Специалната мисия на европейската социална/правова държава. Сравнителна картина между социализма на Европа и неолиберализма на Америка.
Чисто европейската идея за „социалната държава“ се ражда като продължение на Френската революция и нейните идеи за равенство, свобода, независимост и справедливост. Пръв Карл Маркс преди 150 години доразвива идеите на философите на Френската революция Монтескьо, Русо и Люк в т.н. „„социализъм“ като алтернатива на действащия тогава капитализъм, строящ социално несправедливо общество с управление на държавата от едрия капитал съсредоточен в ръцете на 1% хора..
„Социализъм“ според Маркс значи изграждане на “социално справедливо общество”, в което владеят не либералните идеи за индивидуализъм и управление на държавата от едрия капитал, а социалистическите идеи за обществена взаимопомощ, солидарност и работа единствено за целокупното обществено благо и просперитет.
Европа претвори социализма на Маркс в своята „социална държава“ с главен класов субект – управляващата средна класа заемаща 72-85 % от обществото.
Най-важното в идеологическата същност на социалната държава е липсата на експлоатация на наемния труд и несправедливото владение и разпределение на обществения продукт, което Маркс намери и показа в епохалния си и най-четен труд „Капиталът“. Вместо група богати хора да държат властта и разпределят обществени продукт в свой интерес , в социалната държава това върши държавата равнопоставено в интерес за всеки член на обществото.
Нейният главен принцип е „социално равенство“ с правото на всеки гражданин еднакво да ползва обществените блага и услуги - правото на образование, на здравеопазване, на достоен живот, труд, бизнес и достойни старини“.
Социализмът на Марс се счита от тогава до сега за единствената лява идея бореща се срещу десния капитализъм. И остава до ден днешен единствена алтернатива.
Карл Маркс, обаче, не показва пътища за строителството на социализма и това остава спорния въпрос- "ябълката на раздора" между левите сили от изток и запад. От редовете на първите социалисти се отцепват комунистите, които градят свои пътища за строителство на Марксовия социализъм.
Социализмът на Маркс ( социална държава) първо започва да се строи в СССР по теории на Ленин и Сталин от болшевишките комунисти, но липсата на демокрация, правова държава и частна собственост в система на болшевиките, не го прави популярен сред обществата в западна Европа известни със стари, дълги и непрекъснати демократични традиции. В западна Европа само западните комунисти симпатизират на СССР, защото голяма част от западноевропейските комунистически партии бяха финансирани от СССР и източните комунисти. За това ,с малки изключения, западните комунисти не взимат участие в строителството на западноевропейската социална държава.
В западна Европа идеята за социална държава се ражда едва след II Световна война при съвсем други мотиви и обстоятелства. Ражда се първо през 50-60-те години в Германия и за неин баща се счита социал-християндемократа Лудвиг Ерхарт, който написва прочутата си книга „Благоденствие за всички!“, с нея Ерхард известява на Европа идеята си.
Справедливата и хуманна същност на социалната държава бързо прави идеята много популярна в Европа, тя се възприема от всички европейски народи и се гради както на запад, така и на изток, в двете части на Европа, независимо, че те са разделени с желязната завеса на Първата студена война.
С оглед на своята мисия западноевропейската социална държава ражда веднага и своя правова държава. Връзката между европейската социална и правовата държава е специална, както специална е и мисията им. Социална държава не се строи без правова държава, а правовата държава става гарант за строителството на социална държава - колкото по добре работи правовата държава толкова по-добре е построена социалната държава. Правовата държава пази социалната от разрушаване и деградация.
Известният английски историк и изследовател на европейската социална държава Тони Джуд през 2009 г издава прочутата си книга “На къде върви светът?“ , с която известява на света за настъпването на неолиберализма в Европа и за неговите унищожителни атаки срещу европейската социална държава. В книгата си Тони Джуд представя 8-те най-добре изградени социални държави на Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария. Според него тези държави са изградили изцяло социализма на Маркс, като напълно са ликвидирали експлоатацията на труда и несправедливото разпределение на обществения продукт.
Той посочва на първо място Финландия за най-добре изградена социална държава.
Западноевропейската социална държава се строи върху теориите на левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс, стъпил върху „Капитала“ на Маркс , доразвил неговата идеята "социализъм" и показал начините по които да се построи като „държавен социализиран капитализъм“, с голямата роля на държавата в собствеността и управлението на икономиката.
Ето защо западноевропейската социална държава освен с названието „Държава на всеобщото благоденствие“ е позната и с названието “Кейнсианска държава“.
Идеалът "за социално справедливо общество“ градено с много демокрация и народовластие от долу нагоре, разви западноевропейския социализъм до върхове и далеч надмина социализирания капитализъм на Кейнс. Най-развитите европейски държави от северна и средна Европа са изградили развития социализъм. Сега там не можем да говорим за наличието на какъв да е капитализъм, а само за развит социализъм. Тяхната социална държава направи Маркс и Кейнс неактуални в днешно време.
Социалната държава се ражда с мисията да извади Европа от разрухата на II Световна война. Тя използва теориите на Кейнс за „силата на държавата“ или за „ голямата роля на държавата“ в икономиката.
Това се подема както от запада, така и от изтока и се счита за единствения начин Европа да се вдигне от разрухата на най-тежката и разрушителна война в историята на човечеството водена на територията й с 50 милиона човешки жертви.
Само държавата може да премахне несправедливостта, бедността и мизерията като работи еднакво за всички членове на обществото и разпределя обществения продукт в полза на всички.
"А не частникът, той никога не работи за целокупното обществено благо“- перифразиране на казаното от консерватора и първи европейски неолиберал Маргарет Тачър.
За тази цел всички западноевропейски страни веднага след II Световна война национализират природните си богатства и правят почти 70% икономиката си държавна собственост. За да трудоустроят голямата си редна класа те започват бясно да произвеждат на принципа" от пиле мляко".
Едва в края на 80-те и началото на 90-те години под влиянието на настъпващия в Европа неолиберализъм западноевропейците приватизираха 30-40% от държавната активи на незначителни отрасли на икономиката си предимно в търговията и услугите, а стратегически отрасли като енергетика, телекомуникации, транспорт и др., които бяха приоритетни и печеливши отрасли не се пипнаха, оставиха ги държавна собственост, понеже тези отрасли се явяваха неразделна част от икономическата структура на техните социални държави, носещи приходи за развитие на тяхната държавна и насочена еднакво към всеки гражданин социалната сфера.
Тук ще отворя една скоба за да кажа, че западноевропейските страни направиха (и самите те я отчитат сега като огромна) грешка, че приватизираха държавния си преди 1989 г. банков сектор, като по този начин отвориха вратите за навлизане в Европа на американския неолиберализъм, който донесе световната финансова криза 2007 г. именно чрез частните банки.
С цел да да предпази държавно притежаваната и управлявана икономика от корупция, социалната държава ражда и правова държава със свои основни и железни правила:
1) Правовата държава не признава привилегировани малцинства и елити, там всички граждани са равни пред закона.
2) Многопартийност и пълна свобода на словото и убежденията
3) Независима от политическата власт съдебната система и поставена като НАДСТРОЙКА на обществото( не на държавата), отгоре да гледа и на часа да коригира действията на политическата власт.,
3) Деполитизирана избирателна система, независими от политическата власт профсъюзи и граждански организации
4) Частна собственост да не се трупа с използване властта и извършване грабеж на държавна собственост и над другите от обществото( както си натрупва състоянието нашата нова бизнес класа от мултимилионери и олигарси).
5) Разделение на икономическата власт от политическата, да не могат политиците да използват властта си да крадат обществения продукт.
6) Въвеждане закона за проверка произхода на началния капитал в икономиката, финансите на партии, политици, медии.
7) Деполитизиция на останалите власти- изпълнителна, законодателна и целия живот.
Тези правила остават неотменно до сега в същността на европейската правова държава представена в 8-ката най развити социални държави от северна и средна Европа(Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария) известни и с най-добре работещи правови държави.
Горните правни норми и правила на западноевропейската правова държава тотално липсват в антипода й- (нео)либералната държава, представена най- добре в лицето на меката на неолиберализма- САЩ.
Според Марксовия класов подход „капитализъм“ означава социално несправедливо общество с 1% богати хора държащи и разпределящи всички средства за производство и управляващи държавата. А в западната социална държава няма капитализъм, там се гради социално справедливо обществои се работи еднакво за всички членове на обществото.
Средната класа на социалната европейска държава не включва само пролетариат и „дребни капиталисти“, а се състои от много групи - наемния труд, свободните професии, безработните, студентите, пенсионерите, малкия и среден бизнес, с различни доходи - от реалния социален минимум до средната заплата. Малкият и среден предприемач влизащ в средната класа не се счита за "дребен капиталист" в развитите социални държави на Европа, защото социалната държава смени старото класово понятие на Маркс за „беден и богат“, „пролетариат и капиталист“, след като роди голямата средната класа заемаща 72-85 % от обществото и я направи управляваща, след като въведе „ реалния социален минимум“, с който ликвидира бедността и мизерията и след като изпълни тезите на Маркс заложени в "капитала" и премахна експлоатацията на труда на пролетариата и несправедливото разпределение на печалбата в капиталистическата държава.
В икономика на социалната държава най-важните и стратегически отрасли- енергетика, транспорт, телекомуникации, горива.. са държавна собственост и управлявани на пазарния принцип. Те носят на държавата печалбите за издръжка на социалната сфера- държавното и безплатно здравеопазване, държавно и безплатно по всички нива образование и другите социални дейности насочени предимно към възрастните, децата, младите, семействата. Социалната държава е поставила „реален социален минимум“ под чиито ниво доходите на никой човек не могат да паднат, за това там няма бедни хора.
Правовата държава със силата на закона е призвана да съблюдава социалното равенство, ликвидира корупцията в обществото и икономиката по всички нива, упражняването на демокрация в обществото.
Справедливата същност на социалната държава я прави най-големия и триумфиращ идеал на всички европейски народи и постепенно се развива като специфичен обществен модел на Европа. Тя се гради непрекъснато до края на 90-те години с огромен ентусиазъм, западноевропейците я обичат и пазят като зеницата на окото си.
Западната социална държава се строи с много демокрация и то реална, отдолу нагоре с ума и сърцето на всеки от обществото. Тя, обаче, за разлика от източната, не се отказва от пазарната икономика, нито от частния сектор на малкия и среден бизнес, а ги почита и им дава пълна свобода.
Икономиката за западноевропейската социална държава е пазарна и в началото дяла на малкия и среден бизнес в нея бе 30 %. По късно, в края на 80-те и началото на 90-те години, с приватизацията на някои неважните сфери на икономиката, частният сектор на малкия и среден бизнес се увеличи, стана част от средната класа и вече надхвърля 50% в нея.
Западноевропейската социална държава прави нещо друго и непознато в източна Европа- вкарва пазарните отношения в големия си държавен сектор и го управлява на пазарния принцип. За това помага и правовата държава недопускаща корупция в държавния сектор.
Докато съветските комунисти на Сталин още 30-те години отхвърлят пазарния принцип в икономиката, унищожават частната инициатива на малкия и среден бизнес и правят собствеността в икономиката 100% държавна. Това не създава средна класа, а вместо такава се формира аморфна маса с пълна уравниловка на доходите, което унищожава стимулите за работа и творчество.
По-добри доходи имаше само елитът на единствената партия в държавата- БКП, подбран от "мои и свои хора" и ползващ се с огромни привилегии, което показваше и липсата на демокрация и правова държава в обществата им. Това докара кризите в източноевропейската социална държава и неуспехът на източните комунисти да построят социализма на Маркс.
Липсата на демокрация и правова държава, пазарни отношения, истинска средна класа, довежда източноевропейската социална държава до задънена улица още края на 70-те години, тя изпада в криза, икономиката й престава да работи, цялата държава започва да боксува.
Спомнете си кризите на храна, електричество и какво ли не в началото на 80-те години у нас. Тогава в криза изпадна цялата източна сталинистка система, в редове на комунистическите партии се заражда критично отношение към нейното ръководство и пътя по който то води държавата.
Точно тогава в Европа през Англия в управлението на Маргарет Тачър започва да нахлува родения през 70-те години в САЩ "неолиберален капитализъм" с неговия глобален пазар на движение на капитали без правила и национални рамки.
Неолиберализмът е ново американско издание на класическия либерализъм концентриран в индивидуализма и пълен антипод на социализма, наблягащ върху обществената солидарност. Той се роди през 70-те години в Чикагската икономическа школа на Милтън Фридмън, който продължи и разви идеята за свободния пазар на австриеца Фридрих фон Хайек от 30-те години на миналия век. Милтън Фридмън направи повече от Хайек, прикрепи свободния пазар до най-силната икономика САЩ и го направи да работи само за САЩ.
Тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън прозря това преимущество и с политически акт издигна неолиберализма( наричан от Америка- „глобализъм“) в позицията на „държавна идеология на САЩ“. От тогава до сега нито един следващ американски президент не се е опитал да свали неолиберализма от позицията на държавна идеология, макар той да донесе на САЩ и света най-голямата финансова-ипотечна криза в историята на човечеството.
След това Рейгън започна да разпространява неолиберализма по света със специална външна политика и го наложи като единствената действаща капиталистическа форма в света оттогава до сега.
Свободният ( глобален) пазар на неолиберализма без правила и национални рамки на движение на капитала работи за по силната икономика. Тогава САЩ беше най силната икономика в света и с помощта на новата идеология на неолиберализма, започна да дърпа и привлича в своите банки 40% от парите и националните богатства на останалите народи. Така, с помощта на новата си идеология САЩ се издигна като глобална сила, на която за сега единствен съперник остава ЕС.
САЩ никога не е строял социализъм и продължава да не познава социализма на Европа. Той е строял само либерално общество на основата на старите либерални идеи на изразявани от "демократите", които се обявяват за „леви“. А в Европа либерализма стои по-надясно, станал е идеология на центристите социал-либерали и християндемократи.
В последните 30 години демократите трансформираха стария либерализъм в неолиберализъм( глобализъм), който се възприе и изповядва от двете партии -републиканци( консерваторите) и демократите( либерали). Както писа в.“Вашингтон пост“: „Нашите две партии „републиканци“ и „демократи“ все повече са заприличали на една партия, подобна на бившата КПСС и различаващи се само по корпорацията която ги е яхнала и определя политиката им“.
Едва миналата година в последната президентска кампания се зароди първото социалистическо движение в САЩ на Бърни Сендърс, който поиска „да се строи шведския социализъм“, но поради непознаване същността на европейската социалистическата идея и нейната социална държава, Бърни Седнърс направи много грешки и най-важната - остави движението си в редиците на демократите, като по този начин го подари в ръцете на неолиберала Хилъри Клинтън.
Неолиберализмът не е само икономическа доктрина, а цялостна социална и политическа система с мощна дясна ретроградна и реакционна идеология, която за разлика от класическия либерализъм изповадващ идеята за равноправие на всички бизнес групи, стана крепителка единствено на интересите на едрия финансов капитал и транснационалните компании и направи на пух и прах стария либерализъм на Адам Смит. Неолибералната идеология обхващаща всички сфери на живота и формираща по друг начин ценностната система на индивида и обществото.
Негов главен бог са ПАРИТЕ, главени субекти са БАНКИТЕ обединени с едрите корпорации, а ГЛОБАЛНИЯ ПАЗАР на свободно движение на капитала без правила и национални рамки е неговия главен лост.
Характерното за него е, че неолибералите разчитат да постигнат ръст не с производства , а с игра на пари в банките и хейджфондове и ти слагат хомот на врата за цял живот. Дават ти обещания за голяма лихва ,ти се хващаш на въдицата, слагаш си там парите и те ти ги въртят. И като банката банкрутира си губиш парите. Така банкрутраха 2007г. Над 200 банки в САЩ и милиони американци останаха бездомни.
Печатат се пари на поразия като това става привилегировано положение единствено за долара, издават се безконтролно ипотечни банкови кредити заробващи хората да ги изплащат до края на живота си или отнемащи жилищата им.
Неолибералният капитализъм ликвидира Марксовия принцип “стойността на продукта е свързана със себестойността и производителността на труда“, по който се гради икономиката на социалната европейска държава. Неолиберализмът премахва този принцип и замени Марксовата формула „стока-пари-стока“ с нова формула „пари-власт-пари“.
Според тази нова формула блага се създават не с производства, а с игра на пари. Новите неолиберални политици използват властта да обогатяват себе си за сметка парите на данъкоплатците и държавната хазна и лобират за интересите на едрите частни корпорации и банки.
В началото си неолибералният капитализъм набира огромен успех по целия свят и привлича хората като магнит, понеже носи миража и заблудата, че не е нужно да трудиш и произвеждаш, а по лесния път, с въртене на пари в банки и фондове, ще станеш богат за 24 часа и собственик на МакДоналдс.
САЩ при Рейгън внушават на Горбачов предимствата на новия си модел, Горбачов го възприема и отваря вратите на СССР за него. По тази начин за броени месеци Рейгън успя да срути СССР и цялата бивша комунистическа система. А после КПСС, която имаше "водеща и мъдра роля" в бившата комунистическа система, го наложи на останалите си партийни сателити в системата.
Отделно САЩ със своите нови инструменти- МВФ, Световната банка и „Отворено общество“ на магната Джордж Сорос подкупиха последните елити на бившите и единствени партии в държавата на източната сталинистка система - комунистическите, като им осигуряваше банки да теглят външни заеми и така ги зарибяваше и потъваше в корупция.
И източната и западната социална държава на Европа нямаха до 1984 г външни заеми понеже разчитаха на своите производства.
Двамата финансови магнати Робърт Максуел и Джордж Сорос, изпратени от Рейгън, „мъдро съветваха“ последния елит на БКП - 9 души около Луканов в Политбюро на ЦК, който колеше и бесеше в държавата( държеше цялата власт на държавата в ръцете си) , да тегли държавни заеми, като за целта му осигуряваха западни банки.
Луканов и неговото обкръжение започва да вкарват неолиберализма в България още 1985 г. със започване взимането на държавни външни заеми. Само за 4 години от 1985-1989 г Луканов и компания правят на България над 9 милиарда долара външен дълг и го стоварват за изплащане върху плещите на целия народ и следващите му поколения.
От тези 9 милиарда само половината влизат в страната във вид на стари технологии за Кремиковци, Нефтохим и прочее, а останалите потъват като щедри комисионни в джобовете на Максуел, Сорос и Лукановия елит.
Ето защо аз смятам, че неолибералния капитализъм започна да се внася у нас от 1985 г.
След повече от 30 години ние видяхме резултатите на вредната и реакционна неолиберална икономическа доктрина и идеология. Неолиберализмът имаше само временен успех до края на 90-те години, след това той се провали с гръм и трясък, като първо срути най-силната в света икономика на САЩ, която създаде доктрината на неолиберализма и я издигна в позициите на „държавна идеология“
Фундаментализмът на неговия глобален пазар, който бе непознат за социалната държава на Европа( тя работи само в тесен национален пазар) отнесе производствата на САЩ в Китай и Азия, ликвидира неговата средна класа произвеждаща благата и го остави без средна класа и производства, срина над 2 пъти жизнения стандарт на американците спрямо 80-те години, натрупа благата ( обществения продукт) и даде тяхното разпределение в ръцете на малка група 1% много богати хора предимно финансови магнати, а останалите 99% направи по-бедни от преди, като роди най-голямата в историята на човечеството финансово-ипотечна криза 2007-2008 г, в която банкрутираха над 200 американски банки, остави милиони американци безработни и бездомни и донесе 4 финансови фалита на САЩ. Плодовете от кризата 2007-2008 г продължаваме да берем и сега...
И това стана в целия свят където неолиберализмът навлезе. Но той успя да навлезе само в страни без правова държава, която да го спре на границата. В Европа неолиберализмът навлезе и ликвидира социалната държава само в биващите комунистически страни и страните от Южна Европа-Гърция, Италия, Испания, Португалия.
Не случайно първи южноевропейските народи се вдигнаха на борба срещу неолиберализма за възстановяване на социалната си държава.
В развитите европейски страни от северна и средна Европа (Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария) със силно работеща правова държава, неолиберализмът не успя да навлезе, тяхната правова държава го спря на границата и не му позволи да унищожи социалната им държава.
За разлика от южна Европа родила първите антинеолиберални партии и вече започнала да се бори с неолиберализма, в бившата комунистическа система все още няма никакви изгледи за борба срещу неолиберализма. Причината е, че бившите комунисти останаха да управляват и след 1989 г този път превърнали се от „борци срещу капитализма“ в едри и хищни капиталисти- олигарси и мултимилионери , които чрез своите партии държат цялата власт в държавата , плюс медии и хуманитарно образование и в тях не говорят въобще за случилото се в света и Европа в последните 30 години, не искат да признаят своите превъплъщения и факта, че западноевропейската социална държава в лицето на 8-те най развити европейски страни от северна и средна Европа се запази, благодарение на силно работещата им правовата държава.
У нас след 1989 г първите две партии от прехода БСП и СДС, основани от последния елит на БКП, под ръководството на специалистите Роналд Ът и Ричард Ран от Чикагската школа на Милтън Фридмън, заедно направиха американския икономически план „Ран Ът“ с който внесоха в България американския неолиберализъм и направиха България пълен американски сателит, чийто родена от неолиберализма олигархия, с помощта на властта на партията си, с криминални средства заграби голямата държавна собственост на социализма за 1 лев, унищожи производствата на България и цялата и икономика.
По "съветите" на плана Ран Ът, двете партии започнаха бясна криминално извършена приватизация на голямата държавна собственост с много корупционни методи и средства, която влезе в джоба на мултимилионерите и милиардерите на БСП и СДС, сега пълнещи ръководствата на партиите и играещи си играта на "противници".
Последният елит на БКП - Луканов и неговото обкръжение роди БСП и всички останали 300 партии и от неговите редици излязоха първите крупни капиталисти -мултимилионери и после олигарси, започнали бизнеса си с руски капитали, които като по-силните и представители на най-богатата страна в света Русия постепенно завзеха икономиката на България и сега диктуват външната и външна политика на България.
До 1984 г България нямаше външни заеми, те се оформят след 1985 г. от последния елит на БКП - Луканов и неговото обкръжение, който започва да вкарват неолиберализма в България още 1985 г със започване взимането на държавни външни заеми.
В последните 13 години се издигна да управлява едрия олигархичен капитал на двете на двете най-големи партии - БСП и нейната по-млада рожба ГЕРБ. Двете партии са неолиберални партии от първия си час, ГЕРБ е производен на капиталите на БСП дадени и от касата и „ Мултигруп“, и двете са произлезли от последния елит на БКП, а ГЕРБ прибра в себе себе си останките на СДС.
От 13 години БСП и ГЕРБ разиграват пред нас постановката си "опозиция и управляващи" и си разменят властта, а в същото време са еднакви неолиберални партии на едрия капитал, олигарсите им владеят цялата икономика и финанси на страната и се борят помежду само за политическа власт, чрез която по лесно да се доберат до държавната хазна.
Ако утре се създаде истинска социалистическа партия , въоръжена с нови социалистически идеи искаща сменянето на неолибералната система и се изправи срещу БСП и ГЕРБ едновременно, пред тази голяма задаваща се опасност нищо чудно БСП и ГЕРБ да се обединят в нова безпринципна коалиция и от първи врагове, да станат първи приятели.
Сега олигарсите на двете партии владеят цялата българска икономика( БСП) и финансова система- банките( ГЕРБ) и се "бият" помежду за заграбване на нови парчета от икономическата баница на България. Най-умен сред тях се оказа финансовия олигарх Бойко Борисов, който използва властта си от 2006 г до сега( първо като кмет на София, после като министър председател) да върти всички държавните пари през двете си банки СиБанка и КТБ и да ги направи мощни чудовища, изсмукващи кръвта на българите. Така сам се превърна в най-силния и богат олигарх, държащ цялата власт на държавата в ръцете си и опитващ се да оформи диктатура у нас по подобие на Путин. За сега не е успял, защото за щастие България не се намира под мишницата на диктатора Путин и неговия Евразийски икономически съюз,а в системата на най-големия в света икономически съюз ЕС, издигнал демокрацията на най-висок пиедестал и диктатури няма да допусне. ЕС ни спасява от опитите на нашите управляващи неолиберални посткомунистически олигарси да изродят управлението на държавата ни в диктатура.
Въпреки по-големия си от интелектуален потенциал наследен от БКП и считана за най-опитната и ловка партия БСП превърнала се в главния кукловод на прехода, родила всички партии и техните олигарси като им раздаде началния капитал от касата си“Мултигруп“ през целия преход ръководеща всички партии задкулисно и предкулисно, в „битката“ си с ГЕРБ 2009 г. БСП загуби властта поради своята олигархична същност.
Олигарсите на БСП не са финансови олигарси като тези на ГЕРБ, а държат икономиката и производства на страната и понеже са комсомолски кадри производни на последния елит на БКП, носители на старата комунистическата идеология и мислене, която отричаше бизнеса и частната собственост, нямаха представа как да развият икономиката и предпочетоха да я ограбят, унищожат производствата, изнесат навън парите без да ги внесат в икономиката и с тях да си купят вили в Маями и Южна Африка и сега се излежават по шезлонгите там, като държат парите си в американски банки и офшори зони - всички американски и английски протекторати.
И понеже същите комунисти и комсомолци продължават и след 1989 г. да държат властта в България, да са новите собственици на икономиката, вместо да влагат печалбите си в икономиката, възстановят и развиват, да създават нови трудови места и вдигат жизнения стандарт на населението, те препрочитат да изнасят парите си т.е парите на България в американски банки и офшорни зони и излежаването по шезлонгите продължава с пълна сила. За това в преехода се създаде огромната българска емиграциия, сред която са предимно младите хора на България, бягащи от нея поради липса на труд, работни места и жизнен стандарт.
Преди 3 години написах статията "Само системата на социалната европейска държава може да спаси България "с която опонирах на изявлението на проф. Боян Дуранкев - икономист от школата та БКП-БСП, който пледира „Държавата трябва да се завърне в икономиката като производител на дефицитни блага...” без да казва как това ще стане и без да вижда 36-те олигарси в редовете и ръководството на БСП продукти на новата неолиберална система, добили богатствата си с криминални и престъпни начини - да използват властта на своята партия и си присвоят държавна собственост за 1 лев, като по този начин ограбват другите от обществото. Той не вижда, че не политиците-представители на олигархията Сергей или Корнелия определят посоките на развитие на българската икономика, а самите олигарси собственици на икономиката и имащи огромна икономическа мощ в ръцете си- не случайно те са в ръководството на БСП. Олигарсите никак не щат да произвеждат какви да е блага. Как Дуранкев ще ги накара да произвеждат, като се прегърне с тях ли ?
Такива изявления БСП е правила вече 27 години мутренско-бандиски преход спретнат от нея, откак открадна от „Идея за България“ термина „ социална държава”, без да влага същото съдържание и с него лъжи и зарибява стария си електорат от БКП да гласува за нея, а когато БСП е идвала на власт с техните гласове, нито 1 ден не е работила за изпълнение на обещанията си, а само е използвала властта да пълни джобовете на олигарсите си, като е грабила и доунищожавала безмилостно последните блага на социализма, без да забие в целия преход нито един градивен пирон в снагата на България!
Втората партия на българския преход е СДС ( Съюз на демократичните сили) пръкнала се веднага след 1989 г в началото на прехода, обявена за „носител на демокрацията“ и създадена като вид „опозиция“ на първата родена в прехода партия БСП е произлязла от старата комунистическа партия( БКП) с политически ръководител Иван Костов- съратник на Луканов при правене и прилагане на американския икономически план "Ран Ът"
СДС от първия час бе обсебена от финансите на „Отворено общество“ на американския магнат и олигарх Джордж Сорос, което и наложи за идеология „американската представителна демокрация“. Тогава българският народ, поради 45 годишната изолация от западна Европа по време на Първата студена война, въобще не знаеше за съществуването на двата демократични модела - европейската реална демокрация и американската представителна демокрация, нито бе вкусвал демокрацията въобще.
СДС се издигна на власт още 1992 година при първото правителство на СДС начело с Филип Димитров и второто правителство на СДС 1997 г. начело с Иван Костов и започна да провежда бясна неолиберална политика с извършвана най-корупционно приватизация на държавната собственост потъваща гърлата на нейните ръководители, използвали властта да станат крупни неолиберални капиталисти - олигарси и мултимилионери.
Още в първите си крачки СДС показа, че по нищо не се различава от първата партия и проформа нейна "опозиция"- БСП. Скоро българският народ прозря мръсното бельо на СДС и партията бе отритната от обществото, тя постепенно заляза и влезе в небитието на историята. Сега останките на СДС продържават да се кланят на Рейгън и Сорос, да ги сочат за свои духовни родители, да издигат бюстовете им в Южния парк...
„Отворено общество“ съзнателно дава напълно грешни представи за социалната държава на Европа, като често излиза с евтината теза, че социалната държава е „държава на паразити“, които не работят, но пък получават от държавата наготово социални помощи и така живеят.
Което е съзнателно изопачена картина за истината и творческата същност на социална държава, защото не социалната, а неолибералната държава е тази, която не произвежда нищо и генерира безработица и паразитиране.
Сега възпитаниците на „Отворено общество“ на Джорд Сорос у нас, разнасят приказките, че консерваторът Кондрад Аденауер е родител на германската социална държава. Това не е вярно, родител е християнмократа Лудвиг Ерхард. Той написва през 60-те години книгата си "Благоденствие за всички" и поставя началото на идеята за социална държава, която бързо се разнася в западна Европа и всички народа започват да я строят. Германските консерватори не участват в строителството на социална германска държава, а тя е изграждана от социалдемократите считани тогава за леви и центристите християндемократи, тогава са лево-центристи.
И не американския план „Маршал“ построява социалната държава на Германия, а родената ПРАВОВА ДЪРЖАВА на Германия. „Маршал“ е обикновен заем с висока лихва, който Америка дава на Европа да се възстанови от войната. Но ако не беше правовата държава на Германия да следи как тези пари се харчат и дали влизат в икономиката по предназначение или влизат в джобовете на елита, щяха да бъдат изядени и глътнати от елита, както става вече 28 години бандитски преход в България, като българският елит краде половината обществен продукт за джобовете си, понеже България през 70-те години непрекъснато управление на комунистите не изгради правова държава.
Има западни страни които не взимат Маршал, например малка Финландия не взима „Маршал“ от страх да не разсърди огромния си съсед СССР победител във войната, тя има огромни разрушения от войната, но се вдига със собствени сили и развива една от най силните икономики , сега на 7-мо място в света по конкурентоспособност.
„Отворено общество“ действат у нас чрез фондация „Аденауер“ на германските консерватори, които са едни от най -върлите неолибералисти в Европа.
Сорос е неолибералист, но след като видя провала на неолиберализма в Америка започна да маневрира наляво и манипулира хората с подобни тлъсти лъжи.
Ето нещо да прочетете за Германия от мен „Сравнителна обществено-политическа картина между България и Германия”.
Социалната европейска държава разчита на производителността и за тази цел гради мощна икономика, произвеждаща „от птиче мляко“. По такъв начин тя осигурява труд и постоянно нарастващи доходи на всеки гражданин и ликвидира безработицата и възможността за паразитстване.
Западноевропейската социална държава работи еднакво за поддържането и развитие на всички групи на средната си класа, а малкият и среден частен бизнес винаги е бил неразривна част от средната класа. Ето защо социалната европейска държава залага освен на лявата идея за социализъм на Маркс и Кейнс, също и на старата либерална идея на Адам Смит „бизнеса равнопоставено за всички“ т.е. да се работи не само за едрия капитал, както е при неолиберализма, а за всички бизнес групи.
Най-върлите наши неолиберали от редиците на СДС, намиращи се на хранилка на американското „Отворено общество“ и под неговата диригентска палка ще кажат- „Абе какви блага построи социализма, произвеждахме само некачествени стоки и имахме остарели технологии?!“.
Отговарям им следното:
Тук няма отношение качеството на стоките нито старите технологии, а КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА. Въпреки големите грешки допуснати от БКП, строеният от нея социализъм изгради много блага. Да си спомним животът ни в социалистическа България преди 1989 г.- Всички при социализма имаха работа, нямаше безработица, получаваха заплати, трапезите им бяха пълни, от заплатите си имаха възможност да плащат жилищни и потребителски заеми, които бяха държавни с 1 % лихва, имаше безплатно и достъпно за всички и много добро образование( произвеждахме отлични лекари, инженери, строители...), имахме безплатно и достъпно за всички здравеопазване, България бе построена при социализма като индустриална страна, всеки имаше собствено жилище, издигаше високи къщи, дори и циганите бяха интегрирани. Пенсионерите бяха осигурени и имаха добри пенсии, сигурни старини с пълния до дупка държавен пенсионен фонд, на който нашият неолиберален елит след 1989 г. първо посегна и разграби, като остави българските пенсионери с най-ниските пенсии в света....
Много може да се изброи още от предимствата и благата на социализма и да ги сравним с капиталистическата действителност след 1989, когато ги загубихме.
И запада имаше некачествени стоки и технологии. Тези нашенци се правят да не са чували за КОКОМ- това беше забрана на САЩ комунистическите страни да купуват и внасят нови технологии от запада. За това България имаше техническо разузнаване в ДС. Например, познавам един наш инженер( вече покойник), който бе изпратен 70-те години в Япония да проучи техните телекомуникации , той ги копира копира в главата си ( нищо на хартия, само в главата) и като се върна построи Софийската телефонна централа.Хиляди български технически умове и учени продукт на социалистическото ни образование се трудеха на този фронт, градяха и създаваха блага и работеха за по доброто бъдеще на народа си, а не се занимаваха с политика.
Точно нашето научното и техническо разучване след 1989 г СДСарията, под диктовката на американското„Отворено общество“ ,обявиха за "врагове на държавата" и ликвидираха, докато западът го запази и още ползва. Тези нашенци, говорещи така, не виждат благата на социализма зщто са надъхани с неолибералната пропаганда на „Отворено общество“, което внесе и бетонира у нас неолибералния капитализъм изял и ликвидирал благата на социализма.
И всички блага на социализма комунистите загубиха и пропиляха след 1989 г, поради големите си грешки в строителството на социализма и когато позволха на ръководстото на Партията си без да пита народа си с нито една от формите на демокрацията, да докара в България модела на неолибералния капитализъм, с чийто правила унищожиха благата създадени във времето на социализма, като превърнаха България в неолиберална държава копие на САЩ, изкараха я от Европа и направиха 51-вия американски щат, направиха останалите 99% българи бедни, сега сочени за най-бедните в Европа.
Това предателство на източните комунисти ще остане черно петно в историята на човечеството и то никога няма да им прости, нито те да се възстановят.
Автор Дора Апостолова
17 май 2017 г.
p.s.. Авторът е председател на УС и идеолог на Движението, автор на неговата идеология “ ЗНАНИЕТО за реалната демокрация, правова и социална държава на Европа”
http://ideyazabulgaria.org/autors/doraapostolova
Материалът е част от друг материал- "ЗНАНИЕТО на Идея за България за реалната демокрация, правова и социална държава на Европа“ - направен да служи за идеология на нова ляво-центристка партия, въоръжена с нова социалдемократическа идеология, която "Идея за България" гради, с цел с нея да срути по идеологически път БСП - кукловодът на прехода, лъжеща, че е "ляв" партия , монополизирала лявото политическо пространство и не позволяваща да се роди нищо ново в него, да срине корпоративната олигархична политическа система на България и се ликвидира олигархията като са изтръгнат парите от ръцете и правещи я силна. По този начин да открият хоризонти за създаване на нов тип политическа система на България, с нови идейни партии носители на силно градивни идеи за бъдещето на обществото по подобие на развития европейски запад.
Друг прилежащ материал към тази статия от същия автор:
Защо нашата нова социалистическа партия се създава трудно и бавно? Новият социализъм сега е преди всичко борба срещу неолибералния капитализъм! Това е програмна статия и много важна за бъдещето развитие на "Движение за реална дедмокрация- Идея за България" и борбата му срещу неолибералния капитализъм.