И като не мога иначе, ще се опитам да го обясня със сравнение.
Всички други партии на прехода, включително и СДС, които в началото уж не бяха, всички те са лидерски партии. Представете си ги като банда разбойници, събрани около някой главатар. Главатарят може да бъде различен, Бойко Борисов или Яне Янев, Иван Костов или дори може да е жена, като в "Партията на Кунева" - те всички са създадени на принципа на разбойническите банди, с една едничка цел, да крадат, да ограбват...
Днес лидерските партии са като ония башибозушки орди, родени в смутното време преди Освобождението, хора от кол и въже, надушили кръв, надушили плячка, те чакат само някой да ги повика и организира, за да тръгнат срещу българския народ, да пропищят от тях селата и градовете...
Така по времето на Априлското въстание са се появили "лидерите" Ахмед Барутанлията и Хаджи Ахмед Пехливан Кърджиолу... и знаете по-нататък цялата история. Така и днес, в дни на протести и на бунт, в най-славното ни време на национален подем, лидерските партии стягат своите редици и се готвят да "вземат властта" в свои ръце...
Те са непосредствения враг на протестиращите, на студентите, на всички, които искат свобода.
Навремето башибозушките банди са действали самостоятелно, всяка отделно и всяка си е знаела главатаря. Но понякога, когато се е налагало, когато отпорът е бил по-силен, се е налагало временно да се обединят да съединят силите си и тогава да нападат, какъвто е случая в трагичния Батак.
Така и някои от днешните бандити и разбойници, виждайки, че поотделно не ще успеят, сега се обединяват в така наречения "Реформаторски блок".
И все пак, колкото и да са били опасни, колкото и да са били страшни, каквито и беди да са носили башибозушките орди на българския народ и на въстаниците, те не са били голямото зло, те не са били главната заплаха, не те са потушили бунта, не те са спрели устремът ни към свобода.
Априлското въстание е потушено, когато идва редовната турска армия. Народът е можел да даде отпор на разбойническите набези на бандите, но срещу "редовния аскер", срещу организираната сила на една армия, е бил безсилен и обречен.
Ето, такава организирана сила е БСП. Тя не е лидерска партия. В известен смисъл, тя все още е "държавната" партия, основната сила, която е крепяла тоталитарната държава и която продължава да крепи сегашната посттоталитарна държава на прехода. Тя има ресурса, парите и мощта на държавата. Да, корумпирана, загниваща, слаба държава, каквато е била Османската империя, но все пак - вековна империя, която не може да бъде победена с пушки кремъклийки и черешови топчета.
Всички ние днес сме изправени срещу БСП, срещу "редовната армия" на посттоталитарната Държава на прехода. Затова казваме, че там битката ще е най-трудна, затова казваме, че тя е нашият основен враг.
Когато написах този текст и го показах на господин Н. , с когото понякога на обяд си бъбрим и си пием аперитива, той се прокашля и каза: "Хм, абе, такива едни интересни сравнения ли, метафори ли, си направил... " И като отпи от питието си, добави: "Обаче си пропуснал нещо!" "Какво?" - попитах. "Ами виж сега: БСП е "редовна армия", лидерските партии са "башибозуци", ами ДПС? Какво е тогава ДПС?"
Не го оставих много да се чуди. "ДПС е, казвам, нещо като еничарски корпус. Без съмнение винаги на разположение на редовната армия... знаеш, откъдето мине, трева не никне!"
Господин Н. изпадна в още по-голямо размишление. И знаете ли накрая какво ми каза? Каза ми: "Приятел, така като те слушам, излиза, че ни е спукана работата! И май няма на какво друго да се надяваме, освен пак да чакаме спасение от матушка Русия..."
Тома Троев
5. 11. 2013 г.