Недай боже утре като държавник на по-високо ниво г-н Зеленогорски да направи и България подобна "градина" като плевенските улици!
И недай боже да стане новото лице на старото политическо котило- СДС, освен "горкото" друго не можем да му пожелаем!

Нови лица в политиката имат правото да бъдат само такива, които познават политическия опит на Европа,  могат да го ползват за България, да предлагат нови далекомащабни идеи за бъдещето и развитието на България. Мина времето за  лица в политиката и "балканските субекти", непознаващи Европа и водещи България по неевропейски пътища.

Ако г-н Зеленогорски има претенции да бъде нов тип политик,  вместо да се прави на новия българския Маркс или Айнщайн, или да стои в своето откъснато от Европа балканско мислене, да вземе и научи опита на Европа, в която се намираме и живеем, в която са се родили и развили най-големите политически идеи на човечеството и която е достигнала най-високоразвит демократичен модел на управление на държавата и икономиката- реалната демокрация, действаща вече 60 години като обществен идеал и надстройка в развитите европейски страни и демокрации.

България е свързана с пъпната си връв с Европа и само чрез общия ни исторически опит можем да осмислим настоящето и да намерим бъдещето си.

Така г-н Зеленогорски ще разбере, че сега на този етап България се нуждае само от  ляво управление.

България тъне в национална катастрофа, в която я докараха всички партии управлявали през прехода.
Ограбиха собствеността на българите, унищожиха икономиката и държавата, докараха българското общество до крайна мизерия и бедност, вкараха го в канавката на Европа, с най- нисък жизнен стандарт, с най-ниски доходи, с постоянно изтичаща емиграция, с унищожени човешки ресурси, до състояние на умираща нация и държава, родиха престъпна по произход олигархия и с това извадиха България от Европа...
На това са способни само партии и политици, които не познават основните принципи на демокрацията, нямат развитото демократичното обществено мислене на западноевропейците.
Всички партии в България през прехода са такива. Тяхното захващане  на управлението на държавата спря развитието на демокрацията и създаване демократично  съзнание в обществото ни по всички нива, позволи развихрянето на вакханлията в криминалния ни преход и унищожителните управления в него.
А развито обществено съзнание означава преди всичко правилно разбиране "за демокрация", умението да я ползваш където трябва и за каквото трябва, в защита на национални интереси, срещу денационализация, подриване на държавата, унищожението на културата - един вид имунна система на обществото.

Всички партии от прехода докарали България сега в състояние на национална катастрофа водят началото си от БСП - майката- партия манипулирала целия преход, родила всички останали политически отрочета на прехода.
А СДС бе първата рожба на БСП, замислена като нейна опозиция. За това има много доказателства и най-вече в поведението на СДС във властта.
СДС е имала огромна деструктивна роля в управлението на държавата с главна и единствена идеология- "крадене".

Всички партии родени в прехода продължават да не познават истинските леви и десни идеи, родени в Европейския запад и достигнали там своето най-високо развитие, продължават да нямат нито една нова политическа идея за бъдещето на България, за изваждането й от състояние на национална катастрофа, не могат дори да гледат и два метра напред, но продължават да се стремят неистово към политическата власт с единствена цел да запазят чрез нея заграбената икономическата власт, да отложат исканото от народа "търсене на отговорност за извършените грабежи през прехода", да отложат възмездието.

Обществото ни изгуби обществения идеал от предишната система- социализма, но не можа през прехода да намери своя нов обществен идеал, остана напълно бездуховно и за това не е в състояние да осмисли обективно най-новата си история.
Точно на това се дължи и причината за огромната безидейност на цялото ни политическо пространство- от една страна Студената война откъсна за втори път България от естественото й място -Европа, не даде възможност на обществото ни да знае как западна Европа се развива зад желязната завеса?!
От друга страни в последните 20 години българското общество  бе съзнателно изолирано зад завесата на зараждащата се нова студена война.
Това извърши САЩ с идеолога си Жорж Сорос, които моделираха "младите демокрации" в Източна Европа под носа на старите, като внесоха своя коренно различен от Западна Европа обществено- политически и икономически модел. За това разкажем в друг анализ, посветен на "Европа, която не познаваме и младите й демокрации".

Политици като Зеленогорски, които твърдят, че партии като СДС са имали "конструктивна роля" в грабителския преход едва ли знаят, че сега България се намира в положението на западноевропейците след II Световна война?!

След II Световна война всички западноевропейски страни (без Швейцария и Швеция)тънеха в огромни материални разрушения и десетки милиони човешки жертви, мизерия и бедност.
Те се вдигнаха от  войната благодарение на левите си сили( социалисти, социалдемократи и комунисти), които започнаха да управляват Западна Европа веднага след войната и неизменно я управляваха до края на 80-те години.
Леви сили управляваха и в двете части на Европа- Изтока и Запада, които бяха разделена на две идеологически системи чрез Студена война от два военни хегемона изникнали през след войната -САЩ и СССР.
Разликата между левите сили в двете Европи бе голяма и се състоеше в двете различни политически системи.

В Западна Европа левите сили управляваха при политически плурализъм и свобода на словото, в условията на пазарно стопанство и конкуренция, а в Изтока левите сили-комунистите тръгнаха по болшевишкия път на монополитическата система с една партия и неизменен управляващ привилегирован политически елит цели 50 години, чийто пълна деградация се видя в прехода, в който той заграби с незаконни и грабителски методи държавната собственост, използвайки политическата си власт.

Левите сили по принцип са големи идеалисти и се явяват на политическата сцена в тежки моменти, за да извадят народите си от катастрофи и беди.

Западните комунисти далече се различаваха от източните, на тях останалите леви сили-социалисти и социалдемократи имаха пълно доверие, за това и те получаваха неизменно министерски кресла при всяко управление в продължение на 40 години, но не се корумпираха и не опетниха името си.
Източните комунисти отначало се движеха по стъпките на западните леви сили, но средата на 50-те години кривнаха по болшевишки пътища, нашите станаха "априлци", системата започна до боксува в края на 70-те години и се срина сама под тежестта на неработещата си с пазарни принципи икономика.
Но това пропадане на нашите леви сили не е причината да не можем обективно да си оценим социалистическия период да намерим и акцентуваме правилно на положителното и отрицателното в него.Има положително не малко- Социализъм превърна България от една от най-бедните селскостопански страни в Европа в индустриална страна, имаше развита по подобие на Западна Европа социална система, създаде социално устойчиво общество, българската нация жизнено увеличи човешките си ресурси до 9 милиона- и ги загуби през прехода.

А в същото време левите сили на Западна Европа изградиха реалния социализъм, който източните европейци искаха да изградят, но не успяха. 

Левите сили в Западна Европа изградиха съвременните западноевропейски страни и високоразвити демокрации със силни икономики и държави, висок жизнен стандарт, социално устойчиви общества с въведен реален социален минимум,под който не можеха да падат доходите на всеки гражданин, добре развити социални сфери в двата социални стълба на обществото- здравната система и образованието - и двете държавни, безплатни по всички нива с тотално изкоренена корупция в държавата сфера.

Антикорупцията те реализираха със "закона за конфликт на интереси" (аз го наричам"четвъртото разделение на властите") отнасящ се за  всички работещи в бюджетната сфера, наречени без изключение" държавен служител" и отделящ ефективно корпоративните интереси от властта и политиката.
Такъв закон не се прие в САЩ и това даде възможност той да се развива по съвсем други пътища от европейците.

"Закона за конфликт на интереси" западноевропейците  вкараха още със създаване на ЕС 1952 г. и той влезе като основа на антикорупционните им законодателства, подкрепяни от независими и действащи като часовник съдебни системи.
Докато  България извърши през прехода своята либерализация на икономиката, наречена от народа ни "разграбване",  без съществуване на "закон за конфликт на интереси" и въобще без никакво антикорупционно законодателство, отделящо корпоративните интереси от властта и политиката.

Така се роди и наложи новия обществен идеал в западноевропейските страни-реалната демокрация, в основата на която стояха принципите на Първата о втора Парижка революция-равенство, свобода и независимост, а в 20 век се добави и справедливост. От идеите на Френските революции американското общество все още си няма понятие...

Европа от тогава живее без класи, без привилегировани социални групи, без олигархии, богатите нямат власт, формира се голямата средна класа -гръбнакът на всяка добре действаща икономика и равния старт за бизнес на всеки гражданин с помощта на държавата, бе пряко повлиян от тези идеи.
Западноевропейците получиха материална помощ"Маршал" от САЩ ( не всички, например Финландия не взе Маршал, но това не и попречи да стане от най-бедната и по-бедна от България  в една от най-богатите страни на Европа сега), но я вложиха в държавната сфера за да  не предизвикат корупция, като развиха държавно планов капитализъм с регулирана от държавата икономика, отлично работеща и без корупция държавно управлявана, свързана като скачените съдове със социална сфера и взаимно обуславащи се, имаха до 70% държавна собственост в икономиката и продължават да имат сега началото на 21 век все още 40% държавна собственост, със силната роля на държавата, със стратегически и приоритетни отрасли, с  голяма държавна помощ при старта на малката и средна фирма.

И първото което се хвърлиха да направят бе да измъкнат народите си от беднотията и мизерията като въведоха веднага, още в началото на своя нов социален път, т.н. реалeн социален минимум и безплатните държавни здравна  и образователна системи, като създадоха "Европейска социална държава", следвана от цял свят.

Левите сили предадоха принципите на родената от тях реална демокрация на десните сили.

Но през 80-те години левите изпаднаха в идейна криза, след като построиха новите си държави, катализираха прогреса и благоденствието на  обществата си,  бяха изпълнили задачите, които обществата им бяха възложили. От друга страна промените в Източна Европа след 1989 г, пропадане на системата и неуспехът на левите сили там се отразиха и на западноевропейските леви. Социалдемократите и социалистите се уеднаквиха идеологически, излязоха от фланга на левите и се прехвърлиха във фланга на десните- индивидуалисти и вкопчени в капитала, те обхващат  не наемния труд, а занаятчиите и свободните професии.Така социалдемократите  и социалисти извършиха най-голямото предателство в историята на левите сили и това отслаби фланга на целия ляв строй.  Западноевропейските комунисти също дадоха заден ход, като повечето комунистически партии предпочетоха да се преименуват от комунистически партии в Леви обединения (The Left) .Те продължават да са в идейна слабост тъй като не са избистрели идеологическите си насоки и приоритети с защита на наемният труд( голямата средна класа) на Европа, отношението си към младите демокрации и нови членки на ЕС.
Сега левия обединения от своя страна се явяват единствените леви сили в Европа и Европейския парламент, като към тях по късно се присъединиха зелените партии, започващи да се създават в началото на 90-те години на миналия век.( За състоянието на лявото и дясно пространство на Европа и ЕП ще поговорим в друг анализ)  

В края на 80-те години на политическата сцена се издигнаха десните.
Те дойдоха с друго призвание на обществото- да създадат нови работни места и прецизират бизнеса.
Егоистични и индивидуалисти, понякога и алчни, те често попадаха под ножа на правосъдието за корупция, но пък не посмяха да пипнат и развалят  социалната система създадена от левите, пипнеха ли я, това им костваше управлението.
Под палката на силните антикорупционни законодателства десните също се изградиха като демократи и високо национално-отговорни, не по малко защитаващи националната идея-един от основните елементи на реалната домокрация.
Този идеен хаос на леви и десни в ЕП обърква напълно младите източни демокрации, лутащи се да намерят нови пътища  за идейното оформяне на създаденото след 1989 г. ново политическо пространство.

На фона на казаното по-горе дойде време да се запитаме- лява партия ли е БСП сега? БСП не познава нито ползва и грам от опита на западноевропейските социалисти!

Истински десни сили ли са СДС, та те не притежават и грам от антикорупицията, демократичното и национално отговорено мислене на западноевропейски десни, за каква дясна сила- СДС тук става въпрос?

Да си представим България сега, с нейната напълно разрушена икономика и човешки ресурси в положението на западноевропейците след II Световна война. Тогава идва единствената спасителна мисъл:

Само лява партия може да изведе България от националната катастрофа докарана от прехода.

Бедата е в това, че в България сега  няма лява партия проевропейски насочена, която да знае и ползва опита на Европа.

БСП не е лява партия, нито социалистическа, нито съвременна, според морала на западноевропейските леви партии тя е само "бандитска партия", която заедно с отрочетата си СДС и други докара катастрофата.
БСП само успя да дискредитира автентичната лява идея в очита на българина.(За  БСП също ще излезем със специален анализ)

Същото направиха и СДС-тата, те успяха да изкривят до крайност и дискредитират в очите на обществото ни истинската дясна политическа идея.

Крайно време е да се създадат истински леви партии, също и истински десни партии за баланс в политическото пространство!

Г-н Зеленогорски казва тези свои бисерни слова на фона на обявеното обединение на СДС.
Явно, то e пълно с доста противоречия, щом веднага катализира вътрешната СДС-опозиция да протестира.

Димитър Абаджиев, бившият говорител на ДСБ и дясна ръка на Костов, писал се в НС за "опозиция" обяви следното: "Не може да има декриминализация с лица от миналото!"- вероятно той визираше бившия си партиен шеф и кумир?!

Ето това са сегашните ни "опозиционери", сменили няколко партийки, пребоядиса ли се няколко пъти  и " салдо морталдо" правят да се наместят отново в Парламента. 
А политическото ни пространство пълно с пишман- политици, останало безидейно и бездуховно и станало клоаката на Европа сега!

След което военизирания отряд на ДСБ веднага влезе в бой викайки неистово "Да живее..!" издигайки лидера си в култ към личността или лепвайки на всеки инакомислещ обвиненията " комунист ", "ченге", доказвайки за пореден път, че рецидивите на старото болшевишко мислене от време ОНО не са забавени!
Един вид искат да ни напомнят народната мъдрост, казана по-елегантно:"Със стари лица нов бардак не става!".

А  "нов бардак" ли е  от СДС, макар с "нови лица"?

Стара партия с огромни пасиви във властта, дори и с нови лица за нищо не става, а само за боклука на историята- това е желязно правило във високоразвитият Европейски запад, в който нито за миг не се задържат в политическото пространство партии като СДС с огромни пасиви във властта-те се лустрират и изтриват от регистрите, а ръководителите им, участвали във властта с държавнически решения, нанесли огромен ущърб на държавата, се наказват и завършват живота си в небитието на историята.

Ду ю ъндерстенд, СДС?

И за "независимия" Абаджиев това правило важи с пълна сила, а най-много за бъдещи нови политици като Зеленогорски..

Същото правило важи и за всички псевдо "леви" и "десни" партии у нас.....

Авторски материал на "Идея за България"
Автор: Дора Апостолова

Хелзинки
Финландия
11 март 2009 г.

 ––––––––––––––––––––––––––
"Бай бай СДС" -Карикатура на Христо Комарницки
––––––––––––––––––––––––––
За автора ще прочетете повече в неговите лични страници в настоящия сайт