Казвам се Емилия-Боряна Славкова, турколог и балканист-международник, специалист с вече 50-годишен стаж по вътрешното и международно развитие на съвременна Турция.

Ще се опитам да изразя отношението си към изложените на сайта на „Заедно” схващания относно предприемане програма за спасението от гибел на нашата нация и държава.  

Преди това, обаче, искам да изясня един фундаментален въпрос. Смятам, че особено през последните една-две години вече на всеки образован българин, който има очи, уши, отворено съзнание и желание да се осведомява, е пределно ясно, че е настъпил последният момент за върховно усилие, чрез което с непоколебим обрат нашата Татковина да бъде изтръгната от смъртоносната 20-годишна хватка и от потъването в небитието. Забелязвам, че има не един кръг от хора, които се опитват да се обединят около идеи и линия за съвместни действия в тази посока. Разбирам, че идеята на г-н Даракчиев е от същия характер и е предприета поради същите подбуди, още повече, той също, явно, я износва не от вчера. Тъй като на всеки нормален човек днес е ясно, че само с необходимото мнозинство от 50+1% е възможно на парламентарни избори паплачта да бъде пометена от Народното събрание, и то е безалтернативно, наложително е създаването на широко национално обединение на все още способните да действат сили. Лично към г-н Даракчиев като инициатор на идеята отправям въпроса как той и „Заедно” се отнасят към този обществен, според мен, императив? Биха ли откликнали те на един такъв повик за съвместни действия в името на България? От това, което прочетох на сайта на „Заедно”, схващам, че г-н Даракчиев очаква присъединение към неговите идеи и намерения. Аз мисля, че днес е време за общи идеи и действия, дори с цената на компромиси, в името на свещената идея да не станем свидетели на гибелта, в една или друга форма, на Отечеството ни.
                      Искам да съобщя, ако г-н Даракчиев не е осведомен, че от около 5 години група български емигранти се стреми заедно с хора от България да създаде гражданска организация “Движение за реална демокрация” за политика и идеология за нов български път. Те поддържат почти от тогава сайт ideyazabulgaria.org, на който сътрудничат не малко хора. Там има публикувани базисни и много други материали, между които злободневни. Би било добре да има ориентация в тях, за да се установи основа за диалог, ако има желание за такъв. Целесъобразно ще е да има отговор по този въпрос от страна на „Заедно”.
                    По отношение платформата на „Заедно” за сега искам да отбележа няколко най-основни неща. Възхитена бях да разбера, че още има българи-мечтатели, българи-утописти, защото това са качества и условия за човешкия, надявам се и българския, напредък. Като имам предвид себе си и някои други  българи от интелигенцията, които нямат жизнена практика в Западни общества, стигам до убеждение, че от там българските, а и глобалните, проблеми се установяват по-добре, както и че път за решаването им се вижда по-ясно.
                    По постановките на много от разгледаните въпроси имам единомислие, по много други имам различни становища и виждания. Съгласна съм с много от изложените оценки и постановки за ЕС, за социално-икономическата система и перспективите на западноевропейските страни и САЩ. От това, което прочетох, не срещнах никъде отношението на автора към развитието на скандинавските страни и, до голяма степен Германия (за която, наистина, е изказано мнение). А това развитие не може да се приравни към пътя на останалите Западни страни и общества, за които становището в материала основателно, мисля, е доста песимистично. Искам само да подчертая, че от 1989, годината, в която официално започна пропадането на България в „демократичната” пропаст и в която е имала почти същия БВП както българския, до 2009 г. Финландия го е увеличила 12 пъти и сега е една от най-богатите европейски страни. И това става по пътя на реалната демокрация, каквато в скандинавските и други някои европейски страни се прилага най-последователно. Най-характерната нейна особеност е, освен известното от Френската буржоазна революция насам разделение на трите власти, още и най-безкомпромисното недопускане на корпорациите до управлението на политиката и държавата, както и запазване значителен дял на държавния сектор в икономиката. Корпорациите създават „номенклатурокрацията”, а може би е по-правилно да се говори за корпоратокрация. „Проектантите на нов ред” в България „прегърнаха погрешния дизайн” на американския неолиберализъм, защото това беше обусловено от компрадорите - нищожеството Горбачов и продажните кадри на КПСС и БКП на последния етап от комунистическите режими. Всички идейни и научни звена в обществената област, където аз имам поглед, бяха дарени на международния спекулант и финансов бандит Дж.Сорос, който провежда тази линия у нас и в други източноевропейски страни. Хората с независимо мнение, както и по 9 септември 1994 г., бяха изолирани и унищожени, което е етап от системното ликвидиране на българската мисъл, наука и култура. Приемам изцяло оценките за станалото през изминалото време след инсценировката в България на 10 ноември. 
                       Като смятам основателни и резонни някои от крайно радикалните постановки за националните и международни процеси на нашата страна, искам да вярвам, че авторът не вижда реализирането им като незабавно, а само изразява идеала си по тези въпроси. Това се отнася за „Утопичен път №2”. Колкото до „Утопичен път №3”, където имам достатъчно добри познания и ясен поглед, той за сега е в областта на най-красивите сънища и безумни мечти. Което не значи, че не може да бъде обсъждан и да се осъществява движение в негова посока, още повече, че се налага да се говори за достатъчно дълъг период от време. Освен многото изтъкнати плюсове в негова полза, трябва добре да се познават чисто международноправните норми на отношенията между страните на Балканите, както и много други обстоятелства. Правилно е поставено ударението върху необходимостта на първо време огромните усилия да се насочат към разумна резултатна линия спрямо Македония, което също изисква страшна последователност и настойчивост, имайки предвид самоубийствената политическа линия на неспособното да се отърве от калъпите на Югославската комунистическа партия постоталитарно държавно ръководство на Македония, и антибългарските настроения на не малка част от младите непросветени за историята си македонци. (Достатъчно е само да се проследят свадите между българи и македонци по повод качени в ЮТюб български музикални произведения!). Не може да не сте чували, че ЕС твърдо отстоява ненакърнимостта на границите след ВСВ, макар че с държавата Косово беше създаден парадоксален и изключително опасен прецедент, израз на угодничеството и слабостта на европейците пред САЩ. И, въпреки това, много далеч от възможното е „приемане границата по линията Енос-Мидия”. Освен това не знам как точно си представяте „връщането на Албания Епир, който гърците получиха като подарък от „големите”, както и как те ще „предадат всички части от Македония и Тракия, подарени им (не от българите)”! След като разглеждате промяната на границите на Балканите и в Мала Азия като „единствената гаранция за траен мир на Балканите и път към балканска конфедерация”, а то на практика е в областта на фантастиката!, как си мислите, че може да се осъществи такава конфедерация, аз не я виждам в обозримото бъдеще. Не на последно място смятам, че подходът към ролята и участието на Турция в балкански политико-икономически съюз е много далеч от реализъм и изпуска от поглед стремежите на днешните турски управляващи за световна, а не просто регионална, роля и нейното осъществяване. По този въпрос следва да се води много подробен и дълъг разговор. Не смятайте, че „на турците още не им е ясно, че Европа не е правилният клуб за тях”. Те имат много алтернативни линии на действие за изпълнение стратегията за световна роля. Както виждате, не без съдействието на САЩ и Англия, се стремят да изградят нововъзникващ азиатски пазарен център сред мюсюлманските страни в близкоизточния регион. Друг е въпросът, че демокрацията не е цел на турските управляващи, които не полагат усилия за изграждане на преобладавща, свързана със съвременния капиталистически сектор, средна класа. А каква демокрация без масова съвременна средна класа? Напротив, там се набелязва някакъв „модерен” султанат с много подчертано силна олигархия. Тук трябва да се добави и липсата на правова европейска държава. В конституцията й не са заложени основните принципи на правовата европейска държава - механизмите за разделениe на трите власти (изпълнителна, съдебна и законодателна) от политическата власт и четвъртото, най-ново разделение на властите (на корпоративните интереси от властта и политиката), което е основен белег на европейския демократичен модел на реалната демокрация. Това, че Турция е заплашена от разпокъсване, има своето въздействие върху агресивната й експанзионистична линия на развитие. И не че не може да бъде използвано по посока на един балкански съюз. А „честни и мъдри турски управници”, за каквито говорите,...не знам, техните управници все повече доказват, че винаги са искали турците да бъдат само „господарски народ”, както в похвален стил доста нелоялно спрямо сънародниците си се беше изразила историчката Вера Мутафчиева. За „честни” също е трудно да се говори, като се има предвид, че има данни към средата на 90-те години средно за около 50% от стопанството в сивия сектор (в зависимост от метода на изчисление), както и много други факти и съображения като например начинът, по който днешните ислямистки управници се домогват до властта.
                        По-нататък, „преподреждане на нашата Църква под върховенството на Папата” означава решаване в полза на католицизма на огромния екуменически въпрос, по който спорове се водят столетия наред. Такъв един процес би направил по-резултатно преграждането на ислямистката агресия, което би имало голямо значение за българите, но би означавало заличаване на Православието, на което пък се противопоставя цялата Източна църква и, по-важното, Русия и други източноправославни страни. Не е много ясно какво разбирате под „обединение на всички българи в техните легитимни етнически граници”. Етнически граници – ясно, според документираните от Българската Екзархия, но „легитимни”? Етническите български граници не са озаконени, нали затова не е решен и националният въпрос и идеал български! А как ще ги озакониш в днешно време?! Не разбирам какво означава да се прекратят „всички разузнавателни и контраразузнавателни дейности”. Извинете, звучи малко налудничаво. Къде в света има такова нещо, и, ако стане, каква полза би допринесло за нашето дело?! Точно обратното, имаме наложителна нужда от такива дейности, работещи за националния интерес.
                          Анализът за българското селско стопанство и свързаните индустрии, околната среда, енергетиката, военната индустрия намирам основателен и реалистичен, без да съм специалист в тази област. По въпроса за „Бъдещето на България”, „Обединена България и повече”, Приложението. Не съм икономист и не съм работила в тази сфера, но, доколкото мога да разсъждавам, смятам, че напълно основателно говорите за „алтернативни средства за растеж” и „през първите 10-20 години стимулиране растеж отвътре”, съживяване държавния сектор в индустрията, оригинални методи и средства във финансовата област, възвръщане изцяло субсидирано от държавата медицинско обслужване и образование. Революционно и прогресивно звучат идеите „всички разходи за всякакъв вид политическа активност да се поемат от хората, изключително на доброволни начала”. Подобен принцип за формирането на новата партия изглежда също приемлив, както и колективен принцип на ръководство на тази партия. 
                          Дори „завишените” прогнози, които правите за доходите и покупателната способност на българите в перспектива от 20 години в Приложението, са направо ужасяващи, като имам предвид, че, всъщност, са реалистични. Идеята за базисния доход, замяната на ДДС с данък върху оборота и предложеният механизъм за предотвратяване източването на хазната, както и пакетът реформи „Обратно и отначало” звучат оригинално и правдоподобно за лаик като мен. Също така много обнадеждаващо звучи, но за моето непрофесионално ухо, „голямото ускорение на покупателната способност, идващо от началното еднозначно увеличение на минималната заплата – 25%, осигуряване на еднаква база за всички и синхронизиране усилията на всички”, в което ще се изразява „уеднаквяването целта за нацията”.
                               Има още много въпроси, които задължително трябва да бъдат обсъждани и дебатирани, за да се намерят най-ефикасните адекватни решения за такава коренна обществена реформа, нека бъде и революция, както я наричате, името няма значение, важни са целите и същината на промяната.

Надявам се да съм била полезна. Очаквам отговор. Желая сполука и успех.

 Авторски материал на „Идея за България” 

Автор : Е.-Б. Славкова
10 февруари 1011 г.

Писмото е адресирано до организацията „Заедно” на г-н Иван Даракчиев