Аз съм съгласна с изнесените икономически обосновки на г-н Костас Симитис за причините за кризата с еврото, но не съм съгласна с неговите генерални изводи. По скоро тази негова статия ми прилича на опит за оправдание на собствените си управленчески грешки.
Според г-н Симитис всички други от вън са виновни за създадения външен дълг на Гърция и кризата на еврото, но не и Гърция.

Според мен причините за дълговата криза са в самата Гърция. Също вътрешното състояние на Гърция, сравнено с това на останалите членки в Еврозоната, е причината за кризата на еврото.

Защо не си зададете въпроса - защо същите проблеми с външния си дълг нямат другите страни на Европа от групата на 8-те най-развити социални държави- Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, Холандия, Германия, Австрия и дори една Швейцария? От тях Финландия,Холандия, Германия и Австрия са в Еврозоната. Защо тези страни нямат същите икономически проблеми като на Гърция?
Причините за гръцките проблеми са три :
1) неолибералната политика на двете големи партии "Пасок" и "Нова Демокрация", управлявали страната в последните 30 години,
2) неразвитата гръцка демокрация
3) неразвитата гръцка икономика, не можеща да се конкурира с икономиките на останалите от Еврозоната.
Двете партии "Пасок" и "Нова демокрация" възприеха неолиберализма и сега са напълно идеологически еднакви, различават се само в лидерите и имената си.
А неолиберализма като последна фаза на капитализма, в която живеем сега и разпространен от времето на президента Роналд Рейгън по целия свят в неговия американски вариант, не е само икономическа доктрина, а мощна идеология обхващаща всички социални сфери на живота и формираща ценностната система на човека по друг начин от преди.
Неолиберализмът има три нови елементи, които го различават от класическия капитализъм :
1) глобализъм с диктатура на пазара и отричане на националната държава,
2) водеща финансова олигархия ( частните банки),
3) отрича  постигната от европейците в 20 ти век "реална демокрация" и я заробва.
Гледайте много сполучливия документален филм на канадския режисьор Ришар Бруйет (Richard Brouillette) "ОБСАДА: Неолиберализмът заробва демокрацията" (Еncirclement. Neo-liberalism ensnares democracy) с най-известните философи и мислители на нашето време и ще ви стане ясно дълбоко реакционната същност на нелибералната идеология.
С навлизането си в Европа, неолиберализмът унищожи старите леви сили и унифицира всички политически партии от ляво и дясно с едно мислене.
Неолиберализмът руши европейската държава (welfare state) - крайно различна от неолибералната американска държава.
Европейската социална държава е хуманна държава, направена за човека и неговите нужди и много по-справедлива държава, носеща материален и духовен просперитет на обществото, считаща се за най- развитата правова и демократична държава в света.
Докато неолиберализма ни връща в първоначалните хищнически форми на капитализма и носи много бедност и мизерия.
Г-н Костас Симитис не споменава и дума за "неолиберализма".

Гърците се гордеят, че са родители на демокрацията. Но класическата гръцка демокрация в 21 век бе обогатена с нови черти и принципи, специално в демократичния модел на "европейската социална държава"( welfare state) известен с името "реалната демокрация " .
Реалната демокрация (the real democracy) на европейците прие важни нови принципи:
1) силно работене на върховенството на закона, което минимизира корупцията в обществото и отваря хоризонти за бързо и в правилни посоки развитие на икономиката, то е силата на правовата европейска държава,
2) намира нови форми за народовластие, гражданите да управляват държавата си и най важното - с прозрачно управление на държавата под зоркия поглед на гражданите,
3) въвежда един железен принцип-"четвъртото разделение на властите"( мой термин), което антикорупционно разделя бизнеса и корпоративните интереси от властта и политиката и не позволява смешението им, раждане на олигархия и минимизира корупцията в обществото.
*"Четвъртото разделение на властите" е короната на "европейската реална демокрация" и по това тя се различава от "представителната демокрация" на американците, застава няколко стъпала над представителната и се счита за най-развит демократичен модел в света. Тези принципи раждат некорумпиран и национално отговорен политически елит, който пита за всичко народа си, за всеки цент изхарчена пара на данъкоплатците и управлява прозрачно и некорумпирано.
По тия правила на "реалната демокрация" финландското общество се противопостави да участва в пакета външен дълг, отпуснат на Гърция от т.н. "Европейски кризисен фонд" и политиците бяха принудени да се вслушат в гласа на обществото си.
По "четвъртото разделение на властите" преди два месеца бе свален германския президент, за приемане на незначителни суми подаръци от бизнеса. По същото току що във Финландия бяха осъдени 4 депутати на затвор и глоби за нарушаване на закона в предизборните си кампания. Това не е антихуманно отношение, а се видя се силата на финландската правова държава където законът се спазва.
Изброените от мен по-горе 8 най-развити европейски социални държави имат добре построена и силно производителна икономика, която е само способна да трудоустрои населението си и плаща външни дългове.

От казаното до тук възникват следните въпроси към г-н Симитис:
Как работят тези принципи на реалната демокрация в Гърция?
Защо в Гърция вилнее огромна корупция и тя се счита за най- корумпираната страна в Еврозоната? Дали в Гърция има истинско разделение на бизнес интересите от властта и политиката, защо политическия елит на Гърция е свързан с бизнеса и специално с банките и оформил с тях олигархия?
Защо Гърция няма производителна икономика, на нейно място има 60% офшорна икономика и банков сектор изнасящ парите на Гърция незнайно къде?
Дали Гърция е осъдила един свой политик за нарушение на закона?
И накрая -дали Гърция е правова и социална държава?

Европа от II Световна война постави на мястото на войната -мира и демокрацията и направи невъзможно да се роди повече война в нея. От тогава единствен фактор за просперитета на нациите стана НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ. В Европа всички държави са суверенни държави и решават вътрешно и само с мир своите дела напълно самостоятелно. Никой не е в състояние да налага от вън насила и с бомби решения на суверенните европейски нации в противоречие с тяхната реална демокрация.
Там където работят по-добре принципите на реалната демокрация и демократичното ниво е по-високо, просперитетът на обществото се движи с бързи темпове напред, това е безспорен факт и се вижда от непрекъснато повишаваш се жизнен стандарт на обществата им.

Понеже неолиберализмът отрича демокрацията, той успя да свие гнездо в страните със слаборазвита демокрация и спря развитието на демокрацията в тях напълно. Напълно обвити в неолиберализъм са източноевропейските държави (бившите комунистически страни), те излязоха от тоталитарни режими 1989 г. непознаващи демокрацията и попаднаха веднага в обятията на неолиберализма, там неолиберализмът е спрял тотално развитието на демокрацията им и нанесе големи щети на икономиките и социалните им системи.

Потънали в неолиберализъм са южноевропейските държави- Гърция, Италия, Испания, Португалия, където върховенството на закона и правовата държава слабо работят, социалната държава не е изградена добре, има корумпиран политически елит и висока корупция, сравнено с държавите от групата на 8-те най-развити социални държави. Не случайно именно тези държави първи потънаха в дълбока неолиберална криза.

Пак отричането от неолиберализма на демокрацията е причината в Еврозоната да влязат страни с различно ниво демокрация и от там с различни нива на икономиките- страни с развити и страни с неразвити икономики.
При наличието на единна валута, при всички случаи се получава най-голямата несправедливост- страните с развита икономика ще издържат и плащат дълговете на страните с неразвита икономика като Гърция.

Изводът е един: И двата проблема- с външния дълг и кризата на еврото могат да се преодолеят само с вътрешни реформи в самата Гърция, с извършване първо на големи ПОЛИТИЧЕСКИ РЕФОРМИ, които да предходят икономическите.
В Гърция трябва да се въведат железните принципи на реална демокрация на правовата европейска държава от групата на 8-те най- развити социални държави, да заработи силно върховенството на закона и чак след това да се тръгне към големи реформи в икономиката за построяване на нов тип -икономика-производителна, като ще стане конкурентноспособна икономика с останалите развити страни в Еврозоната и няма да бъде в тяхна тежест.

Еврото е голямо постижение на Европа, то трябва да се запази, но при други правила. В Еврозоната трябва да останат само страни с еднакво ниво на икономиката си, това са Финландия, Холандия, Германия и Австрия. Те са страни и с еднакъв социален модел.
Това не е елитарен проект, а само ще смени правилата в Еврозоната и ще  направи еврото стабилно.
Всички останали членки на ЕС вън от еврозоната, ще се стремят да изпълнят критериите на тези икономически отличници, за да влязат в Еврозоната и станат като тях богати и проспериращи. Което значи, че те неминуемо трябва да приложат принципите на тяхната "реална демокрация".Това е единствения път за преодоляване на еврокризата и запазване на еврото.

Аналогични са проблемите на САЩ и неговата "представителна демокрация".
В САЩ не е въведено европейското "четвърто разделение на властите" и е станала напълно частна държава, управлявана от олигархични корпорации. Показателен пример е как частни корпорации нареждат правителството. Министърът на финансите Тимъти Гайтнър е представител на най -големия финансов застрахователен консорциум" Голдмън Сакс", който заедно с ФЕД управляват държавата. Оказва се че, президентът Обама не управлява никого, вместо него управлява ФЕД и големите олигархични корпорации.
За да се спаси американската държава от финансов фалит трябва:
1) Да върне народовластието в конституцията си и даде права на народа да управлява държавата си. Това точно иска движението "Окупирай Уолстрийт".
2) Да се въведе с политическа реформа европейското "четвърто разделение на властите " с което антикорупционно се отделят корпоративните интереси от властта, политиката и управлението на държавата.
Това обаче трябва да стане в Парламента, но точно в САЩ парламента се владее от олигархия, която управлява държавата, там народът е изключен да управлява държавата си.
За това считам, че трябва да се роди нов ПОЛИТИЧЕСКИ ПЪТ първо в САЩ и това веднага ще се отрази благоприятно на целия свят. Всички гледат към САЩ и чакат реформи от там.
Очакваме реални действия от силната американска интелигенция.

"Реалната демокрация" на развитите европейски демокрации е тяхната  "имунна система" за запазване на свободата и защита на националните интереси. Например: сега американският финансов консорциум "Голдмън Сакс" усилено изкупуват външните дългове на западноевропейските страни, като използват неолибералната политика на "игра с празни книжа-облигации", с цел да ги направи зависими от САЩ и им прибират парите. Но това удря в камък, защото САЩ , изхождайки от мисленето на своята представителна демокрация, се изправя пред желязната стена на европейска "реалната демокрация" и опитът на САЩ да ги направи свои сателити е напълно неуспешен.
"Реалната демокрация" на западноевропейските развити страни са "техните здрави обществени и политически инстинкти."
В последните избори на Гърция победи новата лява националистическа партия СИРИЗА- носител на новите леви идеи на реалната европейска демокрация. Гръцкият народ първи от останалите балкански народи разбра мощта на "реалната демокрация", с нейните лостове да се спаси от кризата и прояви силна воля да тръгне по нейния път и пътя на развитите европейски демокрации.

Автор: Дора Апостолова от "Идея за България"
Хелзинки, Финландия
28 април 2012 г.
Авторски материал на "Идея за България"

Допълнение на автора: * "Четвъртото разделение на властите" е известно в България като "закон за конфликт на интереси". Той липсваше през целия преход. Под натиска на ЕС той бе приет 2009 г.,  но на второ четене в Народното събрание по предложение на Татяна Дончева от името на БСП отпаднаха всички наказания в него, като по този начин го направиха неработещ. Обаче, с тази промяна законът бе приет единодушно от всички партии в Парламента. Така българските политици отказаха на българския народ да тръгне по пътя на "реалната демокрация" на развита Европа и спасиха кожите си от народното възмездие, за лошото управление, краденето и престъпленията си извършени след 1989 г. до сега. Законът за конфликт на интереси е главен анитокрупционен закон в развитите европейски демокрации. Той не позволява смесването на икономическите (корпоративни) интереси с властта и политиката, държи политиците под нож, не позволява те да използват властта си да грабят от държавната хазна или да работят в ущърб на държавата и обществото.

Бележка на автора: Разделението на икономическата( корпоративната) власт от политическата е най-ново и родено в социалната държава на Европа след II Световна война и до сега и е известно с друго определение " Конфликт на интереси"." * "Четвъртото разделение на властите" е мой термин и казано условно. До сега "за разделението на властите" са общопризнати две теории - тази на Джон Лок и след него на Шарл дьо Монтескьо( 1748г) ,в която се разделят трите власти- съдебна, изпълнителна и законодателна една от друга. Продължава да е спорен въпроса дали Джон Лок разделя съдебната от политическата власт.

ВИДЕОклип/интервю с американския социален икономист Майкъл Хъдсън за неолибералната политика на МВФ на стриктни икономии в страните на Европа, потънали в дълговата криза.Той я нарича "супер империализъм"(Debt-ridden Countries IMF'd as "Euro Collapse" threat lures Bailout Bucks w/Michael Hudson)



Материала се намира под защитата на Creative Commons лиценз

Близки по съдържание статии от същия автор:

АМЕРИКАНСКИЯТ НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ И ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

ОБСАДА: НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ ЗАРОБВА ДЕМОКРАЦИЯТА

ДЕФИНИЦИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРАВОВА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

ГЪРЦИЯ ПРЕД ИЗБОРИ