България

Тръгни от корена и вечен,
стигни с усилие върха,
и знай, че вече си обречен
докрай да и береш греха.

Кога е цъфнала и вързала?
Короната и - цяла в скреж...
О, зима идва, затова побързай,
че много грях ти има да береш!

Не може никога да те нахрани,
горчи и най-червения от тях.
Но късай ги - да не остане
по клоните дори и малък грях.

Не чакай да презреят и окапят,
и греховете имат семена!
И Злото, избуяло по полята,
ще бъде твоята, не нейната вина...

Не чакай и от там да те изгони
Лъжата, хванала дикиш!
И ако трябва - отрежи си клона,
на който с греховете и седиш.

Умора нямай, нямай мира.
Че не прощава Бог страха...
Виж как сега земята и обират!
А утре ти ще им береш греха.

Тома Троев

19 ноември 2013 г.