Не намирам Маркс за актуален в днешно време, макар да го считам за гениален теоретик , намерил формулата на капитализма ( генезиса и принадената стойност) в най-успешното си произведение „Капитала“. Но Маркс намира формулата на тогавашния капитализъм действал в 19-ти век в неговата ранна фаза след феодализма, известен с името индустриален капитализъм.

В „Капитала“ си Маркс залага на две тези :
1) несправедливото разпределение на печалбата, концентрирана в ръцете на капиталистите собственици на производствата и държащи властта в държавата
2) експлоатацията на трудовата сила( пролетариата) произвеждаща стоките

Макар в 19 век банковия капитал да е вече оформен, Маркс отдава повече значение на производителния капитал. И е прав. В началната фаза на капитализма течащ тогава в 19 век когато човечеството тепърва започва да гради материалния си прогрес и натрупвания, производителният капитал е на първо място, а банковия – на второ. Без производства на блага няма да има пари, обратното не било възможно. Духовното също зависи от материалното. Негова е фразата“Битието определя съзнанието“ станала аксиома във философията, макар сега да не се приема от неолибералните философи на бай Сорос.

От 30 години в света действа друг вид капитализъм „неолибералния капитализъм“, но по-известен с още имена- „глобализъм“,"монетаризъм", "корпоративен",  "финансов","олигархичен капитализъм".  Главен бог на неолиберализма са парите, главен субект са банките и главен лост е глобалния пазар стихийно движещ капитала без правила и национални рамки.  На пръв поглед заради глобалния си пазар се мисли, че неолиберализмът е само икономическа доктрина. Но от аксиомата на Маркс ”Битието определя съзнанието”учим, че върху икономическия модел се гради и обществения – икономически, политически и социален . Може да се счита, че неолиберализмът е цялостна обществена система.

Неолибералният капитализъм е коренно различен от капитализма на Маркс. При него парите се откъсват от цената на стоката и себестойността на продукта и започват да се печатат безразборно. Неолибералните политици разчитат да постигнат ръст в икономиката не с производителна дейност, а с финансови игри като безразборно печатат пари и ценни книжа, въртят търговия с облигации, издават ипотечни кредити с което правя хората роби на банките, въртят се игри с бюджетните дефицити и данъци( към това върви теорията  за отрицателното данъчно облагане на идеолога на американския неолиберализъм Милтън Фридмън, приложена за първи път при Рейгън), нарастват външните дългове на държавите и прочее. Също за постигане на икономически ръст разчитат на икономии на бюджетите.

Идеологията на неолиберализма с наднационален пазар и глобалната търговия се ражда след Маркс през 30 -те години на 20-ти век и неин родител се счита австриецът Фридрих фон Хайек . След II Световна война Хайек със своите последователи прави опити да я наложи глобално като „нов световен ред“, но не успява да свърши това до началото на 80-те години.
През 60-те и 70-те години в Чикагската неолиберална икономическа школа ученикът на Хайек Милтън Фридмън трансформира стария либерализъм на САЩ в нов либерализъм и ражда идеята  "неолиберализмът и неговия глобален пазар със свободна търговия и наднационален капитал да станат нова външна и вътрешна политика на САЩ."
С идването си на власт, Роналд Рейгън осъзнава ползата за САЩ от глобалния пазар и в началото на 80-те той издига неолиберализма в позицията на държавна идеология на САЩ, като по този начин отваря вратите на най-силната икономика в света- САЩ за останалия свят. Американските банки  се считат за най-силните и започват да теглят парите и ресурсите на целия свят, те стават ръководещи банки на световната банкова система, а обеднението от американски банки "Федерален резерв" започва да ръководи не само външната и вътрешна политика на САЩ, но и на целия свят, банката на Рокфелер, Голдмън Сакс и дори американския финансов магнат Джордж Сорос израсъл  пред 80-те години,  започват да се сочат за финансови еталони, следвани от цял свят. В последните две десетилетия  в САЩ водеща банка и застрахователна компания стана "Голдмън Сакс", като САЩ наложи  желязна практика членовете на нейния борден съвет да оглавяват водещи банки в други части на света, най- вече  "Европейската централна банка" и "Европейската банка за развитие" на ЕС. Тази си политика САЩ прокарва чрез европейските неолиберали от ЕНП( Единната народна партия)
Рейгън създава нова външна политика с три нови инструменти - МВФ, Световната банка и „тинк танковете“ на фондация „Отворено общество" на финансовия магнат Джорд Сорос и започва да разпространява американския неолиберален политически и обществен модел по света.

Понеже тогава САЩ са най-силната икономика в света, американският неолиберален икономически и социален модел става еталон за следване по целия свят.  Тези страни, които след САЩ приеха неолиберализма за свой нов обществен модел, сега са пълно обществено копие на САЩ и изброени  по реда на навлизането на неолиберализма -  Англия,  Русия, Китай, всички страни от бившата комунистическа система в източна Европа, отчасти страните от южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Португалия.

С новия си модел САЩ веднага се добра до парите и богатствата на 40% от света, включително и до най-богатата на природни източници страна Русия и започна да ги тегли във своите банки.

Глобалният пазар на неолиберализма работи за по-силната икономика. Представете си глобалния пазар като една верига, в началото на който стои най-слабата икономика, а в края на веригата най-силната. По-силната икономика дърпа в свои банки парите и националните богатства на по-слабата икономика и се обогатява за нейна сметка.
Ще ви дам пример как работи глобалния пазар за САЩ и Русия. Когато САЩ в началото на 80-те години първа издигна неолиберализма в позицията на държавна идеология и започна да го разпространява по света беше най силната икономика в света. А Русия беше с 11 пъти по слаба икономика, но беше най-богатата на природни източници страна в света. С помощта на глобалния пазар стихийно работещ без правила и национални рамки, САЩ започна да тегли в своите банки парите на останалия свят. САЩ и Англия заедно превърнаха бившите английски колониални владения  в офшорни зони известни като „данъчни райски кътчета“, чийто банки са дъщерни на майките банки в САЩ и Англия и ги захранват с пари. Сега почти всички офшорни зони са американски и английски протекторати. Там САЩ и Англия започнаха да теглят парите и националните богатства на целия свят, а Лондон се превърна в най -голямата в света перачница на мръски пари.
Целта на САЩ беше да се добере до парите и националните богатства на най-богатата страна в света – Русия.
Руската икономика като по слабата веднага бе придърпана под мишницата на американската икономика. Руски икономисти са изчислили, че руските олигарси изнасят ежегодно в американски и английски банки над 300 милиарда долара, колкото са парите на всички руски данъкоплатци внасяни ежегодно в държавната хазна и писаха ”Русия е окупирана от САЩ страна“.

Нашият съвременник все още не е осъзнал значението и същността на съвременната “глобализация”, даже много хора все още не осъзнават, че сега живеят в друга система.
Той вижда само едната страна на глобализацията - свободното движение на хора и свободен обмен на култура, но не вижда другата и страна - свободния пазар на движение на капитала без правила и национални рамки издигнат като наднационален.
За това четейки „Манифеста" на Маркс и срещайки в него определението му за "пролетариата - глобална световна сила", той мисли, че Маркс говори за съвременния глобализъм и дори сочи Маркс за „ откривател на глобализма“, без да разбира, че между Марксовото определение "пролетариатът- глобална световна сила" и "съвременния глобализъм" като нова обществена капиталистическа система няма нищо общо.

Индустриалният капитализъм на Маркс, който по-късно Ленин нарече „ империалистически“ е действа до II Световна война в условията на авторитарни, монархически и фашистки режими. В него обаче няма глобален пазар, а пазара работи само в национални рамки, за това Маркс в „Капитала“ си не споменава за „глобален пазар“ .
След II Световна война капитализмът на Маркс бе заменен в западна Европа с друг вид капитализъм по теориите на левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс известен като „ държавен социализиран капитализъм“.

Другото, което приемам от Маркс е неговата идея за социализъм като алтернатива на капитализма със социално справедливо общество. За първи път Маркс споменава идеята си за социализъм в своето произведение“Комунистически манифест“. Но там Маркс не дава начините по които да се строи социализма, само разсъждава над идеята си. В тъмния 19 век е твърде рано да се избистри тази идея и да се посочат конкретни пътища за построяването на социализма.

Излизането на „Капитала“ и идеята на Маркс за социализъм, макар и твърде абстрактна, слагат началото на борбата им срещу капитализма. Още по време на Маркс възникват първите социалистическите партии. Но Ленин и по късно Сталин ги разделят, като откъсват от тях и създават комунистическите партии.

В „Комунистическия си манифест“ Маркс говори за пролетариата като глобална(световна) революционна сила, която ще извърши революцията и победи капитализма. Там за първи път Маркс споменава и за класовото деление в тогавашното капиталистическо общество – 1% богати държащи в ръцете си и разпределящи целия обществен продукт и останалите 99% много беден пролетариат жестоко експлоатиран, който все още не е организирана сила. Това класово деление е също откритие на Маркс, но отговаря само за времето си и само за капитализма на това време.
Едва след раждането на "Комунистическия манифест"( 1848 г.) и след това "Капитала"(1867г. ) пролетариатът започва да се организира в свои синдикати и партии и се бори за защита на своите права. Вярата на Маркс е била в силата на пролетариата да победи капитализма и промени света към по добро, за това произнася известната си фраза "Пролетарии от всички страни- съединявайте си!", която е изписана на гроба му "Proletarier aller Länder, vereinigt euch!"

И социалисти и комунисти възприемат различно Марксовата идея за борба срещу капитализма и заменянето му със социализма и по различен начин строят социализма. Генералната грешка на комунистите е стремежът им да премахнат и физически ликвидират капиталистите, довело до неизброими страдания и смъртта на комунистическата идея век по късно. Комунистите под предводителството на Сталин налагат строителството на социализма по насилствен начин с кървави революции, строят социализма без демокрация ( с една партия на власт), тоталитарна власт и държава, без пазарни отношения в икономиката, със 100 %държавна собственост в икономиката като унищожават малкия и среден частен предприемач и ликвидирват предприемаческия дух.

Социалистите са против екстерминирането и наблягат на побеждаване на капитализма „от вътре“, не с борба срещу капиталистите като такива, а по мирен път с еволюционно развитие на общественото съзнание, за извоюване и отстояване на правата и за върховенство на закона.
Западните социалисти започват да строят социализма на принципите на Франкфуртския манифест 1951 г с „демократически социализъм“. т.е с демокрация, с родената от демокрацията правова държава, с пазарни отношения в икономиката, с вътрешни реформи за усъвършенствуване на капиталистическата система, към по-доброто й функциониране, към подобряване на условията на живот и работа на трудещите се, към изглаждане на противоречията и неуредиците дори ако се наложи с компромиси, но непременно с демократично питане на обществото.

Западният социализъм ражда т. н. „социална държава“, чийто строителство започва в началото на 60-те години и непрекъснато се строи до края на 90-те години. Основният принцип на европейската социална държава е изграждане на социално-справедливо общество на принципите на равнопоставеността за всички членове на обществото, с еднакви права при разпределението и ползването на обществения продукт, природните и национални богаства.
Социалната европейска държава става следвоенната лява политическа идея на Европа, строена е от левите сили, изгражда социално справедливо общество с много производителна икономика и  се оформя като и специфичен социален модел на Европа, който започва да се следва от целия свят.
В началото тя се строи по теориите на Джон Мейнард Кейнс за "държавен социализиран капитализъм" и е известна с името “Кейнсианска държава”.
Кейнс    възприема  само две идеи на Маркс -  за промяна в социалните отношения и от „Капитала“ - за   връзката между парите и себестойността на продукта, като на тяхна основа изгражда  своята теория за „държавен социализиран капитализъм“. В нея той набляга на голямата  роля на държавата в собствеността в икономиката и разпределението на обществения продукт. Той е противник на идеите на Хайек и Мезек за свободния пазар и остава твърдо на позицията на национален пазар със смесен тип икономика- основно с частен сектор, но  с голяма роля на държавното управление и публичния сектор.
Атаките срещу западноевропейската  Кейнсианска държава започват  от 70-те години първо от разразилата в либералната американска държава  стагфлация  1972 г.  и след издигане на  неолиберализма в позицията на държавна идеология на САЩ по  времето на Роналд  Рейгън и навлизането му в Европа.

Главен бог на социалната държава  е „човека и неговите нужди“. Справедливата същност на социалната държава скоро я прави най-триумфиращия идеал на Европа от II Световна война до сега и всички европейски народи - на изток и на запад я строят с огромен ентусиазъм.
Западната социална държава променя класовото съотношение на Маркс - 1 % богати и станалите 99% беден пролетариат. На мястото на пролетариата тя слага голямата средна класа заемаща 72 -85% от обществото и я прави управляваща класа. Новата средна класа вече съдържа много групи хора, пролетариатът остава само една група в нея. Една не малка част от пролетариата вече се заема от малкия и среден частен производител, който произвежда благата и е едновременно работодател и работник.

Западната социална държава или" Кейнсианската държава" произвежда от птиче мляко, за разлика от неолибералната,  която само си играе с пари и ги върти, без да произвежда. Целта на западната социална държава е да трудоустрои своята голяма средна класа.
Комунистите, които не признаваха пазарните отношения в икономиката,  отричаха "Кенсианската държава", наричаха я "буржоазна" и "загниващ капитализъм".

Западноевропейската социална държава има две големи постижения - ражда свой модел демокрация „ реална демокрация" ,известна с още имена- "пряка", "открита" , "прозрачна демокрация" и своя правова държава. Правовата държава става гарант за изграждане на социалната държава, пази я от разрушение и деградация, без правова държава не може да се изгради социална държава. Колкото по добре работи правовата държава токова по добре е построена социалната държава.

Така в света се оформят два различни обществени модела – (нео)либералния, представляван от  САЩ и социалния на Европа с най-добри представители 8-те развити държави от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, с различни богове и различни идеологии, които при първия си досег с навлизането на неолиберализма в Европа през 80-те години, влязоха в непримерим сблъсък и обявиха война помежду си.
САЩ никога не са градели социална държава, винаги са имали либерална държава, която след издигането на неолиберализма 80-те години на миналия век за държавна идеология се трансформира в неолиберална държава стъпила на фунтаментализма на глобалния пазар и новата неолиберална идеология.
Както либералната, така и неолибералната държава на САЩ коренно се различават от социалната държава на Европа, те се кланят на различни богове, стъпили са на различни икономически и правни принципи, имат различно отношение към парите. В неолибералната държава хората обслужват парите, а при социалната държава- парите обслужват хората.
Социална държава на Европа гради социално-справедливо общество, а  неолибералната държава на САЩ - социално несправедливо общество.
В икономиката американския модел изисква 100% частна собственост, върху нея е построен американския социален модел с частни социални услуги здравеопазване, образование.
Кейнсианската държава на Европа е заложила на голямата държавна собственост в икономиката и главната роля на държавата в разпределението на обществения продукт равнопоставено за всички, с държавни публични социални услуги.
(Нео)либералната е капиталистическа държава, социалната е социалистическа и пълен антипод на неолибералната.

За разлика от неолибералната , социалната държава не познава глобалния пазар на неолиберализма, нейният пазар работи само в национални рамки. Ето защо, след навлизането на неолиберализма в Европа, социалната държава се оказа „с голи гърди“ и абсолютно безпомощна на ударите на неговия глобален пазар.
Неолибералните идеолози за да прикрият този факт, говорят, че "причините били в самата   социална държава",  тя била изпаднала в криза и била неспособна да се реформира.

Европейските неолиберали са получили веруюто си от САЩ , следват и прокарват неговия обществен модел в Европа. За това първото на което посягат е на голямата държавна собственост и публичните услуги на Кейнсианската държава като прибягват до приватизация с оправданието- "Държавата е лош стопанин и не в състояние да поддържа услугите, те трябва да бъдат приватизирани, частни банки няма да оцелеят без "парите" на данъкоплатците.”
Европейските неолиберали прокарват жестока неолиберална политика на икономии, като с това режат социалните придобивки на хората и разграждат  европейската социална държава.

Още с навлизането на неолиберализмът от САЩ в Европа през 80-те години, той започна да нанася огромни щети на европейската социална държава. Фунтаментализмът на глобалният пазар стихийно движещ капитала  без правила и национални рамки, започва да отнася парите на развитите европейски страни в офшорни зони ( банкови райски кътчета), а производствата  им, както и производствата на САЩ в зони с нископлатен труд - Азия и Китай и по този начин  убива средната класа, произвеждаща благата. Това е единия начин на неолиберализма да руши разгражда европейската социалната държава.
Другият начин е атаките му върху икономическия модел на Кейнсианска държава, като се стреми да приватизира нейната държавна собственост и прехвърли държавните монополи в частни ръце, като я съсредоточи в ръцете едно много тясно и малко съсловие от богати хора чийто едър бизнес в симбиоза с едрите банки захваща политическата власт в държавата и се превръща в олигархия( обединение на политическата власт с едрия бизнес).

Неолиберализмът, който САЩ издигна пръв за своя държавна идеология му изигра лоша шега. Глобалният пазар отнесе производствата му в Китай и ликвидира средната каса. Тръмп сега се хвали, че има ръст на икономиката 3,5 %, а де факто го прави само от финансови игри на банките си, а не с производителна дейност, за това американската икономика все повече затъва. (също като нашия финансов магнат Бойко Борисов, правещ ръст на БВП чрез финансови игри в неговите две банки- СиБанка и Корпоративна)
Същото стана и с Русия, през 25 годишния режим на Путин икономиката и бе разграбена и поделена между олигарсите посочени от средите на последния елит на КПСС. Руската икономика сега нищо не произвежда, прави 50 % от БВП само от износ на източници срещу което получава най силната валута - еврото, понеже Европа е най големия купувач на нейните източници. Вместо да ги вложат в икономиката и развият, олигарсите изнасят печалбите си в офшорни зони.
Великобритания през времето на Маргарет Тачър прие неолиберализма от САЩ с „любовта между Рейгън и Тачър“, глобалният пазар на неолиберализма обедини двете икономики, английската икономика влезе под мишницата на американската и като по малката започна да обира неговите негативи. С изнасянето на американските производства в Китай и Азия, бяха изнесени и английските и бе унищожена средната класа на Англия.
Сега само данъчните райски кътчета  и руските пари в тях единствено движат икономиките на САЩ и Англия. Но те производства не създават, а само въртят пари и банките цъфтят и просперират, без да произвеждат нищо, което не отваря нови работни места, нито помага за възстановяване на средната производителна класа.
Понеже САЩ и Англия приемат в банките си всякакви пари,независимо от произхода им, двете страни се превърнаха в най големите перачници в света на мръсни пари.
От дяла на влизащите пари в техните банки най-голям е дяла на руските пари изнасяни от Путин и олигарсите му, те надхвърлят 300 милиарда долара годишно.
Уплашени от появилите се силни центробежни сили в ЕС за ликвидиране на офшорните зони, сега английските консерватори- банкерите, излъгаха народа си и направиха Брексита за излизане от ЕС. Това бе единствения начин Англия да запази офшорните си зони с руските пари в тях.

Комунисти и социалисти по различен начин тълкуваха марксовия принцип за колективизма. Марксическата идеология за социализъм стои на принципите на обществената солидарност и взаимопомощ.
В същото време старата либерална идеология трансформирана по късно в неолиберална, стои върху принципа на индивидуализма.

Източните комунисти грешно разбираха колективизма на Маркс, те изравниха доходите на хората и липсата на пазарна икономика не стимулираше труда и творчеството.
В западноевропейската Кейнсианска държава на социалистите нямаше изравняване на доходите, а доходите на различните групи на нейната средна класа се движиха от реалния социален минимум до средната заплата.

Постепенно западноевропейската социална държава губи капиталистическите си черти, като  държавата изтръгва разпределението на печалбата от ръцете на капиталистите и  става главния разпределител на обществения продукт равнопоставено за всички. Със създаване на силни профсъюзи и трудови законодателства, Кейнсианската държава успява да ликвидира експлоатацията на труда и несправедливото разпределение на обществения продукт. За това най -вече помага правовата държава, която със безпрекословното си изпълнение на закона, изпълнява трудовото законодатество и внася справедливост в трудовите отношения. По този начин капитализмът на Маркс бе победен в западноевропейската социална държава.
Известният английски историк и изследовател на европейската социална държава Tony Judt ( Тони Джуд ) в своето прочуто произведение „Ill Fares the Land” ( Какво следва? ) сочи развитите страни от северна и средна Европа – Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария за победили капитализма и най добре построени социални държави, от тях той поставя Финландия на първо място.

Но западноевропейската социална държава не е победила сегашния капитализъм - неолибералния, борбата срещу него тепърва започва.

Макар Маркс да ражда теорията за „демократическия материализъм“( за духовното начало, духовното  стои над материалното), социалната държава на Европа стои на материалистически мироглед, залегнал в аксиомата на Маркс “Битието определя съзнанието“ и никога не се откъсва от него.
Не може да кажеш на един българин, който получава най-ниската заплата в Европа стигаща му до 10-то число на месеца, че ще се нахрани само като мечтае да стане по-богат. Нито това може да се каже на пролетариата на Маркс.
Цялото западно общество на развитите социални държави също стои на материалистическия мироглед, само си брои доходите. Но те си имат правова държава, която с ясните си закони и безпрекословното им спазване, ги отрезвява и кара да работят упорито и творчески за да достигнат по-високи доходи. Правовата държава е продукт на развитата демокрация на Европа след II Световна война, станала демократичен модел на социалната европейска държава.

Западната социална държава, която се построи по идеята на Маркс за социализъм с една функция "социално-справедливо общество", не се опира на „диалектическия материализъм“ на Маркс, а на „демократическия социализъм“ на социалистите  т.е с демокрация, с родената от демокрацията правова държава. Те стават основни демократични ценности на Европа и единствен фактор за растеж и прогрес в Европа от II Световна война до сега.
Те не са казани от Маркс, защото в 19 век Маркс не е прозрял, че неговия социализъм може да се построи с демокрация и правова държава, а са казани от основните градители на западноевропейската социална държава - социалистите в техния Франкфуртски манифест 1951, който поставя началото на строителството на социална държава в Европа. В него е псано ясно- "Ние-социалистите строим социализма на Маркс"
Виждаме какво ни донесе липсата на демокрация и правова държава у нас, като например се позволява да има щатна таблица за доходите, минималната заплата по нея да бъде 500 лева и да не се дава в провинцията, там минималната заплата стои на 300 лева, а средната не е превишила 500 лева, a закона за щатната заплата да се изпълнява само в София.
Още много негативи носи липсата на правова държава у нас и съм го разказала в други материали.

„Диалектическия материализъм“ на Маркс грешно се тълкува и не се разбира факта, че Маркс ражда тази своя теория в подкрепа на теорията си за научния комунизъм, чийто безкласово общество без пари е  материално задоволено общество, което е надхвърлило не само парите, но и всякакво материално начало и е стъпило върху НЕматериална основа.
„Демократическият материализъм“ става мироглед само на комунистите, които никога не са разбирали демокрацията и не са градели правова държава и тълкуват Маркс като дявола тълкува евангелието.
Използва се също от днешните неолиберали да атакуват социализма на Европа и да го обявяват в несъстоятелност, без да виждат отдавна банкрутиралата идеология на неолиберализма и пълния му провал в неговата мека – САЩ.
Но, както съм казала по-горе, тази допирна точка между комунисти и неолиберали е естествена - и едните и другите еднакво отхвърлят демокрацията и родената от нея правова държава.

Неолибералният капитализъм навлезе в Европа през 80-те години през две врати - през Англия по време на Маргарет Тачър и през бившата комунистическа система и само там, където нямаше правова държава или правовата държава не работеше добре. Това са на изток Русия и страните от бившия комунистически лагер, където нямаше правова държава и на юг - Италия, Гърция, Испания, Португалия( наричани още „прасетата“), където демокрацията не бе развита и правовата държава слабо работеше.
Той, обаче, не навлезе в изброените по горе осем европейски страни от северна и средна Европа с развита демокрация - Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария и не разруши структурата  на тяхната социална държва, защото тяхната правова държава пазеше социалната държава и  спря неолиберализма на границата.
Известна като най добре работеща правова държава Финландия беше последната страна в Европа, където неолиберализмът атакува социалната държава.

Западна и източна Европа строяха социализъм от началото на 60-те години до края на 90-те години и между тях се водеше съревнование. Сталинистките комунисти - болшевиките поради липса на демокрация в обществото си, не успяват да построят правови държави и това става главната причина за неуспеха да построят социализма на Маркс. Още края на 70-те години те губят съревнование със запада по построяване на социализма и елитите на единствените партии в държавата - комунистическите, за да останат на власт, след 1989 г. заменят социализма с неолиберален капитализъм.
Това го започва първо Москва през време на Горбачовата „перестройка“ с "любовта между Рейгън и Горбачов". Тогава Рейгън успява да внесе в Русия американския модел на неолибералния капитализъм. А после КПСС, която имаше водеща роля в комунистическата система, го наложи на останалите комунистически партии на страните от съветския лагер.
„Социализъм“ според Маркс означава“социално предвидливо общество“, такова се строи само с демокрация и участието на народа от долу нагоре в управлението на държавата си.

Източните комунисти нямаха демокрация, социализмa там се строеше с директиви на ръководството на единствената партия в държавата- комунистическата, състоящо се от една малка група хора, държащи цялата власт в държавата. Това забави строителството на социализма в източна Европа и когато в 1989 г. комунистическите режими паднаха, източноевропейците се оказаха с няколкократно по слаби икономики от запада и с по нисък жизнен стандарт. Точно тогава източните комунисти замениха старата си система „социализъм“ с „неолиберален капитализъм“ и страните попаднаха във водовъртежа на неговия глобален пазар. Веднага глобалния пазар започна да изнася парите на източните народи в западни банки и ги направи “бедните роднини на запада“.

Неолиберализмът срутва СССР и бившата комунистическа система. В Русия, излязла от пепелищата на СССР, се установява нова система на неолибералния капитализъм по подобие на САЩ, с добавка  режим на Путин по подобие на Сталин. От 30 години Русия упражнява неолибералния капиталистически модел и е станала пълно обществено, икономическо и политическо копие на САЩ.

Режимът на Путин е съчетание на две системи - старата на комунистите и новата неолиберална система. Сам Путин е последна издънка на КПСС, същевременно неолиберален капиталист, който използва в управлението си старите прийоми на Сталин без двата лоста на демокрацията - свобода на словото и убежденията и без правова държава.
Бившите комунистически елити внесоха неолибералната система в страните си, останаха на власт и управляват от 1989 г до сега неизменно.
Икономиката на най-богатата страна в света Русия е най-силната икономика в бившата комунистическа система. КПСС снабди с начален капитал всички останали комунистически елити и направи руските пари доминиращи в бившата комунистическа система. Те навлязоха и завзеха икономиките на бившите комунистически страни и това се използва от Путин, който чрез властта в ръцете на бившите комунистически елити отварящи вратите на държавата си за навлизане на руската олигархия и завземане на икономиките им, задкулисно ръководи външната и вътрешна политика на страните, без да се меси в изборите им.

Всички беди донесени от неолибералния капитализъм са предизвикани от неговия глобален пазар. Но капитализма на Маркс няма глобален пазар и той не дава начини за борба с него. Ето защо френският икономист Тома Пикети, който написва „Капиталът на 21 -ви век“, където показва как глобалният пазар убива средната класа и намалява нейните доходи, казва, че не е дочел Маркс и според него той вече не е актуален.

Карл Маркс e теоретик, създава своята теория в ужасни за работническата класа условия, в тъмните времена на 19-ти век, с глад и мизерия за работещото население и растящи печалби за шепа капиталисти. Може ли Маркс да бъде държан отговорен за това, че теорията му беше използвана за последвалите диктатури в 20-ти век първокомунистическата диктатура в СССР, после фашистката в Германия и сега в Путинова Русия!?
Днес света е много по-различен, но глобализацията, натрупването на капитали и богатство в шепа супербогати монополи и финансови кръгове, някак си ни връщат към спиралата на Маркс, но не в първоначалния и вид, а с две крачки назад и една напред.

Политиците на последния вариант на капитализма неолибералния за който говорим горе, се хвалят лицемерно, че са носители на нова „либерална демокрация“ и се представят за „ новите либерални демократи“, а на практика отричат демокрацията и нейното творение-правовата държава. Именно техните едрите банки и корпорации прибират всичките пари ( обществен продукт и средства за производство ) на човечеството и в тяхната неолиберална капиталистическа система също имаме натрупването на капитали, богатство и власт в шепа супербогати финансови кръгове, които определят живота на останалите 99% от обществото.
Капитализъм и демокрация не са съвместими понятия. Никъде, в никоя капиталистическа система не е имало демокрация. Не може да има демокрация в социално несправедливо общество каквото е капиталистическото, където обществения продукт и средствата за производство са в ръцете на шепа богати хора, които ги разпределят и определят парчето въздух, небе, земя , вода и свобода и стандарт на останалите. Това Маркс показва отлично в "Капитала" си.

Както всяка капиталистическа система, неолиберализмът отрича демокрацията и правовата държава. Оказа се, че той много прилича на системата на източните комунисти, които също отричаха демокрацията и правовата държава. От това сравнение става пределно ясно защо източните комунисти се залюбиха с неолиберализма и го внесоха в държавите си.

Най-голямата беда, която американският неолиберализъм донесе на Европа след навлизането си през 80-те години в нея, бе унищожението на нейните леви сили, строящи социалната и държава.
По горе разказахме, как бяха унищожени източните комунисти. Пропадането на източните комунисти, превръщането им от „борци срещу капитализма“ в едри хищни капиталисти- олигарси и мултимилионери, удари и западните комунисти,  западните комунистически партии се разпаднаха, те престанаха да се наричат "комунисти" и идеала на комунизма изцяло изчезна, понеже остана без политически носители.
По същия начин бяха унищожени и западноевропейски социалисти, подмамени от мириса на парите те приеха неолибералната идеология, прехвърлиха се надясно и започнаха да разрушават собствено си творение цели 60 години - социалната си държава. Социалистите започнаха да влизат безпринципни коалиции с десните сили заедно да приватизират голямата държавна собственост на Кейнсианската държава, а ръководителите им използваха властта да се превърнат в богати хора и нови едри капиталисти.
Това остави социалната държава без политически носители, а неолиберализмът без опозиция и той безпрепятствено започна да я атакува и разрушава.
Загубата на левите сили, издигна неолибералите в управленията на отделните страни и ЕС и от 20 години те управляват монолитно навсякъде.

Западноевропейците, които много обичаха и пазеха като зеницата на очите си своята социална държава се вдигнаха на борба за нейното запазване с инструментите на своята развита демокрация и правова държава. Ние виждаме как сега финландските леви сили се борят срещу опитите на сегашното финландско правителство съставено от три неолиберални партии водени от най върлите неолиберали – консерваторите „Кокомус“ да се приватизира държавното здравеопазване и се разгради социалната държава. Те се борят с инструментите на правовата си държава.

В южна Европа, където социалната държава бе разрушена, народите родиха първи новите леви сили - „Сириза“ в Гърция, „Движение 5 звезди“ в Италия, „Подемос“ в Испания и с тях започнаха да се борят за възстановяване на социалните си държави. Но те все още са много слаби понеже не са намерили своята нова лява идеология за борба срещу неолибералния капитализъм и неговия глобален пазар.

Единствено мълчат страните от бившата комунистическа система, там не се виждат никакви наченки на борба срещу неолиберализма, за възстановяване на тяхната социална държава разрушена от децата на тези, които я построиха - бившите комунисти. Когато западът след II Световна война разви до върхове демокрацията си и родената от нея правова държава, източноевропейските народи живяха 45 години ( руският народ 100 години) в изолираната от Европа бивша комунистическа система, разделени от запада със желязната завеса на Първата студена война, а след падането на комунистическите режими продължиха да живеят под управленията на последните елити на комунистически партии, този път в нова капиталистическа система също отричаща демокрацията и правовата държава.
Така източните народи остават и до днес без разбиране за демокрация, правова държава, без познания за победилата капитализма социална държава на западняците и не могат да ползват техния опит, начини и лостове за борба срещу неолибералния капитализъм.
Това определи съществена разлика между нивото на развитие на демокрация на западна и източна Европа, откри рецидивите на Втора студена война между изтока и запада и спира обединението и сплотяването на ЕС срещу настъпването на неолиберализма и защита на европейската социална държава, държи Евросъюза в хаос и дезорганизация.

Западните неолибрали, сега управляващи ЕС, се правят да не виждат ставащото в източна Европа и метаморфозите на източните комунисти, защото руските пари пълнят техните банки, поддържат банките и икономиките им, пълнят техните джобове.
Липсата на разбиране и помощ от страна на Брюксел спира да се роди опозиция на неолибералното статукво в източна Европа. Това увеличава отчаянието на народите, че няма да могат да се освободят от своята ограбваща неолиберална посткомунистическа олигархия и засилва настроенията срещу ЕС, увеличава браздата между изтока и запада.

Макар да загуби политическите си носители поради предателството на комунисти и социалисти, социализмът на развитите западноевропейски страни от северна и средна Европа, изграден и представен в тяхната социалната държава успя да се запази от ударите на неолиберализма и показа своята жизненост и устойчивост.

От това стана ясно, че идеята на Маркс за строителство на социализъм със социално справедливо общество остава за сега единствената алтернатива на всички видове капитализъм.Задаващата се екологична катастрофа в глобален мащаб може да се избегне само ако се социализира икономиката т.е. нейните блага да се ползват равнопоставено от всички членове на обществото.
Социалната държава с производителна икономика е единствената алтернатива на непроизводителния неолиберализъм.  Трябва да се възстановят производствата, по такъв начин се трудоустрояват хората и се създават нови блага.

Трябва да се произвежда, какъвто пример дава сега Германия. Излизането на непроизводителна Великобритания от ЕС няма да се отрази на ЕС, защото ЕС има Германия. Високоразвита социална държава Германия се издигна като най-силната икономика на света и произвежда страшно, за разлика от САЩ. Това го каза Обама при последното си посещение в Европа, първо отиде да се здрависа с Меркел и да признае пред света това. Сега вносът на 100 милионна Германия в 350 милионен САЩ е 2,5 пъти по голям от този на САЩ в Германия. При това винаги е била мотора на ЕС , издигна ЕС на първа икономическа позиция в света и направи еврото най силната валута, като по този начин свали долара от позицията му на първа разменна валута.

Но социална европейска държава няма защитни имунни сили срещу неолиберализма и неговия глобален пазар, който изнася производната и и убива средната и класа. А парите на неолиберализма не работят за възстановяване и поддържане на средната производителна класа.

Ето защо сега на Европа е нужен "нов социализъм" отговарящ на нашето време, той да бъде насочен за борба срещу неолибералния капитализъм и неговия глобален пазар, за запазване и развитие на социалната държава на Европа.

Новият социализъм трябва да стане идеология на новите леви сили на Европа, а социалната държава на развитите европейски страни от северна и средна Европа трябва да стане еталон за следване от останалите европейски народи възстановяващи загубената си социалната държава.

За това е необходимо да се намери формулата на неолибералния капитализъм и не да ликвидираме, а да „опитомим” неговия глобален пазар с нови начини и лостове за борба.

Виждайки как работи глобалния пазар, Тома Пикети стига до прозрението, че с неолиберализма може да се бориш само на световно ниво и предлага да се въведе всеобщ световен данък.
А аз, виждайки протекционистките опити на Тръмп да раздели световния пазар на отделни зони, предлагам борбата на европейците да се води на ниво Брюксел, като първо Европа идеологически помогне на на руската опозиция да се организира в нова лява  идеологически силна политическа сила, която да грабне душата и сърцето на руския народ и той по демократичен начин снова съзнание и обединен вот свали режима на Путин и прекрати неговите опити да провокира и увеличава хаоса в Европа. Борбата на европейците в Брюксел трябва да се роди от нов ляв политически алианс,,обединил левите партии с нови идеологии за борба срещу неолибералния капитализъм, за сваляне на двете политически сили управляващи ЕС- консерваторите от европейската „ Единната народна партия“ и предателите социалисти от европейската S&D пария ( ПЕС).

Старата отдавна извехтяла и умряла комунистическа философска школа освен, че интерпретираше Маркс по най демагогски и манипулативен начин,  фетишираше и го издигаше като бог, обяви го за единствен и меродавен икономист и анализатор и това наби като аксиома в главите на 2 поколения българи със своите изпипани пропагандни методи за формиране „ново съзнание“ от първите стъпки на човека. Нищо не може да бъде вечно и актуално, както Маркс живял в 19 век, не може да бъде вечно актуален анализатор и икономист, особено сега в 21-ви век в условията на друга капиталистическа форма.

Останките-носители на това „ново“ комунистическо съзнание унищожило две поколения българи и ги оставило без поглед към бъдещето и без възможността да помагат на своите деца да градят бъдещето си, застинали в 70-те години на миналия век, непораснали с нито година от тогава, продължават да пеят същите песни, да интерпретират грешно и да фетишират Маркс, без да се стремят да обяснят неолибералния капитализъм, действащ сега и наше настояще, неспособни да видят различното в него.

Маркс вече го няма, редно е да му отдадем заслуженото и да го оставим в историята. Сега човечество условно казано търси „новия Маркс“, който да му покаже пътя за опитомяване на последния вариант на капитализма - неолибералния и нахлузи усмирителна риза на неговия глобален пазар.


Автор Дора Апостолова

p.s. Авторът е главен анализатор, учредител и ръководител на ДРД"Идея за България".Повече от него и за него ще прочетете в неговия БЛОГ

На снимката: Разположеният на западната граница на Германия и родното място на Карл Маркс град Триер, получи подарък от Китай огромна статуя на Маркс. Над четири метровата статуя на Карл Маркс с брада е направена в духа на „социалистическия реализъм“. Поставянето на статуята предизвика протести след жителите на град Триер. Някои смятат, че статуята е обидна. Кметът на града, Волфрам Лайб, го обяснява като "жест на приятелство " от страна на китайците. Статуята бе официално открита в деня на 200 годишния рожден ден на Маркс в родното му място- Триер. Снимка: Роналд Уиттек(Ronald Wittek)

Анализът постоянно се допълва и актуализира.

Работи се по конкретизирането на темите залегнали в него. В момента се подготвят  следните теми:

Що е то неолиберализъм и щетите му върху европейската социална държава

За разликата между американската "представителна"  и европейската "реална" демокрация

Състоянието на старите и нови леви сили и нуждата от нова лява идеология за"нов социализъм"

С какви нови методи и лостове трябва да се борим срещу неолиберализма ?

Путинова Русия -неолиберално копие на САЩ, след залeза на Америка издигнала се като най-голям геополитически фактор в Европа

Бившите комунистически страни от източна Европа - в орбитата на Путинова Русия

Неолиберализмът направи икономиките на англосаксонците да бъдат  изцяло зависими от руските пари

Знание за новия социалиализъм - идеология на новите леви сили

Как Путин подготвя разпада на ЕС

Други прилежащи статии от същия автор, допълващи горния анализ:

Как малка България е изяждана от олигархиите на три големи геополитически сили- САЩ, Русия и Турция

Специалната мисия на европейската социална/правова държава. Тъжната истина за социализма, който България загуби