Авторът изхожда за вида на системата единствено от дяла на държавната икономика и как се разпределя печалбата- това е типичен подход на старата сталинистка школа и също неолиберален подход. Комунистическия и нелибералния подход много си приличат, както и тоталитарния вид без демокрация на двете системи.
Авторът не приема "демокрацията" като фундамента на който се строи системата( социалната и икономическата страна). Той не говори за действащи два вида демокрация в световен мащаб присъщи на два вида системи- "реалната демокрация на европейската welfare state и "представителната демокрация" на неолибералната държава( САЩ и Англия) и крайно портивоположни.
А "нивото на демокрация" от 67 насам е единствения фактор в Европа за растеж и благоденствие и е фундамента на модела. Защото при реалната демокрация системата се строи отдолу нагоре с прякото участие на всички граждани в управлението, а при представителната демокрация е обратно-системата се строи отгоре надолу без прякото участие на гражданите.
Не може да се говори за "дял на държавната икономика", а за вида на "икономическия модел". "Социалния капитализъм" на европейската welfare state има свой специфичен икономически модел при който главните и печеливши отрасли наречени "стратегически" са държавна собственост, но с нюанси в управлението им от държавата.
Във Финландия тези отрасли са 100% държавна собственост, във "акционерни борсови дружества", част от акциите се въртят на борсата за свежи постъпления. В Германия е също така, но е допуснат и някакъв минимален дял на частно участие в собствеността, като държавата остава главния собственик и разпределител на печалбата.
Не може да говорим за "скандинавски модел", а има единен модел на "европейска социална държава"(welfare state) и тя най-добре е представена в западноевропейската социална държава- от севера до юга е един и същ модел. Ще прочетете модела на-8-те най развити социални и правови държави от северна и средна Европа в моята ДЕФИНИЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА/ ПРАВОВА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА.
Тук става въпрос за друго-за вида на "правовата държава", която е голямото постижение на социалната европейска държава( welfare state). Там, където правовата държава работи добре, не бе пропуснат американския неолиберализъм да навлезе и разруши социалния модел на държавата( това са най-развитите социални държави от северна и средна Европа, същевременно и с най- добре работеща правова държава- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария).
А там където правовата държава не работи добре, неолиберализмът бе пропуснат и разруши социалната държава- това са страните от южна Европа ( Гърция, Италия, Испания, Португалия), които сега протестират срещу рушене на социалната им държава.
Да не говорим за източна Европа- там комунистите извършиха тотална смяна на "социализма" с "неолиберализма", неолиберализмът бе пропуснат 200% и социалната държава бе напълно унищожена.
В днешно време нивото на демокрация се определя право пропорционално на силата на действие на правовата държава- там където правовата държава работи добре, се счита, че демокрацията е развита и обратно.
Авторът не вижда сегашния вид на американо-английския капитализъм- "неолиберализма", нито неговите специфични черти, по които се различава от "класическия либерализъм" и "класическия капитализъм" описан в "Капитала" на Марс.
За това авторът нищо не говори за нахлуването в Европа на неолиберализма и рушене на социалната европейска държава. Това е типично за старата комунистическа философска школа- тя и до сега не може да види особеното в "неолиберализма".
Авторът неправилно нарича своята теория " демократичен социализъм".
Нима "социалния капитализъм" на европейската welfare state не е "социализъм" и то " демократичен"?
Счита се даже, че социалната европейска държава построи "социализма". Даже още нещо, тя победи класическия капитализъм, обрисуван в "Капитала" на Карл Маркс.
Също тя има голямо постижение, че построи свой демократичен модел"реалната демокрация" и още едно голямо постижение -построи "правова държава".
Авторът никъде не говори за правова държава, което още веднъж показва школовката му- старата комунистическа философска школа, която не само не познава демокрацията, но и не познава правовата държава.
Подразбира се, че авторът симпатизира "социалния капитализъм", но той предпочита "демократичния социализъм".
Да, но "демократичния социализъм" е само една теория без никъде да е реализиран на практика. "Социалният капитализъм" е реализирана действителност и действаща практика, при това е отворена система и строяща се отдолу нагоре, което показва, че тя има възможности за постоянно развитие, както се е строяла и самата европейска държава отдолу нагоре, от края на 50-те години непрекъснато до сега. Докато неолибералната държава на англосаксонците е доказала,че не подлежи на развитие, а единствено може да бъде сменена с нова, по-прогресивна система.
За мен е по-лесно да се следва един вече действащ модел като "социалния капитализъм" доказал ползите и възможностите си за развитие. Нека да започнем с него да сменяме неолибералната система на България, а после постепенно ще го усъвършенстваме в направление "демократичен социализъм", това е пътя на развитието.
Още веднъж подчертавам - не омаловажавам творбата на автора, напротив, считам я за полезна и я препоръчвам за четене. Това е първия опит да се разсъждава в посока смяна на системата и колкото повече такива разсъждения има, толкова повече се помага на българското общество в търсене на нова система, с която да замени неолибералната олигархично-мутренска- мафиотска система от прехода.
Но признавам, че не разбрах неговата теории за "демократичен социализъм", нито я виждам добре обоснована. Направих само генерален извод за кой ли пореден път, че "тодорживковския социализъм" и "лукановия неолиберализъм" продължават да властват в ума и сърцата на българската интелигенция, нито българинът все още да разбира "що е то неолиберализъм?".
И друго до сега българинът продължава да не разбира, че Луканов и неговата БСП говорят за "социализъм", за да прикрият от обществото ни внасянето в България на американския неолиберализъм чрез направения от тях План "Ран Ът".
p.s. Автор на "социалния капитализъм" е левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс, който построява през 30-те години теорията си за "държавен( социален) капитализъм" стъпил върху "Капитала" на Карл Маркс. Той се смята и за бащата на европейската социална държава ( welfare state), която започва да се строи 50-те години на миналия век по теориите на Кейнс за "държавен капитализъм"
Автор Дора Апостолова
2 април 2013 г.
На снимката горе: Джон Мейнард Кейнс
към статиятаСмяна на системата?