Доцент Веселин Тепавичаров преподава в историческия и журналистическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дисциплините му са етнология, културната и политическа антропология, политическа култура. Завършил е история в Софийския университет и има множество публикации в областта на етнологията и връзката между историята и политическата култура.  

- "Новинар" започна дебат за културно-историческото ни наследство и проблемите, свързани с опазването на културните ни ценности. Какви са най-големите проблеми в тази област?

- Доста проблеми има с нашето културно-историческо наследство, а то е много богато. Нашите земи са били в обсега на велики цивилизации - древногръцката, римската, византийската, османската. Самото българско културно-историческо наследство също е много богато. Един от най-големите проблеми е, че за култура в България не се дават пари. Това е традиционен наш народен възглед - че това не е работа, само копането е работа. И по тази причина отделяните средства от държавата за съхраняване и откриване на нови паметници са твърде малко. Хората, които се занимават с тази дейност, са много зле платени - това са не само музейни работници, но и преподаватели, учители, археолози. Другият голям проблем е криминализирането на различни дейности, свързани с откриването и опазването на това наследство.

- Имате предвид иманярството?

- Да. Иманярите не са хора, които разбират и ценят художествената и историческата стойност на това, което откриват. Те се занимават с иманярството единствено от материална гледна точка. Те не са специалисти. Разбира се, в хода на работата от досега с наследството придобиват някакакъв опит и знания, но иманярите са само най-малката брънка в една добре смазана машина - търсенето на ценни паметници и монети и изнасянето им по тайни канали за чужбина или пък към частни колекции.

- Кой плаща на иманярите и има ли ваши колеги, свързани с тях?

- Естествено, че има специалисти, които трябва да оценят стойността на придобитото по този начин и това не го правят самите иманяри. Това го правят специалисти за пари. Хората, които се занимават с наука, са зле платени, те предпочитат да си докарат доход по други начини. Аз съм доста изненадан от интервютата, които дадоха някои известни специалисти, които казаха, че трябва да се подкрепят частните колекции. Те явно имат интерес да се легализират частните колекции.

- Трябва ли да се легализират частните колекции?

- Историческото наследство може да бъде фактор и за печелене на пари, с които науката и културата да се подпомагат. Но това трябва да се уреди със закон. Ако има ясни правила, няма нищо лошо в частната инициатива в тази област, но законите за съхраняването на културно-историческите паметници трябва да са много строги.

- А колекции, които са вече придобити, като тези на Васил Божков и Димитър Иванов, трябва ли да се легализират?

- Според мен тук е извършено престъпление и тези, които са извършили престъплението, трябва да си понесат последствията.

- Какви са мненията във вашите среди по тази тема, има ли противоборство на тези?

- В нашите среди има отделни личности, които смятат, че трябва да се опрости това, което са направили Васил Божков или Димитър Иванов, за да може хората да се ползват от това, което те са събрали. Но така мислят единици, само че техният глас се чува. Те имат достъп до медии. Огромното мнозинство от академичната общност не мислят така. Ние смятаме, че трябва да се накажат тези, които са на върха на пирамидата на тази машина, която започва от иманярите.

- Кои са тези ваши колеги, които имат достъп до медиите и лобират за нечии интереси?

- Божидар Димитров е един от тези хора, Иван Маразов се изказа в полза на частните колекции. Светлин Русев горещо подкрепя идеята...

- А какво мислите за това да се организират легални аукциони за предмети на културното наследство, за да не се продават те на черно и да са ясни пътищата, по които те стигат до една частна колекция например?

- Аз съм "за", но трябва да е уредено със закон. Един частник по-добре би съхранил и по-добре би взел мерки това, което е събрал, да се показва на хората, защото той при всички случаи се стреми и да спечели. Но държавата трябва да има монопол върху търсенето на старини и на културно-исторически паметници. Освен това само специалисти трябва да се занимават с това, защото иманярите търсят единствено ценностите, а унищожават други ценни за нас неща - като градежи, стенописи и т.н. Ако държавата разреши на частници да се занимават с тази дейност, те трябва да наемат специалисти да правят разкопките.

- Т.е смятате, че културно-исторически обекти трябва да се дават на концесии?

- Ако има закон, частната инициатива ще бъде по-полезна. Но с тези неща трябва да се занимават само специалисти. Естествено, че не сме застраховани, че като е специалист той няма да си позволи незаконни неща. Но все пак това е начинът. Концесиите могат да бъдат полезни, защото държавата е лош стопанин и трябва да се толерира частникът. Но да има точна регулация за това как ще се съхранява и експонира наследството. А по отношение на миналото - този, който е крал, трябва да си понесе последствията.

- Споменахте няколко пъти - да има ясни закони. Имаше няколко опита за нов закон през последните години. И културното министерство започна да прави нов проект. Оптимист ли сте, че нещата ще се оправят с приемането на един закон?

- Всичко у нас се прави за един или няколко души. Сигурно си спомняте как преди време промениха закона, за да може един определен човек да стане министър - имам предвид Лучано. Моите опасения са, че и сега законът ще бъде направен така, че да се легализират на Димитър Иванов и на Васил Божков частните колекции. Няма да се учудя, ако направят закона така, че да се легализират вече съществуващите частни колекции и те да монополизират тая дейност, а на всички останали да се създадат пречки, които те да не могат да преодолеят.

- Търсени ли бяха представители на академичната общност?

- За разлика отпреди този път потърсиха и представители на академичната общност. Има една група от учени, които консултират специалистите от образованието. От историческия факултет представител в нея е Джени Маджаров.

Интервю на  Десислава Апостолова
22 април 2006 г.
Публикувано от novinar.net