След като поотшумяха емоциите около учителската стачка нека се опитаме да погледнем малко по-реалистично на случилото се. Вярно е, че в този протест взеха участие учителите, но действително ли те го организираха или някой друг организира тях? Нека учителите си сложат ръка на сърцето и да кажат, ако К.Тренчев, Ж.Христов, Я.Такева, т.е. ако Подкрепа и КНСБ не бяха организаторите щеше ли да бъде така масова стачката? Щеше ли да има автобуси до София? Щеше ли кметът на София да им хариже централния софийски площад за неопределено време? Щеше ли да има телевизионни камери от сутрин до вечер, построени трибуни, палатки, озвучителна техника и т.н. От друга страна едва ли има някой, който да не е разбрал, че синдикатите в България са създадени и слугуват на мафиотизираното държавно управление, на червените олигарси, които разграбиха /приватизираха/ страната след 10.11.1989г.

       Мафиозко държавно управление, което българските граждани мразят и което успява да се крепи на власт до днес единствено благодарение предателската и престъпна по отношение на целия народ дейност на тайната полиция - Държавна сигурност, както и да е преименувана сега. Общоизвестно е, че КНСБ и Подкрепа служат за клапани, изпускащи социално напрежение, там където се е натрупало в повече. Явно сега беше назрял моментът да се смъкне учителското напрежение. Но най-важният и необорим аргумент, че този протест на учителите беше само привидно тяхно дело е неговият неуспешен край. Един истински, автентичен учителски протест не би могъл да завърши с поражение. Това е така, защото обективни причини предпоставят успешния му изход. Със сигурност учителите са усетили каква сила представляват, когато са обединени и когато инициативите идват отдолу, от самите тях.       Всъщнос, т в който и да е момент от стачката, ако бяха успели да превъзмогнат фалшивите синдикати и си бяха избрали истински свои стачни водачи протестът щеше да излезе от предварително начертания сценарий и справедливите искания на учителите щяха да бъдат удовлетворени напълно. Нещо повече. Поради специалното си място в обществото учителите биха могли да пометат и правителството заедно с целия лъскав, но измамен и кух по съдържание политически елит. Това биха могли да направят и работещите в здравеопазването, транспорта, съобщенията и др. при условие, че организацията и инициативата идват отдолу.       Въпреки, че са профсъюзни лидери, някой някога да е чул господата К.Тренчев, Ж.Христов или който и да било друг от ръководството на синдикатите да употреби израза “работническа солидарност”? Защо тези господа се ослушваха седмици наред гледайки безучастно как властта се гаври с учителите вместо да вдигнат на помощ работници и служители от други сфери. 

      Просто защото управляващите са им поставили много важната задача да разединяват, а не да обединяват. Истинският учителски протест няма да бъде така добре организиран като отминалия, нито толкова масов. Пред него ще бъдат поставяни какви ли не пречки. Той няма да бъде разрешен от властите или ако все пак бъде, в София например политическата мажоретка Бойко Борисов ще се опита да го прати зад гара “Подуяне”. Георги Пирински този път наистина ще извика жандармерията пред парламента, но сърцето му ще бъде свито от страх, защото много добре знае какво ще се случи в цяла България ако само дори един учител бъде ударен с палка или бъде арестуван. От стачните трибуни никой няма да апелира към цивилизованост и въздържаност по отношение на властта, провеждаща геноцид към целия народ. Развалени яйца и домати ще летят към първановци, станишевци, костовци, кобурги, сидеровци, борисовци, тренчевци, христовци, догановци и сие политически и човешки отпадъци. Това са единствените отпадъци, заради които суходолчани с радост ще отворят сметището, макар че със сигурност този боклук най-дълго ще им мирише.

28.11.2007 г.
Георги  Павлов
България