Може би групата интелектуалци, обединили се в "Движение "Атеисти, обединявайте се!" са я използвали, защото няма друга по-подходяща.
За младежите, които пишат във форума на фейсбук също се обединяват, вече знам, че е така.
Но обединените атеисти вече постигнаха първия си успех и под техния натиск държавата промени въпросите за религиозна принадлежност за преброяването и съответната точка вече не е толкова дискриминационна.
Но това е само повода да поговорим, защото явно е дошло времето "нерелигиозните хора" в тази страна да се обединят, да покажат кои са, в какво вярват и за какво се борят.
Тези хора са принудени да носят един тежък товар, едно тежко историческо наследство, което не е тяхно. Това е така, защото тоталитарната държава след 1944 г. превърна "атеизма" в своя идеология, противопоставяйки я на християнската религия. Думата "атеист", както и думата "комунист" днес са изпълнени с негативното значение на отрицанието, на грубия материализъм и на неверието...
Но ако ние не искаме да бъдем атеисти, но със сигурност казваме, че не сме религиозни, тоест, че не сме теисти, тогава какви сме? Каква е нашата вяра?
Теизмът и атеизмът са двете страни на една и съща монета.
Теизмът и атеизмът са това, което във философията наричат теза и антитеза. Ето най-известната теза на теизма: Има бог. Ето и антитезата: Няма бог!
И докато на Изток властваше "марксистко-ленинската идеология" на тоталитарната държава, която не успя да роди нищо друго, освен голото отрицание и така наречените "философи" угодничеха на властта, на Запад кипеше бурен идеен живот, появиха се различни философски течения и школи, и най-известната и мисля най-резултатната, която показва изхода, е философията на Жан-Пол Сартр.
Екзистенциализмът, поне за 60 -те години, бе великото откритие, брегът, до който успя все пак да ни изведе философията, преди да се удавим в оня бездънен океан, наречен "нихилизъм". Екзистенциализмът даде на младите хора тогава ориентири, жалони, за да не се изгубят, даде им самочувствие, даде им увереност, че животът им има по-висш смисъл, по-висша цел, освен грубия материализъм, че от тях зависи не само собственото им бъдеще, но и бъдещето на обществото, на света - и в този смисъл той беше като Нова вяра.
Подобно на младия Александър Македонски, който просто разсякъл гордиевият възел с меча си и така решил един път за винаги вековните безуспешни опити този възел да бъде разплетен, и младият тогава Жан-Пол Сартр реши извечният въпрос: Има ли бог или няма? по наглед най-простия и логичен начин.
Има ли бог или няма?
Отговорът на Сартр: "Екзистенциализмът не е атеизъм, изчерпващ се с това да покаже, че Бог не съществува. По-скоро той твърди следното: дори Бог да съществуваше, това не би променило нищо; ето това е нашата гледна точка."
Какво означава това? Означава, че въпроса за съществуването или несъществуването на Бога не е толкова важен. Никой още не е доказал, че го има. Но и никой още не е доказал, че го няма.
Но ако Бог за нас не е толкова важен, тогава кой?
Тук Сартр е категоричен: човекът. Човекът е в центъра на света, той е единственото нещо на този свят, чието съществуване предхожда същността. Човекът е нищо, но може да стане всичко, той, така да се каже, непрекъснато самосътворява собствения си свят, самосътворява и себе си. Върху нас не лежи ничия друга отговорност, даже и на Бог, ние сме това, което сами се направим и този свят ще бъде такъв, какъвто ние го направим - и хората просто са осъдени на това. Това е както голяма свобода, така и голяма отговорност... но също така и голяма самота... И затова Сартр казва, че "човекът е осъден да бъде свободен".
Връщам се пак на двете философски категории: теза и антитеза. Тук някой внимателен читател ще ми напомни, че те са диалектически степени на познанието и има още една, трета: синтеза.
Не съм я забравил, а напротив и целта на цялото това мое пространно изложение е да покажа съзнателният ни или несъзнателен, интуитивен опит да достигнем до синтеза. А в рамките на нашата тема за теизма и атеизма, да се доберем до нещо трето, което по подобен начин можем да наречем синтеизъм
Донякъде екзистенциализмът вече го е направил. Ето какво се получава:
Теизъм: Има Бог.
Атеизъм: Няма Бог.
Синтеизъм: Човекът е бог.
Това изглежда малко странно и нелепо. Бог е безсмъртен, а е най-прост факт, нещо, което се случва непрекъсното в този свят: човек се ражда и умира, така както и слънцето сутрин изгрява и вечер залязва...
От тук можем да изведем втората теза на теизма: Има безсмъртие! Да, човекът е смъртен, но той е съставен от тяло и душа. Смъртно е само тялото му, а душата е вечна и безсмъртна и след смъртта на неговото тленно тяло, нетленната душа се възнася и отива на небето, където ни чака вечен живот!
А ето и антитезата на атеизма: Няма безсмъртие! Човекът е матерално същество, плод на биологична еволюция, като нейн най-висш връх е разума, съзнанието, което е функция на сложни био-химични процеси... Със смъртта на тялото, умира и човешката личност!
Както е казал поетът: "Разстрел, и след разстрела - червей...
Какво тук значи някаква си личност!"
Но има ли извън тези две тези на теизма и атеизма, трета, която, като по някакъв начин отрича и първата, и втората, да се яви техен синтез, да бъде отрицание на отрицанието?
Или, както е казал пак поетът: "Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход.../ Земята ще бъде Рай!
Следва продължение!
Автор :Тома Троев
11 февруари 2011
България