
Видях, че българският дух е жив. Видях оживеното множество народ, озарените лица по време на празника, който завърши с българска фолклорна програма.
Да, историческото време, за разлика от хронологичното, не се измерва с много часове и дни, а с малко, но празнични дати и празнични личности, които да го изпълнят.
Няма ли ги, тогава имаме мъртвило, безвремие и пустота.
Затова и всяка нация не само има, но и непрекъснато си създава своите нови празници и нови герой или мъченици. Ние се нуждаем от тях.
И намираме начините да ги създадем.
В известен смисъл това е една особена силна и въздействаща митология, която понякога буквално се ражда пред очите на хората.
Защото в историческото време нищо не е дадено наготово.
Да, исторически факт е великият подвиг на опълченците ни на връх Шипка, героизмът им, саможертвата.
Но факт е, че после, непосредствено след Освобождението ни, те са били забравени.
И не само те, някак си потънали в забрава и героите ни от Априлското въстание: Волов и Бенковски и дори делото и личността на Левски.
Спомнете си, че точно заради това Иван Вазов написва своята „Епопея на забравените” и не само възкресява от миналото, от пепелта на забравата нашите национални герои, не само ги прави „популярни”, но и духовно чрез таланта на творчеството си, ги издига толкова високо, че те стават чутовни, митични личности!
И ако върхът на българската свобода и национална гордост е това, което е днес, то е защото всяко българско дете знае тези сакрални думи, написани от Вазов: „О, Шипка!...”
Вазов е направил много, за да извиси подвига на Левски, а на Захарий Стоянов дължим превръщането на поета-революционер Христо Ботев в национален героичен образ.
След Освобождението, когато Захарий Стоянов съобщил, че ще пише книга за него, някои около него недоумявали: „Как, ще пишеш книга за този харамия и пройдоха, за този нехранимайка?!”
„Аз ще покажа, че Ботьов е герой, с когото трябва да се гордее цяла България... „ - отвръщал Захарий.
Но нека да си дойдем на нашето си време и да видим какво е днес. След 45 години „социализъм” и двадесет години „преход” стигнахме до там, че ние нямаме и една бележита дата в най-новата ни история.
Но не само това. Ние нямаме дори и една бележита личност.
Говорим за „икономическия геноцид”, върху народа ни от БСП и другите партии на „прехода”. И с право.
Но не забравяйте и духовния геноцид. Той се изразява в пълното отрицание, в нихилизма, насаждан и подклаждан съзнателно и целенасочено, който се изразява с популярните думи / забележете! / пак на наш друг голям писател: „Всички са маскари!...”
Че всички от т.нар. „политическа класа” днес са маскари или ако не са били, се омаскариха, когато влязоха във властта, това безспорно е така! Но аз говоря за друго.
За съзнателното игнориране на всичко светло, добро и положително, което съществува извън тях, в обществото.
В съзнателното вменяване у целият ни народ едно чувство на вина и безнадеждност, че нищо не зависи от нас, че „нищо не може да се направи”, че „както е тръгнало, така и ще си върви...”
Това е най-лошото, което може да се случи на един народ, да не вижда пред себе си перспектива и да се чувства обречен.
То се насажда у хората съзнателно, ежедневно, целенасочено от медиите, от политиците с някаква мазохистична ярост!
Ето примери. Другите народи, унгарците, чехите, поляците имали своите бележити дати, бележити личности, бележити моменти на съпротива и героизъм срещу тоталитаризма, само ние сме нямали.
У нас нищо не е станало, всички сме си мълчали, всички сме кротували, и затова сега – така ни се пада!
Време е да докажем, време е да покажем – и на себе си, и на целия свят, че не е било така.
Да съберем цялата наша история на съпротивата срещу тоталитарния режим в България през тези 45 години и ще се види, че и в тази история има много героични страници и много героични личности!
И много страдалци, за идеята за свобода, много мъченици, бих добавил още.
Но всичко това се крие! Знаят ли хората, например, че в България е имало най-много политически затворници, в сравнение с другите „социалистически страни”? Не само в БСП, и в СДС, колкото и да е парадоксално, омаловажаваха тези факти, подминаваха ги.
В резултат, след 20 години преход, аз не виждам една достойна, светла личност, която да се е превърнала в герои или мъченик на борбата срещу тоталитаризма, или да е станала символ по време на „прехода”.
А всеки народ и всяко време имат нужда от такива личности и от такива символи!
И тука виждам ролята на писателите, на поетите, на интелектуалците: да напишат такива творби, които по художествен начин да откроят тези събития и тези личности, да ги възвеличат, за да станат те пример и знаме за народа ни, да му вдъхнат национално самочувствие и гордост.
У нас още всичко е мътно, не избистрено.
Какво означава това? Означава, че още не са очертани ясно: кои са добрите и кои са лошите!
Не напразно през „прехода” имаше много хора, които харесваха Т. Живков и дори мисля, че му издигнаха паметник в Правец!
Само за сравнение – представете си, че след Втората световна война на някой в Германия би му хрумнало да издигне пометник на Адолф Хитлер!
Тук виждам и една от задачите на новите обществени организации и партии от типа на „Идея за България”, призвани да заменят партиите на „прехода”: трябва ясно да се посочи кои е врагът, кои са „лошите”.
Но също така, не по-малко важно – да се покажат „добрите”, героите на българската съпротива срещу тоталитарната власт.
А такива има много. Това наричам „избистряне” на българския политически и обществен живот.
И накрая, просто така, за разнообразие, една задача. Не е много трудна, от лесните е:
В ЮАР Нелсън Мандела е лежал 27 години в затвор.
В България има политически затворник, лежал 33 години в затворите.
На 5 декември миналата година бе годишнината от рождението му.
Въпроси:
1. Как се казва този борец за граждански права?
2. По случай неговата годишнина, проведоха ли се в България всенародни тържества; медиите: радиа, телевизии, вестници, отразиха ли подробно тези всенародни чествания; политиците казаха ли възхвални слова за него, рецитираха ли се стихове, пяха ли се песни по училища и предприятия?
3. Днес родната къща на този герой дали е музей, където хиляди хора отиват да се поклонят и да почерпят сили? Или тази къща днес стои порутена и превърната в кочина...
Автор :Тома Троев