„– Вземи лупата и чети! – ми каза синът ми и ми подаде фотоса на заглавната страница на първия препис(на Софроний Врачански ) на Паисиевата история.
И чета!
„История славьно българскаа”
Не славянобългарска, не словенобългарска, а славно българска! – Признавам – изненадана съм! Не го очаквах. Макар че за всички е ясно, че Паисий пише славната история на българския народ! – История славнобългарска! И така е нарекъл книгата си.Това обяснява началните думи на историята: „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да не се наречеш болгарин?”
Думи, които звучат така актуално днес!
Кина Къдрева продължава:
"Но нека вземем преписите на Паисиевата история и да проследим как от славнобългарска, тя става славянобългарска. За това е необходимо да сверим заглавните страници на преписите и да ги анализираме. При Софроний Врачански – първият препис от 1765 г., който се приема за най-точен, заглавието е изписано „История славьнобългарска”. Знакът , който при другите преписи се приема за „Е” е „ь” –ер малък. После в другите преписи на историята на Паисий Хилендарски тоя знак прераства в „е” като призвук, сложен горе в текста, а след това се развива в „е-двойно” (Ѣ, Ѣ, Ѣ, Ѣ). – Ако историята на Паисий е озаглавена славянобългарска, би трябвало да се изпише с (I-a) – Я. Явно преписвачите са тълкували Паисиевото заглавие по посока на историческия дух на времето, което е нещо естествено. При самият Паисий не стои въпросът за тълкуването на думата по посока на „славянски”, тъй като по това време определението „славяни” варива от „склавински” – езика на склавите (склави, славини, венети), до „словенски” (словени, говорещи на словесен в значение на говорим език в духа на Кирило-Методиевите традиции), и чак при Екатерина II се извежда като политическо етническо понятие, на което се гради панславизмът. Въпросът е, тъй като Паисий е нямал много източници, и тъй като в Света гора е контактувал с монасите от руските манастири, дали понятието „славянски” е било изведено в значението, което влагаме в него днес – такова изследване не съм правила. Но българският патос на произведението е толкова силно изведен, че логиката насочва да се приеме заглавието на труда като „История славно българска”, а и ударенията в думите, които поп Стойко Владиславов старателно преписва и са изразени с точки, ясно говорят за смисъла на заглавието.“
Подобно тълкуване на Паисийевата история прави проф. Йордан Иванов 1914 г. -български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура. Проф. Иванов е откривател на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите и написва своя монографичен труд „История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914;“
В него проф. Иванов я определя като „славнОбългарска“, а не „славяно-българска“. (С оригинала може да се запознаете в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).
Този труд на проф. Иванов е цензуриран и преправят след 1945 г. когато новият комунистически съветски режим поставя панславизма за държавна идеология.
Как го прави проф. Йордан Иванов?
Езикът на Паисий е старобългарския, с него започва Българското Възраждане и раждането на новобългарския език.
В старобългарския се съдържа звука „Ъ“, но не се съдържа буквата „Ъ“, тя тогава се изразява с друга буква Э, която по късно остава в руския език, тъй като руският език е построен върху старобългарския.
Паисий пише на старобългарски „славЭно българская“, което преведено на новобългарски е „славЪнобългарска“ с негласова буква „Ъ“, която никой не чете. Така го превежда проф. Йордан Иванов 1914 г. Знаете, че по-късно след 1945 г негласовата буква Ъ се премахва и остава само „славнОбългарская“.
Това потвърждава нашата теза, че понятието „славяно- българско“ е изкуствено поддържана от комунистите съветска теза, спусната ни от Москва. И за голям срам на сегашните ни историци продължава да присъства и сега в учебниците по история, защото бивши комунисти продължават да ни управляват, вече превърнали се в едри хищни руско-български олигарси, под диригентската палка на Москва.
Проф. Йордан Иванов също има огромен принос в защита на българщината в Македония. Друг негов забележителен труд е сборника "Българите в Македония" (издаден в 1919 г и преиздаден едва 90-те години), с който той пробива мрака на македонската история и показва грозната истина на сръбския национализъм за отделен от българския "македонски народ".
По-късно тезите на сръбския национализъм се подемат и реализират в Москва, където в в лабораторията на съветския професор Берщайн под диригентската палка на Сталин и пълното съветизиране на БКП, се ражда невероятната мутация наречена „македонски език“ и се налага от ЮКП насила на македонците в Титовска Македония, с голямата помощ на БКП и „мъдрото“ ръководство на по-големия брат-КПСС. Писмената му форма е изкуствено създадена на базата на някои местни западни наречия, напълнен със сръбски и турски думи и който етимологично и стилистично няма връзка с говоримия език.
В говоримия си език македонците изцяло запазват автентичния български език. Тази голяма и изкуствено създадена разлика между говорим и писмен език и наложена с насилнически методи, според известният българист австриецът проф. Ото Кронщайнер - основател на школата "Залцбургска българистика", измъчва съзнанието и македонците получават масово психически проблеми.
Проф. Йордан Иванов умира 1947 г. Но до 2016 г. в „Уикипедия“ беше назован "Академик". "Академик" е съветско звание и се налага след 50-те години у нас. Благодарение на нашата намеса 2017 г , званието“академик“ е премахнато от неговото представяне в „Уикипедия“.Това доказва , че писаното в Уикипедия за Йордан Иванов е една от жълтите страници на съветската пропаганда, която изопачаваше и дезинформираше съвсем съзнателно. Тя съсипа две поколения българи, отрови младото поколение с лъжи и дезинформация, унищожи българската интелигенция и не позволява да се роди нова европейски насочена и възпитана интелигенция .
Вината за всичко това е на бившите комунисти, които продължават да ни управляват и сега и не са спрели да ни управляват вече 70 години!
Ето как реагира на статията на Кина Къдрева изданието на нашите бивши комунисти, сега нови капиталисти в. ДУМА“
В. "Дума" излезе със статия озаглавена " Оставете на мира Хилендареца", с автор Борис Дянкови и дамгоса с нея Кина Къдрева, нарече я „надъхана със славянофобия“.
Кой си ти бе,другарю Дянков, може ли да се сравняваш с Кина Къдрева или проф.Йордан Иванов?- Един роболепен дребен и незначителен комунистически служител на руско-българската олигархия на партия БСП.
Разбира се, в. ДУМА нищо не продумва за изследванията на проф. Иванов, предпочита да мълчи и да ни пробутва цензурираните по комунистическо време негови трудове.
p.s. Горното е част от статията ми „ Посветено на 24 май. Крайно време е съветската теза за славянска писменост и език да бъдe изхвърлена от българската история!”
Автор Дора Апостолова
30 май 2019 г.