Автономната в република Сърбия област Косово провъзгласи държавна независимост преди няколко дни. Берлин призна Косово, Лондон прати посланик, Испания-отказа-Така предадоха БТА и световните агенции, като цитираха фактите, че германският канцлер и правителството на Германия решиха да признаят Косово за независима държава, а Британския "Форейн офис" от своя страна оповести назначаването на първия си посланик в Косово- Дейвид Блънт като "посланик на Нейно Величество в Република Косово".
Австрия и Норвегия също обявиха, че ще признаят независимостта на Косово.
Няма да коментираме причините за това - те са известни отдавна. Неизвестни си оставят последствията, защото това е прецедент в международното право и излиза вън от неговите ръце и ръцете на ООН. От друга страна това е прецедент и в практиката на Европа, като първи опит за разместване на границите й след Втората Световна война и създаване на нова мини-държава. Дали областта ще има ограничен статут или не, също е неясно, ясно е едно- ясния сепаратизъм на Прищина за изваждането на областта от пределите на Сръбската държава и опит да се създаде нова мини държава.
Още по -странно се вижда на българина и първите реакции на редица европейски страни в подкрепа на този акт на Прищина с признаването й в международен план и с изпращане посланици на ниво посолства. Първата реакция на българите бе с естествена реакция за самосъхранение, чувствайки го като заплаха за бъдещата териториална цялост и национална сигурност на държавата си и огромно разочарование от тези европейски държави - уж събратя и честни партньори в системата на ЕС?!
Тогава накъде, Българийо?- запита се народът ни и посочи със страшен поглед за виновен ЕС, като съюз обслужващ само богатите държави.
Така ли е всъщност или истината се крие някъде другаде? Редно е да напомним, че ЕС не е политически, а икономически съюз и не гради общи политически решения. Всяка страна -членка сама определя насоките на своята външна политика. За съжаление така е oще от самото създаване на ЕС 1951 г., когато се направи опит за политическо обединяване, но срещна жесток отпор и той остана на ниво икономически съюз.
Истината я знаем добре- европейските страни са свити дълбоко в своето собствено ЕГО, гледат си пъпа и нищо друго не ги интересува, освен да гонят и отстояват със зъби и нокти националните интереси на държавите си. За разлика от българските политици, политиците на развитите демокрации в Европа са захранени с друг политически морал според който е невъзможно продажбата на национални интереси, а отстояването единствено национални интереси е в основата на техния морал, с това те се отчитат пред обществата си.Докато България целия 20-ти век, а и сега в 21 -я век не може да се похвали с такива политици, а е имала в повечето случаи продажни политици, гонещи единствено своите джобни интереси за сметка на държавните и национални български интереси, и българския народ никога до сега не е живял в истинска демокрация.
ЕС ще стане политически съюз и ще може да взима единни политически решения от началото на 2009 г. когато влезе в сила новия Договор за реформи(вид конституция), според който радикално се променя формата на ръководство на съюза и ще може да се гради обща външна политика.
Германия гради открай време своята външна политика, изхождайки единствено от своето вътрешно положение. В Германия няма малцинства, най-голямото малцинство е турското, около 3 милиона, което обаче никога няма да се захване да цепи територии от Германия, защото не е обособено в едно област, живее разпръснато в Германия и е далеч от майка Турция.
Англия винаги е изпълнявала заповедите на САЩ като негова пуделка, Белфаст също няма намерение да се цепи от нея, защото е една мини територия и никой не вярва, че 65 милионна Англия ще й позволи да се цепи...
А ние, българите, редно е да кажем на висок глас истината- стояхме и безразлично и наблюдавахме в 20 и в 21 век как нашите самонарекли се под въздействието на Турция-"български турци" се обособиха в отделни райони, като извършат етническо им прочистване от българи и които почти граничат с майката Турция- една сухопътна граница ни разделя.
Това го позволиха всички управлявали до сега наши правителства пълни с демократически глави, пардон- демОСРАти.
Народите в ЕС- старите членки ще признаят Косово, защото въобще не им пука, те имат високо развито демократично съзнание на обществата си и никой няма да тръгне да се цепи или да размества граници там. Освен това, малцинствата им имат в основата си еднаква религиозно-културна цивилизационна основа с мнозинството и противоречията между тях не са антагонистични-каталонци, баски, ирландци, фламандци, шведи във Финландия и др., имат век изградени и действащи ясни национални доктрини по своите етнически и малцинствени въпроси, надпартийно и конституционно закрепени и са възпитавали населението си в този дух.
Някой ще възкликне-ами милионите араби в страните от ЕС?
Арабите, за разлика от турците от Турция нямат строго обособено национално съзнание никога не са били сепаратистко настроени в Европа, обединява ги единствено религията.
За разлика от тях Турция е жесток националист, така промива мозъка на всеки свой гражданин от първите му бебешки стъпки, има огромни и обособени малцинства в Европа също с протурски промити мозъци във вярност на великотурския национализъм.
Колко милиона араби има в 2 милиона Норвегия? Живеят ли тези араби обособено на едно място, или пръснати в страната, имат ли единно национално самосъзнание?
На тези въпроси трябва първо да си отговори всеки човек, за да му стане ясно, че в Европа няма арабска опасност, а великотурска такава, защото Турция е единствена ислямска страна, която гради доктрина за "мирно културно завземане на Европа през нас и с помощта на емигрантките си общности в нея".
Норвегия е на север и хиляди километра отдалечена от Балканите и неговите огнища.
Австрия е винаги под покровителството на Германия и отдавна с отворени граници в Шенген- страни със силни икономики и висок жизнен стандарт- най -малко те се безпокоят от сепаратизъм. Защо е необходимо словенското малцинство в Австрия да се цепи и присъединява към Словения, след като Австрия е страна с по- висок жизнен стандарт, границите между двете страни са отворени за свободно предвиждане на хората и при това австрийци и словенци са с единна религиозно-цивилизационна основа, макар никога да не са признати за малцинство в Австрия.
За какво им е на финландките шведи, които живеят по вътрешната границата на Финландия да се цепят и присъединяват към Швеция, като двете страни имат еднакъв жизнен стандарт, границите от 30 години помежду са отворени и не съществуват, имат еднаква религиозно културна цивилизационна основа( и двата народа изповядват лютеранството), макар финландските шведи да не са признати за малцинство във Финландия?!
За какво немските поляци живеещи по вътрешната граница на Германия ще се цепят и преминават към Полша,след като Полша е с по-нисък жизнен стандарт от Германия.
Десетки още са подобни примера със Западна Европа и по специално със развитите европейски страни. За това, те свити в своета ЕГО, с лекота признават "новата държава Косото", без да се замислят, че ще отворят кутията на Пандора на Балканите- както винаги, вече повече от век с пренебрежително отношение към нас.
Испания има 700 000 араби, но те не я безпокоят, защото Испания има вековен опит с тях- не беше ли именно Испания, която през Средновековието изби или прекръсти в католици своите маври? Повече я безпокоят баските и техния ясно изразен антимонархически сепаратизъм- не искат да живеят под монархическа корона. Освен това Испания е с по нисък жизнен стандарт от Франция и нищо чудно баските да се насочат натам. За това изникването на "нова държава Косово" веднага породи безпокойството на Испания и тя отказа да я признае.
На фона на горното идва ред на България на Балканите, където се сблъскват две абсолютно различни култури на две коренно различни религии- християнската и мюсюлманската, изградили два различни културно цивилизационни модела. Плюс това имаме общества с много ниско развито демократично съзнание и липса на демокрация в управлението на държавата и най - нисък жизнен стандарт в ЕС. Каква демокрация има в Сърбия, Македония, Албания или България?
За това българското правителство трябва да гради външната си политика към "прецедента Косово" като всички останали европейски държави, изхождайки единствено вътрешно състояние на българската държава и нейните национални интереси, историческите ни традиции и памет, прецени всички икономически, цивилизационни и геополитически фактори, които се сблъскват у нас, преди да вземе решението.
И много важно е да се вземе предвид състоянието на съседката и нейните намерения. Ние трябва внимателно да изучаваме и следваме състоянието на съседка Турция и нейното развитие, защото знаем добре, че тя също не е демократична държава, плюс че има ислямско правителство, по същност е великошовинистическа и дълбоко националистическа държава, и има тъмни намерения към нас.
При взимане решения за Косово, България не трябва да се съобразява и със искане на македонските националисти. Ако Македония реши да се разделя , то това тя трябва да свърши със узряло собствено самосъзнание и вътрешно решение, не повлияно от външни сили и фактори ! България няма правото да се меси отвън в проблемите на Македония, защото ще си навлече само омразата на македонски народ.
Не без известна е ролята на САЩ в конфликта, в подкрепа на албанския сепаратизъм в Косово. Европа изяви желание да изпрати умиротворителни войски в Косово, пак под диктовката на САЩ, но де факто това въобще няма да реши проблема. Защото Европа все още няма своя обединена армия, нито е завършила своята Общо отбранителна системна, която гради от 5 години. Ако някой европейска войска изпрати умиротворителни сили в Косово, те ще бъдат под командването на САЩ и фактически така ще бъде поощряван все повече косовския сепаратизъм.
С всяко си действие по проблема, американската дипломация показва, че тя желае размириците на Балканите, желае да се отвори кутията на Пандора там отново, да станем отново барутния погреб на Европа.
Ще зададете въпроса- защо пак ние, защо Балканите?
По простата причина, че САЩ нямат интерес от обединена и мощна Европа, съсредоточена в творчески труд, да гради своя икономически и обществен просперитет. Това не е интерес на сегашната американска администрация, след като сега САЩ се тресе в икономическа и други рецесии.
Външната политика на САЩ е изпаднала в дълбока криза от времето на Клинът до сега и се гърчи в посредственост и неспособност за да направи реална преценка на външния свят. В ерата на Буш американската външна политика придоби окраска " Анти Русия"и използва всеки възможен повод да го демонстрира. Сега най- ярък пример за това е внедряване политиката " Анти Русия"в проблема Косово, без да се помисли какво тя би донесла за Балканите. А липсата на обединена външна политика на ЕС доведе до това, че най върлите проамериканци в Европа- Англия и Германия първи признаха "независима държава Косово", следвайки лакейско поведението на американския брат. А всъщност целите са още по-далечни и съвсем не доброжелателни към Европа, макар че европейските пудели да не го разбират и да продължават старата си политика на пренебрежение и незаинтересованост към реставрацията на старото барутно буре в Европа - Балканите.
Според американските виждания за геополитика, Европа не трябва да бъде спокойна, а трябва да има вечни огнища на раздори, конфликти и войни. И тъй като Западна Европа е непробиваема за американските интереси със своя висок жизнен стандарт и развити демокрации, то жертва може да стане единствен Балканите, със своите слаби държавички, без държавност, с нисък жизнен стандарт, с огромна корупция и липса на демокрация, плюс и тежкия сблъсък на две коренно различни цивилизации. Конфликтите, войните са тлеели и отглеждани от слаби общества, каквито са на Балканите и не случайно сме били и продължаваме да бъдем най -добрата плячка за шовинистичните интереси на Великите сили, те са крояли и прекроявали нашите граници определяли съдбата ни.
Американската политика вижда добре продължаващото разделение на Европа и стария манталитет всеки да дърпа чергата за себе си, липсата на обединена външна политика на ЕС и бързат да започнат конфликтите, преди да влезе в сила май.2009 г. новата конституция на ЕС-Договорът за реформи ,който ще обедини външната политика на европейските държави и ще спре соловите акции на отделни държави.
На 21 .2 . американския посланик мистър Байърли е бил на посещение в Президентството да уговаря България да приеме "независимостта на Косово", с такава увереност на генерал губернатор, че просто да ти стане тъжно и мъчно за нашите държавници, подложени на този безжалостен натиск. За посещението на Байърли прочетете във в. "Стандарт" натиснете Тук
А България закъде се е запътила с политиката си към прецедента "независимо Косово" и има ли политика въобще?
На 20.2. Президентът ни г-н Георги Първанов каза, че според него решението на България за Косово трябвало да се вземе единствено, изхождайки НЕ от вътрешното положение на България, а от положението в Косово, речта на Първанов ще прочетете ТУК.
Питаме тогава първия ни държавен глава, който гради външната политика на държавата ни- Как може да има претенции да е Първо- историк, а после и Първи държавник?
На 23. 2. БСП, поставила се по старому на мястото на българската държава, излезе от нейно име с позиция за Косово, в която се "препоръчва на правителството да признае Косово, но след като приеме конституция на новата държава и приеме планът "Ахтисаари". В съшития ден Министърът на външните работи Ивайло Калфин повтори позицията на БСПпред БНР, като позиция на правителството и държавата ни и с това показа, че е достоен представител на своята партия в политиката. Така самонареклата се "опозиция" в НС- ДСБ толкова се въодушеви от позицията на БСП, та реши максимално да бърза с признанието на Косово, като възможно по-голямото "бързане" се представи за сериозна опозиционна политика.Впрочем и позицията на президентът Първанов по нищо не се различава от тази на БСП и т.н. "опозиция"и никой гражданин не вижда разлика в позицията както на управляващи, така и на "опозицията"- пълно объркване в редниците и на двата лагера, зад което прозира външния натиск.
България е нито Германия, нито Австрия, нито Норвегия- България е малка и бедна балканска страна, една човешка длан, при това обезкръвена откъм население, с вече над 2 милиона нова емиграция, останала сега почти 6 милионна, без армия, без икономика, без производства, без млади хора, изпаднала в една от най-големите си национални катастрофи в най-новата си история.
Първанов поиска преди няколко дни в специална реч за развитие на демокрацията в България и прилагане на формите на пряката демокрация- референдумите.
Прецедентът" Независимо Косово" засяха изключително много националния суверенитет и териториалната цялост на държавата ни.
Не трябва ли той като президент, заедно с правителството да вземат решение не под масата и в чекмеджето, а като се допитат до народа си по най-демократичния начин и инициират НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, като зачетат волята му?Та нали българската конституция е дало най-важното и ПЪРВО право на президента да инициира реферeндумите?
Така ще излезе от деликатното положение в което го поставя американската администрация и от нападките на "опозицията" ни, че следва и Русия.
Чрез иницииране на референдум България ще извоюва независимата външнополитическа позиция в този конфликт.
Народната воля трябва да бъде зачетена от всички страни, тя е най-правилния показател за посоката на движение.
Защото народът е най-мъдър- това помни и следва реалната, а не фалшивата демокрация.
Авторски материал на "Идея за България"
Автор: Дора Апостолова
Хелзинки
24.2.2008 г.
Горе, карикатура на Христо Комарницки
За къде си се запътила, Българийо, къде е позицията ти за прецедента Косово
- Детайли
- Написана от admin
- Категория: Дора Апостолова
- Посещения: 6455