Късогледата политика на Европа, оставяйки региона в сферата на влияние на САЩ ще изиграе на всички лоша шега

Този въпрос ни занимава отдавна, поне от 35 години, но да вървим поред. Дали само едно, смятано от някои за случайно събитие станало в Сараево преди повече от сто години и станало повод за избухването на Първата Европейска война е дало основание за добиване на гражданственост на фразата, използвана за заглавие на настоящия материал. Едва ли.

Случайните събития се случват и отшумяват, колкото скандални и трагични с последици да са. Те биват замествани от други такива, каквито живота на народите непрекъснато поднася. В общественото съзнание остават фрази като горната, както и тази „Рубикон не е преминат” поради особеното смислово натоварване което носят.

Драматизма съдържащ се във фразата за Балканите битуваше само в старите учебници по история и беше позабравен от добродушните жители на континента и европейските политици и никой не би желал и да си спомнят за това. Но реалностите са по-силни от субективните желания.

По друг повод сме имали случай да обясняваме деликатното равновесие на Балканите прибягвайки до понятия от позитивната наука за обяснения на чисто обществени процеси. Известно е, че най-рисковите в сеизмично отношение зони се намират на границата между тектоничните плочи които формират земната кора. При всяко тяхно движение съществува опасност от земни катаклизми.

Балканския регион е место, където по волята на историческото развитие си дават среща четири религии. Източно православно християнство, католицизма, мохамеданството и юдеиската религия с крайното си изражение ционизма. Последните 7-8 века всяка от тези религии се е старала да утвърди позициите и влиянието си на балканите. Методите на противоборството не винаги са били джентълменски. Имало е по-дълги и по-кратки периоди на затишие и установяване на „митно съвместно съществуване” но то е било само на повърхността. Всяка от религиите методично и упорито е ковяла своите оръжия, кой за нападение, кой за отбрана, но всеки с намерение да изчака благоприятния час и да утвърди позициите си и да завоюва нови.

Ако са само религиите, които се борят за сърцата и умовете на народите нямаше да има драматизъм. Вероятно така са си представели нещата в бъдещата в Европа архитектите на нейното обединение. Но наред идват държавите като структурно териториален носител на религиозните догми и вярвания. Независимо от конституционно закрепените отношения между държавата и религии не винаги може да се направи рязка граница кое е водещото в обществото. Често тези проблеми излизат на повърхността в съседна Турция. Не винаги е ясно дали държавата се бори за утвърждаване и разширяване на територията на религиозното влияние или обратно религията осъществява експанзия за да разшири или запази територията на държавата. Често се спори дали кръстоносните походи са имали за цел да възстановят вярата по светите места или целта е била по-прозаична, да награбят каквото е възможно.
В средновековието, след разпадане на трите европейски империи, на Франките, Византия и България и появата на тази територия на Османската империя религиозния фактор придобива още по важна роля. За векове тук доминира мюсюлманската доктрина. През агресивните периоди са правени опити да се заличи християнството в земите на Османската империя. Теоретиците, теолози имат много обяснения защо това не се е случило и защо не би могло д се случи.
Какви са днес реалностите. На Балканите след края на Втората световна война и края на студената отново се сблъскват интересите същите четири религии и четири империи. Турция, с претенции на наследник на Османска, Англия, която винаги е смятала Средиземно море като морски път на Британската корона , Европа която още не се е осъзнала като империя и световния хегемон САЩ. Нещата се усложняват и от стратегическото, от гледна точка на транспорта на енергоносители положение на Балканите.

До сега ние умишлено не засягахме въпроса за етническия състав на населението заседяващо региона не защото той е маловажен. В този регион, които по същество е древната люлка на европейската цивилизация живеят от хилядолетия изстрадали но горди народи, които често са използвани за решаване на имперските амбиции на великите сили, но винаги са оживявали и запазвали своята идентичност. Независимо от съществуващите трудности за напредване на процеса на интегриране западна и централна Европа, икономическата целесъобразност и синдрома, заплаха от САЩ, ще намалява формалното значение на границите. На Балканите това няма скоро да се случи. Късогледата политика на Европа, оставяйки региона в сферата на влияние на САЩ ще изиграе на всички лоша шега. САЩ също грешат, като бъркат Балканите с Афганистан и Ирак. Скоро ще сме свидетели на компромиси и недей Боже на втора Палестина.

Този кратък по-скоро разказ отколкото задълбочен анализ има за цел само да наведе на размисли от колкото да търси рецепти и решения.

Нашия извод е че всички трябва да се сдържат от вземане на прибързани решения. Барута в балканското буре е сух. Европа е длъжна, заради собственото си самосъхранение, да не допуска американската кибритена клечка да се приближава близко до балканското буре, САЩ е далеч, а Европа тук. Въпреки, че в съвременния технологичен свят са възможни всякакви несиметрични решения.

Автор: ГИАП
22.2. 2008