Но я давам за "пример" не поради тази причина, а защото в основата и, в идеята, са залегнали ония порочни принципи, много характерни за милата ни татковина, където е в реда на нещата да се спори "кой ще води бащина дружина"... при положение, че все още и дружина няма...
Оттук и опасността да не стане българската работа като американската: "Много вожд, малко индианец!"
Хубавото на "Заедно" е все пак емблемата и, която е близка до тази на "Идея за България". Но "Идея за България" е извървяла своя дълъг път до онази проста истина, че не можем да бъдем заедно, ако всички не сме равни.
Равнопоставеността на всички обществени и граждански организации, които се борят за промяна на статуквото е първото и единствено условие, за да бъдем заедно. Това е отговорът на въпроса как трябва да се обеденим. В програмата на "Идея за България" ясно е казано: Ние признаваме на сто процента вашата легитимност, вашите възгледи, и вие признавате на сто процента нашите идеи.
Това дава възможност да се обединят хора с различни политически възгледи: соцалдемократи, либерали, консерватори. Разнородни по състав, от младежки и студентски, до тези на пенсионерите, различните професионални съюзи, правозащитни и екологични движения...Запазете си вашите възгледи и вашите структури за по-късно, когато му дойде времето, запазете си вашите различия и различните конкретни цели, които сте си поставили...
Тук идва вторият въпрос: Защо? Защо е необходима такава широка "коалиция"?
Ами защото тя не е политическа, а гражданска. Целта е най-после да свърши този вече 21 годишен "преход". Но също така двадесет годишен опит ни показва, че това не може да стане с политически средства. Двадесетгодишната държава на прехода няма да си отиде, ако сменим едно правителство с друго или ако изберем "подходящият президент".
Промяната трябва да е коренна.
Трябва да погледнем отгоре, от някой връх и да видим целия 21 годишен преход като време на полусвобода, а Държавата на прехода като „срамна държава”, колаборационизъм с номенклатурната класа, модел, наложен ни от „големите”: САЩ и Русия.
По този начин ще видим всички правителства, уж различни през тези 21 години, различни по цвят, да представляват едно цяло, че са лице на една социално-икономическа малобройна прослойка, някои биха добавили, и престъпна...
Отгоре най-добре се вижда, че през тези 21 години „преход”, Партията не си е отишла, че Държавата на прехода е всъщност Държава на Партията в „други условия” и в този смисъл няма голяма, качествена разлика между тоталитарния и преходния период; ето защо и някои наричат двадесетгодишния преход с термина „посттоталитаризъм”.
Все някога на това трябва да се сложи край.
Но защо трябваше да чакаме повече от двадесет години? Защо не стана през първите пет или десет?
Не знам.
Приемете, ако искате, че е било необходимо време, за да може тенденцията да се разгърне и да се открои; за да може да стане ясно и на децата, и на възрасните / а нали точно последните най-вече гласуват на избори за Партията-столетница /, че зад името и и „идейната” и маска се крие една хищническа капиталистическа класа. Нали немалко хора, подлъгани, вярваха в „идеалите” на Партията.
Приемете, че е трябвало време ВСИЧКИ круши да се налеят, да се охранят, да узреят, че и да презреят и сега трябва само здраво да разтърсим дървото, за да окапят наведнъж като... като зрели круши!
А пък ако някоя и друга остане по върховете на клоните и се заинати, нали знаете: на злата круша – зъл прът!...
Приемете още, че е трябвало да изминат повече от двадесет години, за да се роди и да израсне новото поколение, това на 20 – годишните, които по-миналата зима излязоха пред Народното събрание и бяха бити от полицията, а преди дни, видяхме как, обединени от Мрежата / ето още нещо, което сме чакали, да се появи най-после Фейсбук, откъдето днес започват революциите! /, да протестират срещу цените на горивата чрез една перфектно организирана акция.
ДРД „Идея за България” , в своята политическа платформа, предлага нов обществен модел за България. Това е моделът на най-развитите демокрации в Европа. „ Европейска социална държава” на мястото на сегашната „олигархична държава”.
В програмата на „Идея за България” са дадени основните механизми, които използва реалната демокрация, включително и механизмите на пряката демокрация.
Държавата на прехода ще си отиде така, както си е отишла в историята държавата "Източна Румелия" - чрез граждански натиск отвън. Това "отвън" означава както буквално, с помощта на многобройната българска емиграция извън страната, така и преносно, от тези вече петдесет процента българи в страната, които отказват да гласуват по време на избори, не защото са аполитични, а тъкмо обратно, защото са убедени, че това не е начина и повече не искат да бъдат залъгвани и манипулирани.
Българският народ е узрял за промяна. И най-вече младите, които, както навсякъде по света, откриха възможностите на Мрежата и все повече се организират за общо действие... Вчерашните протести срещу цените на горивата са само началото. Това е, така да се каже, подгряващ огън, стрелба, за да се нагласи правилно мерникът...Така се почва, от отделни конкретни искания, от недоволството от цени и заплати, за да се стигне до искане за смяна на цялата система... Не се съмнямвайте, че тези, които вчера пробваха стрелба с топ срещу врабчета, утре ще обърнат оръдието на там, накъдето трябва...
Но преди да стане това, трябва да намерим отговора на третия въпрос: Къде? Къде е мястото, където трябва да стане, откъдето трябва да започне обединението на всички граждански оргнизации, борещи се за промяна?
В "Идея за България" бавно, постепенно изкристализира и придоби конкретно очертание идеята за СЪБОРА.
Кога да бъде свикан този общобългарски събор? При всички случаи преди насрочените "избори" от сегашната Държава на прехода. Защото иначе ще бъде, както се казва, "след дъжд качулка".
Събор, на който да бъдат поканени колкото се може повече обществени движения с една единствена цел: да решат заедно кога да свърши най-после "прехода" и как да отстранят от власт "посттоталитарната "политическа класа".
Както знаем, обикновено това става по единия от двата известни начина: Со кротце и со благо... Или со кютек!
Автор :Тома Троев
16 март 2011 г.