Ние сме особен народ. Мъдър в дълбините си и глупав на повърхността. Защо е необходимо да бъдем безброй пъти излъгани, за да осъзнаем елементарни истини? Защо се поддаваме на гьобелсовата пропаганда на управляващите, безкрайно повтарящи и натрапващи в съзнанието ни лъжи? По-възрастните трудно могат да бъдат излъгани, поради наличието на изпитан и изстрадан личен опит. Но на принципа „разделяй и владей”, пропагандата на властниците трови съзнанието на младите и противопоставя деца на родители, млади срещу възрастни. Безсилните да постигнат позитивни резултати в икономиката на страната правителства, от промените насам повтарят като мантра баснята, че основна причина за проблемите в икономиката са едва ли не „алчните пенсионери”. Едно грозно с моралните си последици словосъчетание, от времето на марионетния премиер-съдия Димитър Попов. То не бяха статии „Алчни старци, излязоха на припек”, „Артритната мафия” и какви ли не маргинализиращи подигравки за достойните ни родители. Видите ли, при съотношение вече почти едно към едно на работещи и пенсионери, младите носят на гърба си остарелите си родители, баби и дядовци. Че алчните пенсионери ядат парите на децатаси. Но да видим дали е така не само в икономически, а и в елементарен житейски план.
Първо, пенсията е конституционно право, при това не безвъзмедно, а придобито на базата на изплащани десетилетия осигуровки. Освен това полаганият труд е с различни степени на образование, квалификация, рискове, напрежение и т.н. от което произтича и разликата във възрастта за пенсиониране. Сегашната уравниловка във възрастта и стажа за пенсиониране предвижда на сцената да подрипват 65 годишни балерини, старци полицаи да преследват хайдуците, военни с артрит да защитават страната ни. А работещите пенсионери, плащат същите осигуровки, както и останалите. Освен това всички, включително работещите пенсионери, плащаме преки и косвени данъци на държавата в размер близо на половината от доходите си.
В много селища в провинцията, обхванати от масова безработица, пенсиите на старите са единствения сигурен доход в семейството. Още с получаването, частично или изцяло, те ги предоставят за погасяване на версиите в магазина, изплащане на сметки и по празници за подаръци на милите внучета. Тичат по промоции из пазарите и в магазините на хранителните вериги, за да пазарят на принципа „безплатен оцет, по-сладък от мед”. Гонени от общински служители и държавни чиновници, продават по тротоарите зарзават, изплетени от тях чорапи, терлички, артисали бурканчета с туршия, или компоти, за да подмогнат по някакъв начин младите. В есента на живота си, прехвърлят цялата си собственост, придобита с труд на наследниците си – деца и внуци. По опашките за плащане на данъци и сметките на монополистите, те са преобладаващото мнозинство. Дават и последната си стотинка, обричайки се на глад и мизерия, жертвайки се за младите. Който е в състояние да си намери някаква работа, предоставя почти изцяло припечеленото на деца и внуци.
Всички знаем поговорката, че не кравата бозае от телето, а тъкмо обратното. Може би сме единствения народ, който има приказка за „юнака, що бозал девет години”. А отдавна имаме и такива „юнаци”, които бозаят от изнемощелите си родители до кончината им. Дали по света има такъв прецедент? Но слугинската ни социологична мисъл и нейния корифей, някой си Кольо Колев, се опитват да ни внушат тъкмо обратното, че пенсионерите подяждат децата си. Простено е на незнаещите, но трижди проклети и според библията са тези, които виждат и знаят, но мамят.
Именно в ръцете на социолозите е науката статистика и данните от пресирания от всякъде Държавен статистически институт. С просто сравнение се вижда, каква продукция в натура е създавала родната промишленост и селско стопанство, само преди 2-3 десетилетия и сега. Да не говорим, че жалките остатъци от икономиката ни са в чужди ръце и цялата печалба се изнася и инвестира извън страната. Че купуваме „смилянски боб”, с произход от Полша. Че заради интересите на крупни вносители-прекупвачи, съсипахме селското си стопанство и от износител на такава продукция сме жалки вносители. Че бетонните скелети на някогашните промишлени гиганти се обезкостяват за останалия в тях метал от родните термити – ромите.
Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък 10 % данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите си плащат дори и принудително това, което дължат на обществото за материалното си благополучие, въпреки, че бягат в офшорни зони и дискретни банки.
Според акробатичните упражнения на набедени социолози и либерални икономисти, всеки работещ млад човек стене под товара на един, а в бъдеще и повече пенсионери. В този си коментар потвърждавам, че такова чудо няма. Крава да суче от телето си? Този сценарий е само в болното съзнание на предубедени манипулатори. Но как е по широкия свят?
Туристическите фирми на Запад с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби пенсионерите съставляват до 80-90 % от пасажерите. Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за привържениците на максимата „Живот тук и сега!”. И обратно – в обществените дискусии преобладава загрижения тон. За това, че бъдещите пенсионери ще се завърнат към мизерията от миналото и че има опасност пенсионната система да се срине. Витае призрака на празните детски колички и обеднелите старци.
Но наистина ли относителния дял на възрастното население се увеличава така драстично, вследствие уж на увеличената продължителност на живота? Проучвания в САЩ и Европа показват, че тя всъщност е започнала да спада. Днешните млади ще пребивават на грешната земя за по-кратко от родителите си. Причините? Катастрофално затлъстяване на знчителна част от тях, с произтичащите от това заболявания. И парадоксално, точно обратното – гладът и недояждането на увеличаваща се част бедно и маргинализирано население, което не може да си позволи всъщност скъпо платеното здравеопазване. Своята дан вземат и нарастващите ПТП, производствени и други инциденти. Но налице е тенденцията на нарастване на производителността, вследствие на автоматизацията и кибернетизацията в богатите страни, от там и на брутния продукт. Именно по тази причина пенсионните им системи са устойчиви.
Във всички страни на ЕС има демографски проблем, свързан с ниската раждаемост и застаряване на населението. Тогава как да си обясним парадокса, който всъщност е правило – 50, 55 годишни у нас да се смятат от работодателите за непродуктивни старци, които никой не наема на работа. Естествено, на 60-70 годишните политици, бизнесмени и топмениджъри се гледа като на хора в зенита на работоспособността си. Разумните бизнесмени и управляващи, които виждат благополучието не само в младото поколение осъзнават, че щом са налице малко хора в трудоспособна възраст, не трябва наличните по-възрастни да се изхвърлят. Вместо това могат да останат в трудовия процес, за да издържат себе си и пенсионерите. Това означава плащане на допълнителни осигурителни вноски. Да, застаряването се увеличава, но се увеличава и производителността на труда, вследствие на внедряване на новите технологии. Обругаваната автоматизация на производството не може да бъде обвинявана, че създава само безработица. Защото произвежда национален продукт и благосъстояние. Навремето, писателите - фантасти изчисляваха, че едва 20 % от населението ще създава и подържа роботизираните производства, а останалите ще се отдават на удоволствието на свободното време. Но не отчитаха факта, чия собственост са тези средства за производство и каква част от печалбата се присвоява, вместо да се предоставя на обществото. Случаен ли е факта, че в топ-клуба на богатите е Бил Гейтс и тези в бизнеса с телекомуникации и високотехнологични продукти?
Но да видим, как този въпрос се решава в страната с най висока продължителност на живота – Япония. Там населението е застаряло далеч повече от това в Европа и САЩ. Стига се до там, че през пролетта на 2005 г. правителството призовава пословично дисциплинираната нация към „необуздано сексуално поведение”, с плахата надежда да стимулира прираста. Въпреки това, там залагат повече на модернизацията на производството, вместо на вноса на работна ръка и на износа на предприятия, както е в ЕС и САЩ. Японският пазар на труда е изцяло затворен за чужденци. Техния елит разчита напълно на ноу-хау, иновации и изследвания. Фирмите разполагат с възпитани в конфуциански дух, предани работници и служители. На тях плащат добри заплати и експортират качествена продукция в цял свят. В тази страна е на почит мисълта на китайския мъдрец Цуанг Цъ (369 – 286 пр. Хр.) „Ако правиш план за година – засади ориз. Ако е за десетилетие – засади дърво. А ако е за столетие – образовай хора.”
Безогледната ликвидация на цели производства и десоциализация на населението породи дълбоката криза, обхванала ЕС и САЩ. Там концерните обявяват фалити и прехвърлят производството в страни с евтина работна ръка. Както и у нас.Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите си плащат дори и принудително това, което дължат на обществото за материалното си благополучие.
Демографската криза е обхванала почти всички модерни общества. Причините са предимно от цивилизационен и икономически характер. Решението и следва да бъде в рамките на общата политика на Европейския съюз и решителна промяна в политиката на облагане на доходите. Както и в интензивно развитие на производителните сили и повишаване производителността на труда. Но това може да се случи само по пътя на непрекъснат натиск върху власта и защита на интересите на трудещите се от синдикатите, които у нас хич ги няма...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg