Накрая ще отмрат парично-стоковите отношения между хората във всички държави, а накрая и самите държави.
Две са най-общо основанията на Маркс, да предполага такова общество.
След като открива закона, който обяснява защо обществата са преминавали от един строй в друг: от първобитно-общинен, робовладелски и т.н.т., една най-обикновенна есктраполация по-нататък показва какво следва. Когато имаш дадени две и повече точки, между тях можеш да опънеш права линия и да видиш накъде отива.
В науката това се прави. Нали и астрономите така са разбрали, за съществуването на планетата Плутон, само по изчисления и чак после тя била открита от астрономите, точно там, където математическите изчисления предполагали, че трябва да е?
Според мен обаче, много по-важно е второто основание на Маркс да предполага общество, наречено "комунизъм".
Марксовата антропология поставя човека в центъра на света. Но човекът в капиталистическото общество е отчужден от собствената си същност. Той е обезличен, превърнат във винтче от една огромна машина. Човекът е потребител, консуматор, но и богатите, и бедните, и жертвите и хищниците не са това, което трябва да бъдат - творци.
Фройд също стига до подобни изводи. В неговата философия капитализмът е "репресивно общество". Репресията над инстинктите ни, над същността ни, е финна, незабережима и тотална, и от нея няма измъкване, няма изход.
Може би това е и разликата между фройдизма и марксизма, последният вижда изход.
Много хора виждат прилика между марксовото и христовото учение. Сигурно и те донякъде са прави, още повече, че днес дори и църквата говори, че за да станем подобни на Бога, на Твореца, не трябва да чакаме пасивно Той да ни направи такива, а сами да се осъществим.
Маркс обаче прави една грешка. След като създава теорията си, той решава, че трябва да се занимава с политика. Политиката никога не е водела до нещо добро, а явно за философите тя се оказва особено пагубна!
Какво да се прави, такова е било времето! Във Франция има революция, в Германия всичко ври и кипи, Маркс и Енгелс влезли в "Съюза на комунистите" и взели, че написали "Комунистическият манифест"!
За тяхно оправдание трябва да кажем, че и друг голям философ, Ницше, също направил подобна глупост. Докато пише своите "Несвоевременни размишления", Ницше замисля създаването на организация, написва нейният статут, т.е. нещо като манифест или правила...
Само след две години Маркс в писмо до Енгелс нарича Съюза на комунистите "банда магарета" и "жалките глупаци, с които последните години ни бяха събрали."
Толкова за политическите партии по онова време!
"Манифестът" обаче останал, а там, както знаете, се говори за диктатура на пролетариата, който се ръководи от една Партия... После станало още по-зле и тези "идеи" се приложили "на практика" в най-изостаналата страна, Русия, от Ленин, че после и от Сталин...
Трябва да излезем от тази каша и да престанем да наричаме това, което е било у нас и в Русия, тоест в СССР, "комунизъм"!
И хитлеризма, и сталинизма са тоталитарни общества. Източноевропейският тоталитаризъм при Сталин е ФОРМА на капитализъм, а не нов обществен строй, някакъв вид "държавен капитализъм", както и Западноевропейският тоталитаризъм при Хитлер е ФОРМА на капитализъм, при която частната собственост все още е запазена.
Ако осъзнаете това, ще разберете колко глупаво е да се нарича първи февруари "Ден на жертвите на комунизма".
А точно това се канят да ознаменуват, доколкото чувам, ГEРБ, заедно със "сините". И да си направят пиар за чужда сметка.
През тези 40 години, за които говорим, е имало хора, е имало българи, които под една или друга форма са се борили. Много са жертвите на сталинизма и у нас. Но освен жертви, те са и герои!
Но не са ли също така много и жертвите по време на антифашистката съпротива през 42 - 44 година по време на Втората св война? Не са ли тези жертви също герои?
Затова не е ли странно, че през последните повече от 60 години историята ни е тъмна страница, без ни една светлинка? Не е ли странно, че героите ни са забравени?
Посочете ми кои са националните ни герои след Ботев и Левски? Кои са примерите, които младато поколение трябва да следва? Ние нямаме нови герои, нямаме нова митология, оная магия, която да ни направи нация и може би затова така сме потънали в летаргия, песимистични, отчаяни и разединени.
Националните герои не принадлежат на партиите, те са на целия народ.
Днес сините и Бойко Борисов ще си направят шумна пиар-акция на гърба на жертвите на тоталитарния сталинистки режим, а утре ще ги забравят - и така до следващата годишнина.
При червените, при БСП, положението е още по-зле, те отдавна са се отрекли и от "своите" жертви и от "своите" герои, поради една проста причина - те не са техни.
На кого са? Наши, разбира се, на целият българси народ.
За мен герои са както антифашистите, загинали през Войната, така и жертвите на сталинизма след 1946 г.
Защо обаче, Държавата на прехода през последните 20 години забрави и едните, и другите? Защо нищо трайно не направи за тях, къде са техните паметници, къде са техните музеи, къде са повестите и романите, написани от талантливи писатели, така, че да станат символи както Ботев и Левски?
Защото, уважаеми читателю, Държавата на прехода си имаше други герои и други писатели, които успешно възвеличиха мутрите, бандитите и ги направиха герои, идоли за подражание! Това даде Държавата на прехода на младото поколение. Това е днешната наша митология! Това направиха "червените" и "сините" през тези дведесет години, а всичко друго е прах в очите. Каквато държавата, такива и героите!
Аз искам в новата ни национална митология да са други имена, такива като Гео Милев, Атанас Манчев и Илия Минев... Простете ми, но не ги знам, а съм сигурен, че сред жертвите на сталинизма има много, които чакат да бъдат извадени от забвение.
Когато кажем "жертви на тоталитаризма", изчезва разликата между едните и другите! Не е ли по-правилно да има паметник, където да се четат имената, като на загиналите партизани, така и на убитите в лагерите? Не са ли и едните, и другите братя по съдба, братя по кръв?
На днешните политици от Държавата на прехода, които продължават да се делят на "червени" и "сини", на "комунисти" и "антикомунисти", това ще се стори сигурно странно.
Но не и на младите, на двадесет и тридесетгодишните, които ще пратят Държавата на прехода в историята, заедно с цялата стара политическа класа.
И когато ви питат: "Абе, вие не сте нито със червените, нито със сините, не сте и националисти като тези от Скат, каква ви е Идеята за България? Отговорете просто: "Ами такава."
Автор : Тома Троев
27 януари 2011 г.