От друга страна, обаче,  ние пък имаме една поговорка, която казва: "Когато си сред дърветата, не можеш да видиш гората."

Нужно ни е извисяване, поглед отгоре и понякога този по-широк, по-истински и правилен поглед ни го дава тъкмо сухата теория.

Сега ще спомена едно име, което днес предизвиква кисели усмивки и буди противоречиви мисли - д-р Желю Желев, но с уговорката, че говоря за учения, философа, без да засегна битийността му на, май наистина, злополучен политик от Прехода. Но казано в скоби, кой политик от Държавата на прехода не е злополучен, това си има обяснение. Желю Желев поне бе честен все пак да заяви през 2009 г.: "Историята се подигра с нас!"

Но философът Желю Желев ни остави една теория, още когато написа "Фашизмът". В нея имаше един постулат: "При разпадането си, всяка тоталитарна система накрая неминуемо преминава през един етап на открит военен режим." Той имаше предвид Испания, Германия и Италия, но също така това се оказа валидно и за Полша, когато през 80-те години, военните, начело с ген. Ярузелски, взеха властта и установиха открита военна диктатура.

Дотук - нищо особено. Обобщени са емпиричните факти и е направен съответният извод.

После дойде по-интересното. След Горбачовата "перестройка", в СССР военните също направиха пуч и взеха властта. Президент Желев пръв от всички държавници в света разбра какво е станало и светкавично осъди преврата, докато другите се чудеха какво да правят...

Та как иначе - теорията му се потвърждаваше по блестящ начин! Тогава, май, някой беше написал: "Д-р Желев, поздравления, теорията работи!"

Да, теорията работи, постулатът е в сила - тоталитарната система в един момент неминуемо ще стигне до военна диктатура, до военен режим!

Въобще, теориите, уважаеми читателю, въобще не са скука, а много вълнуващо приключение!

Когато неизвестният Алберт Айнщайн формулира Теорията на относителността, никой не му вярва, а и никой не я разбира. В теорията има освен това едно странно следствие, излиза, че пространството е "криво", някакъв абсурд и едва девет години по-късно се оказва, че теорията е вярна, след провеждане на наблюдения, учените доказаха категорично, че изкривяването на слънчевите лъч под въздействието на гравитацията е факт.

Споменавам тези неща с едничката цел да разсея песимизма и отегчението, апатията, обзела ни днес в България. Струва ни се, че всичко е безнадеждно: през тези двадесет години пробвахме какви ли не правителства и партии, и всичко вървеше от зле към по-зле, а сега и последната надежда, Бойко Борисов, се оказа илюзия. В страната цари пълно отчаяние, хората са унили, не разбират какво става, нямат никаква надежда и не виждат изход.

Защото от дърветата не виждаме гората.

Ние сме възприемали всички предишни правителства всяко само за себе си, така сега и това последното - и си казваме: "И при Бойко е в същия батак, а ние станахме още по-бедни, защо така, какво става, прокълнати ли сме като народ?!"

Не, просто теорията на д-р Желю Желев работи!

Достатъчно е да погледнем на случилото се през тези двадесет години отгоре, за да видим цялата гора - Държавата на прехода. В тази гора всички дървета са едно цяло, израснали издънки с една обща коренова система, независимо дали се наричат БСП, СДС, ДПС, НДСВ, Атака и ГЕРБ.

Да, и ГЕРБ - спомнете си теорията: Тоталитарната система накрая неминуемо преминава през етапа на военната диктатура, на военен режим, преди да се срути!

Но защо, ще кажете, чак сега, след двадесет години?

Ами защото тогава, през 1989г. не се състоя. Помните ли: "Най-добре да дойдат танковете!"

Но танковете не дойдоха тогава.

И се получи абсурда. Сякаш живяхме в пространство, където времето се разтегна. Това е нашето "забавено развитие", нещата, където другаде се случват за година, при нас се проточват двадесет! Поляците си имаха своя генерал Ярузелски още през осемдесетте години на миналия век, а ние си получихме нашия генерал-лейтенант Борисов чак сега! Д-р Желев, поздравления, теорията Ви работи!

И все пак, наистина, прав е и Гьоте, животът със своето своеобразие и многообразие е по богат и се случват неща, които никое въображение не може да измисли и никоя теория не може да предвиди.

Мислил ли си е някой, че след двадесет години ще живеем в полицейска държава?

Но дори и особеностите си имат своето теоретично и логично обяснение.

Ето ги: Бойко Борисов не е армейски генерал, няма нищо общо с армията и с нейния щаб, а е кадър на ДС. В България се установява едноличен, но не армейски, а полицейски режим.

Причините и обяснениетао: много просто, в България силата, способна да установи диктатура е не армията, а полицията.

Армията, първо, е твърде малобройна. Второ, ние влязохме в Атлантическия пакт още преди ЕС, де факто автономността на армията ни е сведена до нула. Военните да вземат властта - като че сме някакъв Иран и американците и НАТО идват да ни спасяват!

Ако има репресивна сила, която да не е реформирана, която  е запазена непокътната, която  е склонна към корупция, която има склонността да се свързва с политическата власт и го прави, която има структури във всяко населено място, която днес със сигурност ви подслушва, утре може да нахлуе в дома ви, да ви просне на пода, да ви сложи белезници, а на другия ден ви каже, че е станала грешка - това не е армията, а полицията, т.е. старата милиция.

И затова ние парадоксално се връщаме към старата "милиционерска държава" на Т. Живков - и кръгът се затваря.

Полицейската държава на Бойко Борисов е последната ЗАКОНОМЕРНА, ЛОГИЧНА  брънка от веригата - това ни казва теорията. Ще просъществува толкова, колкото и позволим. Полицейската държава на Бойко Борисов е краят на Държавата на прехода.

Оттам нататък просто сме обречени на демокрация, такава, каквато я има в Европа.

Нашият народ е обречен да бъде свободен. Или пък да загине.

Автор : Тома Троев
България
9 януари 2011 г.

Повече за автора, ще прочетете в раздел>>> АВТОРИ

Сцена от театралната постановка "Фауст" на режисьора Борис Юхананов в театър
"Школа за драматично изкуство"-Москва