Първи предговор към Програмата "За бъдещето на България" на Гражданското сдружение ”Движение за реална демокрация- Идея за България”
Уважаеми сънародници, колеги и приятели, 
Нейни създатели са български емигранти, които първо създадоха идеологията на организацията, след което решиха на нейна основа да създадат настоящата програма, за да покажат нагледно как тази идеология може да се внедри на практика във всички области на живота с показване възможното бъдеще на България и народа й с развито демократично мислене, като следствие от усвояването и прилагането й.
Идеологията на реалната демокрация не е родена от нас, тя отдавна е родена и възтържествувала като идеология на развитите европейски страни и демокрации - предимно старите членки на ЕС.
Идеологията на реалната демокрация е родена след II Световна война от левите сили в Западна Европа, които са известни по това време в България с името”широки и тесни(по късно комунисти) социалисти”, а на запад се наричат”социалисти” или „социалдемократи” и "комунисти". Левите сили в Западна Европа създават принципите на реалната демокрация и управляват в западноевропейските държави доминиращо до края на 70-те години, като налагат тази идеология на десните сили. Така там принципите на реалната демокрация стават надпартийни и конституционно закрепени и непоклатимо се налагат в западноевропейските общества.
Защо се ражда идеята на реалната демокрация?
След войната европейските народи са потънали в национална катастрофа, следствие на огромните материални разрушения, човешки жертви и последвалата бедност и мизерия.
Бедността винаги е накланяла обществената симпатия към лявата политическа идея и историята на Европа е показвала тази закономерност- левите й сили винаги са били дълбоки идеалисти, като в тежките й моменти са започвали борбата за промените и са ги постигали.
След II Световна Война, Европа започва плътно да следва своите идеи, родени от Парижката комуна 19 век за свобода, социално равенство и в 20 век се прибавя- справедливостта.
Истинската демокрация във управлението на държавите възтържествува още в началото на 20 век в страните от Северна Европа.
Още в 20-те години на века северно европейските народи - монархии и републики, свалят авторитарните си дрехи, преобличат се в дрехите на парламентарни монархии и републики и зачитат политическия плурализъм, по-късно антифашизмът на левите сили- комунисти и социалисти свободно се изповядва в обществата им и не се преследва, както се прави в авторитарните режими, така северно-европейците се радват на истинска демокрация.
В същото време в Средна и Южна Европа са наложени авторитарни монархически и републикански режими, включително и в България.
Широко демократичната атмосфера на северняците се пренася и налага след войната в цяла Западна Европа и там се развиват и действат новите принципи на реалната демокрация в нейните основни стълбове. Развива се нов вид социално пазарна икономика, свързана пряко със социалната сфера и осигуряваща средствата за нея; силно развитие и качествено нов вид придобива социалната система, стъпила върху идейното наследство на Парижката комуна и като нейни основни нейни стълбове се обявяват здравеопазването и образованието, които стават в цяла континентална Западна Европа еднакво достъпно за всеки и държавно субсидирани, а здравеопазването става държавно-солидарно и с безплатно медицинско обслужване за всеки.
Раждането на формулата пък на реалния социален минимум и въвеждането му във всички страни, завинаги ликвидират бедността и мизерията в Европа.
Така капитализмът излиза от класическите си форми и добива друг, по-усъвършенстван вид- хуманен капитализъм.
Западноевропейците получават от САЩ следвоенната помощ „Маршал” за вдигането си от войната, но не я влагат в частния сектор, за да не родят корупцията, а в държавния и го развиват като доминиращ с изключително добър мениджмънт в условията на политическия плурализъм.
След II Световна война страните в Западна Европа също национализират голяма част от едрата си частна собственост и всички национални богатства.
Разликата между комунистите в Източна Европа и левите сили на Западна Европа беше в това, че комунистите в Източноевропейските страни, ръководещи социалистическата система там, посегнаха и национализираха дребната частна собственост - това, което Запада не направи.
Западна Европа, не участваща в социалистическата система, имаше държавна собственост достигаща до 70% от икономиката. В Източна Европа тази собственост бе наречена "общонародна собственост". Независимо, че Западна и Източна Европа бяха разделени с изкуствената и създадената от двете страни, т.н. " Желязна Завеса" на "Студената война", цяла Европа диша и живее като единен организъм ", управляваше се от левите сили, имаше почти един и същ вид икономика с близки елементи, с общ пазар, с почти еднаква вид собственост и социални системи, действащи на почти еднакви принципи. Западът строеше планов държавен капитализъм, Изтока строеше нещо подобно, наречено"социализъм".
Различаваха се единствено в ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА- в Изтока управляваха "тесните социалисти", нарекли се комунисти от болшевишки тип с еднопартийна политическа система; в Запада доминираха в управлението” широки социалисти”( социалисти и социалдемократи), често в коалиция с комунистите, но не от болшевишки тип. Западът запази и разви многопартийната си политическа система, изгради социалната пазарна икономика и коренно промени капитализма в класическото си понятие, създаде уникалната Европейска социална държава, разви до най-големи висоти реалната демокрация в управлението на държавите си а по късно я внедри и в икономиките си.
Различните политически системи на Запада и Изтока станаха причината да се срути "социалистическата система" на Изток. Оцеля и продължи да се развива възходящо "реалната демокрация" на Западна Европа, а се срути се болшевишката "демокрация" в Източна Европа.
И в края на 80-те години се оказа, че Западна Европа бе изградила „реалния социализъм”, който източноевропейците бяха поставили като крайна цел за построяване в своето социалистическо общество, но не успяха и системата им се разпадна, а западната –непоклатимо остана и се развива до ден днешен възходящо.
Там левите сили успяха да вдигнат страните от руините на войната, да изградят нов тип капитализъм с мощни икономики, със силен икономически растеж и финансова стабилност.
В България до 1985 г., поради наличието на една собственост"общонародна", нямаше начин да се краде и нямаше големи стопански престъпления, комунистите носиха идеализма на западноевропейските леви сили и изграждаха близка до Западна Европа икономическа структура и социална сфера. България имаше възходящо икономическо развитие с коренна промяна на страната- тя излезе от статуса си на бедна аграрна държава на Балканите и в Европа и се изгради като индустриална страна със силна социална система.
Но след 1985 г. нещата коренно се промениха, когато бе издадено постановление № 56 на ЦК на БКП, в духа на "Горбачовата перестройка" и с което започна незаконно и грабителски смяна на вида на собствеността и разграбването на общонародната собственост. Тогава именно се показа порочната страна на източноевропейската политическа система, която толерира една единствена партия и елита на тази партия, който създаде втори паралелен център на управление на държавата около Андрей Луканов и който стана основата на криминалния ни преход и заграбване през него на общонародната собственост.
Българският народ допусна това разграбване, защото нямаше развитото демократично съзнание като западноевропейското общество, живяло в политически плурализъм. А именно демократичното съзнание е вид "силна имунна система " срещу политическия бандитизъм.
Българският народ обаче е малко информиран за историята и пътя на развитие на западноевропейските народи след II Световна война.
Причините са две:
1) Поради 50 годишната идеологическата изолация на Източна Европа от Западна в периода на Студената война, която изолира България от естественото й място в Европа и
2) Поради „нахлуване” на САЩ в България в първите и години на „демокрация” и „завземане” на нейното политическо пространство с” обучение” на новопръкналия се политически елит на България в „американски ценности”.
В началото на 90-те години голяма част от българите, поради липса на развитото демократично съзнание по подобие на своите западноевропейски събратя и липса на познания за процесите в Европа, не предполагаха, че тогава вече имаше ясно очертали се два различни демократични модела и две обществено – политически системи, със зейнала като пропаст помежду им разлика:
1) този на континентална Европа с победилата реална демокрация в управлението на държавите, с богатото на идеи политическо пространство и политически плурализъм и
2) този на САЩ, следван от Великобритания, с нискоразвитата си”представителна демокрация” и двуполюсен политическо-олигархичен модел, какъвто Европа не познава.
За това и българинът до ден днешен поставя „прогнилия Запад” под един общ знаменател и не може да види огромните различия в него. Водещата ни „опозиционна” журналистика се гърчи в пълно непознаване на Европа, а с лупа да търсиш в България няма да намериш учебно заведение, преподаващо „знания за европейските страни”.
Причината „защо Западна Европа не помогна в демократичното начало на България и Изтока” има няколко измерения:
Първото беше, че с разпадането на социалистическата система и СССР се разтресе съществуващия общ икономически пазар на Западна и Източна Европа. Западна Европа също изпадна в икономическа криза и се съсредоточи в себе си да я преодолява.
От друга страна народите в Западна Европа след II Световна война продължиха да живеят на националния принцип със силно изострено национално чувство и въпреки обединени в еднакви по вид обществено- политически и социални системи, те нямаха единен политически център и живееха почти егоистично затворени в своите национални общности, ревностно следвайки до един новото идейно течение на национализма, възникнало пак след войната т. н „демократичен национализъм”, изразяващо се в няколко основни принципа:
1. защита на националните интереси на външната и вътрешна арена,
2. съхранение и развитие на националната ценностна система,
3. отказ от реваншизма, ксенофобията и апетити към чужди територии,
4. съсредоточаване вътре в себе си в развиване на собствените си сили и национални богатства.
Сега всички партии, управлявали страните от Западна Европа след Втората Световна война- и леви и десни, следват принципите на "реалната демокрация" и принципа на "демократическия национализъм" и по принцип са националистически партии, но никоя от тях не афишира това и не се нарича"националистическа партия". Напротив, те отбягват да употребяват думата"националист", а се наричат "демократ".
Макар още Виктор Юго да говори за нуждата от Европейски Съединени Щати, националното продължава да бъде силно и след II Световна война всички европейски нации реагираха отрицателно когато Европейския съюз още 1951 г.направи първия си опит за политическо обединение. Така то и не стана, тръгна се само с общ икономически пазар.
Новият Договор за реформи на ЕС, който ще влезе в сила от май на 2009 г. е първата сериозна крачка към политическо обединение на европейските народи.
Продължаващото и сега външнополитическото разединение на западноевропейските държави, създаващо мнимо впечатление за големи различия между тях, подсилено с непознаване следвоенния им път и липсата на развитото демократично съзнание като вид развита имунна система, не осъзнаващ дълбоката идеологическа пропаст между САЩ и континентална Европа, направи от българския народ в зората на „демокрацията” лесна плячка на „американските съветници и ценности” и резултатът е налице - новопръкналият се политически елит на България докара американския обществено- политически и демократичен модел и морал, предаде националната сигурност и интереси на държавата в ръцете на американската колониална администрация в България. За причините и за главните изпълнители на този сценарий, ще поговорим в отделен анализ”България между САЩ, Русия и Европа на континенталните държави”.
Новата политическа класа на България в лицето на родените и управлявали партии в прехода, извърши смяната на системата чрез смяна на собствеността и с аргумента за необходима”либерализация на икономиката” с цел "преминаване от социалистическо към пазарно стопанство", като извърши невиждан в най-новата история на България хищнически грабеж, заграби и унищожи национални богатства и сътворени от няколко поколения българи, създаде вид олигархия произлязла по руски модел, но действаща с американски маниер и морал, която в началото бе политически разноцветна, сега напълно се обезцветила и с монолитно присъствие в Парламента, притежаваща цялата реална власт в страната(политическа, икономическа и съдебна). Такава по вид олигархия другаде в Европа не е позната и тя е носителка на огромната корупция, с която е известна вече България в Европа.
Българския народ почти не знае факта, че в средата на 80-те години западноевропейските страни също започнаха своята „либерализация на икономиката” в държавния си сектор, но тя се извършваше при съвсем други методи и най-вече с високоразвито демократично съзнание на обществата им. Резултатът, сравнен с този в България, беше коренно различен, западноевропейските страни приватизираха и концесионераха със съзнанието за запазване на целокупния обществен и държавен интерес в сделката, при липсата на каква да е корупция във властта със други методи, открито и прозрачно.
Още тогава финансовия и промишлен капитал беше отделен от властта с ефективно действащи антикорупционни законодателства и независими и точно действащи съдебни системи и там резултатът беше друг - икономиките им не бяха унищожени, напротив, много от западноевропейските държави в последните 20 години вдигнаха 10 - 15 пъти Брутния си вътрешен продукт и жизнения стандарт на населението и се превърната в проспериращи държави.(Ирландия, Финландия и др...)
Докато смяната на собствеността и либерализацията на икономиката в България се използва да се извършат крайно порочни приватизационни и концесионни сделки, без да се съблюдава обществения и държавен интерес и интересът на мнозинството, извършиха се с корупционни схеми, облагодетелстващи партийните елити на управлявалите партии, една 5% част от обществото заграби богатствата и окраде другата 95% част, сделките се извършиха както незаконно, така и се разби икономиката, 90% от производствата бяха унищожени, от там се съсипа живота на милиони хора, срина и три пъти жизнения стандарт на населението, милиони хора загубиха работните си места на средна възраст, много починаха от инсулти инфаркти, извършен бе истински геноцид на населението.
А правото на труд и трудова защита, свободен избор на труда, добрите трудови условия, достойно заплащане на труда, защита от изпадане в безработица- това е основно право в хартата на ООН и под юрисдикцията на международното право и на негова основа развитите западноевропейски демокрации са изградили своята "социална държава".
Погледната от страна на международното право на ООН, чийто членка е и България, извършената българската „либерализация на икономиката” и нейния резултат за обществото и хората не беше нищо повече от пладнешкия грабеж и геноцид, преходът ни може да се окачестви единствено като криминален.
Извършеният грабеж унищожи икономиката и държавните функции, докара на България последното място по доходи и жизнен стандарт в Европа, изгони от страната над 2 милиона трудоспособни, млади и образовани българи, възпроизвеждащата се част от нацията и ги направи емиграция, вкара българската нация в листата на ООН с най-висок в Света демографски срив и без човешки ресурси, обречи България да бъде загиваща нация и държава.
С този грабеж, с унищожаване на икономиката на държавата и крепящата се на нея държавност, България бе върната назад с 60 години, в годините непосредствено след Втората световна война и изпадна в национална катастрофа. Никоя източно европейска страна от бившия социалистически лагер не допусна такива огромни грешки и извращения, колкото и да е било трудно и за тях този процес на преход, макар и да виждаме повтарящи се грешки от подобен род и при тях.
И най-важното - никоя страна от бившия социалистически лагер не унищожи икономиката си така, както тя бе унищожена в България.
България се оказва най-ограбената страна в Европа от собствената си новопоявила политическа класа през прехода.
Новосъздадената олигархия чрез своята политическа власт и държаща цялото медийно пространство упорито мълчи за асиметрично разпределените национални богатства, с цел максимално да отложи моментът на възмездието и дементира националното самосъзнание.
Нито една от родените в прехода партии не усвои западноевропейската лява или дясна политическа идея, те останаха безидейни политически мутанти, с кръжащи около тях олигархии, капсулирани в себе си със своя един и същ и непроменящ се кадрови състав, с единствения стремеж да запазят политическата власт, за да запазят и богатствата си.
България влезе от началото на 2007 г в ЕС и това беше най-сериозния досег на българина с развития западноевропейски свят. Тогава се видя колко страда той в досега с „големите” европейци и осъзнаването на своята беднота, с произтичащо от това- ниско самочувствие.
Но този досег отвори гигантско чувство за справедливост, мъст, възмездие към варварите, безнаказано присвоили благата на българската цивилизацията, създадени от всички българи.
Чувството за справедливост е най-големият дефицит в обществото, тъй като то е отговор на масовото беззаконие, мафиотизиране, корупция родени през българския преход. Българите осъзнаха в година 2007 г., че имат нужда от нови политически партии, носители на истинските идеи и няма значение дали те ще бъдат леви, десни, средни или каквато и да е подобна партия, а просто от такава, която ще накаже крадците и ще въдвори ред и правила, ще помогне народа ни да се върне в своето европейско цивилизационно място и да заживее със стандарта, стремежите волята и вярата на западноевропейския си събрат.
Това новопоявило се чувство за справедливост и отричане на сегашния политически модел в България българският народ изрази най-много в провелите се пред 2007 г. избори за Европарламент и местни избори, като 70 % от българите проявиха чувство за човешко и национално достойнство и въпреки бедността им и опита да бъдат „купени” те не излязоха да гласуват за нито една партия и с това показаха ясно, че отричат създадените през прехода грабителски партии и нямат политическо представителство, а България е изпаднала в дълбока политическа криза.
Какво означава идеологията на реалната демокрация и какво произтича от нея?
1.Означава ИСТИНСКО НАРОДОВЛАСТИЕ с правото на народа чрез мнозинството си да определя своята съдба, да разпределя плодовете на своя труд и това се свежда до едно единствено качество за политици и държавници- да има развито демократично съзнание, което пък изисква мислене и действие единствено в целокупния обществен интерес, т.е да бъдат истински демократи! Всички действия на управлението са насочени еднакво към всеки гражданин, независимо, че решава мнозинството.
2. Идеологията та реалната демокрация в държавното управление определя основната идея на новия вид социално-пазарна икономика-насочена към задоволяване и максимално развитие на социалната сфера с ежедневно подобряване живота на населението. Въобще, грижата за човека е насоката на този вид „капитализъм” на 20 век, който наричаме"социално- ориентирана пазарна икономика" и продължават в 21-ия. Също е и изпълнение на международното право на ООН - правото на труд и трудова защита, свободен избор на труда, добри трудови условия, достойно заплащане на труда, защита от изпадане в безработица.От там следва и максимално развитие на производствата и изцяло задоволяване на местните пазари със свои производство на базата на конкуренцията и от там създаване на нови работни места, трудоустрояване на населението, раждане на средната класа, създаване висок икономически растеж и финансова стабилност на икономиките им, постоянно растящ жизнен стандарт за нациите си, високоорганизирани държави и еднакво грижещи се за всички свои граждани.
Десните сили* идват в управлението в Западна Европа по-късно след левите, в 80-те години на 20 век, когато обществата и социалната система са вече развити, утвърдени, добре почувствани и възприети от обществото, желания жизнен стандарт на голямата средна класа е достигнат, обществата задоволени.
Индивидуализмът на десните ги ласка към опити за ново преразпределение на плодовете от труда на обществото с отклоняване средства от социалната сфера и това често им коствали провал в управленията. Ето защо десните се съсредоточават не в грубо отнемане и пренасочване в други посоки на средствата, а в прецизиране правилата на бизнеса, в преструктуриране на икономиката от там на социалната сфера с оглед по –ефективното й развитие, раждането на нови работни места. За това в началото на 21 век вече почти няма разлика между леви и десни политически сили по отношението им към социалната сфера, разликата е минимална, пипне ли дълбоко социалната сфера десният знае, че това ще му коства управлението и бъдещето оставане във властта.
3. Европейският социален модел, наречен гордо от народите си Европейската социална държава си остава уникално и неповторимо творение на Европа, левите й сили и идеологията на реалната демокрация, чиито модел вече следва целият свят, стремейки се да постигне стабилност и изгради здрави и образовани нации и е построен на основното право от хартата за правата на човека на ООН-правото на труд и трудова защита, свободен избор на труда, добри трудови условия, достойно заплащане на труда, защита от изпадане в безработица.
4. Идеологията на реалната демокрация отрича и неприема корупцията като „явление” в обществата си, тя се бори с нея и изкоренява.
На помощ идват внедрените в западноевропейските общества отлични антикорупционни законодателства, които изключват влиянието на финансовия и промишлен капитал на властта и шуробаджанащината. Те са подкрепени от независимата напълно деполитизирана и действаща като часовник съдебна система с истинско правораздаване и правоприлагане и са наложени както на десни, така и на левите сили, като неоценим всеобщ капитал на обществото.
5. Идеологията на реалната демокрация означава ПРОЗРАЧНОСТ в работата на държавата власт и администрация, постоянно действаща обратна връзка между депутат и избирател, прозрачно харчене парите на данъкоплатците с постоянно дописване до тях. В последното десетилетие на 20 век прозрачността навлече и в управлението на икономиките, както в държавния ,така и в частния сектор, най-се вижда в прозрачното управление на държавните естествени монополи и национални богатства в развитите европейски страни.
6. Идеологията на реалната демокрация означава и друг, непознат за българина в прехода ПОЛИТИЧЕСКИ МОРАЛ на партии и политици във властта и изключва политикът във властта за работи за своите бизнес интереси, да се облагодетелства, да краде, да лобира да чужди икономически групировки, да работи за чужди държавни интереси, да сее шуробаджанащина, да игнорира националните и обществени интереси на своите граждани и избраниците.На България й трябва нов политически морал, не морала на партиите управлявали прехода, защото именно в този преход пръкналите се политически партии на България не успяха да развият българското общество в посока на обществено- политическата развита демократична система на Европейския запад, дори нещо повече-тласнаха общественото развитие на България в неевропейски посоки, най вече в двата основни социални стълба на държавата – образованието и здравеопазването, къито упорито се унищожават вече 17 години и им се стеснява социалната база, тласка се към коренно различната от тази на Европа системата на американското образование и здравеопазване.
Следователно, България тя се нуждае от смяна на политическото статукво и лустрация на всички партии, управлявали в прехода и донесли тези огромни беди на народа й, като се започне от БСП- партията основателка на всички останали партии- нейни клонинги през прехода, основата на криминалния ни преход и дискредитирала истинската лява идея в очите на народа ни.
И тази лустрация ще се извърши по естествените пътища, които предлага самата идеология на реалната демокрация и развитото демократично съзнание - работа единствено за целокупните обществени интереси, в защита и развитите на националната ценностна система и защита на националните интереси на международната и вътрешна арена.
7. И последно-идеологията на реалната демокрация съдържа и подкрепя идейното течение „демократичен национализъм”, неизменно действащо в Европейския Запад вече 60 години след II Световна война и което се изразява в ясна исилна национална идея, еднакво възприета както от десни, така и от леви сили.
Защо я наричаме "реална демокрация"?
Не бива да се сравняват понятията "реален социализъм" и "реална демокрация". Този вид демокрация е с открит, пряк достъп до избирателите. Но в европейските развити държави и демокрации тя действа с различни форми. В Средна Европа действа с формата на референдумите - например Швейцария е известна с вида на пряката си демокрация( постоянните си и за всеки въпрос инициирани референдуми). В Северно- европейските страни тя е обединена( ПРЯКА И ПРОЗРАЧНА) като прозрачна означава отворена и открита процедура, с изнесена информация в интернет за бенефициенти, проекти, дати на плащания и суми, сметки и цялото управление се изнася в интернетните сайтове на министерствата и фирмите до цент и всеки гражданин има свободен достъп до тяхната документация , без конфиденциална и скрита информация. Там се вижда свободното движение на паричните потоци до цент, а гражданите получават постоянна информация за тях. В тези страни пък пряката демокрация-референдума се предхожда от обществения дебати и понякога не се стига до провеждане на национални референдуми, след като обществото прецени дали има нужда от него.
За това ние решихме да обединим двете форми на демокрацията- прозрачна и пряка с думата "реална" и ги внедрим еднакво в нашата програма.
Създателите на настоящата програма са емигранти, живели дълго в развитите демокрация на Европейския Запад, опознали са неговия опити постижения и са осъзнали необходимостта да го донесат на своя народ.
Ето защо ние застанахме на позициите на европейския развит обществено-икономически и политически модел, на идейната основа на реалната демокрация и творчески, пречупен през народопсихологията на българина, го заложихме в предлаганата тук програма за бъдеще на България.
Смятаме, че като стара европейска държава България трябва да стъпи върху съвременните европейски постижения и да се върне по този начин в естествената си среда и цивилизационно място- Европа.
Това поиска да ни каже и ЕС, когато прие с политическо решение България за свой пълноправен член и даде по този начин възможността тя да се допре до нейната развита демокрация, да черпи с пълни шепи от нейния опит и го приложи в своето обществено развитие.
Ние знаем, че предлаганото от нас ще роди недоверие в някои сънародници, които не познават процесите в З.Европа, ще кажат веднага: ” Абе стига сме гледали от този гнил Запад? или „Готови постановки не ни трябват!”
Уважаеми сънародници,
Ние само творчески прилагаме опита на големите и предлагане ясни решения и послания!
Към кой политически модел –ляв или десен ще причислите програмата ни, за нас няма значение. От една страна разчитаме на силна либерализация на икономиката със силен икономически растеж и финансова стабилност. От друга страна тя е социално развита пазарна икономика, насочена към социалната сфера, свързана с икономиката като два скачени съда.
Постарали сме се да създадем максимално оптимална и насочена към всеки гражданин, към цялата нация и държавата програма с една единствена цел - ДА ИЗВАДИМ БЪЛГАРИЯ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА, която донесе криминалния й преход, с поемане пътя на развитите европейски държави за възстановяване човешките ресурси на България, възстановяване на икономиката и държавността и изграждане по техния пример високоорганизирана държава, здрава и образована нация.
За възстановяване на човешките ресурси ние разчитаме на нашата емиграция и на нея предлагаме пътища за завръщане в родината, а на народът ни - да заживее като развитите и проспериращи европейци.
Предлаганата от нас програма е само в кратък варианта и вид ОСНОВА и се предлага за масовия читател като УДАРЕН ВАРИАНТ- той не предлага управленческите решения на пълния вариант.
Пълен вариант на програмата ние сме създали още 2004 г. и постоянно я допълваме и актуализираме с помощта на цялата наша членска маса.
За сега пълния вариант няма да се изнася публично в сайта ни и остава вътрешна основна програма на гражданското ни сдружение, с цел да стане и основна програма на бъдещата политическа партия, която сме си поставели за цел да създадем в обозримо бъдеще.
* Автор: Дора Апостолова
3.12.2007г.
Повече за Дора Апостолова ще прочетете в нения БЛОГ в този сайт, в рубрика АВТОРИ
*Забележка:
Тук даваме развитието на леви и десни сили в З.Европа до началото на 80-те години. След този период има коренна промяна и в двата лагера. Социалдемократите преминават в лагера на десните и се съсредоточават в капитала. Разпадането на социалистическата система в Източна Европа се отразява най-вече в съществуващите комунистически партии в западноевропейското политическо пространство. Повечето от тях се сливат със социалистическите партии и престават да съществуват като "комунистически партии" и социалистите остават единствени в лявото политическо пространство до края на 80-те години, когато се раждат нови леви сили в лицето на зелените партии. Но това ние ще разискваме в отделен анализ"Политическите леви и десни идеи в западноевропейското политическо пространство от 80-те години на миналия век до сега".
Анализа продължава да се развива и допълня....
Copyright "Идея за България". Не позволяваме ползване на нашите идеи от програмата за други политически формации