Всички заедно да поставим началото на истинска, нова, достойна държава
Ето какво казва Желю Желев в интервю за един бургаски вестник двадесет години по-късно: "Историята се подигра с нас."
А ето и последните думи на Петър Слабаков, преди да издъхне: "Всичко се оказа една голяма лъжа!"
И в същото време, в това интервю, което е, забележете, с деца, с ученици, на които Ж. Желев обяснява какво е станало през тези двадесет години, накрая той заявява: "Всичко, което трябваше да бъде направено през прехода е вече направено. Преходът е приключил отдавна."
Хайде сега, обаче, да си отговорим на въпроса: Защо, след като всичко е било както трябва да бъде, историята се е подиграла с тях?
Има едно понятие "историческа ирония". Историята често си прави шеги и често се случва историческите личности да са си мислили, че правят едно, а всъщност да се е случило нещо съвсем друго!
Да приемем, че Желю Желев и Компания / колкото и тя да е била разнородна /, са имали най-благородни цели. Но и пътят към ада, както казват, е постлан с добри намерения...
Той цитира думите на Петър Дертлиев, който казал, че "предстоят две много тежки години", а аз, казва Ж.Желев, "бях по-голям реалист и смятах, че пет години ще ни отнеме прехода."
Какво се е случило?
Позволете ми тук да направя една историческа аналогия.
Знаем от историята, че по време на Втората световна война, когато Германия напада Франция, Хитлер не окупира цялата страна, а оставя една част от Франция "свободна", управлявана от марионетното правителство на маршал Петен.
"Колаборация" - ето с този термин се обозначават тези исторически събития.
Но там е работата, "колаборация" тогава не е било мръсна дума. Напротив, маршал Петен е мислел, че това е достойно, патриотично дело и се е смятал едва ли не за спасител на Франция.
Говорехме за "историческа ирония". По същият начин за Фредерик дьо Клерк, президент на ЮАР, "апартейд" е прогресивна политика, и е за благото на чернокожото население на страната.
Едва впоследствие, след известен период от време, всичко си идва на мястото и днес за всички нас думите "апъртейд" и "колаборация" с право имат негативен смисъл.
Трябваше да минат 20 години за да се изясни, да се избистри всичко и у нас, за да стане ясно за всекиго какво означава "преход".
Точно обратното на това, което влагат в тази дума Ж. Желев и Компания.
"Преход" е мръсна дума, мръсна работа и ето защо. Защото е колаборация, съглашение с врага.
През 1989 - 90 година "демократичната опозиция" в България направи точно това, което е направил маршал Петен във Франция през 1942 г. Демократичните сили имаха една главна цел - да съборят от власт БКП и тази "Партия" да бъде изправена пред съда на народа и историята, да понесе историческата вина за престъпленията си и да бъде ликвидирана като политически субект.
Вместо това, цялата "опозиция, като се започне от Ж. Желев нататък провеждаше СЪГЛАШЕНСКА, недостойна политика с БСП. Колаборация, сътрудничество с нея. Даже нещо повече - след 20 години се оказа, че СДС, ДПС и другите "демократични" партии са "издънки", части от същата тази БСП, нейни "злокачествени разсейки".
Ето защо аз приветствам създаването на "Движение за реална демокрация" и "Идея за България".
Защото трябва да се започне наново и истинската борба за демокрация и свобода тепърва предстои.
Мисля, че една "Идеята за България" вече се носи във въздуха - всички заедно да поставим началото на истинска, нова, достойна държава.
9 февруари 2010 г.
Живеех в Пловдив, но бях жител на Бургас. Нещо бяха объркали избирателните списъци и името ми го нямаше там. Още по-добре. После, след промяната, вече го правех съзнателно.
Нямаше за кого да гласувам. Сега съм един от милионите мои съграждани в България, които не отиват до урните. Всъщност ние, негласуващите, сме най-голямата партия. Навремето имаше такава категория хора: „вътрешна емиграция”. И все още я има.
Добре, казах, представи си, че сега е 1882 година и живеем в Пловдив, в столицата на държавата Източна Румелия.
Да, пак сме си българи, пак сме в България. Ти щеше ли да обичаш държавата си?
Щеше ли да обичаш фалшивата, васална държава, Източна Румелия, с уж „българско” правителство и уж „българско” Народно събрание? Държава, която е позор, защото робството на поробителя не е отхвърлено, а е само завоалирано. Или щеше, заедно с болшинството, с други милиони българи да се бориш против тази държава – за истинска, свободна страна? Докато най-накрая, след още три години, дойде великият ден на Съединението!
И днес, двадесет години вече, ние сме в положението на Източна Румелия. Тогава „българското” правителство на Ал. Богориди / Алеко Паша / е било, ако използваме по-съвременен термин, „колаборация” с врага, с Османската империя. След 1989 година всички правителства, /дори и това на царя!/ е колаборация с БКП / БСП /.
Ето защо държавата на „прехода” е позор, и колкото по-скоро си отиде, толкова по-добре.
И сега два фактора – вътрешен и външен стоят в основата на новата Идея за България.
Казват, че емигрантите извън страната са почти два милиона.
Не е случайно, че тъкмо те днес са в основата на ново национално движение.
Не е случайно, че през последните месеци хора като проф. Иван Бързаков, поет и общественик, като др. Любомир Канов и други идват, за да проповядват идеите си за борба. Убеден съм, че има и други.
Парадоксално е донякъде, но и много показателно, че те, които идват отвън, ни дават кураж и са по-големи оптимисти от всички нас, които сме в България! Те, така да се каже, вече „са вкусили” от свободата.
Отвън истината по-добре се вижда. Те, където и да се намират по света, са тази „свободна България”, една духовна територия, не по-малко реална като сила. Ако са организирани, обединени от една обща и ясна цел: отстраняване на старите корумпирани и опозорили се партии на „прехода” и създаване на нова държавност.
Което може да стане само със свикване на ново Велико народно събрание и приемане на нова Конституция.
Можем да направим паралел и с международната обстановка по време на Съединението и сега, когато предстои да ликвидираме държавата на прехода.
Нека не забравяме, че Съединението е направено въпреки великите сили, които не са били съгласни на Балканите да има силна България. И да се запитаме – не допусна ли съзнателно Запада политическата власт на БСП в България да се трансформира в икономическа?
Защо Америка и Западна Европа не осъдиха сталинския „комунизъм”, както навремето осъдиха фашизма? Защо нямаше нов Нюрнбергски процес?
Мисля, обаче, че днес, поне в Европейския съюз, в Брюксел, ситуацията е коренно различна и едно всенародно демократично движение против позорната държава на „прехода” и старата политическа система ще бъде оценена положително.
Седем години след Освобождението на България, в 1885г. става Съединението и Източна Румелия престава да съществува.
Но „преходният период” за България, така да се каже, продължава до 1908г., когато след още двадесет и три години идва Денят на независимостта.
Нашият „преход” продължава вече 20 години. Мисля, че вече сме към края.
Нашата светла дата, когато наистина ще се разделим с посттоталитаризма и с БСП предстои.
Българският нов Великден ще дойде.
И когато това стане, аз ще мога да обичам държавата си.
Автор :Тома Троев