Всички пътища водели към Рим.
Ала имало друг град, ако не равен, то подобен на него - Ерусалим.
С една съществена разлика. Рим бил поробителят. Ерусалим бил поробения.
Малко преди да се роди Исус, в Ерусалим избухва поредното въстание. Водачът му, Иуда от Галилея, както е традицията по онова време, се обявява за цар на евреите и за месия.
На помощ на обсадените римляни в Ерусалим идват два римски легиона и още други от провинцията. Две хиляди евреи са разпънати на кръст. Много са убитите, други са продадени в робство.

След по-малко от десет години Иуда отново вдига въстание, този път се съюзява с фарисея Садук. Следват още неуспешни бунтове: това на Пророка Теофт, на друг Пророк от Египет, който с тридесет хилядна войска от Елеонската планина напада Ерусалим.

А къде е Исус Христос?
Може да ви се стори странно, но неговото име никъде не се споменава. Нито ред за него в историческите хроники от онова време. Факт.
Но защо? Може би, ще каже по-скептичният читател, такава личност по онова време въобще не е съществувала?
Има едно по-простичко и по-правдоподобно обяснение. Толкова много събития са ставали, толкова много бунтове и метежи в Иудея, толкова много пророци и месии, толкова много личности, че историкът Йосиф Флавий просто е пропуснал да спомене за него, като за нещо маловажно.
Както се казва, и най-голямата река в началото си е просто малък ручей...
Така и най-значимото обществено религиозно движение в историята, християнството, е започнало толкова незабележимо за историка, че не си е заслужавало да бъде споменато.
Дълбоко се лъжите, ако си представяте еврейският народ като някаква еднородна хомогенна маса, патриоти, обединени от общият идеал за освобождение на родината си от омразната римска власт.
Представете си го като общество, раздирано от противоречия, разделено на големи групи, на няколко партии или, ако щете, класи, които през цялото това време са се борили за надмощие.
В своята „История” Йосиф Флавий разказва за трите „идейни течения” по онова време: садукеи, фарисеи и есеи. Садукеите, представителите на жреческата аристокрация или свещенниците, притежавали несметни богатства. В Храма в Ерусалим, който е бил нещо средно между крепост, тържище и банка, е имало големи запаси от зърно и всякакви стоки, а също злато и сребро.
Иудейските свещенници били хиляда е петстотин на брой.
Фарисеите, втората по влияние класа или партия, са били шест хиляди.
Те са духовните водачи, сред тях доминират "книжниците" ли, иначе казано, учените. фарисеите са това, което във Франция по времето на Революцията е "третото съсловие", но към тях можем да причислим и зелотите, бедните, пролетариите в Ерусалим и многочислен лумпенпролетариат, които няма какво да губят и са готов на крайни действия. Точно такова е било "четвъртото учение" на Иуда от Галилея, призоваващо ги към крайни действия.
За разлика от тези бунтовници, които са в основата на вечни размирици и бунтове, Орденът на есеите е мирна, идилична комуна. Мирните есеи живеят задружно в селски общини. Наброяват около четири хиляди души.
А колко са последователите на Исус Христос, членовете на християнската общност?
Веднага след Неговата смърт, след оня Разпети петък, който ще отбележим утре, те провеждат събрание. В Деянията на апостолите глава 1: 15 пише лаконично, "бяха се събрали около сто и двайсет души."
Но нека да започнем отначало.
Исус е роден в Назарет.
Чакайте, ще каже сега някой, не е ли във Витлеем?
Вярно, така пише в две от евангелията, тези на Матей и на Лука. Но пък в другите две, на Марко и на Йоана, доста по-различни, особено в началото, няма и дума за Витлеем.
Матей и Лука карат героя си Йосиф да тръгне на рисковано пътуване от Назарет към Витлеем, и то не сам, а с бременната си жена, която всеки момент може да роди. Това се налагало, понеже излязла заповед от кесаря - "да се направи преброяване по цялата земя". / Лука. 2:1 /
Днес знаем със сигурност, че в тази година е нямало никакво преброяване на населението в Иудея.
Но дори и да е имало преброяване, то е засягало само мъжете.
Получава се някаква безсмислица.
Защо Матей и Лука карат героя си да предприеме такова рисковано пътешествие?
Поради една единствена причина - трябвало е на всяка цена да се покаже, че Йосиф е от "царско коляно".
Толкова ли важно е било това?
Да, за евреите от онова време, много! Нали в техните свещени книги, в Стария завет, е писано, че Месията, който ще дойде да ги освободи, ще е от "Авраамовото семе". Матей, например, който е по-пестелив в разказа си за самото раждане на Исус, в замяна на това проследява подробно рода на Исус, като започва още от Авраама и стига не до девето коляно, ами ги изкарва три пъти по четиринадесет рода - общо 32 рода!
Демек, Исус е от царско потекло!
Тук има една голяма историческа ирония. Тя е в това, че да бъде изкаран Исус от царският Аврамов род е било важно за самите юдеи, но не и за хората, които впоследствие се нарекли християни, а още по-малко пък за нас.
Християнството не е юдейска религия / те си имат друга, своя /, тя е религия на римляните, а после и наша... И на римляните, а пък още по-малко на нас въобще не ни пука дали Исус Христос е бил от юдейски царски род или не!
За нас цялата тази мистификация около около пътуването на Йосиф със семейството си от Назарет до Витлеем, е напълно излишна.
Бих могъл да кажа, че това е една "художествена измислица" на автора
на евангелието, Лука, който така подробно и увлекателно описва раждането на Исус в яслата със всички перипетии...
Но бих могъл да бъда и още по-точен и да го нарека "художествен похват".
Каква е разликата?
Художествената измислица е чисто авторово, "творческо решение", някакво интересно, оригинално и ново хрумване, без аналог и, разбира се, без претенции за достоверност.
В случая обаче, е налице един художествен похват, явно дошъл от дълбока древност, любим на писателите и в наши дни.
Така ирландецът Джеймс Джойс в романа с "Улис" използва мита за "Одисей". Преди това път Гьоте пише своя "Фауст", като взема за основа друг мит, тоест, сюжет, съществувал преди него. Знаем, че и Даниел Дефо е написал прочутият си роман за Робинзон Крузо, като е използвал дневника на английски моряк, претърпял корабокрушение... И в наши дни, както видяхме, оказа се, и романът на Дан Браун има прототип и се стигна до съдебен спор.
Като говорим за Евангелието на Лука, няма опасност за съдебен спор, но пък забелязваме удивителни аналогии с още по-древни писмени източници!
В римската империя са проникнали много древни култове и вярвания като египетският култ на богинята Изида и персийският култ на Митра. Според много учени митът за Дева Мария е само отзвук от тези митове.
Както Апис, така и Исус бил заченат от небесен лъч светлина. Знае се още, че в историята на раждането на Исус, така, както е предадена от Лука, има дълбок будистки елемент. Историите, които Лука разказва, не са измислени от него. Той е взаимствал от митове, дошли пък от Изтока.
Ето индийският спасител Буда / пет века преди да се роди Христос /: "Роди се чуден герой... Спасител на света, изпълнен с милосърдие..."
Евангелистките автори за взели от култа към Митра тайнството на вечерята, която е спадала към "тайнствата на Митра".
Езически елементи има и при възкресението. Ето празника на Адонис: първо се празнува смъртта Му и се погребвало неговото изображение. На третия ден идвала вестта, че богът е жив и неговото изображение се издигало във въздуха.
От четирите евангелия в Новия завет, само у Матея се споменава, че Мария била непразна, преди да я вземе Йосиф. Другите, Марко, Лука и Йоан, не се интересуват от това, още по-малко пък то е важно за Тома, Филип, Иуда и Мария Магдалина...
За мен това също не е важно.
Но много други, особено жените, обичат да четат за такива неща.
Има три обяснения. Едно, митично, за което вече споменах - от "лъча светлина". То е и най-романтичното и красиво, като всяка митология или приказка.
Другото е канонично, както е при Матей - от "Духа Светаго".
Третото е цинично, за което пък въобще не ми се говори.
Изберете си която искате причина, мен това не ме интересува и тъй като търся живия, истинския Исус, продължавам нататък.
Нито бил от царски род Исус, нито пък е искал да бъде цар на юдеите.
Баща му, Йосиф, бил беден човек, дърводелец. Всички знаем това.
А пък го знаем, поради една досадна грешка при превода на думата от гръцки на латински език.
Работата е там, че гръцката дума в библията означава буквално "човек, който работи с ръцете си". Тъй че си представете Йосиф по-скоро като строител, човек, който прави къщи.
Дори и това е неточно казано, нямало е чак толкова много нови строежи и работа в Назарет, по онова време, не е имало хотелиерски и туристически бум, както сега... Изкарвал е прехраната си Йосиф с това, което сега наричаме "поддръжка и ремонт": в някоя къща стена се порутила и трябва да се укрепи и подмаже, другаде изгнили греди трябва да се подменят...
Някъде около осемнадесетгодишен, Исус сигурно вече му е помагал и заедно с баща си е ходил по обектите. Първо в града, но после и по околните селца и по-близките градове.
Докато в един момент е започнал, вече двадесетгодишен, да изкарва сам прехраната си и тръгнал от град на град да си търси работа.
Така един хубав ден пристигнал Исус в Капернаум.
Ала преди това, в планината, станало нещо много важно, което променило живота му.
Срещнал Йоан Кръстител.
Много пъти съм се чудил защо Йоан е наречен "кръстител". Ние знаем кръщението така: потапя се младенецът или се полива с вода / е може и възрастен да е, ако не е бил кръстен като малък! /, и се казва: "В името на Бога, Сина и Светия дух, кръщава се раб божий... и ви се дава име.
Това ли е правил пустинникът Иоан в реката Йордан, давал им е нови имена ли, що ли?
Не, оказва се, нещо друго, май още по-важно! Давал им е опрощение.
За какво?
Ами за греховете им.
Затова Йоановото кръщение, да не се бърка с другото, Христовото, е наречено "покайно".
Идвали хората при него, да се покаят, а той е опрощавал греховете им. И вече така, пречистени от греховете си, да могат да влязат в Божието царство...
Иначе бил Йоан Предтеча доста странен. Представете си един пустинник, който живее сам някъде в планината, в една пещера. "Носеше дреха от камилска вълна - пише Матей - и кожен пояс на кръста; а храната му беше акриди /скакалци/ и див мед". / Мат. 3:4 /.
И другите пишат за него така, че се хранел с корени и гонел по скалите скакалци да яде... Днес, някои биха го нарекли, за по-възпитано - ексцентрик, а други, малко луд.
Обаче този ексцентрик или този луд е имал огромно влияние и популярност!
Всички: и фарисеи и книжници, митари и римляни; и бедните и богатите са го търсили. Та кой човек няма прегрешения? Кой не иска да му бъдат опростени греховете? Кой не е искал да бъде изцелен от лоша болест, хромият да се изправи на крака, слепият да прогледне, Всеки е отивал с болката си, някаква надежда...
Чели сме, че Иоан е правил това, отмивал е греховете и лекувал в реката Йордан.
Оказва се, че не е точно така. Забравете и за тази представа, защото е погрешна.
Ако отидете днес на екскурзия по Божите места в Израел, сигурно ще ви покажат и пещерата на Йоан Кръстител, която доскоро е била затлачена с наносен пясък и кал. Но пещерата е била голяма. Не само това. Вътре е минавал подземен поток, имало е образувано плитко езеро, побиращо наведнъж поне тридесет човека.
В това езерце в пещерата е "кръщавал" Йоан. В тази пещера е станала срещата между двамата велики пророци, единият в апогея на славата си, другият - все още никому неизвестен. Там е открил Йоан дарбата на Исус да лекува и изцелява, там е видял силата му и го е обявил за свой наследник: "Аз ви кръщавам с вода и покаяние; но оня, който иде подире ми, е по-силен от мене... Той ще ви кръсти с Дух и с огън." /Мат. 3:11 /
Представете си сега тези тридесет човека, умил е на всеки един преди това нозете Йоан с палмово масло, а после влиза човека в езерцето и той потапя главата му във водата. И така, един по един, накрая и Исус.
Представете си ги, как след това, облекчени от прегрешенията си, обнадеждени, съживени за нов живот излизат от входа на тъмната пещера!
Прогледнал ли е слепият? Изправил ли се е на крака хромият, очистил ли се е от бесовете си болият, що е буйствал и са го довели тук? В Йоан е била последната надежда за много хора.
И един да се е изцелил, а сигурно и повече, това е чудо!
Е, другите не са могли, излизат си пак слепи и хроми, а в първият момент и другите, заслепени от светлината отвън.
Тези, които са били в пещера повече време, знаят за какво говоря. Излизаш после и на входа те удря слънцето и за миг те заслепява сякаш, докато привикнат очите ти...
Така и Исус е бил заслепен от слънцето отвън, а после Господ му се явява като лъч светлина във формата на гълъб, слизащ от небето!
Вижте болните, бедните, нещастните, грешните и праведните, да излизат плахо навън от входа на пещерата и наобиколили го с надежда и той да им помогне.
Тогава за пръв път му се е явил Бог и му е "отворил очите" за хорското нещастие.

Автор Тома Троев

10 август 2011 г.