Според Конституцията, където са записани правилата на тази игра, всички български граждани имат право да я играят, но истината е че една малка групичка от хора още преди 10.11.1989г. са я е обсебили напълно по измамен начин и до ден днешен играят и печелят. Народът не играе и не печели, но все пак е доволен защото гледа едно „риалити шоу” в повече.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Карикатура на Христо Комарницки
–––––––––––––––––––––––––––––––
А че си е чиста проба шоу говори фактът, че играта няма никакви правила. Фигурите се местят, групират и прегрупират по абсолютно произволен начин.
От страх, че някой може да ги матира и да им измъкне наградения фонд, цялата групичка шахматисти, известна като отбора на “червените олигарси” играят от едната страна на дъската, и не допускат никакви съперници от другата.
Ако бъде свалена дегизировката на отделните фигури ще се види, че за по-голяма сигурност играчите са наредили все червени пешки на дъската, но това отдавна е общоизвестно. А и няма как да бъде иначе защото в България, някъде от средата на двадесети век се произвеждат само пешки, поради слабото търсене на други фигури.
Включително и царската фигура се превърна в такава след бляскав проход на обикновена червена пешка от далечна Испания. И за разлика от класическия шах, тук ролята на царя далеч не е най-важната, затова и никой не го пази.
Даже единствената пешка, която му служеше за професионален бодигард, след серия ефектни PR ходове беше издигната до фигурата на офицер /генерал/ и сега може би дори е по-важна и от него. И тъй като, както вече казахме, няма противник и няма как да се превземе фигура, всички фигури са обречени пожизнено на шахматната дъска. Но най-голямата разлика на нашенския от класическия шах е липсата на необходимост от мислене.
Отсъствието на противник прави всички ходове печеливши.
Идейната пустота и безизходица по никакъв начин не възпрепятстват пътя към победата и съответно печалбата.
Що се отнася до шахматистите, до тези които измислят ходовете и местят фигурите, то за тях може да се каже, че това са най-скромните супербогаташи живяли накога по земята.
Винаги избутват в светлините на прожекторите и изтъкват заслугите на шахматните фигури, а те самите стоят в скромна анонимност.
Друго характерно за тях е страхът им от заразни болести.
Поради големите си притеснения, шахматистите са се отделили напълно от народа и тъй като единствено останалата връзка с него са парите от наградният фонд, то те непрекъснато перат и препират тези пари.
В отбора на “червените олигарси” се влиза само по наследство. “Шахматист” в България е наследствена титла.
Е, не е престижна като например “пер” в Англия, но затова пък е изключително доходна.
Авторски материал на Идея за България
Автор: Георги Павлов
България
30.11.2007
Забележка: Материалът е от 2007 г. но не е загубил актуалността си и сега 2009 г. когато олигархията съществува с пълна сила