Нашият най- стар континент Европа, в който имаме щастието да живеем и да се наричаме европейци
е родил и развил до върхове най -големите политически идеи на човечеството и демокрацията.
Сега в Европа има дефицит на леви политически идеи и упорито се търсят нови. Но за да се намерят, левите сили трябва да имат ясна визия за това, което са създали до сега и върху чието наследство ще стъпят новите идеи.
Животът се движи по спиралата на Карл Маркс- това левите знаят добре.
След II Световна война Европа тръгва по съвсем други пътища от преди, тя изоставя войните и поема пътя на мира, на мястото на геополитиката дойде ДЕМОКРАЦИЯТА. След войната Европа ражда своята нов демократичен модел РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, ражда и ЕС, с който за първи път историята на Европа народите й получава възможността да живеят заедно и в траен мир, източна и западна Европа да се обединят и заедно продължат по пътя на своята реална демокрация.

САЩ и Европа след  II Световна война

САЩ след  II Световна война  израсна като най -големия военен и икономически хегемон в света  и постави на колене Европа. Европейските държави след Войната се намираха  в огромна разруха, без човешки ресурси и военно слаби. САЩ напълни Европа  военни  бази и атомно оръжие и така направи европейците послушни. Тласна ги към другата крайност, да се затворят в себе си и егоистично всеки сам да се спасява.
В 1952 г. Франция, Германия и Италия поставиха основите на ЕС, но САЩ не позволи на ЕС да развие самостоятелна външна политика.
През 80-те години на миналия век, по времето на управлението на Рейгън, през Англия, САЩ вкара в Европа своя неолиберален икономически модел и тласна общественото развитие на Европа по пътя на общественото развитие на САЩ. Неолибералният икономически( и обществен) модел на САЩ бе роден в  Чигагскатаамериканска икономическа школа на икономиста  Милтън Фридман и бе наложен в САЩ с  държавна политика на управлението на Рейгън. 
В същата Чикагска неолиберална школа бе направен  и българския План „Ран Ът „, който тотално разруши българската икономика  и който се е изпълняван от всички управлявали  до сега правителства.  
Два са инструментите на неолиберализма в международен план, чрез които става прокарването му: Международния валутен фонд(МВФ) и Световната банка, създадена от изнесени български капитали след 1985 г.

Европа след II Световна война тръгва по съвсем други пътища от преди и различни от тези на САЩ.
Тя строи в двете си части източна и западна различен от САЩ икономически модел „социализиран капитализъм”.
В източната се наричаше „социализъм” и строеше без пазарни функции по теориите на Ленин и Сталин, в западна Европа той се строеше по теориите на английския икономист Джон Мейнард Кейнс, стъпил също върху "Капитала" на Маркс. Той носи и друго име ”капитализма с човешко лице”, изключващ експлоатацията, с голяма защита на труда.
В двете части той имаше вида на държавен планов капитализъм с голямото участие на държавата в притежание на собствеността и в управлението на икономиката. В западната част държавата имаше почти 70% държавна собственост в икономиката, а в източната тя беше 100%.
Това не се знае от българската интелигенция, понеже двете части на Европа бяха изолирани една от друга след 1947г. със Студена война, народите в двете части на Европа не знаеха нищо един за друг.
А след 1989 г . САЩ чрез "Отворено общество" на Джорж Сорос спуснаха нова Желязна информационна завеса между двете части на Европа и започваха нова Втора студена война.
Социализираният  капитализъм бе строен в двете части на Европа при различни политически системи. В западна Европа имаше политически плурализъм и свободата на словото, с добър баланс и конкуренция между левия и десен политически сили и с постоянно развиваща се демокрация.
В Източна Европа имаше една политическа партия, без свобода на словото, без наченки на демокрацията и върлуваше  тоталитаризма.
За 45 години в Източна Европа се създаде несменяем политически елит, който лесно бе подкупен да вкара неолиберализма, от неговите среди излязоха първите капиталисти- олигарси.
Ретроградна политическа система и липсата на пазарни функции станаха главните причини  при първия сблъсък с навлизащия неолиберализъм в източна Европа, да бъде бързо срината системата. Неолиберализмът носи мираж за бързо и лесно забогатяване и източноевропейците, които не познаваха частното предприемачество въобще, поискаха веднага да станат притежатели на МакДоналдс.

В Европа неолибералния икономически модел първо бе вкаран в Англия изцяло 100% при управлeнието на Маргарет Тачър. От Англия той бе вкаран в останалите части на западна Европа.
Другите западноевропейски страни с развити демокрации и изградени правови държави вкараха американския модел много внимателно, като либерализираха незначителни отрасли от икономиката си, но запазиха вида на своя „социализиран капитализъм” с приоритетни отрасли и с държавни лостове в тях, запазиха и старата си социална система в двата стълба-здравеопазване и образование, които останаха държавни и еднакво насочени към всички свои граждани.
Западноевропейците приеха  неолиберализма само в две неща- в банковия сектор и частната инициатива с предприемаческия дух. Най главни промени се извършиха в банковия сектор, там държавата изцяло загуби контролните си функции, раждаха се като гъби нови и нави частни банки с неизвестен произход, които започнаха да приемат най- безразборно изнесени капитали от източноевропейските страни вследствие на  извършваните там приватизационни процеси, без да се интересуват от приватизационните процеси в източноевропейските страни и доколко те са направени в полза на икономиката, обществото и държавата.
В същото време десните сили, които внесоха неолиберализма в Европа, се издигнаха в управленията на страните, а левите сили отслабнаха и се изгубиха от фронта на противопоставянето.

В периода между 1990-1996 г. поради разпада на източния социалистически блок  и СССР  и с разпада на икономическите връзки и търговията межди двете части на Европа, съществуващи въпреки Студената война, западна Европа изпадна в огромна икономическа криза. В някои страни безработицата достигна до 25%. За да се спасят западноевропейците пришпориха либерализацията на частната инициатива и с помощта на държавата раждаха годишно  минимум по 200 000 малки и средни фирми.

Най- силно неолиберализма бе вкаран в източноевропейски страни и предизвика
пълен срив на икономиките им, роди олигархия по американски. Напълно бяха унищожени социалните
им системи.
В най- тежко състояние се оказа сега България, чийто икономиката беше напълно унищожена вследствие прокарване на „Плана Ран Ът”.  Как бе вкаран американския модел в България, виж по-ранно излезлия анализ натиснете>>>
ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПЪТ НА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕВРОПА
Инструментът на външната политика на САЩ по времето на Рейгън в източна Европа стана фондацията „Отворено общество” на американския магнат Джордж Сорос. Сорос моделира изцяло новите политически елити на младите демокрации в източна Европа и ги направи  пълни американски сателити, а политическите им системи се развиха по подобие на американската-с корпоративни партии, ръководени от олигархични корпорации. Най-силно това е изразено при Балканските народи.
След финансовата криза САЩ пое нова политическа линия-да саботира еврото и Евросъюза и спасява
долара, за да го задържи като световна парична единица, тази политика не иска силен ЕС и стабилно евро.
САЩ започна и нова външна политика в Източна Европа, която се концентрира в изсмукване финансите на източноевропейските страни-сателити и използването им като живо месо във войните на САЩ, водени с  единствена цел –за обогатяване на военно промишления олигархичен комплекс на САЩ, чийто олигархия управлява двете партии- републиканци и демократи.

Политиката на САЩ на Балканитесе провежда чрез “Отворено общество” на магната Джордж Сорос,който отново крои и прекроява границите на балканските народи със създаване на “многонационална държава Косово”, чийто модел пренесе в Македония за създаване и на “многонационална държава Македония”.
Джордж Сорос моделира изцяло политическите елити на младите балкански демокрации и внесе там неолиберализма  100%.
Сорос превърна  България и Македония в пълни американски сателити и вкара неолибералния чрез новосъздадените им политически елити.
В България представители на неолибералния модел и „Отворено общество” са всички организации на СДС- ИПИ( Института за пазарна икономика ), Центъра за либерални стратегии, Центърът за демокрация...
“Отворено общество” изкуствено нажежава етническата атмосфера на Балканите, чрез създаване на  нови и нови изкуствено създадени етнически групи. Сега се правят опити за създаване от религиозната група ”български мохамедани” като нова етническа група в България.
"Отворено общество" създава постоянно и правозащитни организации за защита на малцинствата, които са извор на огромна корупция, смучещи държавните бюджетни и еврофондовете за нови и нови привилегии на малцинствата, в същност парите потъват в джобовете на определени хора от политическия елит..
А със създаването на нови етнически групи се цели да се нажежават междуетническите взаимоотношения на Балканите със създаване на постоянно тлеещи огнища, нови военни конфликти и превръщането на Балканите отново в баругния погреб на Европа, този път насочен срещу ЕС и еврото.

Членството на Турция в ЕС е политически проект на САЩ и неговата нова външна политика в Европа, с цел да подбива ЕС и еврото чрез вкарване на една абсолютно недемократична държава с огромна популация, нестабилна икономика, с друга цивилизационна основа, коренно различна от европейската християнска цивилизация .
А с другия политически проект на САЩ-" газопроводът Набуко”, минаващ през Турция, САЩ цели да обсеби изцяло подаването на газ за Европа, като го остави в ръцете на Турция,  а Европа зависеща от Турция да бъде принудена да я приеме в ЕС- така Турция да изнудва Европа за членството си.

Тези два проекта САЩ  прокарва чрез десните сили на Европа, които вкараха в Европа неолиберализма, бяха изцяло моделирани от него и се превърнаха в пълни американски марионетки.

За огромно съжаление те сега, от 10 години, монолитно управляват Европа и ЕС и носят големи беди.

Институционална и идейна криза в ЕС в началото на 21 век

Западна Европа строи своя „социализиран капитализъм” след Втората световна война на базата на определението на капитализма в „Капитала”  от Маркс и неговия класов подход.
След внасянето на неолиберализма в Европа, се подрониха основите на „социализирания капитализъм” и създадената на негова база Welfare State(Държавата на всеобщото благосъстояние) и неговата голяма средна класа с преобладаване на наемния труд в нея.
Средната класа на западна Европа се разслои с влизането и в нея на много нови малки и средни предприемачи, които бяха едновременно и работодатели и наемен труд и получи нова класов облик и същност.
Левите сили, свикнали да защитават само наемния труд, не знаеха как да процедират в новите създадени условия  за голямата средна класа на труда, специфична за икономическия модел „социализиран капитализъм” на западноевропейската общност. Те загубиха своята идеологическа опора в средната класа и изпаднаха в идеологическа слабост, останаха опозиция.
Най-голямата група от тях – социалдемокрацията се вкопчи в капитала и парите, услади им се
миража за лесни печалби, ръководителите им станаха богати хора, това ги уеднакви с десните сили,
те затихнаха като престанаха да защитават голямата средна класа и се прехвърлиха в десния лагер.
Така те започнаха да суфлират на десните и с безразличие да наблюдават унищожението на социалната
държава, която те- левите сили създадоха след ВСВойна, като тяхно голямо постижение и постижение
на Европа. С това си предателство социалдемокрацията ще остане в историята на Европа като най –големия предател на лявата политическа идея.
На левия останаха бившите комунистически партии и появилите се през 80-те години зелени партии. Западноевропейски комунистите се преименуваха в „леви сили” поради неуспеха на комунистическите
партии в източна Европа и също затихнаха.
Зелените като най-млади леви сили остават с още доста неизяснена идеология продължават да се лутат между лявото и дясно пространство.
В политическото пространство на Европа се получи огромен дисбаланс - много силни десни и много слаби леви.

Голяма е грешката на западноевропейските комунисти да приемат вината за провала на  източноевропейските комунисти върху себе си. Западноевропейските комунисти също участваха в управленията на страните си след 1945 г. заедно със социалдемократите, но го правиха в условията на политически плурализъм, свободна конкуренция с другите политически сили и свобода на словото. Те останаха най -чистите леви сили, неопетнени с нито едно петно корупция, защитавали винаги наемния труд и бедните слоеве население. Те участваха най- активно в очовечаване на капитализма и създаването на Welfare State- уникалната европейска социална държава.
Сега вината на левите сили е в липсата на нови свежи идеи как да развиват европейския социален капитализъм и социална държава след новите обстоятелства в Европа, донесени от американската финансова криза и вкарване на неолиберализма.
В последните 10 години в Европа и ЕС се издигнаха да управляват десните сили. Те са проамериканско настроени и чрез тях САЩ провежда своята нова външна политика в ЕС и Европа.
Десни и леви сили на Европа градяха заедно ”Социализирания капитализъм”, левите пък изградиха „социалната европейска държава”. Ето мястото и ролята на силните леви сили в периода между 1945-1989 г. и по-слабите десни в същия период. Сега 2010 г. в Европа е обратно, местата на левите и десните са разменени- много силни десни, много слаби леви, с огромен дисбаланс между тях. Но и в двата лагера  -левия и десния управляваха национално -отговорни политици. 

С внасянето на американския неолиберален икономически модел, донесъл огромния хаос в Европа, се промениха не само левите сили , но и на десните.
Десните изцяло бяха моделирани от неолиберализма и изоставиха своят стар консерватизъм,  вкопчиха в парите и капитала на неолиберализма, станаха богати хора, наричат ги "новите буржоа на Европа”, те са сега представителите на най –едрата буржоазия- банки, едри частни корпорации и работят само за техните интереси, така забравиха националноотговорната  позиция на стария консерватизъм.
Сега новите десни нямат нищо общо със старите десни преди 80-те, макар да се пишат за техни наследници.

Отслабването и почти изчезването на левите сили в политическото пространство на Европа доведе до много негативни процеси. Първият е изчезване на „политически плурализъм” характерен за следвоенното развитите на Европа 1945- 1990 г. с  противопоставянето, конкуренцията между ляво и дясно, с баланса между левия и десен фланг. Политическото пространство на западна Европа е заприличала досущ на политическото пространство на бившия СССР с една силна партия, този път не лява, а партия на десните сили на Европа.
Този модел се доближава много до настоящия действащ двуполюсен политически модел на англосаксонците (САЩ и Англия) оформен под въздействието на неолиберализма с две еднакви корпоративни политически партии, по нищо не различаващи се помежду си и както в. Вашингтон Пост  ги определи като писа:” Нашите две партии са заприличали на една голяма бивша партия- КПСС и се различават помежду си само по корпорацията, която ги е яхната и определя тяхната политика”.
След финансовата криза дошла от либералния монетарен икономически модел и изграден на негова база политически( обществен) модел на САЩ, социализирания  капитализъм на Европа показа своята жизнеустойчивост като преодоля кризата.
Европейците усетиха отново нуждата от възстановяване на своя политически популизъм и създадоха десетки „Социални форуми”, търсейки нови леви свежи идеи.
Дали те ще станат нови идеи на старите реформирани леви партии или в създаване на нови партии- това е въпрос на бъдещи решения.

Хаос, дезинтеграция и корупция в управлението на ЕС

Десните сили осъществяват лошо ръководство в ЕС- той до сега остава съюз без стабилитет, визия и идеи за своето бъдеще, няма воля да бъде водеща световна сила.
Съществува и огромен дисбаланс в демократичните процеси и общественото съзнание между старите и нови демокрации, стари и нови членки на ЕС. Излезли от тоталитарни режими без развити политически системи новите членки на ЕС не могат да изградят стабилни политически системи и да развият демократичното съзнание на обществата си, поради съществуващия огромен дисбаланс между леви и десни в Европа и ЕС.
Източноевропейците все още не са заложили главния принцип на демокрация и бастиона на съвременната правова държава- класическото РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ по теорията на Шарл дьо Монтескьо за отделяне на трите власти- изпълнителна, законодателна и съдебна от политическата власт, докато той е заложен и действа в западноевропейските страни от преди 200 години. Във Финландия( Швеция) той е приложен най-рано, още 1793 г. с раждане от Шарл дьо Монтескьо на теорията за разделение на властите. Източноевропейците не познават все още четвъртото разделение на властите.
Десните сили са елитарни, не се интересуват от процесите в източна Европа и не помагат на младите демокрации да вървят в крак с развитите демокрации и стари членки на ЕС, продължават да внасят в Европа неолиберализма, рушат Welfare State. Десните политици са най-често съдени за корупция. Те разполагат нашироко с бюджета на ЕС,
като си раздават големи заплати и премии, а в същото време Европейската комисия е с неприет финансов отчет от 14 години насам, поради необосновани разхищения.
Специално Англия, която внесе изцяло американския икономически модел и оформи заедно със САЩ новия вариант на англосаксонския модел, провежда американска политика в ЕС и източна Европа.
Поради нехайството на десните,  главните ръководни длъжности на ЕС са заети от англичани или от представители на американските институции СБ и МВФ, които провеждайки американска политика, бламират изпълнението на Лисабонския договор и той, макар да е влязъл в сила 2007 г., не е заработил до сега.
„Отворено общество” на американския финансов магнат Джордж Сорос, известен със спекулативно натрупаното си богаство и ръководещ сега МВФ и СБ, станал инструмента на външната политика на Рейгън в Източна Европа, е завзело всички обществени науси на източноевропейските млади демокрации, владее цялата им преса, като е спуснало нова желязна информационна завеса( Втора студена война) между източна и западна Европа с една цел- да не научат младите демокрации за постиженията на старите европейски демокрации.
Световната банка- американска институция, приела много изнесени български мръсни капитали, сега отпуска без ограничения държавни заеми на източноевропейските страни с цел да бъдат заробени завинаги.
САЩ се опитват да владеят ръководството на ЕС чрез еврокомисарите, идващи от източноевропейските страни, които прокарват американска политика. Вижда се в избора на посланици на новия външен министър на ЕС Катрин Аштън и представител на Англия от източноевропейските страни и по специално най -верните американски сателити- Полша и България.
Току що стана известно, че Кътрин Аштън e назначила двама посланика от България, представители на българската партия СДС- Стефан Тафов и Филип Димитров за посланици на ЕС в Грузия, а за СДС се знае, че директно се управлява от „Отворено общество”на Сорос и упражнява най-върла американско- антируска политика.
Филип Димитров и правителството му бяха свалени с вот на недоверие 1992 г. от българския народ, нито са избрани от  него да ги представлява от името на ЕС, но това не прави впечатление на Аштън нито на българския управляващ елит.
Кристалина Георгиева, еврокомисар от България е била 20 години в ръководството на Световната банка. Същият е еврокомисарят Джон Лама от Малта, който първото нещо, което направи бе да прокара генно модифицираните храни на американски компании в Европа. Тези комисари баха допуснати в ръководството на ЕС пред  затворените очи на десните сили и социалистите в Европарламента.
Изпаднал в огромен външен дълг и с огромна дупка в бюджета, САЩ се нуждае от пари и се стреми да се добере до парите на европейците чрез Международния валутен фонд(МВФ) и Световната банка(СБ).
Това обаче няма да могат  да постигнат при западноевропейците, защото те да високоизградени правови държави и живеят под върховенството на закона, което не познолява създаването на продажен политичесик елит.  Но лесно ще постигнат това при източноевропейците, в чийто общества върховенството на закона слабо действа  и политическите им елити тънат в корупция.
Голяма грешка на десните сили, ръководещи ЕС  е да се допуснат МВФ да участва в «Спасителния план» на ЕС от 750 миллиарда увро. МВФ не предлага нищо освен продажба на доларови облигации, които са  без доларово покритие-празни хартийки.
 Унищожените икономики на източноевропейците и слабите икотомики на южноевропейците "пигс"не са способни да си плащат външните дългове и те ще бъдат принудени да продават активите на своята икономика на европейската борса.
МВФ и Англия ,която не участва в «Спасителния план» , от сега започнаха хищно да изкупуват активите на банкрутиращите източноевропейски държави. Същото ще се случи и с южноевропейските страни от групата»пигс» със слаби иконовики и вдизащи в Еврозоната. МВФ вече оказва натиск на Гърция да продава държавните си активи.
Дошлата от САЩ финансова криза в Европа засегна най -много страните, които бяха внесли
неолиберализма на САЩ- източно европейските страни и страните от Южна Европа, наречени „пигс” .
В протестите в Брюксел на 29 септември 2010 г. срещу драстичните съкращения и десни мерки, предприети от техните правителства, участваха най-големи групи от тези страни.
През 2010 г. Гърция изпадна в криза, след нея и  Ирландия, сега 2011г.Португалия . Някои твърдят, че се е получила зараза в Еврозоната. Опасяват се, че кризата ще се пренесе в близко бъдеше към Испания и Италия.
Няма зараза, има един фактор- конкурентоспособност на икономиката. Страните ПИГС- Гърция, Испания, Португалия са със слаби икономики, само в областта на услугите и туризма, стоящи на пачи крака и за това не могат да устоят на кризата донесена от САЩ, нито да си плащат дълговете .
Ирландската икономика е американска, създадена от офшорни американски фирми, които закъсали от кризата в САЩ , прехвърлиха дълговете си на плещите на ирландската държава. Същият е случаят с Гърция.
За България какво да се каже- тя няма икономика въобще- икономиката и  е хазарт,  консултантски фирми, шивашки цехчета, наркотрафик, търговия с човешки органи и проституция,  с огромен ВЪНШЕН дълг 37 милиарда ЕВРО и управляваща финансова олигархия, която предпочита да изтисква обикновения българин, стигнал до дъното на Европа по доходи.
За голямо нещастия сега  ЕС има дясно проамериканско правителство поставено от американците, което си затворя очите за тези фактори на кризата. Вместо да започнат преструктуриране и развитие на икономиките, за създаване на силно производителни икономики по пътищата на развитите скандинавци и страните от средна Европа, десните изискват рязане на социални придобивки, заплати, вдигане на пенсионната  възраст и други десни действия, с  които рушат създадената европейска социална държава и предизвикват огромно недоволство.
Хората няма да се откажат лесно от социалните си придобивки.
Това също показва, че десните правителства и дясната политика на Европа е пред изчерпване и отново свършва ерата на десните сили. Европа винаги се е движила по течението на политическия плурализъм и добрия баланс между леви и десни е бил нейната сила.
Очаква се скоро десни правителства да започнат стремглаво да падат и нарастващата нужда от нови свежи леви идеи с надигане на левите сили, което да създаде нужния баланс между левия и десен фронт.

Разликата между Европа и САЩ

Разликата между Европа и САЩ не се състои само в посочения по –горе крайно различен икономически модел и вид капитализъм, но преди всичко и в обществения модел, съдържащ в себе си политическата система и демократичен модел.
Американският демократичен модел ”представителната демокрация” се намира в юношеска възраст спрямо „реалната демокрация” на европейците. За него е характерно наличието на корпоративен тип олигархични партии, чийто политика се намира в ръцете на силните частни корпорации и те определят както външната и вътрешна политика на партиите, така и на държавата. Това налага партокрацията в управлението на държавата и не позволява на гражданското общество да влияе върху политиката на партиите и управлението на държавата. Той е по-ниско развит модел спрямо „реалната демокрация” на европейците и прави ретроградна американската политическа система, като намалява силата на правовата държава в САЩ.
"Политическото статукво” на САЩ все повече заприличва на политическото статукво на бившия СССР и нейната единсгвена партия КПСС. Двуполюсният политически водел от две партии- републиканци и демократи и влиянието на корпорациите върху тях ги е уеднаквило "-призна  в. “Вашингтон пост” . Между двете партии се е заличила всякаква идеологическа разлика, те се “различават се само по корпорациите, които са ги яхнали и определят външната и вътрешна политика на партията”, а когато партията е на власт- и на страната.
Старите членки на ЕС и развити страни от северна и средна Европа развиват след II Световна война високо развита материална цивилизация, политически система и нов демократичен модел -реалната демокрация, буквално проведено от TheRealDemocracy, като западняците го наричат  и става  основата на тяхната Welfare State , считана сега за най-развития модел правова и социална)държава в света с  развитата политическа система.
„Реалната демокрация” на европейците сега се счита за най-високоразвит демократичен модел в света, който и втората икономическа сила- Япония следва от II Световна война до сега.
За европейската реална демокрация е характерно силното действие на ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА, „политическия плурализъм”  и добро разделение на всички власти  от политическата власт - най важното.
Европа приложи след II Световна война освен класическото разделение на трите власти от политическата власт, но и ново разделение на властите „четвърто”, а именно-„разделяне на корпоративните интереси от властта и политиката”, което изключва възможността да съществува олигархия, парите/ бизнеса и капитала да не управляват държавата, изключва и възможността за създаване на корпоративни партии и най-добре този модел е развит и действа в развитите страни от северна и средна Европа.
 И тук се крие феноменалната разлика, която с ефекта на доминото прави Европа напълно различна от САЩ. Наличието на „четвъртото разделение на властите” при западноевропейците, прави американската „представителна демокрация” коренно различна от европейската ”реална демокрация”.
„Реалната демокрация” използва инструментите на пряката демокрация- референдумите, обществени дебати, като в последните няколко десетилетия първите два се замениха с прозрачно управление на държавата, което е свело корупцията в обществото до минимум.
С най – нисък индекс на корупция се славят скандинавските държави, които се считат да имат най- развит модел WelfareState
Япония, израснала втора икономическа световна сила след II Световна война следва Европейския
демократичен модели специално този на скандинавците.
В България четвъртото разделение на властите е познато с името "закон за конфликт на интереси" и липсваше през целия преход, приет бе едва 2009 г. под натиска на ЕС, но бе оставен от българските политици при приемането му без наказания  с пожелателен характер.
Липсата на четвъртото разделение на властите в САЩ води до това,  че американските политици в най- високите етажи на властта без да питат данъкоплатците си ползват техните пари за лично обогатяване. САЩ  са дали за  войната в Ирак над 130 милиарда долара, а фактически са се обогатили определени частни фирми на политици от най-високите етажи на властта.
Докато в Европа това не е възможно, политикът пита за всеки цент данъкоплатците си как да  им харчи парите. В Европа, където е приложено най -добре четвъртото разделение на властите, тези страни са богати и проспериращи и са достигнали по-висок материален просперитет от САЩ.
Там политикът е държавният служител и  не може да прибере 200 евро комисионни  или рушвет.    Бъркането в държавната хазна и обогатяване във властта, прибирането на обществени поръчки за близки, лобита и роднини, непрозрачното финансиране на партии, купуване на депутати и гласове, корпоративни - бизнес партии, в тези страни се счита за огромна политическа корупция и се наказва с минимум 200 000 евро глоба, месеци или години затвор, отнема се правото никога повече да се работи в държавната сфера.
В тази  Европа,  където действа добре четвъртото разделение на властите, всички, които  получават заплатите от бюджетната сфера са обявени  за държавни служители под ножа на единен антикорупционен закон и скалата започна от президента( в Швеция и кралят е обявен за държавен служител) и свършва до чистачката. Това се наблюдава и контролира от работещите като по часовник независими от политическата власт съдебни системи, които прекъсват на часа всеки опит за злоупотреба във властта и свеждат до минимум корупцията във властта, а като цяло обществото живее под върховенството на закона.
С най – нисък индекс на корупция се славят скандинавските държави.

България и европейската реална демокрация

Точно тази огромната разликата между американският и европейски модел демокрации българският народ продължава да не вижда и познава, нито познава европейския демократичен модел.
Реалната демокрация на западноевропейците продължава да е напълно непозната в българското общество и на Балканите като цяло в 21 век.
До сега целия 20-ти и 21 век българското общество не е живяло в демокрация и не я познава, от 1947 г. до 1989 г. живее зад желязната завеса на Първата студена война, родена от американците и за още по голямо нещастие след 1989 г.  живее отново зад желязната информационна завеса на Втора студена война, разделяща източна от западна Европа и пак родена от американците.
Поради непознаването на развития опит на другата Европа, където са се родили най- големите политически идеи на човечеството и най- високоразвития демократичен модел в света РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, без да приложат правилата на техните правови държави, българите допуснаха през прехода да се извърши абсолютно криминално разграбване на собствеността им от една шепа криминални паразити, която захвана ключовите позиции в икономиката и държавата и ги доведе до клоаката на Европа, на най-беден и най ограбен народ, с унищожена икономика, държава и човешки ресурси, обречена на загиване.
Българите продължават да не могат да осмислят своя последен период след 1945 г. в най новата си история, остават го празно поле в своя учебник по история.
Нито един български политик или партия от прехода нямат заслуга за вкарване на България в ЕС. Заслугата е изцяло на западноевропейците по две причини. ПЪРВАТА е, че западно европейците са високоразвити демократи и осъзнават  каква млада и неукрепнала демокрация сме спрямо тяхната развита  демокрация, за това те вкараха България в ЕС с чисто политическо решение( а не геополитическо, както твърдят някои) с една единствена цел- да скъсим пътя си към истинската демокрация, като се доберем до развития опит на западноевропейците, усвоим и приложим техните доказани демократични ценности и станем като тях демократична и богата европейска държава.
ВТОРАТА причина, която също се осъзнава от западноевропейците, но не се осъзнава от българите е, че Европа има единна християнска цивилизация. а в нашето християнство( независимо дали е католицизъм, протестантство или православие) са заложени основните демократични ценности  за равенство, свобода, независимост, справедливост и третира човека с правото му на индивидуална гражданска изява и борба в обществото за по- светло свое бъдеще. ето, тези демократични ценности обединяват всички християнски религии и цяла Европа. ЕС е конструиран върху тези всеобщи демократични ценности и се явява обединител на Европа.
Ползата от членството ни в ЕС и никак не е малка. Ако не е ЕС ние оставаме вън от Европа и попадаме отново в менгемето на ориентализма и мелачката на Турция.
В България продължава да има  интелигенти - консервативни слепци, които не могат да видят огромния шанс на България даден й с членството в ЕС, да станем истински европейски народ.

Един пример: Българската Луканова конституция от 1990 г. е правена по турската на Тюгут Йозгал от 80 -години и до сега двете конституции си остават единствените уникални конституции в Европа, без грам заложена демокрация и разделение на властите от политическата власт в тях. Българинът не разбира какво негативно влияние оказва върху него огромния, абсолютно недемократичен и нямащ нищо общо с европейската демокрация геополитически фактор -Турция, който сега използвайки унищожената икономика на България икономически я завзема с инвестиции по мирен път.
Близостта на турската и българската конституция, които нямат аналог в Европа, без заложено разделение на властите от политическата власт, като е в останалите европейци, ни прави държава без действаща европейска демокрация, изважда ни от Европа и ни хвърля в ориенталските обятия на по-ниско развитата цивилизация.
А също поради вина на избирателната система, в която няма заложено разделение на властите, остава изборите изцяло в ръцете на партиите, които ги фалшифицират, а партокрацията и малцинството вече 20 години "демократичен преход управляват" в България противно на главния принцип на демокрацията- управление на мнозинството над малцинството.

Фактори които помагат за развитието на ЕС като световна сила:

Вида на политическата система и правовата държава са основния фактор за развитието на другите фактори- икономиката, технологично обновление и предприемаческият дух.
Създаването на ЕС 1952 г. е най доброто което се случи на Европа и сега ЕС има уникалния шанс да се развие като световна сила.
(1) Сега след финансовата криза в САЩ, докарана от неолиберализма,  се видя по- стабилния и с възможности за развитие икономически модел на Европа ”социализирания капитализъм” и прилежащия към него демократичен модел реалната демокрация(the real democracy). А по- ниско развития демократичен модел на САЩ представителна демокрация стана причината да отпаднат възможностите САЩ да остане първа икономическа( и военна) сила в света.
(2) Китай има сериозни икономически резултати, но те се градят на изкуствена основа- големите човешки ресурси на Китай, огромната експлоатация на труда, ниско заплатения труд, строене на някаква неизвестна форма „олигархичен капитализъм” със стихийно развиващ се пазар, а икономиката е строена с декрети, спуснато отгоре от единствената партия – олигарх - Китайската комунистическа партия(ККП). Китай има ретроградна политическа система без демокрация, тя не е правова държава и това ще намалява възможността Китай да стане първа икономическа сила в света.
Подобно на китайската се градяха и икономиките на бившите социалистически страни в
Източна Европа до един момент, когато ретроградната политическа система спря развитието на обществото и системата рухна. Китай може да стане първа икономическа и световна сила само ако смени ретроградния си политически модел и поеме пътя на европейската реална демокрация.
Същото се отнася и за Русия.
(3)Поради действащия в Европа развит демократичен модел (the real democracy), признат за най-развития в света с прилежащия към него „социализиран капитализъм” и най-добре развита правова държава, сега ЕС има големия шанс да стане първа световна сила. Но има лошо ръководство  и САЩ държи Европа на колене. Сега десни сили, които ръководят ЕС под диригентската палка на САЩ, спъват развитието на ЕС, като го тласкат към хаос и лоша организация.

САЩ започна валутна война !

САЩ печатат долари със скоростта на светлината, ЕС се сърди и е на ръба на оцеляването като въвежда рестриктивна финансова политика, страните от ПАСИФИК заедно с Китай здраво работят! САЩ, ЕС, Китай с ПАСИФИК са с равни дялове в световното производство. Война за жизнен стандарт, война за световен лидер, война за световен ред! Война предрешена в нечия полза...
Какви ли превратности, очакват българина в близките 10-20 години...ще открива ли пак топлата вода? ...или по-скоро, ще пие една студена вода.. ?
Еврото има покритие, зад него стоят реални стоки и продукция. Долара няма покритие, защото е изчезнало в САЩ Made in USA.
Очаква се въпреки усилията, поради ретроградната си политическа система САЩ да изпадне на трета позиция. Много ще бъде несправедливо, заради  лошото ръководство на ЕС, да се позволи Китай - една ретроградна държава,  да заеме мястото на първа световна сила.
Извод!
Когато бъде дезактивиран  в Европа злия дух на американския НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ и неговите носители -десните сили се дезактивират, да се възродят и възкачат  левите сили в управлението на ЕС, да се възстанови  традиционния „политическия плурализъм” на Европа и се достигне необходимия баланс между леви и десни в Европа, чак тогава ЕС ще има възможността да стане първа световна икономическа сила.

Има втори възможен сценарий- втората за сега икономическа сила в света- Япония,  която вече 60 години след II Световна война следва  европейки пътища и чийто най- голям конкурент остава  Китай, да поемен инициативата , стегне редиците  на европейците и заедно станат  първа световна икономическа сила.

Русия е друг важен геополитически фактор в Европа

След разпада на СССР,  САЩ си създадоха изкуствено „противопоставяне” в лицето на Русия.
Към това ги тласка техния военно - промишлен комплекс , САЩ трябва да има непременно „враг”, когото да блъска в превъоръжаване, за да развива и превъоръжава своя военнопромишлен комплекс.
Русия по стечение на обстоятелствата наследи ядрения потенциал на СССР и сега САЩ си играе с нея на котка и мишка.
Старият  ядрен арсенал от времето на СССР не е годен за нищо и не плаши никого. Също стария арсенал на САЩ от времето на Рейгън не струва нищо. Обаче поддръжката му излиза висока цена за двете страни и двете потънали в дълбока икономическа и финансова криза. За това двете страни с голяма охота решиха да го ликвидират и се съгласиха да подпишат на 8 април 2010 г. договора  СТАРТ за съкращение на стратегическите си оръжия.
Но не ядреното оръжие прави войните на САЩ, а конвенционалното оръжие. За  това САЩ немарливо бавят ратифицирането на договора СТАРТ, за това и Русия дипломатично и предвидливо  се съгласи да намали ядрения си потенциал.
В същото време двете управления на САЩ и Русия си приличат като двете капки вода. Над двете партии на САЩ- републиканци и демократи управлява  военно -промишления комплекс от конвенционални оръжия  и както призна в. „Вашингтон пост” между тях няма никаква идеологическа разлика, освен коя корпорация ги е яхната и определя външната и вътрешна политика на партията, а когато партията е на власт - на държавата. Гражданското общество не може да влияе върху политиката на правителството в САЩ при  неговия корпоративен партиен модел.
Също гражданското общество няма думата при авторитарното управление на  Путин.

В Русия най-рано от източна Европа се внесе неолиберализма чрез плана „Дълес” ,с подкупване на последните политическия елити на Съветската комунистическа партия КППС по времето на управленията на Горбачов и Елцин, което унищожи руската икономика и създаде олигархия по американски, извор на огромна корупция и икономическа мафия.
Русия сега прави брутния си вътрешен продукт само от износ на природни източници. За това тя ревностно пази пътя на своите тръби към Европа и Китай.  За това и последваха военните конфликти с Грузия, Осетия и газовата криза с Украйна, за чийто избухване първа вина има САЩ , използвайки марионетните си правителства в Грузия и Украйна.
С наличието на природни източници Русия остава  обаче важен геополитически фактор в Европа.
Русия е млада и неразвита демокрация, без развита политически система и авторитарен режим на Путин. Тя обаче търси пътища за възстановяване на икономиката си чрез демократизиране.  
За това пред Русия стои избора- кой демократичен път да поеме- този на Европа с „реалната демокрация” признат за най развит модел в света, или този на САЩ с по- ниско развития демократичен модел на „ представителната демокрация”.
Естествено е Русия да поеме пътя на европейската реална демокрация, защото Русия като култура и цивилизация е неразделна част от европейската( а не Турция).
След финансовата криза САЩ пое линията да саботира сътрудничество между Русия и ЕС, защото ЕС обединен с природните източници на Русия става силен и еврото срива долара. Обаче авторитарния режим на Путин спира демократизацията на Русия, а САЩ подържат режима на Путин с цел спиране развитие на демократичните процеси в руското общество.
САЩ провеждат тази своя политика към Русия в Европа чрез десните сили на Европа и които сега управляват ЕС и се стреми да блокира сътрудничеството между Русия и Европа.
Европейците разбират и желаят да ползват източниците на Русия. Те не се страхуват, че ще "прихванат" от неразвития политически модел на Русия, а от нейната икономическа мафия.
За да се спре разрастването на руската икономическа мафия, западноевропейците трябва да предадат на Русия своя демократичен модел и по този начин да я приобщят към Европа.
Но европейската реална демокрация не позволява раждането и управлението на държавата от олигархията.  За да приеме Русия европейски модел на реална демокрация, тя трябва да ликвидира олигархията си. Но  Путин не дава изгледи, че иска ликвидацията на олигархията, даже кокетничи с нея..

За да  постигне  Европа  целите си към  Русия, това  трябва да стане нова политическа линия на левите сили на Европа.

Сблъсъкът между  американския неолиберализъм и европейската  Welfare state(кратка дефиниция на неолиберализма)

НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ икономически и обществен модел на САЩ бе създаден и наложен по времето на Рейгън и разпространен в Европа и света. Той  има свои корени в родения след II  Cветовна война  друга форма на класическия либерализъм- „неолиберализъм”. Негов автор е Милтън Фридмън –икономист от Чикагската неолиберална икономическа школа, където беше съставен и българския план” Ран Ът”, чрез който неолиберализма на САЩ бе внесен в България.
Американският вариант на неолиберализма станал държавен модел на САЩ по време на управлението на Рейгън , представлява крайна форма на либерализъм, заложен в икономиката, където „държавата е сведена до минимум” и от това следва 100% частна собственост.
Върху този икономически модел се формира целия обществен модел като сплав от стихийно развиваща се икономика и пазар, държава без никакви функции в икономиката и без социални функции, т.е всичко е оставено в частни ръце на принципа ”всеки сам да се спасява”.
При изхвърляне на държавата от икономиката  се оставя на частните корпорации да формират политиката, така се ражда „корпоративен политически модел” -корпорациите управляват икономиката, политиката, държавата и собствеността се концентрира в ръцете на 3 % богати хора, като по този начин се унищожава голямата средна класа на производителността и намалява производителния дял на икономиката.
Докато класическия либерализъм и началната форма на неолиберализма поставят парите само като ФУНКЦИЯ (т.е парите да служат на хората), то американския неолиберализъм прави обратното, поставя ДОЛАРА в КУЛТ (хората да служат на парите), капитала и финансовите отношения да владеят обществото. Той носи миража за бързо забогатяване( за секундата ставаш милионер) и тласка обществото да следва миража на парата. Това носи пълна деградация на обществената система, изражда тотално цялата обществена система на капитализма- изражда политическата система в корпоративни партии, които стават носители на огромна политическа корупция в обществото.
А липсата на приложено в САЩ „четвъртото разделение на властите на Европа” е довело до огромна политическа  корупция в най-високите етажи на властта в САЩ( публично признание на известния политик -републиканец Джефри Сакс), политиците да бъдат първи настанени на трапезата на разпределението на обществения продукт( от данъци), събиран в хазната и да използват властта си за лично обогатяване, води до създаване на олигархия предимно във финансовия сектор, която да ръководи политиката на партиите, а когато те държат властта –и политиката на държавата.Точно липсата на „четвъртото разделение на властите”( известно в България като „конфликт на интереси”) определя лицето на по-ниско развития демократичен модел на САЩ „представителната демокрация" спрямо европейския „реалната демокрация”
Американският неолиберализъм  стана много популярен веднага като се роди, края на 70-те години и понеже излезе от първата световна икономическа сила -САЩ , Рейгън успя да го вкара на много места в света, най вече в Европа. Същият донесе световната криза 2007-2008 г., която  започна от САЩ като се разпространи в цял свят и най – вече Европа.
В Европа неолиберализма започна да се внася от десните сили- „консерваторите” на Европа в началото на 80-те години и изцяло оформи техния  нов тип ”консерватизъм”, нямащ нищо общо с предишните форми  консерватизъм „на де Гол”. Не без значение е, че центристите „християндемократи” също бяха увлечени от неолиберализма и започнаха да подпомагат консерваторите във внасянето му в Европа. Социалдемократите, които неотменно управляваха западна Европа и изградиха Welfare States на Европа също се увлякоха по неолиберализма и започнаха в своите управления да подпомагат десните сили при внасянето му в Европа, особено в банковата сфера. Така социалдемократите предадоха своята Welfare State и се превърнаха в най-големите предатели на „лявата идея на Европа”.

Неолиберализмът на Рейгън първо завладя Англия, където Маргарет Тачър го внесе почти 100 % и това оформи новия вариант на англосаксонците- САЩ и Англия. След това неолиберализма завладя източна Европа,  като Рейгън използва нейната ретроградна сталинистка политическа система с една партия и корумпирания до зъби последен  ешалон на политическия им елит,  без заложени действащи правила на правовата държава. Подкупи се последния елит на Комунистическите партии  и чрез инструмента на външната си политика” Отворено общество” на Джордж Сорос там се вкара необилерализма 100% , превърна идейните комунистически партии в корпоративни. БКП от силно идейна партия бе превърната в корпоративна БСП партия.

До Втората световна война действа само един капиталистически обществен модел –„класическия капитализъм”, макар да съществува СССР ръководен от лява Комунистическа партия и имитиращ чертите на родената по-късно в Европа Welfare state. След Войната той се заменя–„класическия капитализъм” с с класическия "либерален консерватидъм" в два нови капиталистически обществени модела :(1) „Welfare state на европейците”( преведена на български  "Държава на всеобщото благосъстояние" или накратко -ДВБ )и  (2)„Неолиберализма на САЩ”. Неолибералния американски модел се противопоставя изцяло на"социализирания капитализъм" на европейската Welfare state  със социална пазарна регулирана икономика, която се строеше от II  Cветовна война в двете части на Европа от левите сили, но при различни политически системи.

Welfare State е идея на левите сили. Нейните корени трябва да се търсят с раждането на „социалистическата идея” края на 19 и началото на 20-ти век развила се като най-мощната политическа идея на 20-ти век, стъпила върху епохалното произведение на Карл Марк „Капитала”, правещ в него точна и безпощадна характеристика на класическия капитализъм, като така въоръжава левите сили с мощно оръжие да търсят пътища за промяна на капитализма. „Капитала” на Маркс оставя и до сега най- четеното, популярно и ползвано философско произведение, върху него стъпва бащата на Welfare State -Джон Мейнад Кейнс  20-те години на 20-ти век, а върху Джон Мейнад Кейнс  стъпват новите „леви” американски икономисти Пол Кругман, Майкъл Хюдсън , търсещи пътища за излизане на САЩ от смъртоносната прегръдка  на неолиберализма.
Welfare State не се реализира с комунистическата лява(понеже изисква не тоталитарна система, а свобода на словото и политически плурализъм), а със социалдемократическата лява политическа идея едва след Втората световна война в Западна Европа и не се наложи с политическо решение, както стана при американския неолиберализъм, а с естествения развой на събитията.
ДВБ (Welfare State ) реално започва да се изгражда в периода след II Световна война непосредствено след като народите преодоляват разрухата на Войната, като най -активно се работи по нея от 60-те години на 20-ти век до сега в старите членки на ЕС и до ден днешен непрекъснато се е развивала възходящо.
В началния си път Welfare State стъпва на „Кейнсианството”(с държавен- планов капитализъм), което владее Европа след Войната. Английският икономист Джон Мейнард Кейнс се счита за неин баща, който стъпва върху "Капитала" на Карл Маркс.
В средата на 70-те години, след като „Кейнсианството” показва изчерпване на идеите си във времето, тя започва да приема либерални черти в икономиката си предимно в либерализация на частната инициатива и свободата на предприемаческия дух, но твърдо до ден днешен брани и развива изградената в нея социална държава.
За „социализирания капитализъм ”на Walfare State е характерно нейната коренно различна философия (идеология) от американския неолиберализъм, с поставянето в центъра на вниманието си ЧОВЕКА И НЕГОВИТЕ НУЖДИ. Главната задача Walfare State е да осигури на всеки труд чрез силно производителна икономика- дело на голямата и средна класа, равни възможности в ползването на главните социални услуги- образование, здравеопазване . От там следва създаване на стратегически отрасли с контролни функции на държавата в икономиката в тях, с държавна социална сфера еднакво насочена към всеки граждани( наличието на социална държава, която свежда експлоатацията на труда до минимум и създава човешкото лице на капитализма), с идеен политически (партиен )модел.
В 21 век и година 2011 се отчита, че най- висок връх на развитие Walfare State е достигнала при северно европейските народи- Финландия(сочена за водеща в групата), Швеция, Норвегия, Дания, в Средна Европа - в Холандия и Австрия, както и в Германия, чийто държава се смята сега за най- развита правова и социална държава в света.
Walfare State  ражда и свой специфичен демократичен модел РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, който най- добре е представен при северноевропейците (и Япония, движеща се след II  Световна война по пътя на Европейската Walfare State ) и чиято изградена Walfare State бе признат за най-високо развита правова и социална държава и демократичен модел в света. ( виж английския историк Тони Джуд  и неговата книга "На зле ли върви светът?")
Северноевропейските държави единствени в Европа не бяха засегнати от разразилата се световна финансова криза 2007-2008 г , донесена от американския неолиберализъм и там ДВБ устоя на кризата, показа своята жизненост и състоятелност и  доказа, че това е моделът –държава на бъдещето. Финландия има 4% ръст на БВП за 2010 г, за 2011 очаква над 5%.
В момента става силен антагонистичен  сблъсък между неолиберализма и европейската Welfare State в Европа.
Сега, в година 2011, с провала на неолиберализма в САЩ и довеждането на американската икономика до ръба на катастрофата, от там и плъзването на всеобщата световна криза, европейската общественост все повече се убеждава, че ”неолиберлизмът остава идеология на вчерашния ден”( думи на проф. Ч. Николов).

Кратка дефиниция на  европейската правова и социална държава welfarestate (държава на всеобщото благосъстояние- накратко ДВБ) 

ЕЛЕМЕНТИ-
ДВБ поставя ЧОВЕКА И НЕГОВИТЕ НУЖДИ в центъра на своето внимание и се грижи да създаде за всеки свой гражданин материален и духовен просперитет с постоянно повишаващ се жизнен стандарт.
ДВБ има следните елементи:
- икономически модел - „социализиран капитализъм”, известен още като "капитализма с човешко лице"със силно производителна социална пазарна икономика и приоритетни отрасли с контролните функции на държавата в тях, със справедливо разпределение на собствеността, което не позволява натрупване на капитала в ръцете на малка шепа хора.
- социална система - „европейска социална държава”, която  омекотява капитализма, защитава труда и свежда експлоатацията до минимум, не допуска съществуване на бедни хора и създава социално устойчиво общество; предоставя равнопоставено и еднакво да всички ползване на социалните услуги; свързана е като скачените съдове с резултата от икономиката.
- идеен граждански партиен модел с "политически плурализъм", партиите са носители на мощни идеи за бъдещото развитие на обществото, възникващи от долу нагоре като обединяват и реализират във властта каузите на гражданските организации,
- силна национална държава, защитаваща интересите на всеки гражданин и потребител,осигуряваща равнопоставено и еднакво на всеки свой гражданин сигурен и спокоен живот, с национален тип икономика и пазар, отворена към Европа и в активно сътрудничество с нея, отстояваща териториалната цялост и национални интереси.

В последните 20 години ДВБ достига в развитието си най-висок връх в Европа и света, като за неин демократичен модел се налага РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, чийто название идва от буквалния превод на RealDemocracy .
По-рано” реалната демокрация” е позната с други названия: „директна( пряка) демокрация” (direct democracy) или „непосредствена демокрация” (participative democracy).
РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ приема елементите на ДВБ като свои основни елементи, приела и развила e принципите на гръцката демокрация, като към тях в 20 век и 21 век е добавила още:

ПРИНЦИПИ: ДВБ Е СОЛИДАРНА, ЕКОЛОГИЧНА, СОЦИАЛНА И СПРАВЕДЛИВА-
- ДВБ живее под силното действие на ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА и в нея действа пълна свобода на словото и зачитане на човешките права;
- държавата е изцяло деполитизирана;
- корупцията в държавната сфера и по всички етажи на властта е сведена до минимум чрез напълно прозрачно управление на държавата и икономиката;  
- на обществото се дават мощни криле да твори, с пълна свобода на частната инициатива и на предприемаческия дух;
- борба срещу монополите и недопускане държавни и  естествени монополи да се предават в частни ръце;  
- гради се силна производителна икономика с подпомагане от страна на държавата на малкия и среден бизнес и осигуряване на "равен старт за всеки";
- силата на икономиката осигурява труд, достоен живот и достойни старини на всеки и тушираща всички етнически, социални и други противоречия в обществото;  
- силната икономика осигурява  независимостта на държавата в Европа, където няма повече да се роди война,  никой малък или голям народ не се кланя на никой „по-голям брат”;
- държавниците управляват само в обществен интерес и носят персонална и политическа отговорност за лошо управление
-силното  действие на върховенството на закона кара обществото да уважава закона и държи политиците в страх пред него, като се  изисква от тях да се допитват  и дават отчет пред данъкоплатците за всеки цент изхарчена пара.

МЕХАНИЗМИ-
Основните механизми, които реалната демокрация използва, са:
- механизмите на пряката демокрация- референдумите, придружени с предварителен широк обществен дебат;
- важен механизъм за деполитизацията на държавата е разделението на трите власти (съдебна, изпълнителна и законодателна) от политическата власт ;
- най– нов механизъм и перлата в короната на реалната демокрация е въведеното "четвърто разделение на властите" (конфликт на интереси), което антикорупциононо разделя корпоративните интереси от властта и политиката и не допуска раждането на олигархия и на корпоративен политически модел, а парите и капиталите не управляват държавата.
- в последно време започна да се използва нов механизъм - прозрачно управление на икономиката и държавата, което сваля до минимум корупцията в държавната сфера.

ИДЕОЛОГИЯ И КЛАСОВ СУБЕКТ -
При ДВБ, Маркс-овото класово понятие с противопоставянето между бедни - богати, наемен труд и капиталист е вече изцяло променено, понеже ДВБ не допуска да има бедни хора, с гарантиране на всеки член на обществото реален социален минимум, с който изцяло и завинаги се ликвидира мизерията и бедността и се създава социално устойчиво общество.
Основни класи на ДВБ се явяват две :
1) класата на богатите хора и
2) голямата средна класа на икономически добре обезпечени хора, свързани със съвременния капиталистически сектор, които са свободни да правят своя политически избор без техните гласове да бъдат купувани. Към средната класа спадат наемния труд, малките( и дори средни) предприемачи, хората със свободните професии, безработните и пенсионерите.
За това идеологически класов субект на РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ се явява голямата средната класа на обществото, за чийто защита и развитие ДВБ изработва добре смазани механизми.
Често задаван въпрос: Лява или дясна е идеологията на ДВБ ?
ДВБ е в първоначалния си вид e лява политическа идея на 20-ти век- да се омекоти капитализма, да промени и  очовечи неговото лице. Но тя в последните си етапи, с либерализацията на частната инициатива и предприемачески дух, прие много от чертите на класическия либерален консерватизъм. Следователно тя е синхрон на най-добрите леви и десни идеи създадени от Европа.

ЕС разделен на четири  нива- държави

След вкарването на "американския неолиберализъм" в Европа, се очертаха два нови капиталистически икономически и обществени модела, с две нови и крайно различни идеологии, действащи сега в света:
1) WelfareState  на западноевропейците и
2) Американски неолиберализъм- идващ от най- голямата и световна  икономическа сила -САЩ
Същевременно се роди и силен антагонистичен сблъсък между двата модела, с опита на неолиберализма да разруши европейската Welfare State.
Тези два модела смениха действащата до II Световна война единствена обществена капиталистическа система - класическия капитализъм, обрисуван безпощадно в епохалното произведение на Марк „Капитала”.
Политически носители на неолиберализма стават десните сили: консерватори, либерали, дори и центристите християндемократи.
Носители на модела Welfare State остават западноевропейските леви сили.
И тук виждаме едно феноменално и почни ненормално явление.
След разразилата се световна финансова криза идваща от американския неолиберализъм, европейската Welfare State устоя на кризата и показа своята състоятелност и жизненост. Същевременно носителите на нейната политическа идея- социалдемократите и другите леви сили- западноевропейските комунисти и зелени, остават слаби и почни нямат сили да се борят срещу продължаващия да навлиза в Европа неолиберализъм, вкарван от десните сили.
Слабостта на левите сили се дължи на две причини:
1) идеологическа слабост в следствие на  идеологическа изостаналост и липсата на нова идеология и нов класов субект
2) отцепване от левия фронт на най-голямата група - социалдемократите с преминаването им на дясно.

Левите сили продължават да стоят идеологически на старо Маркс-овото определение за класите и не осъзнават новото класово разпределение след създаването на Welfare State, те продължават да се лутат, не могат да намерят своя нов класов субект, обект и идейна основа. За това не могат да се противопоставят на десните сили и техния неолиберализъм, макар той ясно да се очертал вече като напълно провален модел и останал „идеология на вчерашния ден”.

Левите сили трябва да приемат за своя нова идеология демократичния модел на Welfare State- РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ  и нейния идеологически класов субект  голямата средната класа на обществото.

Поради смешение на неолиберализма и welfare state, ЕС сега се раздели ясно на  4 нива- страни, в зависимост от заложените степени на двете форми във всяка една от страните и действието на основните принципи на реалната демокрация:
1)деполитизацията и степента на действие на върховенството на закона
2) т.н. от мен „четвърто разделение на властите”.

ПЪРВА ГРУПА - Страните, построили Welfare State в Европа, в които действа силно принципи на реалната демокрация, изградили най- високоразвита правова и социална държава в света в Европа ( според известния английски историк Тони Джуд в неговата последна книга ”На зле ли върви светът?”) са скандинавските и северни страни -Швеция, Финландия, Норвегия и Дания; в средна Европа- Холандия и Германия, като от тях на първо място се поставя Финландия. Аз работих над 7 години за създам дефиниция на Финландката Wefare State и от неин поглед разглеждам останалите групи държави.

ВТОРА ГРУПА- страните наречени” ПИГС” : Португалия, Испания, Гърция, Италия, в които най силно навлезе неолиберализма, те не успяха да  изградят пълноценни Welfare State, макар да имитираха развитите Welfare States на северняците и Германия в модела на някои социални услуги.

Те построиха недостатъчно производителни икономики, техните икономики продължават да стоят „ на пачи крака” предимно в областта на услугите и туризма. В тях, макар да има разделение между трите власти( изпълнителна, законодателна и съдебна) от политическата власт,  липсва приложено добре "четвъртото разделение на властите"( за антикорупционно отделяне на корпоративните интереси от властта и политиката) и за това възприемането на неолиберализма роди там олигархия, предимно финансова, държаща политическата власт в ръцете си.
От там идват и кризите разразили се в тези страни, след като неолиберализма роди финансовата криза в САЩ. За всяка една от тези страни има специфични обстоятелства и моменти, които ще отразя  в специален анализ.

ТРЕТА ГРУПА- това са страните в източна Европа. Излезли от диктаторски комунистически режими, не познаващи целия 20-ти век "демокрацията"( за разлика от скандинавците, които тръгват по пътя на демокрацията още 20-те години на 20-ти век) ,  последните и корумпирани до зъби политически елити на техните единствени партии- комунистическите,  вкараха американския неолиберализъм със специални планова и държавна политика( в България в „плана Ран Ът”, в Русия плана „Дълес”), почти изцяло възприеха неолиберализма, което им унищожи икономиките и блъсна тяхното развитие по пътя на по- ниско развития неолиберален обществен и политически модел, с корпоративен политически модел и унищожаване на социална система.

В тези страни не действат все още пълноценно ”деполитизицията”(отделяне на трите власи от политическата власт), нито ”четвъртото разделение на властите”

В най тежко състояние се оказват Балканските страни с най унищожена икономика и най- ниско развита демокрация, макар от тази група да изпъква Гърция с по –високия си жизнен стандарт, но с върлуваща финансова олигархия.

ЧЕТВЪРТА ГРУПА- нещо средно между Welfare state и страните ПИГС. Това са Англия, Ирландия, Франция и Белгия –страни възприели различно неолиберализма, с по развити икономики и по-добре действащо върховенството на закона в сравнение с страните „пигс”, но потънали в дълбока неолиберална икономическа и обществена криза.
Нужна е нова ЛЯВА(противодействаща) политика за запазване и развитие на европейската WelfareState,  ЕС, Еврото и Eеврозоната

За да бъде изцяло преодолян неолиберализма и изгонен от Европа е необходимо силно идейно противопоставяне срещу неговите носители- десните сили в Европа.
Дали това противопоставяне ще се роди като нови леви идеи на старите леви партии, или като идеи на чисто нови леви партии, е въпрос на бъдеще.
Левите (противопоставящи се) сили трябва да осъзнаят новите класови дадености в 21 век-  своят нов идеологически субект и опора, за да запазят и развият двете голями постижения на Европа- Welfare State и ЕС.

Идеология на левите сили в 21 век  да стане Welfare State, а идеологически класов субект - голямата средната класа на обществото с всичките и нови съставки и главно -да се насочат към тяхното запазване и развиване, като най-голямо постижение на Европа от Световна война до сега.

Левите сили трябва да излязат от своите национални "егоистични" рамки, намерят нова политика за преодоляване на своя "евроскептицизъм" и насочат своите усилия към запазване на ЕС и неговото развиване, като второ голямо постижение на Европа от ВСвойна до днес.

       (1)    Европейския модел Welfare State  на най развитие европейски демокрация да стане общ и единен модел   на ЕС и да се продължи неговото развитие от точка 2011 г.,  с възприемане в него на либерализираната частна инициатива и освободения предприемачески дух.

(2)    Раждане на нови леви ( противопоставящи се на десните консерватори)политически идеи за създаване на добър баланс между политическите  сили в Европа и възстановяване на традиционния за Европа ”политически плурализъм”.

(3)    Механичния сбор на държави като структура и идеология на ЕС не стига вече. Само административен натиск не помага. Трябва да има интеграция, изравняване на стандарта, взаимопомощ и т.н. 

(4)    Създаване на по- гъвкави административни структури, за да се постигне по добър мениджмънт на ЕС.

(5)    Приемане на ЕС на  обща икономическа политика, с развитие на европейския икономическия модел „социализиран капитализъм” на Welfare State    с търсене на нови форми на развитие, с премахване на офшорния характер на икономиката и спиране изтичане на капитали.

(6)    Създаване на общо антикорупционно законодателство с въвеждане на "четвъртото разделение на властите" задължително в цялата общност с доброто действие на върховенството на закона.

(7)    Стабилизиране на ЕС с изграждане на самостоятелна външна политика на ЕС и откъртване от външната политика на САЩ. Например приемът на Турция в ЕС  трябва да стане не със самостоятелно решение на всяка една страна, а  с решение на ЕС, изхождащо от политиката на Турция в балканския регион и негативното  влияние,  което тя оказва върху обществения живот на всички балкански народи.

(8)    В еврозоната трябва да се приемат само страни с добре развиващи се конкурентоспособни икономики близки по нива. Това ще стимулира останалите страни да развиват икономиките си по правила на ЕС за да достигнат критериите за влизане в еврозоната.

(9)   Приемане дълбоки реформи в банковия сектор, той трябва да бъде изваден от ръцете на неолиберализма с нова транснационална политика за регулиране на финансовите пазари и спиране на износа на капитали. Да се засили ролята на националните банки при определяне на лихвения процент и наблюдение над изнасянето на капитали. ЕЦБ да престане да се изживява в ролята на Федерален ревер на ЕС, по подобие на ФР на САЩ. Национализация на частните банки въртели държавни пари и правили печалби за сметка на парите на данъкоплатците и въртели държавни дългове.

(10)Чрез създаване на икономическа стабилност и властване върховенството на закона, приобщаване на младите източноевропейски демокрации към западноевропейските демократични ценности и прекратяване с несправедливото разделение на ЕС на четири нива-държави.

(11) ЕС да изработи нов подход към младите източноевропейски демокрации с инструмента на реалната демокрация БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО. Те трябва да бъдат извадени от ръцете на САЩ, чрез създаване на силни икономически правила и силно действие на върховенството на закона, с които да стимулират развитието на икономиките им по пътя и модела на развитите европейски държави силно производителни икономики, а това ще стимулира мощно развитието на демократичните процеси в техните общества.

(12)Симулиране източноевропейските страни към ново и справедливо преразпределение на собствеността и националните богатства,. Със специална политика на Брюксел за борба с мръсните капитали, връщане на неправомерно( черно) изнесените капитали от източноевропейските страни в западни банки, превърнало ги в „бедните роднини на Запада”.

(13)Приобщаване на Русия към Европа с приобщаването на руска интелигенция от средите на руските емигрантски маси в Европа и изграждане съвместно с Русия на Общоевропейската отбранителна система на ЕС.

(14)Западноевропейците и стари членки ЕС след Втората световна война построиха собствен общ обществен и демократичен модел - на реалната демокрация, но не са създали социална и политическа наука за него. Европа се нуждае от собствена нова социална наука за победилия демократичен модел на Европа- реалната демокрация и нейната Welfare State, това ще помогне много на източноевропейци да развият демокрацията, икономическите и социалните си  модели по подобие на западноевропейците, да възприемат техните доказани и по-високи демократични ценности.

(15) Левите сили трябва най-сетне да разберат, че ерата на първия военен и икономически хегемон САЩ и неговия "неолиберализъм" е безвъзвратно отминала и започнат на глас и без страх да споменават думата "неолиберализъм", ясно да определят щетите нанесени от неолиберализма на европейското общество, да определят ясно неговите носители , за да намерят верните пътища на противопоставянето.


Авторски материал на "Идея за България"-алтернатива на статуквото www.ideyazabulgaria.org

Автор : Дора Апостолова

Хелзинки
15 септември 2010 г.

__________________________________________________________________________
Помощно четиво книгата на известният английски историк Тони Джуд "Лошо ни се пише",или с още едно заглавие"На зле ли върви светът?" представена във в.Култура от Боян Знеполски ТУК, издателство The Penguin Press HC, 2010, 256 стр. (на английски език)Tony Judt "Ill Fares the Land", The Penguin Press HC, 2010, 256 p.
Допълнителни четива -произведенията на американските икономисти Пол Кругман( Paul Krugman) и Майкъл Хъдсън( Michael Hudson)
___________________________________________________________________________

Анализа е кратко съдържание на книгата ”ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПЪТ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ ПРЕЗ
ПОГЛЕДА НА ЕВРОПА И НУЖДАТА ОТ НОВА ЛЯВА ПОЛИТИКА”, с още едно заглавие ЗЛИЯТ ДУХ НА АМЕРИКА БРОДИ ИЗ ЕВРОПА, която предстои да излезе на финландски, шведски и английски език