Държавата на прехода 9 -Дяланият камък

През 1980 година,, когато работниците в Полша започнаха да стачкуват, във вестниците го наричаха така: "спирания на работа"... " В корабостроителницата в Гданск днес пак имаше спирания на работата..." Пази боже някой да произнесе думата "стачка"! Ами помислете - как може в "социалистическото общество", където властта е уж в ръцете на работниците и селяните, същите тези да стачкуват?
Така и у нас, след февруарските събития, и досега на улицата все има "масови протести". И за какво са тези протести? Ами за какво ли не - първо, за цената на тока, после срещу някакъв Пеевски... Надигнало се, значи и у нас гражданското общество и властта, партиите, дори Президентът нямали нищо против това, и дори приветствали този "процес"...
На това народът му казва: "Ти го плюеш, той се прави, че дъжд го вали!"
Можем ли, обаче, да наречем това, което се случва, с истинското му име, можем ли да го наречем революция? Когато властта не може да управлява по новому, а народът вече не може да живее по старому? Можем ли да наречем това, което става революция, защото младите искат не друго, а смяна на системата?
Получава се пак нещо подобно на Гданск през оная далечна година, когато работниците стачкуваха, а "партийното ръководство" беше направо като гръмнато!
Боже мой, чувам ги и сега в България, ама как може, каква революция, нали живеем в демократично общество?!
Живеем в "демократично общество" днес, приятели, колкото и поляците през 1980 година живееха в "социалистическо общество". Нека да боравим с истинските имена и да не се заблуждаваме: повече от 60 години народът ни живя в общество от източнототалитарен тип, а после, вече 23 години, живеем в една посттоталитарна система от руски тип.
Аз съм наясно защо през първите 60 години е станало така и как Чърчил ни е харизал на руснаците. Не съм обаче много наясно защо след това за една години източногерманците направиха истинска демокрация, а ние вече 23 години не можем...
Но затова пък със сигурност можем да наречем това, което става у нас - революция. Ако искате - рестарт, ако искате - смяна на системата, ако искате - да си върнем държавата, все едно и също е - коренно преустройство!
И като казах, коренно, най-важното, да премахнем корена на злато, да премахнем БСП. Да бъде отнета собствеността от олигарсите и от мафията, да бъдат съдени виновниците за националната катастрофа. И да изградим най-сетне демократична и правова държава!
Само че как да стане това? Мнозина го искат, но само ДРД "Идея за България" държи в себе си доктрината на европейските ценности, дялан камък е това.
Стои си този дялан камък във Финландия и чака най-после някой да се сети за него, да му потрябва накрая. И понеже днес е паметен ден, денят на Йоан Кръстител: "Имаше едни зидари, които градяха къща и като слагаха камъни за основите, накрая остана един. И като дойде Спасителят, попита: "Този ли е камъкът, дето зидарите отхвърлиха? И като го взе, него сложи за глава на ъгъла..."
Е, който разбрал, разбрал. Хубав празник е днес, приятели, денят на Йоана Пустинник, но не забравяйте, че истинският, още по-хубав наш български празник предстои!

Тома Троев
24. 06. 2013 г.

Държавата на прехода 10 -­ Бунта на нацията

Може някои вече да са забравили, а пък и за по-младите, които не знаят, ще припомня как започна всичко. На 16 януари 1988 година поетът Петър Манолов обяви гладна стачка. Така започна протестът срещу БКП, битката срещу тоталитарната държава.
Аз не зная защо трябваше да изминат още цели 24 години, докато тая битка приключи. Някой може ли да го обясни? Защо в Германия всичко стана толкова бързо, нормално, а при нас всичко става толкова бавно и мъчително? Кому беше нужна тая ненормална, срамна, нелогична Държава на прехода? Защо изобщо трябваше да я има?
Зная обаче, че има нещо много показателно и символично в това, че тя завършва така, както е започнала - с гладна стачка на един друг поет, Едвин Сугарев.
Аз не съм голям почитател на конспиративните теории. Когато някой ми каже, че има заговор срещу нашата култура, срещу българската духовност и литература, аз си казвам, че обяснението може и да е по-просто, по-обикновено. Когато някой иска да махне поезията на Ботев и Вапцаров от учебниците по литература, това може да означава, че просто, този някой не обича поезията. Или по-точно, не че не я обича, ами му е през оная работа...Ами представете си, помислете си, на политик, който, примерно, е прочел две книги през живота си и обича да рита топка - за какво му е поезия? И за какво въобще трябва да има поети - седят си там някакви ненормалници, драскулят по цял ден, пишат стихчета...
Представете си го и другия - образован, начетен, но отношението към поетите е същото - той много добре ги знае и ги помни - ония подлизурковци от Съюза на българските писатели - как се подмазваха, как угодничеха те на властта, жалки същества! И каква полза от тях? Никаква, виж, журналистите са друго, и те са отрепки, но вършат работа!
Вярно, борили са се, писали навремето Ботев, Вазов и Вапцаров, моите уважения, ама това е друго, това е минало, история... с една дума, скучна работа, само ще им пълним главите на учениците с излишни неща, колкото по-малко, толкова по-добре.
Така поезията на класиците се превръща в блато. Да, било е някога море, огромни вълни са се надигали от дълбините му, но всичко това е минало, история.
Но фактът, че Преходът започва и завършва с протеста на поети, които по някакъв символичен начин изразяват и днес бунта на нацията, показва, че не е така. Връзката между класическата и днешната поезия никога не е пресъхвала. Това са животворни реки и благдатни спасителни канали, чрез които те взаимно се подхранват.
Спомням си добре, като да бе вчера, ония дни на протеста на Петър Манолов.. И пренебрежението, вулгарността на тогавашната тоталитарна власт. Милко Балев, в 22 часа през нощта: "Другарю Живков, какво ли прави сега оня в Пловдив, а?" И дебелашкият, просташки хумор на Тодор Живков: "Ами какво прави, сигурно яде сега скришом кюфтета в кухнята... ха-ха-ха!"
Пловдивският поет Петър Манолов, млад мъж,ботевски ти, едър, мъж-канара, за две седмици беше се стопил, беше станал човек, тридесетина кила, като го видиш...
Колко ще издържи сега поетът Едвин Сугарев, друг, яворовски тип, и вече в друга, не толкова млада възраст?...
Аз знам колко е силно въздействието на поетите и колко бързо и други могат да го последват в тази нова вълна на саможертва в името на свободата.
Но стига вече саможертви, стига вече самозапалвания в тази проклета 24 годишна Държава на прехода!
Мисля, че това вече е нейният край. При историческите събития, за разлика от природните, няма повтаряемост. Слънцето всеки ден ще изгрява и ще залязва, Земята ще прави всяка година по една обиколка около него. Но събитие като падането на една тоталитарна власт, на една тоталитарна система няма никога повече да се повтори. Да, при нас това не стана като падането на Берлинската стена. Трябваше да изминат още 24 години. Защо? Един Бог знае.
Но аз пък знам, че днес не са ни необходими повече мъченици, а герои. Днес вие имате уникалният шанс да унищожите тази система, да бъдете героите на времето и да останете в историята. И да не казвате утре, когато ви питат: "Къде бяхте на 1-ви юли, когато бе съборена Държавата на прехода?", да отговаряте: "Ами, спях..."
Дайте им още два дни срок сами да си отидат. И ако са още там, на третия вече излезте всички, както казва г-жа Дора Апостолова, да станем милион! И изгонете цялата тая пасмина, от БСП - до ГЕРБ, от първия, до последния...
А после отидете при Поета и му кажете: "Всичко се свърши! Каквото трябваше да стане, стана..."

Тома Троев
29. 06. 2013 г.