отношение на втория Ви въпрос бих искал да Ви информирам, че към настоящия момент няма предприятие за добив, което да изнася злато от България, защото добиваното злато като правило не е предмет на международна търговия, тъй като не е рафинирано и доведено до международните изисквания за качество. Добитото злато се продава на металургични предприятия, които допълнително го преработват до изискванията на пазара. Такива предприятия в нашата страна са основно Комбинатът за цветни метали – Пловдив, и „Комерио Мед” в Пирдоп. При други находища като находище „Челопеч” добиваният медно-златен концентрат със съдържание на сребро се изнася и се продава извън България, защото условията в страната не дават възможност за неговата преработка на място поради високото съдържание на арсен в него. В този случай, въпреки че е икономически неизгодно за България да изнася суровина, а не готов продукт, това се прави поради екологичните изисквания. Държавата обаче има принципна възможност да получава дължимото от концесионерите възнаграждение в натура, тоест самородно злато или концентрат вместо пари, но тази възможност не се прилага, тъй като става безмислено. С приходите от концесиите България би могла да си купува злато на международния пазар, ако има такава потребност. Разбира се, държавата би могла да договори в концесионните договори и цялостно изкупуване на продукцията от добивните предприятия, но това едва ли е икономически оправдано. Ако на държавата й е необходимо злато, то тя може да го купи по всяко време както от местни производители, така и от международните пазари. В заключение искам да кажа, че износът на злато или злато, съдържащо концентрати, не накърнява икономическите и стратегически интереси на България. Напротив, чрез този износ подобрява платежния баланс на страната, както и всяко експортно ориентирано производство. Повтарям, в следващата част от отговора бих отговорил и на конкретните въпроси, които поставихте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, но се обръщам към него като му правя забележка: господин Христов, ето Вашето питане. То се състои от две изречения. От тези две изречения Вие тук 3,5 минути измествате въпроса и поставяте в крайно неловко положение министъра. Защо не зададохте въпроса така, както преди малко го развихте и щеше да Ви се отговори? Имате думата за два допълнителни въпроса. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Въпросът беше много ясно развит, господин председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но неясно написан. МИНЧО ХРИСТОВ: Отговорът също беше ясен. Министърът преди малко съобщи, че това е икономически неизгодно за България. Ще дам още няколко факта. Когато е сключен договора за концесия, цената на златото е около 430 долара за трой унция. Нормата на печалба спрямо инвестирания от „Дънди капитал” е трябвало да се възвърне за четири години. В момента обаче цената на златото е около 1000 долара. Тоест концесионерът има норма на печалба от над 50% годишно. Къде по света има подобна норма на възвръщаемост, господин министър? Дори в колониалните държави, в Африка вече няма подобни абсурди. Считате ли за нормално, че по време на изслушването в Комисията за борба с корупцията концесионерите се опитаха да манипулират и заблудят народните представители с някакви измислени прогнозни цени на банката „Мерил Линч”, за да намалят своите печалби? Според тях например цената на златото в близките години щяла да бъде около 510 долара за трой унция. В момента обаче на Лондонската борса цената на златото е точно два пъти по-висока и стремително продължава да расте. Това впрочем е същата банка – „Мерил Линч”, в която преди работеше господин Милен Велчев и която спечели стотици милиони от преобразуването на външния дълг на България през 2002 г. и която беше разследвана от генералния прокурор на Ню Йорк за злоупотреби за милиарди долари в САЩ. Какви конкретни действия, господин министър, ще предприемете, за да защитите интересите на България от тези така наречени концесионери? Защо българската държава не експлоатира сама своето най-богато находище и не печели от това? Имаме и специалистите, и опита, и материалните възможности, и сме го правили в продължение на десетилетия. Защо трябва да даваме тази стратегическа суровина на шепа чужди концесионери? Не искам да използвам по-силни думи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Христов, пак повтарям, ако си бяхте задали така въпроса, щяхте да получите точно такива отговори, каквито очаквате. Нещо повече, част от личните ми разбирания съвпадат с логиката, която развивате. Не са малко държавите в света, особено тези, които имат добив на нефт, които от добива на нефт създават национални фондове за развитие и гарантират просперитета си и в момента, но и в едно по-далечно бъдеще. Нямаме нефт, почти нямаме газ, но в случая Вие сте прав, че имаме злато и то е едно от най-богатите находища на територията на Европейския съюз. От тази гледна точка нямаме различия. Водят се тежки и сложни разговори с концесионера, Вие разбирате, че не е в интерес на България да настрои инвестиционната общност в целия свят срещу нас примерно с неизпълнение на договора. Договорът си е договор и той трябва да се спазва. За голямо съжаление сте прав и с второто нещо. Госпожа Шулева в началото на 2004 г. по непонятни за мен причини намалява концесионното възнаграждение два пъти – точно тогава, когато цените тръгват нагоре. Аз не виждам някаква национална или икономическа логика в този акт, но това са фактите и това е договорът, който българското правителство в момента спазва. Има огромен външен, в това число и дипломатически натиск, ние да коригираме поведението си, примерно да разрешим това, което „Дънди Прешънс” иска от нас. Водим преговори и ще Ви кажа, че те се водят точно в посока за защита на интереса на българите. Първото, което искаме в зависимост от доходността, тъй като в някои случаи доходността достига не 50%, тя достига 70%. Ние искаме при доходност от такива порядки концесионното възнаграждение да бъде поне 10%, което ще гарантира, около 22 млн. долара доходи на държавата годишно. Аз съм съгласен и с втората част на Вашето твърдение, че това е национално богатство. Неслучайно Конституцията му е дала особен статут и е заявила, че това принадлежи на българите днес, утре и вдругиден. От тази гледна точка неговото изчерпване най-вероятно не е в интерес на нашите деца и на нашите внуци. От тази гледна точка имаме предложение държавата, ако разреши ново концесионно споразумение, ако разреши по-голям добив и преработка, да се включи като съсобственик в това ново дружество. Какъв ще бъде процентът, разбирате, че е въпрос на преговори. Но, за да не вкарваме държавният интерес оперативно, примерно в републиканския бюджет и да бъдат харчени парите ежегодно, аз си мисля, че добрият вариант е част от парите или всички пари да ги насочим към Сребърния фонд, за да може тези сериозни доходи да се ползват за повишаване на пенсиите на най-бедстващата част от българското население, а друга част да се насочи към Фонд „Интелект” към образованието на децата. Смятам, че с тази си позиция, с тези си преговори българското правителство категорично отстоява интересите, стратегическите интереси на България. Разбира се, чуват се и други гласове: „Това си е чисто търговска дейност.”, „Някой иска концесия, дайте му концесията и не се бъркайте в този процес, той да си добива колкото може и колкото иска.”. Аз смятам, че това може да се отнася за всички други, образно казано, наземни икономически дейности, но това, което е под земята, това, което ни е дал Господ, природата или някой друг и го е дал, за да го наричаме точно по тази причина да казваме, че сме в рая на земята, нямаме право да унищожим този рай и да го превърнем в пустиня, в това число и със замърсяване с арсен, и да оставим на децата си пустиня. Това просто няма как да се случи. РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво! МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христов, категорично отстоявам интересите на българите и на България, но пак Ви повтарям – питайте това, което искате. Не започвайте толкова отдалече, както започнахте днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от народните представители от КБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Димитров. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз мисля, че бях достатъчно ясен, конкретен и говорих с достатъчно факти за тази криминална концесия. Ще Ви дам още два конкретни примера. Концесията за „Софийска вода” – английските концесионери купуват 1 кубик вода за 0,02 лв., а го продават на гражданите за 1,05 лв. Според договора загубите на вода в края на 2006 г. трябваше да бъдат намалени от 64% на 32%. Днес обаче тези загуби са 62,5%. Те се включват в цената на водата и се плащат от всички софиянци. За сравнение загубите в големите европейски градове са около и под 10%... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, останете на предмета на питането си. МИНЧО ХРИСТОВ: Точно това е предметът, господин председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата. МИНЧО ХРИСТОВ: Това е същата концесия, която кметът на София Бойко Борисов наричаше преди изборите колониален договор, която обещаваше незабавно да прекрати. Аз недоумявам защо господин Бойко Борисов се отметна от тези свои обещания и чрез своето мнозинство вчера запази този, така наречен от него колониален договор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсна. Може да изразите само отношението си към отговорите, а не да разширявате... МИНЧО ХРИСТОВ: Концесията за магистрала „Тракия”... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата. (Народният представител Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.) Седнете на мястото си. Отнемам Ви думата, няколко пъти Ви предупреждавам. Моля, седнете си на мястото. ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Крайно време беше да му отнемете думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Две изречения е Вашето питане. Злоупотребявате с правото и конституционното, и по правилника. МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има питане от народния представител Мартин Димитров към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Заповядайте. МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, господин Христов, седнете. Препечатка от nezavisim.net По въпроса ви предлагаме авторския коментар на Идея за България "Защо сделката "Челопеч-Дънди" е престъпление срещу държавата и народа?", ще го прочетете ТУК |
|