Всички знаем, кой е кукловодът на политическата сцена на България.

Натрапчивото му присъствие от самото начало на нескончаемия преход може да се забележи навсякъде, въпреки ловкото прикритие зад майсторското меко словоредене с твърди намеци. Когато си в светлината на прожекторите, задкулисните манипулации се разчитат ясно по играта на сенките върху завесите.
Отлично отиграното бавно говорене с дълги (внушаващи замисленост) паузи изгражда образа на дълбокомислещ и всезнаещ водач. Грижливо поддържаната старомодна фризура навява усещане за обич към реда, порядките и традициите. Това, че тези традиции принадлежат по-скоро към отминалата епоха на тоталитаризма изглежда убягва на повечето ни съграждани.

Премереният тон говори за извисеност над досадното ежедневие и стремеж към достигане на високите нива на култ към самия себе си.

Обективната истина обаче е далеч от поддържания с всички средства образ на велик държавник. Именно Първанов е една от главните причини този преход да стане безкраен и безплоден за всички, с изключение на един строго определен кръг от хора. Мисля, че това също е очевидно за мислещите.

Каква е всъщност целта на безкрайните политически интриги, създавани и подхранвани от този човек? Една единствена - запазване на властта и то на всяка цена. Цялото говорене с добре усвоени фрази е един фарс. Като историк той може би притежава изключително точни данни за отминали времена, едно от което обаче е и на такива като него и според мен на него това също му е пределно ясно.

Знаейки отлично, че след изтичането на мандата ще му се наложи да се оттегли в ялово безвластие, единственият му изход, без да сваля рязко нивото на собствените си претенции за величие, е да оглави следващото Правителство като Премиер. Това е допустим компромис. Но как да стане? Това е и главното занимание на всички високо платени и предполагемо доста компетентни специалисти, които упорито и ежедневно градят стратегии. Но не стратегии полезни за хората, а полезни за него.

Анализирайки видяното, преживяното и премисленото от последните години, стигам до следните изводи:

1. Има явна връзка между демонстративната некомпетентност на Борисов, водеща страната към пълен упадък (въпреки всички гръмогласни заявки и героични пози) и кроежите на Първанов.

2. Използвайки Яне Янев за говорител, Първанов компрометира Цветанов и Иванов. За Партия ГЕРБ Иванов е абсолютно безполезен, но през него минават средствата на столичната партийна организация, което само по себе си вече не може да се окачестви като безполезно, особено за посветените в субсидиите. Но докато той е лесно заменим, падането на Цветанов би означавало автоматичното пълно обезличаване и окончателен разпад на партията. Падането му, както и последствията обаче са предвидими и въпрос на време.

3. Един след друг ще бъдат атакувани следващите по влиятелната верига на ГЕРБ, а в България компромати колкото искаш. ПП ГЕРБ ще бъде доведена в най-скоро време до пълна загуба на доверие.

4. Единственият, когото не атакуват в момента, е Борисов. Пита се защо? Защото е предвиден един пост, който му отрежда беззъбата роля на високопоставен наблюдател - тази на Президента. Няма по-умен начин да бъде напълно обезвредена единствената формация, носител на някаква надежда за последните години, изравнена скоропостижно със земята от собственото си доказано некадърно ръководство.

5. Янев не е наясно с бъдещата си роля в общата властова мозайка, а тя е нулева. Ще изчезне. Дали сам ще си подаде оставката или ще го сменят с някой, който има нужда от неговата позиция, няма значение. Изиграе ли си ролята - напуска сцената. С него и амбициите на Петров РЗС просто изчезва тихомълком.

6. Първанов обявява създаването на нова формация на огризките и оглозките. Всички неуспели натегачи ще се втурнат сега към него, заслепени от блясъка на надеждата да блеснат самите те. Няма да стане. Некадърниците са си некадърници и аритметичния сбор на тяхната некадърност само я усилва.

7. Първанов, Станишев и Доган ще реализират изборен резултат от порядъка на 30-35% заедно. За да съставят следващото Правителство, ще са им необходими още около 20%. Питате се откъде ще ги вземат? Много ясно - ще съставят широка следизборна Коалиция с остатъците от ГЕРБ, които може би ще успеят да се организират достатъчно за последно и да съберат необходимите гласове. И да не успеят - все ще се намери още някой реалист.

И така, какви са възможните сценарии, отговарящи на мисленето на Първанов?

I.

1. Цветанов и Иванов изчезват безславно, Искра Федосова и Красимир Велчев ще бъдат атакувани в най-скоро време по първоначално по-мек начин, просто за загрявка. Ако са разбрали посланието - ще си тръгнат сами.

2. Борисов, не разбиращ абсолютно нищо от партийност, ще ръкоположи поредното некадърно ръководство и ГЕРБ ще се превърне в убежище на последните си лековерни членове, лишени от обществена подкрепа, мотивация и перспектива.

3. Първанов предизвиква с държанието си съзнателно импийчмънт, който този път ще мине в Парламента. За да постигне това, ще изфабрикува още един - два сравнително поносими компромата срещу самия себе си.

4. Борисов ще трябва да се кандидатира за Президент, защото няма да му остане нито един друг полезен ход, ако има намерение да остане някакъв фактор където и да е и защото и да е.

5. Изправени пред пълен провал, ГЕРБ ще се оттеглят от Правителството следвайки "обидения" си "Лидер". Точно в този момент ще отчетат допуснаните фатални вътрешнопартийни грешки.

6. Изборите стават "три в едно", включвайки и предсрочни парламентарни избори.

7. Новата формация на Първанов ще има време за подготовка и заедно с БСП и Доган печели 30-35% от гласовете.

8. ГЕРБ ще запази около 20% от гласовете по две причини - харизмата на Борисов и глупостта на избирателите.

9. Първанов става Премиер на Широката Коалиция под мотото за "Национално Спасение", Борисов печели или се проваля на Президентските избори. На практика това е от значение само и единствено за самият него.

10. РЗС изчезва напълно от политическата сцена, Атака е под съмнение за влизане в Парламента, СДС е пред пълно слънчево затъмнение на Републиканско ниво. ДСБ си е директно минало. НДСВ имат шанс само ако представляват Кунева на Президентските избори, иначе са само блед спомен за нещо неясно и провалено.

II.

1. Цветанов оцелява, Иванов ще бъде жертван, ГЕРБ губи доверие и в този случай, защото тогава атаките срещу Федосова и Велчев ще бъдат особено яростни. Ще се жертват хора и влияние и от двете страни. Ще се появят и леки компромати срещу Борисов като знак за наличието на по-серозни компромати и ще бъде принуден да се вслуша в желанията на тези, в чиито ръце те се намират. Ще има нови договорки.

2. Една от договорките е да се предизвика и приеме импийчмънт срещу Първанов, което е много полезен за него ход. Като "жертва" на некадърно Правителство ще има време и влияние да си доизгради и дооформи формацийката. Тъй като БСП няма как да гласуват за това, ДПС ще бъдат включени в сценария, РЗС са лесни и евтини. Атака са ясни. Костов и Димитров също.

3. Ако Цветанов оцелее, ще бъде жертван Дянков в най-скоро време, за да стихнат критиките към Борисов. Всъщност според мен в момента Борисов преценява кой да бъде жертван пръв, кой втори и кой трети. Колкото и да е далеч от партийните дела, на него му е ясно, че ГЕРБ е изконсумиран проект. Възраждането на ГЕРБ е все още възможно, но само на невъзможна за плащане цена с непредвидими последствия, което прави този вариант по-опасен, отколкото естесвения и безболезнен за него разпад на партията.

4. Борисов остава единствения кандидат за Президент от редиците на ГЕРБ с реален шанс за успех на изборите.

5. Борисов се "жертва" и приема предложението да бъде издигнат за Президент. Правителството се разпада.

6. Отново сме пред варианта "три в едно" с ясен и предвидим изход "Широка Коалиция".

III.

1. Борисов решава да се бори докрай и отказва да съсипе ГЕРБ и Правителството, запазвайки всичките си министри и партийни дейци. Това за него би бил смъртоносен ход по две причини: Първо - ГЕРБ вече на практика не съществува и ако това още се пази от него в тайна и не му е ясно, ще направи прекалено късно това много болезнено и носещо сигурен провал откритие. Второ - вместо да му бъдат давани ясни знаци, ще бъде нападнат открито и неочаквано с директно насочени срещу самия него компромати. Това ще е сигурен провал на всяко възможно политическо бъдеще и невъзможност да се яви на Президентските Избори. Притиснат в ъгъла, ще му се наложи да воюва срещу всички едновременно, което знаем добре до какво води. Сидеров ще се замисли за собственото си оцеляване, защото хора като него веднъж свикнали на власт, трудно се отказват.

2. Първанов остава Президент и подготвя организацията си от втори план по начина, по който Борисов създаде безапелационно ГЕРБ в качеството си на Кмет на София.

3. Бюджетът се проваля през пролетта и едно бъдещо оцеляване на Правителството без смяна на Министри става немислимо.

4. При провален бюджет и липса на финанси, всеки нов Министър или Министри са обречени на неминуем неуспех.

5. Най-късно след местните избори, на които ГЕРБ чувствително ще изгуби влияние, ще започне кампания за сваляне на Правителството, която не може да бъде нито осуетена, нито избегната. Провалът е предначертан. Ако иска да си запази поне част от симпатиите на хората, Борисов ще се оттегли сам. Това оттегляне ще бъде логично не само като Премиер, а и като Председател на ГЕРБ, където Цветанов без Борисов също няма шанс и ГЕРБ изветрява.

6. Предсрочни избори и същите резултати, но без Борисов да фигурира в новата конфигурация на властта, защото за разлика от други политици, личното му его не би му позволило да бъде нормален народен представител.

Тези три възможности изчерпват напълно комбинативните способности на Първанов. Следва нещо, което Първанов не може да разбере - Широката Коалиция ще се провали в рамките на шест месеца. Заслепен от самовъзвеличаването, характерно за всички представители на всякаква власт в България, той не калкулира и неочаквани отклонения. Безкрайна беше всеобщата изненада от неочаквано високия изборен резултат в полза на ГЕРБ. Какво означаваше обаче всъщност този резултат? Само едно - надежда за коренна промяна и знак на отвращение към тогавашното Правителство. Нищо повече. ГЕРБ събра отрицателния вот и сега се проваля неоспоримо и неудържимо с нарастваща скорост. Защо? Защото Борисов не е способен да изгражда и води екипи. Командното мислене е безнадеждно остарял модел на управление, абсолютно немислим и безполезен в едно демократично общество. Монархическо-комунистически похвати отдавна не вече виреят.

Това, което Първанов и всички останали "стратези" отново пренебрегват, е непредвидимостта на българите. Същото отвращние, което изтика явни некадърници на предна линия с надеждата, че все някакси ще се оправят, изхождайки от мисълта, че няма как да стане по-зле, но сега виждайки ясно, че това се оказва напълно възможно, ще се обърне срещу всички, които по един или друг начин се опитват да излъскат компрометирания си имидж. Няма да се получи, време е фигурите от миналото да се оттеглят, или да бъдат отхвърлени, за да продължим напред.

Директна Демокрация е носител на нова идеология за преподреждане на Обществото и се явява на практика единствената алтернатива, която не се заиграва с остарелите понятия за позициониране в ляво, в дясно или никъде. Това е Разумната Алтернатива, способна да овладее негативите на реално действащата пазарна икономика и тяхното отражение в обществените процеси, което значи в живота на всеки един от нас.

Докато всички, чинно подредени пред хранилките на тъпите си партии превъзнасят предимствата на партийната система, Директна Демокрация се дистансира от този порочен и разделящ обществото модел и се фокусира върху естествените и обединяващи функции на Гражданското Съзнание. Изграждането на ангажирано и отговорно Гражданско Съзнание е незаобиколима предпоставка за пораждане и изграждане на Гражданско Общество. Нека кажем ясно още нещо - това се случва сега за първи път. Истинска Демокрация никога не е съществувала. Това, което обикновено се превъзпява като модел на действаща атинска демокрация е само тип робовладелска организация на свободни граждани, имащи право на глас. Под "свободен гражданин" тогава се е разбирало човек, който не е робство на друг.

Днес всички са свободни граждани в условията на същото робовладелско общество, в което чрез нови механизми за зависимост всички изпълняваме двойна роля - ние самите се заробваме доброволно и се контролираме по-добре от всеки външен надзирател. Добре го измислиха номера с банките. Превърнати в потребители и консуматори с изградена консуматорска система на мислене и консуматорски ценности, хората са много лесна плячка. Разделяйки ги допълнително изкуствено и настройвайки отделните групи едни срещу други, властимащите отлично владеят положението в свой собствен интерес. А той е един и същ от незапомнени времена - "вие простите работете и мрете, ние умните ще ви управляваме".

Директна Демокрация разкъсва рамките на тази манипулативност и предлага нов модел на самоуправление, позволяващ плавен преход към обществена организация на свободни граждани в свободно общество. Водещи принципи са равнопоставеност, справеливост, експертност и естествена сферична координация на цялото общество, без разделителните линии между насадените в ежедневното ни съзнателно общуване партийни простотии. Ние сме едно цяло, в което всеки сам достига до ниво, определено от собствените му способности и общополезност. Обществото е организъм, не може да бъде делен на важни и второстепенни органи - всички имат определена функция и престанат ли да я изпълняват пълноценно, организмът загива.

Директна Демокрация е единствената разумна алтернатива за бъдещето и предполагам, че много скоро повечето наши сънародници ще озъзнаят това. Самооределение, Самоуправление и Самоконтрол не са лозунги или празни думи, но за тяхното истинско общополезно действие се налага изграждането на истинско Гражданско Съзнание.

Съзнанието на хората е в пряка зависиност от условията в които живеят. Променяйки условията - променяме съзнанието. Точно това смятаме да направим с ваша помощ - да започнем да заемаме реално съществуващи контролно-разпределителни позиции, които ще ни позволят да реализираме на практика идеите и целите на Директна Демокрация.

Предстоящите Местни Избори ще са първия тест за гражданска зрялост в Република България.

Автор : Петър Хранков

От блога му „Директна демокрация”

април 2010 г.