Сега липсата на автентична лява партия не е само проблем на България, а на цяла Европа и дори на целия свят, където от 25 години няма леви партии. Проблемът идва от това „каква да бъде идеологията на тази лява партия“, тя трябва да бъде не само автентична, но и различна от досегашната лява идеология. Европа вече от 20 години търси начини да преформулира лявата си идея“социализъм“ и това се оказа идейно много трудно, за това тя продължава все още да търси новия си Маркс!
Европа остана без леви партии след навлизането в нея през 80-те години от САЩ на американския неолиберален олигархичен капитализъм, известен с крайно дясната си и ретроградна реакционна идеология, връщащ човечеството в началната хищническа фаза на капитализма. В последните 30 години неолиберализмът успя да покрие целия свят и определя живота не само на европейците, но и на цялото човечество. Неолиберализмът формира цялостна нова много деградивна и антихуманна обществена система и там, където е навлязъл в Европа и унищожил социалната държава, народите са се се надигнали на борба срещу него и за възстановяване на социалната държава.
От ВСВойна до края на 80-те години Европа строи т. н. „Марксовия социализъм“ в двете си части независимо, че са разделени с желязната завеса на Първата Студена война.
На запад той е строен по теориите на левия английски икономист Джон Менард Кейнс, развил Маркс и показа пътищата за строителство на социализма под формата на "държавен социализиран капитализъм“. Кейнсианският социализъм на запада е известен с две имена- „Социална държава“ и “Държава на всеобщото благоденствие“.
Социлната държава ( социализъм) се счита за лявата политическа идея на Европа, строена от левите сили- на запад социалдемократите и християндемократите тогава считани за левоцентристки сили, а на изток- от източните комунисти. С дълбоко хуманната си същност прокламираща социалното равенство, с главен бог "човека и неговите нужди", с главна и управляваща средната класа заемаща 75-85 % от обществото, с реалната си демокрация и родената от демокрацията правова държава, социалната държава за кратко време се превръща в най-триумфиращия и градивен идеал на всички европейски народи, които я строят с огромен ентусиазъм, обичат и пазят като зеницата на окото си.
С помощта на градивната социалистическа идея европейските народи се вдигнаха от разрухата на най страшната война в историята на човечеството и достигнаха огромен материален просперитет и жизнен стандарт точно с 15 пъти по висок от този на българите сега.
А най – разрушената страна във войната Германия стана родителка на идеята за социална държава- социализъм, чийто баща се счита християндемократа Лудвиг Ерхард известен с книгата си "Благоденствие за всички!". С помощта на социализма си Германия се възстанови, разви демокрацията си до върхове и сега се счита за най силната икономика в света.
Но Роналд Рейгън, след като постави неолиберализма в позициите на държавна идеология на САЩ, подпомаган от „Отворено общество“ на Джорд Сорос, измисли нова външна политика – там където нямаше правова държава и имаше продажен и корумпиран политически елит, да подкупва елита им, за да отвари вратите на държавата за навлизане на американския неолиберален капитализъм. Така правеше народите американско обществено копие , послушно оръдие изпълняващи безропотно директивите на Вашингтон и по този начин САЩ се добираше без война, тихо по терлици до парите и националните им богатства и ги прибира в своите банки.
САЩ първи се добра до парите и богатствата на Русия, като успя да подкупи последния елит на КПСС да отвори вратите на СССР за навлизане на неолибералния капитализъм и по този начин Рейгън успя да срути СССР и цялата комунистическа система.
Така САЩ направи всички бивши комунистически страни свои обществени копия, народите тихи мирни,послушни и пълни слепци да забележат, че олигарсите им, родени от системата на неолиберализма изнасят парите и националните им богатства в американски банки и пълнят хазната на САЩ, като изпразват техните държавни хазни.
Неолиберализмът навлезе в Европа през две врати:
1) на запад през Англия с "любовта между Маргарет Тачър и Рейгън",
2) през източната комунистическа система с "любовта между Рейгън и Горбачов".
Последните комунистически елити в източноевропейските страни използваха правилата на новата неолиберална система да заграбят икономиката за своите олигарси, като по този начин добавиха към политическата си власт още една - икономическа и останаха да управляват, вече превърнали се от "борци срещу капитализма" в едри капиталисти. Бившите източни комунисти изоставиха борбата си срещу капитализма и идеала на социализма, превърнаха се в едри червени неолиберални капиталисти - олигарси и мултимилионери.
Социалдемократите на запад също се подадоха на изкушението на неолиберализма, носещ мириса на лесните пари и миража за бързо забогатяване, възприеха неолибералната идеология и се отказаха от идеята за социализъм.
Християндемократите също преминаха на дясно и от левоцентристки сили се превърнаха в десни партии, защитници на едрия банков капитал.
Ето защо Европа остана без леви сили, неолиберализмът остана без опозиция свободно да шета и нанася огромни щети на своя пълен антипод- хуманната европейска социална държава.
Парадоксът е в това, че източните комунисти , които считаха своята марксиско- ленинска идеология (за строителство на социализъм) за единствена и меродавна, и отричаха западния социализъм на Кейнсианската държава, наричаха я "загиващ капитализъм“ „буржоазен социализъм", загубиха социализма си изцяло след 1989 г. , като децата разграбиха и унищожиха труда на бащите си по постояването на социалните блата.
А в западна Европа, където имаше силно работеща правова държава социализмът на Маркс и Кейнс се запази непокътнат до сега, защото правовата им държава спря навлизането на неолиберализма на границата и заби пирон в ковчега му.
Причината бившите комунистически страни да загубят социалната си държава е в идеологията на управляващите ги съветски комунисти, неподдържаща демокрацията и правовата държава. Политическите елити на единствените партии в държавата държаха цялата власт в ръцете си, колеха и бесеха, лицемерно лъжеха народите си, че управляват демократично, а де факто „ демокрацията“ беше само за този елит, с привилегии и блага само за тях.
Западна Европа успя да построи и запази своята социална държава, защото я строеше от долу нагоре, с ума и сърцето на целия народ, без привилигировани елити и малцинства, с реална демокрация и родената от нея правова държава, която с върховенството на закона гарантираше упражняването на демокрация в обществото.
Неолиберализмът унищожи също и старите десни либерални идеи и се настани изцяло в дясно, като унифицира цялото политическа пространство на Европа с една обща идеология-неолибералната. От тогава на мястото на старите градивни социалдемократически и либерални идеи се настаниха реваншизма, ксенофобията, шовинизма, неонацизма, антисемизма, крайния екстремизъм .
Бившите западни комунисти след провала на източните комунисти, промениха името на партията си като изхвърлиха „комунисти“ и „комунизъм“ от него и съвсем залязоха. Сега с лампата на Диоген да търсиш, „комунисти“ на запад няма да намериш.
Останките на комунистите на запад и изток, макар вече да не се пишат за „комунисти“, не промениха нрава си.
Те продължават да се "борят" с фантомите на капитализма със старите инструменти на Карл Маркс и Кейнс. Те не разбират, че „империалистическия капитализъм“, чийто формула Карл Маркс намери в своя „Капитал“ и действал в Европа до ВСВойна, коренно се различава от неолибералния капитализъм и срещу неолиберализма не може да се бориш с инструментите на Маркс и неговия последовател Кейнс.
Неолибералният капитализъм има формулата ПАРИ -ВЛАСТ- ПАРИ, при него едрия олигархичен капитал държи цялата власт в държавата в ръцете си, управлява партиите и държавата, изяжда и ликвидира средната класа. Главен бог на неолиберализма са ПАРИТЕ, банките концентриращи в ръцете си и разпределящи целия обществения продукт в полза на едрия капитал се явяват главни субекти, а техния главен лост е ГЛОБАЛНИЯ ПАЗАР на движение на капитала без национални рамки и правила.
Докато формулата на индустриалния капитализъм на Маркс е друга - СТОКА-ПАРИ-СТОКА, банките имат силна позиция, но те финансират производствата и създаването на обществен продукт.
При индустриалния капитализъм липсва глобалния пазар на движение на капитала, там пазара е свит в тесни национални рамки.
Неолиберализмът унищожава производствата и на тяхно място настанява недоходните дейности несъздаващи обществен продукт. При него за създаване ръст в икономиката се разчита не на производствата, а на финансови игри(недоходни дейности)- печатането и алъш вериш на облигациите на външния дълг каквото върши ЕЦБ сега ( в САЩ има печатане долара на поразия), бюджетни дефицити и прочее.
Вместо държавата да се грижи за безработните като им създаде работни места, тя ги хвърля в ръцете на частните банки издаващи ипотечни кредити на поразия и правещи хората свои роби.
Тези разлики между двата вида капитализъм бившите комунисти не разбират, за това не могат да се противопоставят на неолибералима и напълно залязоха като леви сили.
В западните социалисти, най-вече в скандинавските страни се наблюдава сега събуждане и връщане към принципите на старата социалдемокрация за защита и запазване на европейската социална държава, но и те все още нямат ясна визия как да я развиват и не разбират, че трябва да насочат борбата си срещу неолиберализма, който унищожава социалната държава.
На Европа стана ясно, че нейната интелигенция трябва да се съсредоточи в създаване на нова лява идеология и нови леви сили съобразени с новата същност на капитализма в неговия последен вариант- неолибералния, за прогонване му от Европа и запазване на европейската социална държава.
Ето защо аз от 5 години прегърнах идеята за преформулиране на лявата идея с единствена цел - спасението на България от лапите на неолиберализма, доведел я до клоаката на Европа, направил я най -бедната страна в Европа, с най пропадналата държава, без човешки ресурси, с умираща и циганизираща се нация и държава.
От тогава работя за създаване на нова лява идеология за нова лява партия, която да се изправи срещу цялото неолиберано политическо мутростатукво на България и го срине.
За тази цел създадох две науки - за неолибералния капитализъм и неговия антипод социалната /правова европейска държава, като предлагам новата лява идея да се бори в защита и запазване на социалната държава на Европа( нейния социализъм) оставащ за сега единствена алтернатива на капитализма , но с инструментите на западноевропейската социална/правова държава - тяхната реална реална демокрация и правова държава, а не по сгрешения социализъм на бившите източни комунисти.
За тази цел ЕС трябва да възприеме в своята конституция икономическия модел на социалната държава и правилата на нейната правова държава на 8-ката най развити европейски страни от северна и средна Европа( Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швецария), които имат общ икономически и социален модел, построили и запазили развития социализъм на Маркс и Кейнс , като я направи всеобщ обществен модел на Европа
Реалната демокрация и правова държава на 8-ката най-развити европейски социални държави се счита за развития опит на Европа.
Ако иска да срине мутросистемата и се освободи от новото олигархично робство, българският народ задължително трябва да започне да се бори с неолиберализма.
Смятам, че с новата лява идея трябва най-напред да сринем и лустрираме първата неолиберална капиталистическа партия БСП създадена от последния елит на БКП, явяваща се кукловодът на мутренския преход, най големия демагог и манипулатор през прехода, представяща се за „лява партия“, а в същност крайно дясна неолиберална партия на едрия олигархичен капитал.
БСП от първия си част няма нищо идеологически общо с БКП считана за лява марксическа партия строяща социализъм, но поради липса на своя градивна идеология, БСП продължи да използва градивната идеология на БКП за строителство на социализъм, писа се за неин „наследник“ с цел да награби огромната и материална база и икономиката на страната и запази нейните структури и електорат обичащ социализма на БКП.
От тогава БСП лъжи електората си, че ще му строи социализма на БКП, но като е идвала на власт само е разрушавала и разграбвала за своите олигарси благата на социализма.
БСП създаде с капиталите на своята първа руско-българска олигархична групировка "Мултигруп" всички останали партии , дърпала е конците им зад завесата и скрита зад тях е управлявала България през целия преход. Като използва умело липсата на нова автентична лява партия БСП комфортно да се намести и монополизира цялото ляво политическо пространство на България и не позволява да се роди нищо ново в него за борба срещу капитализма въобще.
Ето защо считам БСП за най голямата опасност за бъдещето на България и ние трябва да се стремим първо нея да ликвидираме, за да имаме бъдеще.
Но това може да стане само в условията на цялостна и добре организирана борба срещу неолибералния капитализъм.
Така ще създадем условия в България да се родят нови идейни партии по модела на европейската правова държава, чиято база не е едрия капитал, а голямата средна класа, носители на силно градивни идеи за развитие на обществото, обединяващи и реализиращи във властта каузите на гражданските организации( гражданското общество), носещи прогрес и благоденствие на народа си, осигуряващи достоен, сигурен живот и старини на всеки член на обществото.
С използване на развития опит на Европа, ще вдигнем България от най голямата и национална катастрофа в най новата и история, ще върнем социализма на българския народ, България ще тръгне по пътя на най -развитите европейски страни за да гони благосъстоянието на техните общества и заеме достойно място в семейството на европейските народи. Най сетне ще реализираме завета на нашите деди да направим нашата България истинска Швейцария на Балканите!
Дора Апостолова
21 март 2017 г.
Защо прегърнах идеята за преформулиране на лявата политическа идея?
- Детайли
- Написана от admin
- Категория: Дора Апостолова
- Посещения: 1222