
От 3 години редакцията на в.СЕГА ни е банирала никовете"IzB" и "ideyazabulgaria" и не можем да пишем коментари под статиите във форумите на медията.
За това се принудихме да изпратим това наше мнение като ОТВОРЕНО ПИСМО.
То касае статията„Вносът на емигранти във властта задълбочава кризата” отпечатана във в.СЕГА на 06.8.2010 г. с автор Галя Горанова.
Статията ще я прочетете в електронното издание на в.СЕГА натиснете ТУК
Уважаема г-жо Горанова,
Адмирираме вашите усилия да покажете „нарцисите” сред емигрантите, но мислим определено, че правите прибързани и грешни обобщения като наричате изброените групи ”емигранти”.
Описаните случаи от фондациите, „юпитата”, „великденчета”... са ЕДИНИЦИ и сами са се поставили в положението на слуги на Сорос и неговото „Отворено общество” в България(който ние наричаме ”инструментът външната политика на САЩ в източна Европа”) и новосъздадената през прехода политическата мафия.
Причините за тяхното доброволно положение на „слуги”, ще ги разберете, като се запознаете поименно с всеки от тях КАК е излязъл от страната.
Повечето от тях са хора излезли „с куфарчета” или предварително сложени тлъсти сметки в чужда банка.
Така пристигнаха „маямските емигранти” в Маями, САЩ 90-те години и си построиха веднага цели дворци на Маямското крайбрежие.
Същите са и една група от чикагската "емиграция¤ създала с „неизвестни капитали” няколко мощни фирми и на които сегашния премиер г-н Бойко Борисов много обича и им ходи на гости.
Друга малка група от изброените чисто и просто СА СЕ ПРОДАЛИ за пари и служат на една или друга мафиотска групировка.
Редно е да знаете, че ние причисляваме към българската политическа мафия всички партии управлявали в прехода.
Но повтаряме -всички тези хора са ЕДИНИЦИ сред българската емиграция и не трябва да се наричат „емигранти”, нито да се причисляват към българската емиграция.
За всички тези групи и нашето отношение към тях сме писали в откритата в нашия сайт рубрика ЗА ЕМИГРАЦИЯТА.
Такива случаи има във всяка европейска нация, за това не трябва да се правят прибързани обобщения като вашето.
Новата българска емиграция след 1989 г. е огромна и е излязла „с един лев в джоба си” по икономически причини- унищожената икономика на България и липсата в родината на труд, работа, достойно заплащане, защита от безработица, достойно съществувание- а това е първостепенно международно право, съблюдавано под егидата на ООН и под което България се е подписала.
Описаните случаи от вас тук са с определени задачи- да се вклиняват и разединяват редовата българска емиграция, да и лепват петна, да съсипват идеята за обединяване на емиграцията и спират обратния и път към родината
Истината за редова българска емиграция няма нищо общо с изброените случаи от вас.
А тя се труди по 16 часа на ден за да изкара толкова, че да издържа себе си и близките си в България, за да не и остани нищо спестено „в страни”.
Тя надхвърля вече 2 милиона души. От нея над 1 милион българи са принудени да пребивават нелегално в страните със сива икономика от Южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Португалия, работят при ужасни условия и мизерно заплащане( все пак по-добро от това в родината) и са истински роби на труда в 21 век.
Сред тези наши сънародници се намират най-добрия „човешки материал” на България- младия, образования ,възпроизвеждащия, научния и интелектуален потенциал на нацията.
Всички са много важен човешки ресурс за демографски умираща България.
Но никой не се е сетил да пише за тези проблеми на емиграция в казионната българска преса?
Защо не виждаме да споменете тези факти и най вече изключително важната политика на ЕС за „създаване условия за връщане на емиграцията като важен човешки ресурс”.
Всички стари членки на ЕС, със създадена специална държавна политика по директивите на ЕС, са върнали в последните 20 години огромни свои стари емигрантски маси до трето поколение.
Германия върна над 3 милиона рускоезични немци от времето на Петър Първи в Русия.
Испания върна над 10 милиона испоноезични от Латинска Америка.
Малка Финландия прие над половин милион карелци от областта „Карелия” останала в пределите на СССР след 1918 г. Могат да се изброят стотици други примери с останалите членки на ЕС.
Огромна е бедата за България, че няма нито една създадена държавна институция да мисли за емиграцията и, поне да се прави постоянна статистика на движението на човешките й ресурси.
За това си обясняваме факта, че в избирателния списък на предишните и последни парламентарни избори имаше 1 милион „мъртви души”, които никой не ги знае от къде са дошли, но сложени съвсем съзнателно. Това ще опишем в предстоящия да излезе анализ” За криминалната ни политизирана българска избирателна система, отнемаща бъдещето на българския народ”
Написали:
Дора Апостолова, Финландия, емигрант, за която ще прочетете в страниците ни, натиснете ТУК
д-р Георги Чакъров –Швеция-политически емигрант от 70-те години
Идея за България - алтернатива на статуквото
р.s. Писмото е изпратено до редакцията на в.СЕГА на нейните контактни е-мейли.

