Место: Кюстендил - (килийно училище зад сградата на градския съд)

Време: Събота, 26 Март 2011 (11:00 часа)

След Втората Световна война, Вардарската част на Македония съгласно Парижкия мировен договор отново остава в границите на Югославия. Този път Белград прилага нова стратегия по отношение на българското население тук. Това е т.н. сърбо – комунистическа доктрина ,,македонизъм” създадена от коминтерната през 30-те години на 20 век специално в помощ на комунистическата партия на Югославия (КПЮ). Нейната цел е подмолното унищожаване на македонската българщина, чрез провъзгласяването на българите от Македония едва ли не за ,,африканско племе”, което е без история, култура, език и идентичност и превръщането му в т.н. македонски етнос. Новата комунистическа власт в Югославия на чело с Тито и техните поддръжници в Вардарска Македония, сърбо-комунистите се представят пред българското население како ,,герои” и ,,новатори”, които дават възможност за първи път на това население чрез този етноним и да бъде свободно и свободно да се развива. През 1945 година те създават и т.н. ,,македонски език”, това е диалект на българския книжовен език с използване на сърпската азбука, в замяна на дотогава използваната българка азбука, същата както и в царство България. Територията пък на Вардарската част на Македония се организира в Република Македония и се провъзгласява за съставна част на Югославската федерация. Процесът на македонизиране на българското население във Вардарска Македония след 1945 година приема чертите и на физически геноцид - данните говорят, че от приблизително един милионното християнско население заради защита на българския национално – културен произход и език са убити двадесет и три хиляди души, сто тридесет хиляди са осъдени между десет и петнадесет години строг тъмничен затвор, двеста хиляди са изселени от родните им места, около триста хиляди са постоянно преследвани и малтретирани от службите за сигурност.

Държавата Република Македония е създадена след разпадането на Югославия през 1991 година. Съгласно приетата тогава конституция, българското население (според доктрината македонизам) е обявено за ,,македонско” по етническия произход. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската на уж борба за запазване на конституционното име (известно е несъгласието на Гърция по този въпрос) да се легализира извършения от сърбо - комунистите културен геноцид след Втората Световна война. Всички граждани на Републиката които се опитът да говорят, открито за историческата идентичност на т.н. македонски етнос и днес са преследват от държавните служби за сигурност. Смисълът на тази държавна стратегия е да се защити позицията пред европейската и световната общественост, че процесът на де-българизация тук е завършен и че българското население е приело новата, наложена по насилствен път изкуствена идентичност. Поради тази причина всички партии в държавата се създадени и се контролирани от службите за сигурност, а процесът на демократизация на държавата и обществото е тотална имитация.

От друга страна, държавният апарат на републиката издига истинска “Берлинска стена“ между Р. Македония и Р. България. Всичко това е показателно, че в Р. Македония нищо не се е променило в отношението към Българите от Вардарска Македония, че де-българизацията на страната продължава, като крайната цел на това намерение е тя международно да бъде легализирана.

От друга страна влизането на Р. Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се промени положението там. Така че Р. Македония трябва да е част от ЕС и НАТО, но трябва да изпълни така наречените „критерии от Копенхаген“, определени през декември 1993 г., а именно:

-стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, и уважаване на човешките права;

-функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;

-способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.

Тези правила не сме ги измислили ние, българите от Р. Македония. Те са общи изисквания на ЕС, а ние защото сме пряко заинтересовани от членството на Р. Македония, ще помагаме в това, но и ще наблюдаваме как това се прави. Мислим, че това е правилната позиция.

Крайно време е също Р. България да си преразгледа политиката към Р. Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Р. Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако можем да се изразим така. Ако Р. Македония иска подкрепа от Р. България, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин.

***

Част от Позицията на РАДКО:

Всяка една общност - семейство, народ - заслужава уважение не заради нея самата, а защото тя е хранилище за човешката душа. Уважението което дължим към човешките общности е обвързана от няколко неща. Първо, всяка общност е уникална и ако е разрушена не може да бъде заменена с друга. Чрез своето съществуване, общността се свързва с бъдещето, защото тя запазва духовната храна не само за сегашните, но и за бъдещите поколения. И накрая, общноста то има своите корени в миналото. Тя представлява уникален посредник, чрез който миналото говори за настоящето. Общността е единственото земно нещо, пряко свързана с вечната човешка съдба чрез светлината, запалена от онези, които можеха да осъзнаят тази съдба изцяло и да я предават от поколение на поколение.

Много често се случва, както е случая с Македонската Българщина в Вардарска Македония за периода след Втората световна война до днес, когато една общност, вместо да гарантира духовна храна, общността започва да яде душите на хората (Македонистическия сатанизъм). В този случай става дума за социална болест и затова първо сме длъжни да осигуриме лечение, но ако не може по друг начин тогава се налага и хирургия.

Македонизма за Македонската Българщина и цялостната Българщина представлява раково образование (паразитна мутация). Както е известно раковото образование се формира от същите клетки от които е съставен организма, но тези паразитни клетки ядат организма до момента на неговата смърт. Разбира се с смъртта на организма умира и раковото образование. Единственият начин да се предотврати действието на раковото образование е своевременна хирушка интервенция с цел неговото физическо отстраняване, въпреки че, това съвсем е ясно, е болезнена процедура.

Хирургията означава забрана на подражателите на македонизма да присвояват и да крадат нашата Българска история от Македония, и по този начин да крадат нашето бъдеще, относно да ни отнемат нашето право на бъдеще. Македонистите не са и не могат да бъдат наследници и продължители на духовно културната идентичност на българите от Македония. Те са наследници иклучиво само на политическата доктрина на Македонизма, затова нека си спазват собствените идеолози като кръволоците Сталин и Тито, след това сърбинът Стоян Новакович, но и българските родоотстъпници чиито имена не заслужават да бъдат посочени.  Ясно е, че много неинформирани граждани на държавата болезнено ще приемат такова съзнание, но тук не може нищо да се направи, това е истината. Неинформираните граждани на държавата не трябва да се лутат на асоциацията  РАДКО, за такова нещо РАДКО няма никаква вина. Нека се лутат на тези, които с тях манипулирали и манипулират. РАДКО има разбиране за тези граждани на държавата, спазва тяхното човешко достойнство и право на самоопределение, но РАДКО е необходимо да каже, че всички онези граждани, които ще избере пътя на македонизма, трябва да знаят, че тяхната история започва след Втората световна война. Т. нар. по конституцията на държавата, “македонски народ'' е сръбска измислица и коминтерновско творение. Тъй като продукт на македонизма, той исторически никога не съществувал. Македонските комунисти, чиято родина бе болшевичка Русия и Белград, за да могат след Втората световна война да бъдат на власт, трябваше на кръволоците Сталин и Тито да платят с кръвта и страданията, съответно с културниа геноцид над собствения си народ, Българите от Македония. Той немилосърден акт е достоен на делото което е извършил византийския император Василий II - Българоубиец.

От друга страна, един немски социолог пише: "Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода". Ако приемем, че българите от Македония са загубили тази воля за свобода, която се вижда в Република Македония, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-страшното престъпление, който е направено на този народ от страна на сърбокомунистическите (македонистичните) управители, защото те са го оставили без собствен исторически разум. По тези причини македонските комунисти са изгубили цялото доверие, че представляват или могат да представляват българско население във Вардарска Македония. От теоретична гледна точка комунистическите идеи именно във Вардарска Македония показаха, че разрушаващата сила на тази теология е в това, че тя е сатанистична. Това е религия на смъртта. Комунистите отричаха почитта към творческото дело на прародителите, защото величието на тези прародители ги потискаше, показваше тяхното им творческо безсилие, тяхната слабост и нищожност. Иначе, защо един силен човек, който осъзнава в себе си творческата сила, ще се подигне срещу мъртвите творци, ще унищожава техните гробове, ще фалшифицира миналото и духовно ще затъпява поколението.

Това виждане на асоциацията РАДКО е абсолютно в съответствие с идеите на Македонското освободително движение, съответно с писаните думи на Иван Михайлов – РАДКО след Втората световна война. Никога нямало в Македонското освободително движение път, който би означавал отказване на българите от Македония от собствените братя в свободна България. Цялата борба на Македонското освободително движение беше борба на първо място за запазване и за политическа свобода на Македонската Българщина, а в също време и борба за духовно единство на целокупната Българщина. Това целият свет го знае. Даже някои среди в чужбина никога не искаха да повярват че македонското освободително движение наистина се бори за автономия, относно независимост на Македония.

Нас на българите от Македония не ни е потребна държава която ще го носи името Р.Македония, а в нея българското население да бъде подложено на репресия, полицейски наблюдение и малтретиране, прогонване, дискриминация и геноцид, само и само с цел македонските комунисти и нататък да владеят с държавата и на той начин да я избегнат меко казано историческо – политическата отговорност.

Ние българите от Македония не искаме повече да бъдем образовани с фалшифицирана история и с един език който с конституцията в Р.Македония се нарече ,,македонски език”, а послужи като основно средство за де-българизация на Вардарска Македония. Освен това този език, вече отдавна ги има изгубено корените на българските диалекти от Вардарска Македония. Ние българите от Македония го искаме същото образование както в Р.България, разбира се, с използване на българския книжовен език.

Македонските комунисти ще си опитат нас, българите от Македония да не третират като едно от малцинските групи в държавата, за да се избегне такова нещо, ние българите от Македония, търсим един от официалните държавни езици в Република Македония да бъде и българския книжовен език.

Асоциацията РАДКО ще провежда сътрудничество само с такива сходни организации, които приемат нашите цели и задачи. На тези, които искат да помагат по друг начин за утвърждаване на Българщината, РАДКО няма да пречи, но няма и да сътрудничи активно. Ние нямаме намерение да правим НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С НАШИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!

***

Основните цели на асоциацията РАДКО са:

- Асоциацията да бъде организация, която ще афишира и реализира идеите на Македонското освободително движение;

- Асоциацията да бъде организация на способни, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и за своята Българска духовно-културна общност в Р. Македония;

- Асоциацията да бъде организация, построена на базата на традициите на европейската християнска цивилизация и на християнските и демократичните традиции на Българският ренесанс на 19 век;

- Асоциацията да бъде организация, която интегрира обществото към ценностите на Европейският съюз и влияе към приемането на добрите европейски практики;

- Асоциацията да бъде организация, която не приема комунистически и други тоталитарни идеологии;

- Асоциацията да бъде организация, чиито членове участват активно в развитието на българската култура и духовност;

- Асоциацията да бъде организация, чиито членове уважават и пазят законите на страната, защитават своите права и законни интереси и уважават правата и законните интереси на другите.

Основните задачи на асоциацията РАДКО са:

- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;

- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;

- Афиширане на Българската история и култура;

- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;

- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България;

- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;

- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид.