Един е пазарът и Фридмън е неговият пророк
На първо място обаче ще отбележа, че преводът на „Шоковата доктрина“, въпреки че върви гладко и на места се доближава до най-доброто известно ми интерпретиране на английския език на български, страда от половин дузина терминологични несъответствия. Преводът е извършен на доброволни начала от „банда ентусиасти“, които като цяло са се справили отлично, но второто издание на книгата на български трябва да бъде съпроводено от няколко корекции.
Това не променя общото ми мнение, че тази книга е важен информационен източник за всеки човек, който иска да бъде в крак със съвременните политически процеси на глобално и национално ниво. Но това не е книгата, която аз бих написал. Имам предвид, че книгата е леко едностранна атака срещу Врага в лицето на Чикагската икономическа школа с водещ идеолог Милтън Фридмън.
Не само Наоми Клайн изпитва недоверие и неприязън срещу логическите конструкции на Фридмън. Да напомня, че Пол Кругмън, нобелистът по икономика за 2008 г., публикува прекрасна обзорна статия, озаглавена „Защо икономистите толкова грешат“, насочена срещу опита за интелектуален геноцид от страна на Чикагската школа. Пазарът е всесилен, пазарът е непогрешим, пазарът е божество – гласи веруюто на пазарните фундаменталисти, които най-често посочват Милтън Фридмън за свой пророк.
Но това, както и често вредните последици от политиката, издигаща като свой лозунг непогрешимостта на пазара, не омаловажава факта, че един научен труд трябва да даде думата и на другата страна. Тук е и ключът: противно на анотацията към българското издание, тази ценна книга според мен не представлява научен труд. Това е целенасочен идеологически ответен удар против ширещата се, днес почти всевластна неолиберална доктрина. Тук трябва да признаем, че научният баланс нямаше да постигне ефекта на „Шоковата доктрина“. Има теза, че последната дума, с която завършва една книга, е ключът към цялата книга. Последната дума в „Шоковата доктрина“ е удар.
Пазарна Република България
Не можем да не признаем, че Вашингтонският консенсус отпреди 20 години, който даде предписанието как да се развиват т.нар. икономики в преход, днес се доказва като грешно лекарство. Да не говорим за паричния резултат – образованието, здравето, сигурността, щастието на населението спадат, ако една държава се управлява според приоритета „приключване с общите блага и премахване на публичните услуги“. Неолибералните гурута вече също признават – да, недооценихме ролята и важността на институционалните фактори.
Но тяхната грешка, която изплющя като камшик върху гърба на народа, за идеолозите се оказва безплатна. Истина е, че тези „институционални фактори“ бяха целенасочено моделирани, за да съответстват на неолиберналното верую – по-малко държава, по-богата върхушка, по-малко социална грижа, повече индивидуализъм и по-малко взаимопомощ. В крайна сметка някои общества не издържаха и държавната анти – материя прерасна в провалени държави.
Нашият български авторитет Румен Аврамов, да го вземем като най-характерен пример, със смес от съжаление и отвращение разгледа българската „комуналност“, която пречи на налагането на идеологията на индивидуализма и частната инициатива, претеглена през ценностите на пазара. Определени патологични аспекти тази наша родна комуналност определено има – но нали някъде в нея се крие битът и душевността на българската народност, според един друг наш учен с по-големи заслуги, струва ми се, от професор Аврамов. Тоест за формирането на Пазарна Република България е нужно едно население, по-различно от сегашното, което няма основания да се нарече българско, тъй като българските традиции и институции влизат в противоречие с пазарните анти – комунални изисквания.
Колко интересно – според Клайн, последователите на Фридмън, които са разработили шоковата методика с цел да пречупят съпротивата на населението срещу непопулярни „хватки“ като приватизация и отваряне за алчни чужди инвеститори, целенасочено потискат проявите на комуналност сред хората, принуждавайки ги да бъдат индивидуалисти. Военните хунти в Латинска Америка, прегърнали учението на Чикагската школа, избиха десетки хиляди леви интелектуалци в затвори и по стадиони. Оцелелите разказват: и най-малките жестове на солидарност между затворниците като споделяне на храна и лекарства се считат за крайни прояви на бунт, а „извършителите“ се подлагат на жестоки наказания.
Демокрацията като пречка за пазарния ред
В какво още можем да обвиним неолибералите? Според Клайн, директно в престъпления срещу демокрацията. Демокрацията пречи на налагането на неолибералната система, тъй като неолиберализмът има за свое следствие обедняването на широките слоеве от населението и лишаването им от комунални услуги, които те – по теория и по право – заслужават като данъкоплатци. Народът не гласува за неолиберали повече от веднъж.
Когато Клайн описва шоковата терапия на Балцерович в Полша; кървавото завземане на властта от Елцин в Русия; икономическото заробване, сменило апартейда в Южна Африка; смазаната от пазара демокрация в Китай; зверствата на „либерала“ Пиночет в Чили – любопитството ми е солидно задоволено. Но логиката ми на икономист държи анализът на тези рядко припомняни истории да стигне по-далеч. Книгата е важна, но е първа стъпка.
Ще имаме ли възможността да се изкатерим най-горе по стълбицата на истината? Мнозина са чували песента на британската групаPink Floydот 1987 г. „Кучетата на войната“. Днешните „мъже на омразата“ боравят с валута от плът и кости. Те са отворили ада и са го пуснали в продажба. „За сухи пари ще лъжем и мамим и дори нашите господари не знаят какви паяжини сме изплели... Невидими трансфери, разговори в чужбина, кух смях в мраморни зали... Нашият свят е бойно поле. Кучетата на войната ще взимат, а ти ще даваш. Където и да отидеш, те са били преди теб“.
Така че... И все пак трябва да опитаме. Както се постарах да обясня и в ревюто си за книгата „Провалени държави“ от Ноам Чомски през 2008 г., отчаянието е най-силното оръжие на враговете на демокрацията. За мен демокрацията е универсална ценност и любовта към пазара не може да я замени. Да, в трудовете на редица икономисти се поставя знак за равенство между демокрация и пазар; тези учени получават първите страници на вестниците и време в централните новинарски емисии. Но фактите говорят друго – действително, прочетете „Шоковата доктрина“.
Алтернативите – има ги
Голяма интелектуална заплаха се крие в автоматичното демонизиране в България на всяка идея, която „защитниците на демокрацията“ класифицират в левия идеен спектър: защитници, които всъщност са предубедени или солидно платени индивиди иthink-tanks, които не виждат или не искат да видят връзката между обедняването и човешките страдания и избраната икономическа идеология.
Избраната в началото на 1990-те години, в условия на ограничена информация, пазарна идеология се представя за безалтернативна – но всъщност далеч не е. Въпреки че Клайн не се позовава на този труд, за мен най-голямата заслуга в изграждането на балансирана икономическа доктрина, която не ощетява предприемчивите и талантливите, но не пренебрегва и факта, че човекът живее в общество, е книгата на влиятелния американски икономист Джон Галбрайт „Обществото на изобилието“ от 1954 г. И ако ми позволите да предложа на някой издател,The Affluent Societyтрябва да стане следващото откровение в пустинята на българската икономическа мисъл.
Галбрайт, впрочем, се определя като идеен последовател на Джон Кейнс. Неолибералите са строго отрицателно настроени към икономиста Кейнс. Причина за това са държавните разходи, които Кейнс е предложил като път за излизане от кризите? Глупости. Та не направиха ли точно това правителствата на Запада, доминирани от съветници с неолиберални виждания, когато видяха как ножът опира до кокала? Сам Фридмън е бил „за“ активното държавно макроикономическо управление. Коренът на недоверието им е в това, че Кейнс, както и предшественикът му Алфред Маршал, активно боравят с категорията „икономическа справедливост“, която е много, ама наистина много неудобна за хващане с мръсни ръце.
Но ако бъда точен, за мен Врагът, който краде от богатството на обществото, не са толкова неолибералите. Та нали през 1968 г. кръв се лее както по улиците на Прага от СССР, така и в Индонезия по нареждане на САЩ? Тоталитарната държава, този изрод на съпричастната държава, може да използва която си идеология пожелае, за да плени волята на гражданина и да се наложи в екосистемата на идеите. Фридмън или Хайек на един етап са се оказали удобни на върхушката в световната власт – точно както разсъжденията на Хенри Форд в нацистка Германия или на объркания интелектуалец Карл Маркс в болшевишка Русия.
Говорим за престъпления срещу човека
Но това не омаловажава факта, че зверствата на хора, които се определят като ученици на Фридмън, са страшни; емисарите на МВФ и Световната банка също не вършат социално добро и най-новите разкрития на вътрешния одитор на Световната банка относно производството на палмово масло в Индонезия, водещо до екологично и социално бедствие, потвърждават думите ми.
Наистина си струва да прочетете в „Шоковата доктрина“ как вълната от атентати в Ирак избухва не след свалянето на Садам Хюсеин, а след като временното Щатско управление приватизира предприятията на победената държава и остави десетки хиляди иракчани без препитание и без участие в управлението на страната. Или как от 4.3 млрд. долара хуманитарни помощи за Шри Ланка след цунамито през 2004 г., до най-тежко засегнатите достигат само 1 млн. долара, а останалото се раздава на чужди компании в обществени поръчки, които или са безсмислени, или облагодетелстват големия бизнес.
Или как безработицата в Полша през 1993 г. стигна на места до 25% и прочутият профсъюз „Солидарност“ се провали пред народа, тъй като искаше да го шокира. Или как компанията на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд твърдо стиска патента за ваксината срещу птичи грип, създава паника и получава от държавата поръчки за милиарди.
Или как Борис Елцин, ползвайки съветите на Егор Гайдар и Джефри Сакс, продаде компанията Норилск Никел, която произвежда 1/5 от никела в света, за смешните 170 млн. долара, а за Юкос да не говорим. Икономическите реформи в Русия, уж проведени по най-чикагски стандарти, не само че започват със закриването на 70 000 работещи предприятия, но и за 8 години водят до крайното обедняване на 72 млн. души. С подобен „научен икономически“ подход, имаше ли Русия алтернатива на националиста Путин?
Докато кучетата на войната спят сити
Наоми Клайн има два действителни научни приноса, които трябва да й отчетем. Първият е дефинирането наdisaster capitalism,капитализмът на бедствията, който печели от природните и военните разрушения и в един момент дори започва да си произвежда такива. Това е паралелно образование на кухата държава. Вторият е заключението, че европейският и американският капитализъм придобиха „човешко лице“ само в конкуренция със социалистическия модел на Източния блок. Имаше алтернатива на грубия капитализъм – и затова столиците на Запада бяха принудени да предложат на народа по-добри условия, за да потушат в зародиш надигащото се недоволство.
Но социализмът на държавно ниво – за щастие – вече е почти смачкан. Защо тогава държавите да се обременяват с допълнителни публични разходи? Какво ще кажете за такова тълкуване наausterity –тенденцията /строги икономии в публичните разходи/ през последните няколко години в развитите държави? Какво ще кажете за убеждението на Жак Атали, че последната криза е породена от това, че едрите капиталисти с помощта на държавната политика оставиха твърде малко покупателна сила в населението?
Изводът ми е следният: печалбите на кучетата на войната от капитализма на бедствията бяха огромни в периода на президентството на Джордж Буш. На този исторически етап те могат да си позволят да направят крачка назад, наслаждавайки се на победата и завоеванията си, оставяйки общественото подозрение да се разсее от по-умереното управление на демократите в САЩ. Така ще бъде може би до 2016 г. - толкова солидни са били печалбите през последното десетилетие. Междувременно е добре да не се позволява на солидарната демокрация да отиде твърде далеч – освен войната, има толкова много лостове, включително подбор във финансирането на научни и икономически изследвания.
Затова у нас „Шоковата доктрина“, макар че се появи със съществено закъснение, може да бъде от голяма помощ на демократичното движение. Свободните прерии на Интернет и нарастващото образование на хората са двата нововъзникнали фактора, които говорят, че някога в бъдещето все пак можем да достигнем доброто общество, обществото на щастието и справедливостта. Защото ако най-големите политически процеси не се стремят към нещо подобно, какво всъщност става в момента?
Две полярни гледни точки в икономическата идеология в България: интервю с Красен Станчев, ръководител на Института за пазарна икономика и интервю с Драгомир Тачев, най-активният от преводачите на „Шоковата доктрина“.
Автор Димитър Събев
12.04.2011
Публикувано отhttp://darikfinance.bg/novini/53173
Филм за шоковата докрина на Найоми Клайн в 8 части, с превод на български
