От "Разговори с Мавъра"

- За много хора – каза господин С. - този строй, в който живяхме по времето на комунизма, беше по-добър от демокрацията.
- Това ми напомня – отвърна Професора - за оня ученик, който написал една четирибуквена дума с четири правописни грешки.

- Да не е някакъв виц? – попита господин Н. – Струва ми се, че няма такава дума...
- Не е виц – каза Професора – истински случай е.
И докато ние се чудехме и умувахме има ли такава дума или няма и коя е тя, Професора извади химикалка и написа на гърба на сметката с големи букви: УФСЪ, а после последователно зачеркна като учител всяка една и отгоре написа правилната буква и се получи ОВЦА.
- Ето – каза той – написал е„овца” като „уфсъ”: четири букви, четири грешки!
Ние се засмяхме, а господин С. малко се засегна.
- Извинявай, драги – каза Професора – съвсем не искам да те обидя, но просто се хванах за думите ти. Хората, разбира се, в известен смисъл са прави. Но там е работата че и ти, в едно изречение, допусна четири грешки!
- За комунизма ли? Така се говори навсякъде – заоправдава се господин С.
- Ето, виж сега: първата грешка, по-точно, първата заблуда – нямаше никакъв „нов строй”, втората заблуда е, че е било комунизъм, третата – че тогава е било по-добре, но това ще ти го обяснят хората, лежали по затвори и лагери, а четвъртата – че сега има демокрация.
- Всъщност – каза Мавъра – грешките не са четири, а пет: има още една – думата „беше”. Комунизмът, приятели, нито някога е бил, нито и сега някъде е.
- Ами Китай? – попита господин С. – Наричат я „комунистическа държава”.
- „Комунистическа държава” ли? – рече Мавъра. – Ами то е все едно да кажеш: „дървено желязо”! Той се обърна към Професора: - Обяснете, господине, какво означават думите „комунистически строй”?
- Означава общество – каза Професра – в което, първо, няма държава и, второ, липсват парично-стокови отношения, тоест, няма пари.
- Ако това са условията за комунизъм – каза господин Н. – то българите вече почти сме влезли там: вече почти нямаме държава, а повечето хора я карат и почти без пари...
- Е, какво друго ни остава, освен да се шегуваме – каза господин С. – но дори и да го вземем насериозно, тая работа пак ми се струва утопия, мечта: не вярвам въобще някога да дойде такова време, когато няма да има държави и пари.
- Ами тогава да се хванем на бас – каза Професора . И за да стане облогът още по-интересен, можем да го формулираме така:
Аз казвам, че ще дойде време, когато няма да има пари и държави.
Ти казваш, че това е утопия, а истината е, че ще дойде Бог и ще възкреси всички мъртви.
Има обаче малка пречка. Не знаем кога ще стане едното или другото. Може да е след сто, може след хиляда години. Трябва да завещаем нашият облог на нашите потомци. И някъде във времето, в близките сто или хиляда години, ще се види кое е по-вероятно да се случи на Земята: комунизма или второто пришествие.
Кое е измишльотина и кое не е?
Както вече разбра, аз твърдо залагам на Комунизма.
Ти можеш да заложиш на Второто пришествие...

Автор Тома Троев