Разказ за възхода и залеза на САЩ и неговия проформа "враг"- Русия. Как Европа ще се освободи от американската опека. Необходим е за Европа единен модел на правова и социална държава.Европа трябва да помогне на руския народ да се освободи от режима на Путин.
Масово се срещат в нета анализи от български анализатори, които ме разочароват за пореден път от неспособността им да видят истината за възхода и залеза на САЩ и истинското му състояние в контекста на Европа.Повечето анализи са с твърде остарели визии, плуващи някъде в 70-те години на миналия век,с посредствено обяснение на последната световна финансова криза, като хвърлят вината върху кредитната политика на банките, вещаят всякакви апокалиптични картини за бъдещето, без да споменават факта, че от 30 години света живее в последната фаза на капитализма, известен с името неолиберализъм в американския му вариант, нито се споменава по какво неолиберализма се различава от предходните видове капитализъм. Такива обяснения дават само старите комунисти, които въобще не споменават за наличие на "неолиберализъм", а говорят само за наличие на "капитализъм" и продължават да се "борят" срещу него със старите си инструменти, за това и "борбата" им е напълно безрезултатна.
Неолиберализмът е познат с още имена: "глобализъм", "корпоративен капитализъм", "финансов капитализъм","олигархичен капитализъм". Нарича се "неолибрализъм", защото е нова и последна версия на традиционния за Европа консерватизъм- либерализъм.
Негов главен бог са парите, при него "хората обслужват парите" и е не само икономическа доктрина, а мощна ретроградна и реакционна идеология, обхващаща всички сфери на живота и формираща по друг начин ценностната система на индивида и обществото.
Остарялото мислене на нашите анализатори се вижда и по това, че пак се възхвалява Русия , представя за фаворит и бъдещ победител, сравнява се и се противопоставя на САЩ.
Глупост е да се противопоставят и мерят Русия и САЩ. Те са страни с напълно еднакъв неолиберален(олигархичен) обществен строй. Русия го прихвана от САЩ с любовта между Рейгън и Горби по време на т.н."перестройка", а последвалият режим на бившите комунисти и първи неолиберали Горбачов-Елцин -Путин от 20 години бетонира неолиберализма в Русия.
САЩ поддържат долара си на позицията на първа световна разменна единица не с кредитите, а с безконтролното печатане на пари „на поразия“. Това е една от съществените страни на американския вариант на неолиберализма, който САЩ успяха да разпространят и наложат на света със специална външна политика по времето на Рейгън и неолибералния си миражен "имидж" на най-силната икономика в света.
В Чикагската неолибералната икономическа школа на автора на американския неолиберализъм- Милтън Фридмън в 1971 година долара бе откъснат от себестойността и производителността на труда и те се замениха с печатането на пари. В същата школа, по поръчка на последните комунистически елити на КПСС и БКП, американците създадоха плановете "Дълес" и "Ран Ът" , първият за Русия, вторият за България, с които бе докаран с комунистически връзки първо в Русия, а след това от Русия в България, не само американския неолиберален икономически модел, но и неговия обществен и социален модел.
А след като Рейгън с политически акт постави неолиберализма и неговия глобален(свободен) пазар в позицията на държавна идеология на САЩ, накара света да започне да работи за САЩ и неговите банки, а в същото време отнесе производствата на САЩ в Китай и умъртвява производителната му средна класа.
Сега САЩ почти нищо не произвежда, почти всички продукти на пазара имат марка Made in China. С евтините китайски стоки и печатането пари САЩ поддържат имиджа си на „евтина страна с висок стандарт“.
Икономиката и държавното управление на САЩ остава в ръцете на едрите корпорации, застрахователните и измамни хейдж фондове. Американската икономика продължава се клати от всички страни и потъва все по-дълбоко, въпреки някои опити на Обама, но доста популистки и неуспешни, да социализира американската социална система по подобие на Европа, но модела на Европа все още остава мираж за американците.
Не случайно именно от САЩ започна и се разпространи в 2007 г. най-голямата неолиберална финансова и икономическа криза в историята на човечеството, която банкрутира над 200 американски банки.
САЩ е поддържал до сега обезценения си долар с войни за добиране до природните богатства на другите народи. Но поради липса на пари за плащане на огромния си външен дълг от 18 билиона, растящ всеки три месеца с 1 билион и с бюджетния дефицит от 800 милиарда долара, се принудиха да бръкнат в бюджета на Пентагона и вземат парите определени за външни войни. Така се свалиха сами от пиедестала не само на първи икономически, но и на първи световен военен хегемон. Това се видя в кризата в Украйна, където САЩ въобще не помогнаха на Украйна финансово, но монополизираха отново външната политика на ЕС и заставиха ЕС да плаща. Двете най-големи ядрени енергийни сили и производители на конвенционално оръжие-САЩ и Русия, само надуват перки този път не на идеологическа основа, а политико-икономическа, плашейки се взаимно с нова студена война, гонейки таласъмите на абсолютно умрялото, наработещо и неучастващо в конфликта НАТО, а в същото време битката помежду тях става за делба на енергийните пазари на Европа.
Поради липса на пари да води води войни, САЩ промени стратегията сиза добиране до парите и националните богатство на народите от военна на мирна.
За тази си цел той търси страни с продажен и корумпиран елит, подкупва го и чрез него налага в страната неолибералния си икономически и обществен модел, като по този начин ги прави свои обществени копия и послушни сателити.
В пълни и послушни американски сателити са превърнати биващите комунистически страни от източна Европа и Русия, чийто последни политически елити на единствените им комунистическипартии, Рейгън купи и с тяхна помощ, подкрепян от трите основни инструмента на американската външна политика за налагане на неолиберализма си по света - "Отворено общество" на Джорд Сорос, МВФ и Световната банка, успя да да вкара неолиберализма в тези страни.
След приемането на неолибералния икономически модел и извършената приватизация на държавната икономика, Русия загуби своята предишна производителна икономика и сега нищо не произвежда.Икономиката на Русия е разграбена и унищожена от последния комунистически елит на КПСС и продадена на олигарсите им за 1 рубла. 75% от нейният БВП се прави с износ на източници, а те са добивани благодарение на кно-хауто на запада, понеже Русия няма свое кно-хау.
В Русия продължават да работят най-големите частни американски и западноевропейски корпорации за добив на нефт и газ и за това сега човечеството е свидетел на фарсовата игра“визумно ембарго“, вместо реално икономическо ембарго. Ако САЩ и Западна Европа си изнесат "кно-хау фирмите" от Русия, тя автоматично спира да добива нефт и газ. Но САЩ не го прави, защото не е изгодно на неговите големи корпорации управляващи държавата. Нито на руските олигарси, владеещи природните източници на Русия.
ЕС, чийто външна политика е в ръцете на САЩ, безучастно гледа от страни и изпълнява неговите команди, а управляващите страните и представители на едрия бизнес неолиберали, абсолютно сервилни на САЩ, не желаят да изкарат от Русия големите си частни корпорации, добиващи нефт и газ там.
Фарсовите игри “визумно ембарго“на европейските неолиберали продължават с пълна сила. На 22 юли Европарламента потъна в нов скандал с огромни разногласия между министрите на външните работи на отделните членки и не можа да вземе решение за нови и по-ефективни мерки на икономическо ембарго, а се задоволи отново и за кой ли пореден път само с поставяне на визумно ембарго с „по-разширен списъкът със санкционираните“, с което ограничава свободното пътуване на нови милионери и олигарси около Путин.Най-смешно, почти параноично бе предложението на Англия( Пуделът на САЩ и най-ревностния проводник на американски интереси в Европа) и дясното неолиберално правителство на "независима" Швеция( направили я изцяло зависима от САЩ), за поставяне на оръжейно ембарго на Русия. Муха го ухапала Путин, та нали Русия е втория след САЩ най-голям производител в света на всякакви конвенционални оръжия и най-голям пазарен конкурент на САЩ?!
Макар Путин да обяви САЩ за първи "враг" на Русия, това е напълно фалшиво противопостяване, де факто Русия е изцяло финансово зависима от САЩ.Рублата е свързана с долара и изцяло зависи от по-силната икономика на САЩ, а по линията на глобалния пазар руските олигарси изнасят годишно 300 милиарда долара, колкото са всички пари внасяни от руските данъкоплатци, в американски банкови райски кътчета и пълнят хазната на САЩ, като изпразват хазната на Русия. Така САЩ без бой, по мирен начин, тихо по терлици, се е добрал и смучи националните богатства на руснаците.
За това и страната с най-големите природни богатства в света- Русия достигна за 30 години „перестройка“ едва 1/10 от доходите на норвежците, които също са открили и добиват нефт от 30 години.
Неолиберализмът доведе на Русия мащабни обществени и духовни проблеми, тя не тръгна по прогресивни пътища, а регресивни- т.е има връщане назад и загуба на предишния много прогресивен и градивен обществен идеал “социализъм“( социално справедливо общество), вместо него Русия започна да гради социално несправедливо общество.
Руското общество изпадна в огромен духовен колапс, с големи икономически и социални проблеми, с милиони загуби на човешки ресурси и с постоянното изтичане на емиграция.
Щетите от неолиберализма сеосъзнават вече от руското общество и то започна да търси начини за борба срещу него.
Товавкара режима на Путин в капани безизходица, за да запази рижима си, Путин побърза да възприеме тактиката на американците и по подобие на САЩ започна да търси изход във войната. Предизвиканата от Путин вътрешната война в Украйна с анексирането на Крим е начина му да отвлече съзнанието на руското обществво от огромните поражения на глобализма и да запази сигурността на своята олигархия.
Русия няма бъдеще с неолибералния олигархичен режим на Путин с примеси на старите сталинистки комунистически методи на управление без демокрация и правова държава, не развиващ икономиката и средната класа, не работещ за обществото, а за джобовете на олигарсите, спиращ развитието на демокрация в руското общество, връщащ го в епохата на феодализма(по думите на известния руски мислител Андрей Кончаловски).
Китай и неговия юан също не могат да заменят долара! Китай е неолиберално обществено копие на САЩ, дори го наричат "неолиберален проект на САЩ" и има същия като на Русия неолиберален олигархичен режим, с примеси на старата комунистическа тоталитарна система, също без демокрация и правова държава, начело с първия олигарх и единствена партия- ККП. Той е приел производствата на САЩ и развитите европески страни, но изцяло зависи от тяхното кнохау, не може да произвежда без кно-хауто на запада, превърнал се в един огромен склад на обезценени долари, без да знае какво да ги прави.
Бъдещето на човечеството принадлежи на демокрацията и тя се съдържа в пълен и най-развит вид в Европа, с нейния най-голям икономически съюз в света-ЕС и еврото.
Европа има друг вид държава и пълен антипод на неолибералната на САЩ- социална държава с главен бог човека и неговите нужди и при нея е обратното-"парите обслужват хората". Тя има много производителен тип икономика и голяма управляваща средна класа, със силно развита и действаща правова държава, която не позволява раждането на олигархия и едрия капитал да управлява държавата, както е в САЩ. Социалната държава започва да се строи в Европа края на 50-те началото на 60-те години на миналия век в цяла Европа по теориите на левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс за "държавен социализиран капитализъм", който от своя страна е стъпил върху "Капитала" на Маркс. Тя се строи в двете части на Европа, незавиисмо, че Европа е разделена със Студената война и се строи от долу нагоре с народовластие и става най-градивния и обичан идеал на всички европейски народи.
Социалната държава на Европа стъпва върху традициите на Европа -манифестът на Френската революция "за свобода, независимост, равенство и справедливост" и това отприщва бурно развитието на демокрацията и строителство на социално справедливо общество. Европейската социална държава ражда свой модел демокрация- "реална демокрация" и го прави "демократичен модел на Европа". Реалната демокрация има 11 принципа: народовластие с формите на пряката демокрация; антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност. Върху принципа „антикорупция“ е изградена европейската правова държава. Реалната демокрация на Европа стои на 10 стъпала над представителната ( фалшива) американска демокрация,която поддържа у американците измамно понятие за „свобода“ с правото на собственост, свободни търговски връзки и движение, свобода на словото, но не и правото на хората да управляват държавата си, да определят как да се харчат парите на данъкоплатците, дори не си избират политиците, а им ги натрапват наготово.
След II Световна война реалната демокрация на Европа замени войната с трайния мир и от тогава единствения фактор за растеж и прогрес в Европа стана нивото на демокрация. А то от своя страна стана в право пропорционално съотношение с правовата държава. Колкото правовата държава работи по-добре, толкова и нивото на демокрация по-високо, демокрацията развита и обратно. Икономиката се развива с бързи темпове и в правилна посока за благото на целокупното общество, създава нови работни места, пълни джоба на голямата средна класа, вдига стандарта и създава благосъстояние на хората,прави обществото по-богато.Развитите европейски страни от северна и средна Европа успяха да се вдигнат от огромните разрушения на II Световна война не със стари колониални запази(изхарчени през войната), нито с кредитната помощ на американския план "Маршал", а благодарение на изградените и силно работещи правови държави, които отвориха пътя за изграждане на социална държава, а тя със своя хуманен и високо градивен идеал за социално справедливо общество, отприщи творческите сили на народите да се вдигнат от пепелищата на войната, да изградят едни от най-силните икономики в света, да достигнат жизнен стандарт точно 15 пъти по-висок от българите.
Още с нахлуването си от САЩ в Европа през 80-не години, неолиберализът започна да атакува и руши европейската социална държава и нанася големи щети. Но най-голямата беда бе унищожението на европейското политическо пространство. С цианкаления дъх на парите и миража за лесно забогатяване, неолиберализмът унищожи старите леви и десни европейски политически идеи и техните носители, унифицира двете пространства с едно мислене „неолибералното“ и остана без опозиция срещу себе си. Неолиберализмът унищожи политическите носители на социалната държава на Европа- на изток-комунистите, на запад -социалистите и центристите( християндемократи), те захвърлиха старите си идеологии базиращи се върху теориите на Кейнс и "Капитала" на Карл Маркс и възприеха неолибералната идеология. Оставането на социалната държава без политически носители, спря нейното развитие и я остави в застой.
А партиите застинаха в 70-те години на 20-ти век със старите си идеологии и старото определение за “леви” и “десни”, без да виждат неолибералните си дрехи. Трите блока в Европейския парламент- на „десните“консерватори- ЕНП, на „левите“ социалдемократи“ S&D и „центристите“- Социал-либерали, са неолиберали, но по инерция и тактически съображения се самоопределят за „леви“, „десни“ и „центристи“ и обещават да строят социална държава, за да поддържат стария си електорат сред възрастовото население на Европа, обичащо своята социална държава. Доказателство е встъпителното слово на новия председател на ЕК, консерваторът Жан Клод Юнкер, който се кълня пред европейците, че бил „привърженик на социализирания капитализъм“, което си е чиста лъжа и демагогия!
Сега в Европа всички политически сили от ляво и дясно са неолибрали и няма леви сили да се противопоставят на крайно десния реакционен и ретрограден неолиберализъм и неговия глобален пазар, който отнася производствата на развитите страни в зони с нископлатен труд, капиталите им в американски банкови райски кътчета и пълни хазната на САЩ.
Неолиберализмът е наше настояще и твърде прясно. Той не е намерил „своя Маркс“, да разкрие неговата формула, така, както Маркс разкри формулата на „класическия капитализъм“ в своя „Капитал“.
„Класическият капитализъм“ е работил в класическа национална затворена структура-система, в условията на националната държава с нейния затворен пазар и не познава глобалния(свободен) пазар на неолиберализма. Той е действал само до II Световна война в Европа в национални държави - монархии и републики, с тоталитарни и авторитарни режими без грам демокрация.
След II Световна война той бе заменен с нов тип, считащ се за най-високоразвитата и хуманна форма на капитализма „социализирания капитализъм“ на европейската социална държава, а тя от своя страна става следвоенната лява политическа идея на Европа и остава такава до сега.
А в 80-те години от САЩ започва да нахлува в Европа последния тип капитализъм -неолиберализма, различаващ от предишните с три елемента:
(1) глобалния (свободен) пазар без правила и национални рамки, с отричане на националната държава. При глобалния пазар печели най-силната икономика, която стои в края на веригата и обира лаврите. За сега такава остава САЩ,
(2)създава нов тип финансово-корпоративни ( олигархични) обединения на едрия капитал, с база 1 % в обществото, съсредоточили в ръцете си целия обществен продукт и средствата за производство и безмилостно ограбващи останалите 99% и
(3) също като комунистическата система не поддържащ демокрацията и правовата държава.
Неолиберализмът връща човечеството с век назад, в най-хищната първоначална форма на капитализма.
Маркс не предлага нови инструменти за борба срещу неолиберализма и неговия глобален пазар, нито може да се бориш с него със старите Марксови инструменти за борба с класическия капитализъм.
А те са двете тези на Маркс в „Капитала“: (1)Експлоатацията на наемния труд и (2)Несправедливото разпределение на печалбата.
Западноевропейската социална държава на най-развитите европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария е успяла да се пребори с тях с помощта на държавата и на тяхната правова държава, изградила есилни трудови законодателства, изключващи експлоатацията на наемния труд и силно работещата им правова държава съблюдава тяхното изпълнение и закона с точите и запетайките. Социалната европейска държава на 8-ката победи класически капитализъм като приравни малкия и среден предприемач на нивото на наемния труд, от омразен "капиталист" го направи "обикновен работник", вкара ги в средната класа и ги направи неразделна чест от нея. Така западноевропейската социална държава на най-развитите странинаправи Маркс неактуален.
А с несправедливото разпределение на печалбата социалната държава се е справила, като държавата държи едрия капитал от най-важните, структоопределящи, стратегически си и печеливши отрасли на икономиката в свои ръце и разпределя печалбата от тях за развитие на икономиката и социалната сфера в интерес на целокупното общество и еднакво равнопоставено за всеки член от него.
Неолиберализмът си има свой тип демократичен модел- представителната(фалшива) демокрация, която не съдържа нито едно от 11-те принципа на европейската реална демокрация, а неговата правова държава не съдържа правилата на западноевропейската правова държава.
Сега сме свидетели на факта, че американската правова държава е намалила функциите си поради неуспеха си да защити и запази средната класа изяждана от големите едри корпорации. По искане на обществото Обама бе обещал да накаже банките и хейдж фондове за това, че по времето на голямата финансова ипотечна банкова криза на САЩ разразила се след 2007 г. отмъкнаха над 3 билиона пари на американските граждани, но не успя да направи до сега нищо, от над 200 банкрутирали банки в САЩ, е наказана само една -пирамидата на Мадок, която отмъкна над 500 милиарда, за едва 15 милиарда да връща, като парите не бяха взети от касата на Мадок, а от касата на американските данъкоплатци.
Неолиберализмът намери почва и нанесе разрушения само в страни със слабо работеща правова държава или липсваща такава.
30 години след неговото навлизане в Европа се видя, че 8-те най-развити европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария, с най-добре работеща правова държава не допуснаха нелиберализма да навлезе и разруши социалната им държава.
Страните от Южна Европа- Португалия, Испания, Италия, Гърция, където правовата държава слабо работи допуснаха неолиберализма и той нанесе големи разрушения на техните социални държава, за това и народите им протестират.
Най-големи поражения неолиберализмът нанесе в страните от бившия комунистически блок в Източна Европа, където комунистическата система без демокрация не бе изградил правова държава въобще.Липсата на такава отвори вратите на неолиберализма да нахлуе и ликвидира изцяло социалната им държава, да се роди местна малобройна по численост финансово-корпоративна олигархия с произход от бившите елити на комунистическите партии, смесила капиталите си с руската и американската, имаща база 1 % в обществото, но съсредоточила в себе си целия обществен продукт и средствата за производство, владееща икономиката и цялата власт на държавата и безмилостноограбваща останалата 99% част от него.Олигархията превърна тази държави в пълни американски сателити и отвори вратите пред САЩ да навлезе и по мирен път се добере до техните национални богатства и пари.
В България богатата неолиберална прослойка са 38 олигарси и мултимилионери, владеещи богатства колкото половината БВП на страната и добили ги с използване властта за извършване на пладнешки грабеж над останалите от обществото. Те имат 1000 партийни слуги във всички управлявали след 1989 г. държавата партии, образували обща мафиотско- олигархична шайка и всички с корени в бившата комунистическа номенклатура.
Неолиберализмът е на същото духовно ниво с бившата комунистическа система- и двете еднакво отричат демокрацията и правовата държава. Не случайно комунистите първи в Европа се залюбиха с неолиберализма и го внесоха в страните си. Неолиберализмът спря развитието на демокрацията в тези държави, те и до сега продължават да не познават правовата държава и да са най-неразвитите демокрации.
Именно огромната разлика в нивото на демокрация между изтока и запада остава главната пречка за развитието на ЕС, държи го в хаос и дезорганизация, издигнало е Нова Берлинска стена и е отворило фронта на Нова студена война.
Липсата все още на нови леви сили за борба срещу неолиберализма, остава неолиберализма силен в лицето на малобройните, но икономически силни финансово-корпоративните обединения- "банкстери"(както ги наричат западняците).
Всички партии от „ляво“ и „дясно“станаха представители на тази нова финансово-корпоративна буржоазия,откъснаха се от обществата, загубиха идейния си характер и предишната си широка обществена база. Сега всички партии са неолиберални с база 1 % в обществото. Останалата 99% част от обществото няма свои политически представители.
Неолиберали масово управляват в националните държави ипълнят цялото ръководство на ЕС. За това и управляващия се от неолиберали ЕС в лицето на основните три и най-големи блока в ЕП (ЕНП, S&D и Либералите), до сега не е поставил „усмирителна риза“ на частните банки.
Последните европарламентарни избори на 25 май 2014 г не промениха това съотношение в Европейския парламент и оставиха всичко да продължи по старому.А сега, с избора на неолиберала Жан Клод Юнкер за поста "председател на ЕК", представител на Люксембург- страна „Банков рай без данъци“, се задълбочи присъствието на неолибералите и неолиберализма в Европа.
Истинска подигравка за европейската демокрация е начина на избор на ръководство на ЕС. Впрочем, няма избор, всички са назначавани по неясни критерии и неизвестно от кого. Така неолибералите управляващи монолитно Европа от 15 години без опозиция, са го измислили и не желаят да променят това положение, въпреки протестите на европейските граждани. Главните длъжности – Председател на ЕК, Председател на ЕС, външен министър, председател на Европарламета се избират от парламента, но понеже неолибералите от трите най-големиблока пълнещи ЕП ( ЕНП, S&D и Либералите) са огромно мнозинство в Европарламента без реална опозиция, те си правят номинациите на кандидатурите по вътрешни споразумение, делят властови позиции, безконтролно си раздават длъжности, заплати и харчат парите на европейците.
По какви критерии се правят номинациите на отделните кандидати, никой не може да каже. Барозу и последвалия го Юнкер бяха избирани само с гласовете на неолибералите от трите главни блока в Европарламента с неизвестни критерии.
Това се използва от САЩ да назначават свои хора на поста външен министър, с цел да държат външната политика на ЕС в свои ръце.
На 16 юли ЕП се тресеше от скандал около избора на външен министър. Бяха предложени три кандидатури на българската еврокомисарка Кристалина Георгиева,италианската външна министърка Федерика Могерини, полският й колега Радослав Сикорски. И тримата не са избирани от своите граждани, а назначени от неолибералните им правителство. И тримата представители на най- корумпираните страни в Европа и считани за най-ниско развити демокрации.
Особено кандидатурата на Кристалина Георгиева и евентуален избор е огромно унижение за българския народ, който въобще не я е избирал, а тя бе назначена от правителството на Бойко Борисов. Невзрачният бивш служител в Световната Банка, изпратена там лично от Луканов 1992 г да му пази парите от крадения външния дълг на България 1985-1989 г. и изчезналия валутен резерв при първото му правителство, съхраняващи се в СБ, както и поведението на Георгиева като български еврокомисар, нито един ден не работила за България, а единствено работила за интересите на американската Световна банка, е много удобна фигура за европейските неолиберали, да не върши нищо и да изпълнява само американски команди.
Тези кандидатури показват, че неолибералите от трите основни блока съзнателно търсят слаби и невзрачни личности за тази служба, като предишната Катрин Аштън, която беше предала изцяло външната политика на ЕС в ръцете на САЩ и беше превърнала Европа в марионетка в американски ръце.
Какво ново и добро за бъдещето на ЕС може да очакваме от такива ръководители?
След избора на Жан Клод Юнкер, представител на страна „Банков рай без данъци“, сега и с избора на външен министър не може да се очаква нещо да се промени в управлението на ЕС пълно само с неолиберали, а задълбочаване на страшната корупцията вихреща се с парите на европейските данъкоплатци в Брюксел, която неолибералите се правят, че не виждат; пълно загърбване на средната класа и социалната държава на Европа; безконтролно пълнене гушите на банките и финансово- корпоративните олигархични обединения, чийто представители са неолибералите; работа само за едрия капитал и загърбване на малкия и среден бизнес на средната класа; безконтролното изнасяне на капитали и производства от системата на ЕС и увеличаваща се безработица; добиране на американските олигархични корпорации до парите на европейците и приемаме на крайно вредния и опасен за Европа „Договор за трансатлантическа свободна търговия между САЩ и ЕС“; продължаване старото положение- САЩ да държи Европа на колене и зависима от него.
Управлението на неолибералите без опозиция ги е самозабравило изцяло и те вършат мащабна корупция с парите на европейските данъкоплатци- раздават си със щедра ръка огромни заплати и бонуси. ЕК не е дала вече 14 години отчет как се харчи бюджета на ЕК ,взет от Общия европейски социален фонд. Марта Андреасън-бивш икономически директор на ЕК публично заяви, че всяка година изчезват 6 милиарда евро от този фонд в неизвестна посока.
От II Световна война до сега САЩ държат Европа на колене под своя зависимост. Обсебили са външната политика на ЕС, а от 30 години това положение се поддържа от европейските неолиберали, получили веруюто си от САЩ и водещи неговата политика в Европа за подриване на еврото, като първи конкурент на долара за позицията му на световна валутна разменна единица. А на всеки европеец вече е ясно, че режимът на Путин- побратим на САЩ, води същата политика като на САЩ за дестабилизация на ЕС и унищожение на еврото.
Агресивността, с която САЩ налагат своя неолиберализъм по света не остана незабелязан от европейците. В Европа се роди съпротива срещу опита на САЩ да наложат на европейците договора TTIP (TAFTA)-“Договор за свободна трансатлантическа търговия между ЕС и САЩ“.
Той ще бъде чисто самоубийство за Европа, тя ще изпадне в позицията на дойна крава, САЩ ще прибира нейните производства и капитали в своите банки с помощта на октопода на свободния пазар, американските олигархични корпорации ще изкупуват външните дългове на европейските страни и нахлузват хомота на новото олигархично робство на своя модел представителна(фалшива)демокрация, а в обединеното търговско-икономическото пространство на САЩ и Европа, потъващият кораб на САЩ ще повлече и кораба на Европа.
За да се вдигне Европа и еврото да заеме позицията на долара като първа световна разменна единица, е необходимо Европа да се освободи от опеката на САЩ, като свали европейските неолиберали от власт и в управлението на ЕС!
Сега Европа трябва да се концентрира в усилване на антинеолибералния си фронт за борба срещу американския неолиберализъм, прогонването му от Европа за спасението на социалната си държава с раждане и укрепване на нови антинеолиберални политически сили на местото на старите и унищожени от неолиберализма леви политически сили и идеи.
В най-засегнатите от неолиберализма страни в южна Европа вече започнаха да се раждат новите антинеолиберални сили на Европа за борба срещу неолиберализма и неговото прогонване от Европа с нова политическа стратегия за борба, ползваща традициите на Европа, претворени в нейната реална демокрация, с главните и инструменти :
1) Доброволния избирателен вот(съзнанието),
2) Народовластието с формите на пряката демокрация,
3) Правовата държава, изградена върху принципите на реалната демокрация и гарантираща упражняването и в обществото.
Те се раждат като силно идейни политически субекти, граждански партии на 99% народ, който няма политическо представителство в парламентите си, чийто социални придобивки и стандарт неолиберализма руши и отнася в гърлата на големите финансово-корпоративни олигархически обединения, събиращи под флага на идеите си многомилионна членска маса и издържащи се само от членския внос. Бепе Грило ясно демонстрира това, като отказа държавните субсидии още с влизането си в италианския парламент.
Такива са: СИРИЗА в Гърция, „Движение 5 звезди“(Чинкуе стеле) на Бепе Грило в Италия, ПОДЕМОС в Испания, Исландското антинеолиберално движение, 22 движения АТТАС в другите страни на Европа.
СИРИЗА е стара коалиция от разнородни стари леви партии между които маоисти, сталинистки комунисти, марксисти, но новият и лидер Алексис Ципрас успя преди 3 години да я превърна в антинеолибрална партия с обща антинеолиберална идеология. В началото имаше 100 000 членове и сега има 3 милиона членска маса. Тя с РАЗ влезе в Парламента в последните избори с най-голямо мнозинство от 29% и се превърна в мощна опозиция, громяща неолибералното статукво.
„Движение 5 звезди“(Чинкуе стеле) на Бепе Грило започна преди 2 години направо от 6 милиона и сега има 15 милиона членове, също като СИРИЗА влезе с 25, 5% в Парламента и се превърна в гранитна опозиция срещу неолибералното статукво. Сега всеки втори грък и всеки втори италиянец подкрепят СИРИЗА и "Чинкуе стеле" и се очаква при едни бъдещи избори те да влязат с огромно мнозинство в парламентите и по законодателен път, със свое законодателно мнозинство да извършат реформите за смяна на неолибералната система.
При СИРИЗА и „Чинкуе стеле“ от самото си начало се появи проблем с останките от комунистите, вмъкнали се в техните редици. Комунистите продължават да не говорят за демокрация и правова държава, да не виждат олигархичните дрешки на неолиберализма, не признават парламентарния начин на борба, задоволяват се само с 4%-8% в парламентите и с положението да бъдат безгласни букви в тях, дори продължават да възвеличават Путин, не виждайки неговата осанка на пръв неолиберал и олигарх на Русия, майка и татко на олигарсите и бетониращ неолибералното олигархичното статукво на Русия. Така комунистите блъскат борбата срещу неолиберализма в глуха линия.
Точно тази опасност от комунистите видя Бепе Грило и с желязна ръка се отслюпи от тях.
Но СИРИЗА все още продължава да бъде пълна с комунисти и това се вижда от присъствието в Европарламента. Двете партии са се присъединили към различни европарламентарни групи.
В "Исландското антинеолиберално движение" влезе цялата 300 000 Исландия и за 2 месеца извърши социалната си революция срещу неолиберализма. Исландия реши въпроса с банките си чрез формите на реалната европейска демокрация -с един национален референдум си опрости дълговете взети от частни английски, холандски и американски банки, национализираха централната си банка и опандизиха банкерите си, донесли им дълговата криза.
Испанската ПОДЕМОС се появи на картата на 14 март 2014 г. и изненадващо спечели най-много места в европейските избори в 2014.
Не случайно сега единствени Унгария и Англия гласуваха против избора на Юнкер. Обаче, Орбан и Камерън имаха различни мотиви.
Орбан гласува срещу неолиберала Юнкер, смятайки, че той нищо няма да направи за ликвидиране райските банкови кътчета и налагане усмирителна риза върху частните банки.
А да се говори за някаква "съпротива" от страна на Камерън е просто нелепо. Англия отдавна върви по неолиберални пътища. Маргарет Тачър първа в Европа възприе неолиберализма на Рейгън и го вкара в Англия, а оттам бе възприет от европейските консерватори. Всички последвали великобритански правителства продължиха да налагат неолиберализма, а Камерън сега го бетонира като окончателно обедини американското и английско търговско икономическо пространство и така банковите райски кътчета на Америка станаха и английски. Камерън гласува против само от конкурентни причини- Англия се съревновава с Люксембург по броя банковите си райски кътчета, където се привличат капитали от другите страни по линията на глобалния пазар на неолиберализма, без оглед на чистотата.
На това положение най- доволни са неолибералите, които никак не обичат да им проверяват чистотата на капиталите, нито желаят да спрат износа на капитали и производства от страните си, без да желаят да видят, че този износ увеличава безработицата в страната и обрича средната класа на загиване. А още по-объркващо и доста манипулативно прозвуча речта на Юнкер произнесена след неговия избор, в която той увери Европа, че е голям привърженик на социализираната икономика. Но без да има намерения да затвори вратите на своето банково райско кътче- Люксембург, събиращо всякакви мръсни капитали без оглед на чистотата и по този начин унищожаващо социалната държава и средната класа на останалите европейци.
Състоянието на новите антинеолиберални( леви) сили за борба срещу неолиберализма на ниво Брюксел.
Политическата стратегия на гореспоменатите нови антинеолиберални сили показва, че единствения начин за прогонване на неолиберализма е смяна на неолибералната система по законодателен път от долу нагоре, на национално и Брюкселско ниво като се използват лостовете на реалната демокрация на Европа. В националните държави вече се работи по този въпрос, остава да се започне работа и на ниво Брюксел.
И точно на ниво Брюксел е проблема, защото изброените нови антинеолиберални сили все още имат слабо присъствие в Европарламента, те нямат свой антинеолиберален европейски алианс, а са пръснати между в другите групи.
СИРИЗА е член на европарламентарната група „The Left“( Левицата) ,която е пълна с комунисти, които спъват намирането на ясни пътища за борба срещу неолиберализма. Водачът на немската левица die Linке-чле на The Left, бившият пребоядисан комунист от партията на Хонекер- Грегор Гизи, произнася бурни популистки речи против неолиберализма, а в същото време защитава Путин без да вижда олигархичните( неолиберални) дрешки на неговия режим. Той отчете за „голям успех“ получените смешни 8,6% в последните избори, с които дори не може един закон да прокара, не разбира, че борбата срещу неолиберализма може да стане само с извършване на пълен РЕстарт на системата, по демократичен и законодателен път, със законодателно мнозинство в Парламента.
Останките на бившите комунисти като Гизи са истинска трагедия за Европа, блъскат борбата срещу неолиберализма в глуха линия, задоволяват се само с 8 -10% и положението да бъдат безгласни букви в Парламентите!
А „Българската левица“също член на европарламентарната група The Left, пълна със стари комунисти-болшевики, при това станала фенове на Путин и обслужващи смесената българо- руска мутроолигархия, дори 0,02 % не взе на последните парламентарни избори.
Това е див популизъм и показва лицето на изроденото европейско политическа пространство след вкарването на неолиберализма в Европа. Не случайно лицата на комунистите са най изродените, понеже те първи вкараха неолиберализма в Европа и се считат за най-големите предатели на социалната европейска държава.
Бепе Грило( Чинкуе стеле на Италия) е в групата на евроскептиците заедно с „Партия на независимостта“ (UKIP) на стремящия се да изкара Англия от ЕС-Найджъл Фараж и това съвсем не е правилното място за него, понеже Грило не отричат ЕС, а иска неговата коренна промяна.
Бепе Грило си е поставил за първа цел извършване на пълна смяна на неолибералната система, като при едни нови избори да влезе с огромно мнозинство в Парламента и със свое законодателно мнозинство и лостовете на реалната демокрация, извърши смяната.
Неговата членска маса достигна огромна цифра от 15 милиона и това плаши италианските неолиберали на Берлускони и Лате, които управляват Италия след последните парламентарни избори. Уплашени от многомилионната членска и избирателна маса на „Чинкуе стеле“ на Грило, Берлускони и Лета се чудят как да отложат идването на Бепе Грило власт, като панически сменят служебни правителства едно след друго (сега в Италия тече мандата на трето служебно правителство с „експерти“ избрани от средите на техните партии и билдербергите), с единствена цел да не се достигне до предсрочни избори, да хвърлят прах в очите на обществото и отложат своята гибел.
Същото става и в България, двата наши най-големи неолиберални олигархични клана на БСП и ГЕРБ говорят постоянно за предсрочни избори, понеже следват тактиката на Берлусони и Лета.
Италианските неолиберали не разбират, че никой не е в състояние да спре Грило да грабне властта при едни бъдещи избори в Италия, рано и ли късно, защото никой не може да игнорира или забрани в Европа реална демокрация и нейните лостове: 1) доброволния избирателен вот и 2)- народовластието с формите на пряката демокрация.Нито е възможно да се отмени решението на суверена, взето с референум.
Грило рано или късно печели, влиза с огромно мнозинство в парламента, измита старите партии от там, сменя статуквото и започва мощни реформи за РЕстарт на системата със своя законодателно мнозинство. Грило е разбрал опасността на комунистите и за това с желязна ръка ги отслюпи от партията си и не пожела да влезе в европарламентарната група The Left.
Необходимостта от създаване на нов европейски антинеолиберален алианс, който да събере всички нови неолиберални сили и по този начин ускори борбата им и я направи по-ефективна е повече от очевадно. Този алианс трябва да се създаде до следващите европейски избори, да ги атакува и влезе с мощно законодателно присъствие в Европарламента.
Само със свое законодателно мнозинство обединените в алианс антинеолиберани сили на Европа могат да променят курса на посоката на движение ЕС, да се прогони неолиберализма и освободи Европа от опеката на САЩ.
Новият антинеолиберален алианс ще помогне също и на руския народ, пъшкащ под ботуша на Путиновия режим, да започне борбата си за свалянето на режима и поемане на европейски път на развитие и демократизация. Това съм го предвидила още преди 3 години, когато написах статията“ЗА ДА СЕ МОДЕРНИЗИРА, РУСИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ДЕМОКРАТИЗИРА ПО ЕВРОПЕЙСКИ".
В железните правила на правовата държава на 8-те най развити европейски социални държави от северна и средна Европа, Европа аз намерих новите инструменти за борба с неолиберализма.
Тези страни са заложили още в конституцията си едно ново разделение- „разделение на корпоративните интереси от властта и политиката“ и са изградили върху негова основа антикорупицонни законодателства за държавните служители, партии и политици, спазвани желязно. Именно това ново разделение, което не се съдържа в законодателствата на САЩ, Русия и другите неолиберални страни с олигархии от бившите съветски републики, между които е и България, не допуска създаване на олигархични финансови групировки, нито едрия капитал за захваща властта. То стана главния лост на тяхната правова държава, който спря неолиберализма още на границата и не го допусна да навлезе и унищожи социалната им държава. Групата от тази 8-ка също е отделила съдебната власт от политическата и другите властии япоставена като надстройка на обществото.
Нужна е нова политика на ниво-Брюксел!
1.Брюксел трябва да изработи единни механизми на правовата държава на Европа.Двете най-важни разделения на правовата държава на 8-те най-развити европейски държави: (1)„разделението на корпоративните интереси от властта и политиката“ и (2)„разделение на съдебната власт от политическата“, трябва да станат основа на правовата европейска държава. Тя да не покрива само отделните държави, а да има покритие на ръководните органи на ЕС за спиране на огромната корупция, която се вихри в Брюксел с парите на европейските данъкоплатци.
Трябва да се търсят нови механизми за по-добро прецизиране на тези две разделения на властите и специално с по-добри механизми заразделение на съдебната власт от политическата и поставянето и като надстройка на обществото. Двете разделения трябва да станат изискване на Брюксел, за поставянето им в конституциите на всички държави-членки.
Изработване на единни механизми за правовата държава на Европа не значи, че Европа ще се превърне в американски щати, или, че ЕС ще стане политически съюз. В този случай ЕС ще остане икономически съюз на държави , чийто общества изповядват най-триумфиращия и доказан идеал на Европа донесъл големия просперитет на европейските народи - реална демокрация и правовата държава!
2. Брюксел трябва да промени сегашната си конституция“Лисабонския договор“, като в нея заложи вместо постулатите на неолиберализма и неговия глобален пазар, принципите на европейската реална демокрация и икономическия модел на европейската социална държава. Те са основата, върху която ще се развива общия за всички държави-членки социален и обществен модел на европейската социална държава.
Въз основа на него ще се наблегне на стабилизация и развитие на голямата производителна средна класа, като специално внимание да се обърне на малкия и среден бизнес станал неразделна част от средната класа, на който неолиберализма не помага, а той бива изяждан от едрия финансов корпоративен бизнес. Никоя лява сила до сега не е помагала на малкия и среден бизнес. Старите комунисти и до сега считат малкия и среден предприемач за „капиталист“ по Марксовите постулати. Както казахме по-горе социалната европейска държава победи класически капитализъм като приравни малкия и среден предприемач на нивото на наемния труд и нивото на останалите групи от средната класа, така направи Маркс неактуален.
3.На ниво Брюксел трябва да се направи специална политика за спиране износа на капитали и производства от територията на ЕС, като се наложат усмирителни ризи на банките и ликвидират всички райски без данъци кътчета в системата на ЕС.
4.Брюксел трябва да премине изцяло към избор на ръководството на ЕС и ЕК, но не с избор в Парламента, а пряк избор от европейските граждани.
5. Брюксел трябва да наложи еврото като всеобща парична единица, но да го свържи със себестойността и производителността на труда, като раздели Еврозоната на три нива, според нивото на развитие на икономиката и силата на правовата държава- 1-во и най-високо ниво на страните от северна и средна Европа, които са развити на почти едно и също икономическо ниво и имат еднакъв обществен и социален модел, 2-ро ниво на страните от Южна Европа и 3-то и най-ниско ниво на бившите комунистически страни. По този начин ще се стимулират страните от 2-ро и 3-то ниво да се стремят да достигнат критериите за развитие на икономиките и правовите държави на страните от 1 -во ниво, за да влязат в тяхната група.
Всички тези изредени по-горе предложения за нова политика на ниво Брюксел, трябва да станат политическа цел на новите антинеолиберални сили на Европа и те могат да го постигнат само, ако имат силно присъствие и свое законодателно мнозинство в Европарламента!
Аз 9 години проучвах неолиберализма на научна основа, създадох наука за него. Създадох и нова наука за социалната държава на Европа, под формата на дефиниция, където за първи път я разгледах от правов и демократичен аспек. Описах структурата на правовата и социална държава на най-развитите европейски страни и я предложих на българския народ да построи същата правова държава с която да спаси България. Нейните железни правила по естествен начин ще ликвидират мутроолигархията, ще извършат ново преразпределение на собствеността и върнат справедливостта в обществото.
Като изброените по-горе антинеолиберални политически сили е основаващата се партия ДВИЖЕНИЕ 1 МИЛИОН-ПОБЕДА на ДРД "Идея за България". На учредителното събрание на партията са поканени да присъстват всички антинеолиберални сили на Европа и е планувано в същия ден да се учреди и новия европейски антинеолиберален алианс.
Автор: Дора Апостолова
Материал на „Идея за България“
10 юли 2015 г.
Допълнителни материали от автора по същата тема:
натиснете ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. Защо Путин започна война срещу своя народ?
натиснете СТАНОВИЩЕ ЗА ЕВРОИЗБОРИТЕ 2014-ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕС!
натиснете Как малка България е изяждана от олигархиите на три големи геополитически сили- САЩ, Русия и Турция
натиснете За различно грозните фигурки на БКП и БСП
натиснете Кратко учебно помагало за неолиберализма и социалната държава, щетите на неолиберализма и борбата срещу него
натиснете Чинкуе стеле - новата политическа стратегия за борба срещу неолиберализма
За автора -Дора Апостолова и други нейни материали ще прочетете в нейния натиснетеБЛОГ
