Смея да твърдя,че балнеоложкият здравен туризъм е златен ключ на българската икономика, най-перспективния дял в българския туризъм, оня златен отрасъл на който страната може да се опре, да концентрира своите сили за да излезе от тежката икономическа криза, в която изпадна в последните дванадесет години, търсейки нови алтернативи в пътя си към пазарното стопанство. Световната практика доказва, че в подобни тежки периоди са преодолели и просперирали само тези страни, които разчитат на своите собствени сили - предимно концентрирани в природни си богатства и тяхното развитие.
Балнеологията е златния отрасъл на България, защото разчита на големи нейни редки природни богатства - минералните води. Минералните води на България са нейния нефт. Страната разполага с огромно по разнообразие минерални води (почти всички известни в света видове минерални води се срещат и у нас) - с едни от най-големите в света минерални водни запаси, (над 1500 извора) със силен дебит на водите и редки лечебни качества, които нямат в повечето случаи аналогии в Европа. И не на последно място - тук са едни от най-горещите извори на Европа. Българските минерални извори извират от голяма дълбочина, над 2000 м, както е известно на всеки 100 метра температурата на земните недра се увеличава с 30 С. Температурата на водата при някои наши минерални извори доближава +1000 С - за Велинградските извори, които са над 80, достигат температури 890 градуса - и дори и в най-студеното зимно време е истинско удоволствие да се къпеш във външните им басейни.
България е страна номер едно на Европа по наличните си природни богатства
Няма страна в Европа, която да притежава такива природни богатства като България и да не ги развива и нехайно да ги пропилява , богатства, които да не носят доходи на своя народ. И то във времето, когато здравния туризъм в Европа е туризъм номер едно на застаряващото население на континента достигащо вече повече от половината му жители.
Колкото и странно да звучи на българите, но Финландия е страната с най-добре развита балнеология и здравен туризъм в Европа.
Студената с тежък северен климат страна, притежава огромни количества прясна (не минерална) вода в стотиците си езера, което е второто по важност природно богатство след горите, изгради съвременна балнеология. Разви я като държавна поръчка, като добре предварително планиран стопански отрасъл, с основна задача да отговори на социалната политика на държавата - рехабилитацията и възстановяването на населението си, но и същевременно се насочи към международен туризъм. Сега Финландия разполага със стотици балнеоложки хотели и бази с богато технологично оборудване, в които развива успешно международен туризъм и вкарва всяка година от него 10 милиарда евро в държавната хазна. И най-важното успешно убеди и най-консервативните туристи, че балнеология може да се прави и от обикновената вода. Когато страната реши да започне строителство в този нов отрасъл, тя беше с еднакъв брутен национален продукт с България - през 1985 г около 10 милиарда долара. За последните 17 години Финландия умножи десетократно БНП и той достигна 135 милиарда долара сега. Балнеологията и балнеоложкия туризъм имат съществен дял в него. Непростимо е за България, която има освен незаменимото си богатство на огромно разнообразие минерални води, но и в негова подкрепа уникален южноевропейски топъл климат, прекрасна природа и безброй исторически паметници на двете най-стари цивилизации на Европа, да не развива балнеоложкия туризъм и дори да няма и помен от този важен отрасъл в страната.
А в действителност България има дадености, вътрешни сили и голям потенциал да развие балнеоложкия туризъм така,че да стане страна на здравния туризъм номер едно на Европа, да посреща милиони туристи, да владее нейните най-добри валутни пазари, а делът на този вид туризъм да заема не по-малко от 20% от брутния национален продукт. При приемането на Новия закон за туризма,се направи една единствена сериозна констатация за сегашното състояние на туризма - входящият туризъм в страната е сведен изключителното до плажен черноморски туризъм, чийто дял е 70% от общия, а за останалите видове алтернативен туризъм е само 30%, като балнеоложкия е под 1%. Липсват анализите, познанието и фактите за състоянието на външния маркетинг, как и при какви условия се прави той, балнеоложкият туризъм се споменава само в едно единствено пожелателно изречение. Законът в този си вид е общо взето препис от поредната директива по туризма на ЕС, без никакви творчески анализи и местни виждания.Ресорът по туризма в министерството на икономиката, в лицето на зам.министър г-н Д. Хаджиниколов, като че ли вижда като единствено свое задължение да представя по разните форуми колко голям (9% ) е ръста на туризма в България спрямо миналата година и колко милиона евро са инвестициите в него.Изнесените от него цифри са далеч под възможностите на България и на подновената база по българското Черноморие. България е една от страните в Европа с най-красива природа и дадености, климат и богато наследство на културни пластове с неизчислим брой исторически паметници, които представляват огромен интерес за международния туристически пазар на Европа. При новите условия тя може да внесе много повече чуждестранни туристи и достигнатата цифра .. Смея да твърдя 9% ръст на туризма 2002 г и 1,5 милиона туристи , е смешна цифра,при това което е било през 80-те години с по 8-9 милиона на година туристи.Редно е да се каже и откровен ,че сегашните “успешни” цифри се дължат и на почти случайности.Законът не съдържа необходимите решения с които външният туризъм да излезе извън рамките на плажния туризъм като паралелно да се насочи и към балнеоложкия, за който страната има огромен потенциал и перспективи за развитие.Най-парадоксалното е,че в момента чужди големи туристически фирми, зад които стоят техните национални икономики, направляват туризма към България и най-жалкото е, че
България няма особен дял в това да определя съдбата на своя входяш туризъм, да го направлява, нито има виждане как да стане това. 1996 г. ЕС с директиви въведе т.н. гаранции, изискващи от всички фирми, правещи изходящ туризъм от ЕС, да имат парични гаранции. Социална Европа въведе гаранциите, за да защити интересите на потребителите от евентуално изпадане в несъстоятелност на туристическата фирма или авиокомпаниите и ако туристите са останали в друга страна, с гаранционните пари да им се закупи билет за обратно връщане. Фирмите трябва да имат и разполагат с тези средства, още веднага с започването на маркетинга и те се определят на базата на месеците в годината с най-висок ръст туристи сметнато по минимум 500 евро на турист. Което значи, че за да заработи една фирма в областта на изходящия туризъм тя трябва да разполага с стотици хиляди евро в постоянен капитал /не оборотен/ още със своето раждане.Така ЕС въведе едно от най-тежките си ембарго към страните, към които се прави изходящ туризъм, включително и към България и прояви на яве националистическата си същност. В случая обаче, това е една от многото несполучили директиви на Евросъюза и това се отчете от отделните Европейски страни, в които не винаги се приемат и изпълняват директивите на центъра, надделяват националните виждания, пречупени през призмата на своите национални интереси и икономически модели. Гаранциите тласнаха бързо туризма в Евросъюза в сферата на глобализационния процес и доведоха до обратни резултати- създаването на чудовищно монополистични форми. В Скандинавието, където социалната демокрация е управляваща неизменно в последните 50 години и където малкия и среден предприемач не е основата и гръбнака на техния икономически модел, възприеха гаранциите в своя национален закон, предимно от неговата социалната страна в защита интереса на потребителя С тежкия си закон там е убита в зародиша възможността да вирее малкия бизнес в изходящия туризъм и на почит са огромните монополистически структури. Достигна се обаче с това до парадоксални резултати - на финландския пазар например, са се настанили големи чуждестранни фирми, предимно немски и шведски, които изнасят стотици хиляди финландски туристи и не плащат данъци на страната. Финландия губи стотици милиони евро данъци годишно. Англия, Дания и Холандия, чиито национални икономически структури се базират на гъвкавия малък и среден бизнес, отхвърлиха и не приложиха директивите на ЕС за гаранции. А Холандия подходи творчески - тя създаде национален гаранционен фонд, който с особени правила поддържа гръбнака на нейния малък и среден бизнес в туризма.
Ето защо сега няколко големи германски фирми и няколко скандинавски диктуват българския пазар. Те определят вида на туризма към България, както и насоката на инвестициите, определят и цените.България няма и думата в определяне на вида входящия си туризъм и вида на продукта . Разбира се, фирмите –монополи , които вършат туризма към България ще предпочетат плажния черноморски туризъм , евтин и комерсиално лесен за маркетинг.И това те правят, туризмът към България е предимно плажен само през летните месеци.Балнеоложкия здравен туризъм ,който е целогодишен и по-скъп , на практика изисква специално изработен маркетинг, много повече вложени средства и усилия за него , не интересува фирмите, което сега правят изходящия туризъм от ЕС към България.
А в областта на туризма се направиха едни от най-нискокачествените инвестиции.
Няколко големи германски фирми сега инвестират в България и са насочили своите инвестиции предимно в плажния туризъм. Така се появиха новите в огромно изобилие хотели по Българското Черноморие. Дори и “Парадайз биич” , новото селище на МГ груп е строено с “инвестиции” на немска фирма. Но изявленията на г-н Хаджиниколов за добрите заеми и ниските лихви вече заприлича на приказката от Шехеразада, в обяснението на вида на тези инвестиции. В действителност няма и грам истина в “ниските лихви” на заемите.Тези няколко големи октопода се превърнаха в лихвари с хищнически вид от 18 век.Те не инвестират в собственост. Освен годишнините лихви, те сключват договори със собствениците да експлоатират хотелите много години напред, давайки им най-ниски възможни цени на легло , а в действителност да ги продават с 3-4 пъти по-висока цена. Фирмите за кратък период си възвръщат пето кратно и десетократно заема и никой обаче в България не е правил сметка колко кожи се одират с този вид заеми от гърба на българина. Българският хотелиер не е способен с даваните му стотинки да поддържа базата си и така... до изтичане на договора.Тогава пък се оказва, че хотелът е в почти първоначалния си вид и се нуждае от нова реновация. Кръгът се затваря и на българския хотелиер е турен робския хомот за цял живот. Това още не е осъзнато от българския хотелиер, но то ще зачука с резултатите си скоро и по неговата порта. След като всемогъщите ИТС и Некерман извиват на българския хотелиер ръцете и не желаят да купуват продукт , а само - "бед енд брекфаст",то най -доброто е да им прибереш парите за инвестиция!(Така се разсъждава в България,от някои бизнесмени и държавници направляваши отрасъла).Което подсигурява на България определен поток туристи-и то много бедни!
Дори и могъщата МГ груп се огъна прие такива инвестиции и какво спечели? Хотелите им не печелят от тези туристи, а от купищата близкоизточни туристи , които залагат в казината им!
Липсата на стратегия от държавата на влизането на инвестициите в туризма направляването им с различни механизми , доведе страната да се люшка в лоното на безтегловността и приема такива видове инвестиции, които превърнаха България във второкачествена колония предимно на Германия. В България няма и помен от отрасъл балнеология и здравен туризъм. Наченки отрасъла се създадоха при социалистическата икономика. През 70-те и 80-те години България построи и имаше едни от най-модерните в Европа оборудвани балнеоложки ходели и бази и развита технология на балнеолечението. Макар и не много на брой-хотелите Аугуста, Сандански, Поморие, хотел Варна-Палас и др бяха израз на ново и модерно балнеоложко виждане за времето си. Тогава се разчиташе на държавната намеса и собственост , но и на хилядолетните традиции и изградената солидна база специалисти в областта на балнеологията.Колкото е чудно да звучи на някои това , тогава България беше една от водещите страни в Европа, а други страни черпеха опита на България в създаването на своята балнеология. Например Финландия проучи опита на България и създаде своята балнеология. Традиционни пазари за България бяха скандинавците и страните от средна и източна Европа. През 70- и 80 години България беше най-популярната туристическа страна в Скандинавието . Най-малко по 20 000 туристи годишно пътуваха от малка Финландия към българските балнеоложки бази. И до сега тук са запазени спомените за великолепните курорти Хисаря, Сандански, Велинград, Поморие, Банкя, Вършец и прочее. България имаше много силна външно туристическа маркетингова дейност.В балнеологията бяха подписани междудържавни договори с почти цяла Скандинавие, Средна и Източна Европа за предоставяне и ползване на българските балнеоложки бази от национално- осигурителните фондове на страните за рехабилитация и възстановяване на населението им, като не малка част от парите за пребиваване в българска балнеоложка база се покриваха от тези фондове.Така България имаше един сравнително лесен турист, чийто пътуване до България почти не засягаше неговия джоб. Но социалистическата икономика си каза думата, неподдържаните бази овехтяха , изостанаха тотално от събратята си в Европа и развитието въобще на балнеологията, загубиха през 90 -те години външните си пазари. Поемане пътя на България към пазарно стопанство и забавената приватизация задълбочиха кризата.
България е страна,която извърши приватизацията си без да има предварително държавно дългосрочно виждане за икономическа политика в отраслите си.
След 1997 г. в страната се въведе американския монетарно-либералния модел на икономическо развитие в противовес на европейския социален пазарен икономически модел. Той се претвори от последните две правителства с балкански нрав и разбиране , доведе до една неуспешна приватизация, която затри цели отрасли в България и отряза възможностите за развитие на нови.Получи се обратния ефект от този вид приватизация, вместо да се даде възможност и се открият пътищата за развитие на частната инициатива, получи се обратното- частната инициатива беше затруднена в своето развитие , още в зората на раждането си.Така се случи и с балнеологията.
Развитието на отрасъл балнеология в новите условия на пазарно стопанство бе затрит още в зародиш. Липсата на държавна политика и идея за развитие на отрасъл доведе до една от най-калпавите приватизация, която върза ръцете на частната инициатива, спря я и до днешен ден не е довел никакви външни инвестиции в отрасъла, а вътрешните са жалки по количество. Балнеоложките хотели, които се водиха към Министерството на икономиката бяха приватизирани за 1 долар, без се потърсят стратегически вътрешни и външни инвеститори, продадоха се без условия за инвестиции в тях и след приватизационен контрол. Настоящите нови стопани, предимно от вътрешния пазар, се оказаха често без опит и разбиране за развитие на балнеологията в хотелите.Старите хотели,с великолепно планирани балнеоложки части се превърнаха в казина или обикновени хотели.Балнеологията в България остана от нивото си на 70-те години,често се парадира ,че хотелите са балнеоложки (SPA) , но в действителност се оказва, че това,което се предлага в него няма и помен от балнеология. В хотелите често се предлага балнеология без квалифициран медицински персонал и балнеоложко оборудване и методи от 70-те години. Липсва тотално новата и модерна балнеология, която се разви в Европа и достигна технологични върхове в последните две десетилетия.Хотелите загубиха изцяло външните си пазари , единствен хотел Сандански има някакви признаци за международен туризъм , но е бледа сянка на старото и славно време.
Липсата на външни пазари отряза и кредитирането от кредитните институции за балнеоложки хотели.
Липсата на комесация на земята, надробеноста й доведе до спирането строителството на нови такива, от които този отрасъл има крещяща нужда. Сложната вид собственост, смесването на държавната и частната, усложнена с концесии на водите също оказа въздействие.Извърши се недопустима грешка- побърза се с приватизацията на Балкантурист единствената българска държавна фирма за външен маркетинг на България, който държеше всичките външни пазари на България и която имаше представителства във всички страни на Европа . Новият стопанин (МГ груп) не можа да подсигури гърба на Балкантурист с гаранции и се достигна до парадоксалният резултат- Балкантурист прекрати своите представителства във страните и се изнесе безславно.Загина името и марката, загинаха и пазарите на България.Балкантурист сви параметрите на своята дейност до една обикновена частна фирма с незначителни външни пазари.
Балнеологията има и важна социална роля в обществото, насочена към населението на страната си – неговото рехабилитация и възстановяване.
За щастие, България не се отказа от същността си да бъде социална държава , по модела на страните в Европа. Ре хабилитацията и възстановяване на населението остана като полубезплатна услуга, дотирана от Националния осигурителен институт. Държавни останаха десетте санаториума , гушнати от т.н. Санаториално-курортно управление към Министерството на здравеопазването , една остаряла и архаична управленческа форма, не действаща в условията на пазарно стопанство.Санаториумите се намират повечето в окаяно състояние, с остаряло оборудване, чакащи на държавно финансиране , а както се знае-държавата не може-бедна е!В това си състояние те не могат и да се насочат към международен туризъм. НОИ прибра под мишница 100 бази за отдих и почивка, част от които балнеоложки , които 99 % са също в окаяно състояние, с остаряло оборудване без всякакви условия за туризъм, чакащи държавни дотации или на собствения си бюджет , събиран от 4- те лева, плащани от българина за почивката на ден.Но за да излязат от това състояние и без да има стратегия как ще се запази базата за своите социални нужди, НОИ предпочита да продава бази за вътрешни приходи.
На път е българинът да се раздели окончателно със своята социална държава.
Това е състоянието на балнеоложките бази България , без никаква държавна мисъл за перспективите им на развитие и как ще се насочат към международен туризъм.
Международния туризъм е единствения добър източник за солидни приходи ,които да за поддържат на базите и да се даде възможност на българина да ползва добра база за своята ре хабилитация и възстановяване.
Международната асоциация на туроператорите излезе 2001 година с прогнозата, че 2020 година България ще посреща по 10 милиона туристи на година.Мисля,че България може да посреща по 10 милиона туристи още 2010 година. Основата на този успех е силна държавна политика и преди всичко поемане и направляване от самата България в свои ръце на съдбата на своя отрасъл туризма.
Историята ни учи ,че само една независима държава и държавна политика, може да донесе просперитет на страната и нейната икономика. Даваме ли друг да направлява съдбата ни, ще се люшкаме в лоното на безличието, посредствеността и бедността. Зам.министър Г-н Хаджиниколов трябва да накара националния съвет по туризма и политика след годишно съществуване, най-сетне да заработи, а г-жа Донка Соколова, председател на Асоциацията на туроператорите (БАТА), да престане да лее сълзи по изходящия български туризъм и да апелира българина да спре да пътува навън. Подобно поведение на политици и държавници, просто буди недоумение и усмивки. България се нуждае от политици и държавници на място и същевременно добри бизнесмени, които да градят ефективна и действена държавна политика.
Министерството на икономиката въведе гаранциите в новия закон за туризма, Под формата на застраховки, което влиза в сила от 1.1.2003 г. Сега се умува над нормативната база, как на практика гаранцията да се въведат и изчисляват.Ако това се направи като поредното преписване на директивата на ЕС, България ще убие малкия и среден бизнес в най-действащия си отрасъл и грубо ще спре българинът да пътува навън ,като наруши естествените му човешки права. България трябва за подходи творчески към този проблем, изхождайки предимно от своите национални интереси . Предложението е България да проучи холандския модел и да направи свой гаранционен национален фонд. В него могат да членуват всички фирми , правещи изходящ и входящ туризъм, но регистрирани в България и плащащи данъците си тук.След което, България да покани и чужди фирми, правещи изходящ туризъм за България да се регистрират на територията на България за да ползват нейния фонд, същевременно да открият представителства в страните, от където правят изходящия туризъм към нея.Така България ще може да направлява и наблюдава работата на фирмите и начина по който се ползва фонда, да се избегнат рисковете до минимум и чрез данъчната си политика ще се работят методи за непрекъснатото попълване на фонда. От друга страна с този фонд ще се даде на българските авиокомпании да осъществяват транспорта на туристическия трафик до България , което ще им даде постоянна храна и ще се прекрати с вредната практика чужди авиокомпании да осъществяват туристическия трафик към България , от което цялата държава търпи огромни загуби.
Липсата на България на собствен добър авиотранспорт рефлектира върху българския туризъм и намалява много пъти възможния туристически трафик към България. Тежкото състояние на националния превозвач Балкан, който единствен има пълноправното членство в IATA, липсата на достатъчно самолети, затваряне на много редовни дестинации в Европа до България , които единствен Балкан държи , се отразява с огромни загуби за България. Малките частни фирми, които искат да се родят в Европа на мястото на Балкантурсит и които осъществяват специализиран целогодишен туризъм към България не могат да се родят и работят именно поради липса на редовни автолинии . Те са ограничени от гаранциите и не са в състояние да купуват чартъри, поради факта,че самолета за чартъра се купува цял и гаранциите за чартърни места са 30%до 50% по-високи ,отколкото в редовна линия. Те предпочитат да започнат с блок места в редовна авиолиния, например Хелзинки-София, Амстердам –София и мнл .други , а такава няма на практика, прекратени са от Балкан. Големите чужди туроператори , които разполагат с многомилионни гаранции , използват чартъри до България на своите авиокомпании .И така, авиотранспорта на България не може да предостави никаква услуга на малките тур операторски фирми, за това и те не могат да се родят и работят въобще. Българския входящ туризъм продължава да се владее от няколко големи европейски тур оператори, които го направляват и определят маркетинга къде и в какво към България.
За подпомагане развитието ан балнеоложкия туризъм Министирството на труда и социалната политика,
трябва да отвори архивите си и да си припомни старите договори от 80-те години, действащи до 1996 г.със Страните от Северна и Средна Европа, да започне преговори с тях за новото им възстановяване. Балнеологията е стратегически отрасъл на България, тя трябва да го защити като приоритетен такъв в преговорите за членство в ЕС , така ,както се защитава селското стопанство,
ако трябва да се отвори и нова глава в настоящите преговори за пълноправно членство.
Така ,както всяка една страна членка на ЕС ,защити в предварителните си преговори за членство националните си икономически структури и приоритетни отрасли в икономиката си. По този начин балнеоложкия туризъм ще бъде защитен и стимулиран всячески и ще се отприщи туристическия поток и инвестиции към себе си.С преодоляване на горно изброените проблеми в една точна и ясна държавна политика, България ще направлява туристическия поток съм себе си, ще определя къде той да се насочи и ще си създава външната туроператостка мрежа, в зависимост от своите национални интереси. По този начин България ще избегне гаранционното ембарго на ЕС в туризма.Създаването на своя туроператорска външна мрежа е една добре практикувана дейност на държавите със силен туризъм - Испания, Гърция.Например известната в България финландска фирма Ломаматка бе закупена от частния холдинг на Канарските острови, за да насочи туризма от Финландия към Испания и Канарите.В Европа се води глобална война за пазари и побеждава този,който е по-флексибилен и умее да изработи пазара си.Това трябва да става и практика на българските туристически частни сдружения- те трябва да изработват външните си пазари и тур операторските си мрежи навън, да ги подсилват с гаранции,за да насочат туризма към България в интересуващите ги сфери.И да се прекрати практиката да се чака сами външните туроператорите и да им предложат договори и да им посочат накъде. С държавна политика да се улеснят максимално пътищата за навлизане на инвестиции и облекчи и стимулира частната инициатива. България се нуждае от стотици нови хотела покрай минералните извори , така,както вече има стотици покрай Черно море-строителство на нови и реновация на старите.Това може да стане със масираното навлизане на инвестиции България е необходимо да направи модел на своите инвестиции и да ги направлява към отраслите,за да се прекрати с вредната практика външни фирми да диктуват вида на инвестицията. Балнеологията сега е най-силния собствен отрасъл на България в туризма и там именно трябва да се създаде този инвестиционен модел, което ще открие пътищата за навлизане на качествени инвестиции в туризма За това Министерството на регионалното развитие и благоустройствототрябва да реализира модела”нулев цикъл”. Реализацията на модела може да се осъществи със създаване на специален финансов инфраструктурен фонд в балнеологията.На практика това означава вид борса , прехвърляне отговорността върху общините за развитие на балнеологията на своя територия и правото на равен старт на всички общини. Във всяка една българска община има минерални извори и всяка една се нуждае и може да развива балнеология и здравен туризъм.На практика съществуват много трудности , произтичащи от различните видове собствености- изворите са държавна собственост , земите-общинска или частна и концесията като форма за ползуване на минералната вода. Един фонд по линията на програма ИСПА от размер на 10 милиона долара може да стартира 100 проекта “нулев цикъл” в общините. Нулев цикъл означава пакет който включва: проучвателска дейност, определянето на вида и качествата на водите, разпределянето им според капацитета им,определяне местата на строителство на бази, сдобиване с концесия за ползуването на водите, разработване на методологията на лечение и рехабилитация до идейния архитектурен проект на базата и т.н.Този пакет се изнася на борсата и се продава. Нулевия цикъл е пътят за отприщване на инвестициите в отрасъла. До сега няма инвестиции, защото липсва пакета.Инвеститорът се отказва на втория месец, ако трябва да си създаде сам именно този пакет. Сложността и липсата на нулевия цикъл е главната пречка за навлизането на инвестиции.Нулевият цикъл има голям ефект за развитието на отрасъла и националното стопанство.Той трудоустроява голяма маса специалисти и строители, издига кнохауто и специалистите в отрасъла на по-високо стъпало , утвърждава уважението и цененето на техния труд. България има огромна армия високо квалифицирани специалисти , образовани в сферата на балнеологията, но замирането на отрасъла доведе до изхвърлянето им от трудовата борса и огромна емиграция в техните среди.За начина на привличане ан инвестиции може да се ползва опита на други страни.Ще цитирам пак Финландия.За да обнови старите си бази и построи стотици нови, Финландия взема над 10 милиарда долара заеми от вън. След построяване на базите тя ги превърна в акционерни дружества и продаде част от акциите им на пазара, като държавата запази друга част от акциите на базите за себе си.Така си защити облика на социална държава и запази правото си да ползва базите за рехабилитация на населението си на преференциални цени. Но с успешното развиване на международния туризъм , както и създаден вече сериозен вътрешен пазар, за кратко време успя да си върне заемите .
Не е необходимо България да ползува целия опит на Финландия, особено момента да взима заеми.Трябва само да отвори пътищата за външни инвестиции.Природните богатства са тези , които привличат най-много инвестиции - това показва световния опит.
А тези на България са високо качествени и уникални.Да си спомним защо един от първите крупни инвеститори в България беше Солвей, нима той дойде у нас за извехтелите мощности на девненските заводи - НЕ, той дойде за природното богатство - големите солни залежи на България.С подаване пакета”нулев цикъл” България може да възприеме опита на Финландия и запази част от акциите на пакета в държавна или общинска собственост (вид обществена собственост). С това държавата ще има великолепна база да осъществява и занапред своята социална политика-възстановяване и рехабилитация на населението си на преференциални цени. Нулевия цикъл може да развие регионални проекти.Например уникалната планина Родопи, която е съсредоточила голяма част от минералните извори на страната може да се развие като здравен парк на Европа. .Развитието на балнеологията и здравния туризъм , ще донесе след тютюнопроизводството втори не- по-малко жизнено важен отрасъл на населението там и да насели отново запустялата планина.
С една добра държавна политика България може да внесе за кратко време над 3 милиарда долара инвестиции в балнеологията. Министерството на здравеопазването да се прости със старите си структури. Балнеологията е вид медицински продукт. Създаване на отрасъл в балнеология и здравен туризъм трябва да роди нова структура балнеология в него и ресор с ранг на зам.министър.
Това ще бъде държавната структура за развитие на отрасъла - методологично, технологически, строгият контрол, образователно и вървене в крак със световните тенденции в балнеологията. На този отрасъл трябва да се дават преференции- например за да стимулира отрасъла Финландия не въведе данък ДДС в него. И не по–маловажен въпрос тук е за водите на България. Те са нейното национално богатство , но и живота на нейното население.Официално са картотекирани 530 извора, но около всеки един от тях се роят най-малко по още пет неотбелязани на картата. България нехайно хаби водите си , не ги цени и не държи особено сметка на това. Само 26 от регистрираните извори се използуват за балнеология или бутилиране на минерална вода. България трябва да направи внимателно разпределение на водите си, да изработи модел за тяхното опазване. Да не се получи така, че в края на краищата населението да остане без вода, така както беше причината за започване на вътрешната война в Колумбия. Финландия, смятаща се за страната с най-много вода в Европа, внимателно следи, пести и опазва водите си, това е държавна политика, достойна за най-голямо уважение. България трябва да следва този опит.
И не на последно място,развиване отрасъл балнеология ще се отрази благоприятно върху развитието на други отрасли в страната- например на електрониката и високите технологии, обезпечаване с резервни части и подпомагане технологическото оборудване на отрасъла. Във Финландия международния концерн Нокия възникна в зората на отрасъл балнеология , с цел да обслужи отрасъла и го задоволи с нужните резервни части в електрониката.Да не говорим колко благоприятно ще се развие инфраструктурата на страната, ще навлязат инвестиции в летища и пътища. Нима Пловдивското летище щеше да банкрутира , ако имаше на ден да се приземяват на него по 10 чартъра за балнеоложките бази на Родопите?
И на последно място е необходима пълна координация на дейностите по проблема на изброените министерства. Балнеоложкият туризъм на България е нейното голямо бъдеше и златен ключ в икономиката на страната .Изцяло зависещ от собствените си богатства и сили, балнеоложкия туризъм може да носи хубави доходи на населението ,да направи животът му по богат. С неговото развитие България да спечели безспорно най-популярното място в Европа като страна номер едно на здравния туризъм, достойно място и уважение сред народите в стария континент.
Но и е нужно силна държавна политика и преди всичко държавата и народа да вземат в свои ръце и решават сами съдбата си.
Автор: Дора Апостолова -
Финландия
Хелзинки,септември 2002 г.
(Авторът е българка, живееща във Финландия , историк,археолог, политолог, автор на идеята за нов отрасъл балнеология и балнеоложки туризъм в условията на пазарно стопанство / виж статията “Балнеологията и оздравителния туризъм-нов обединен отрасъл на България” http//news.bg година 2000 , 29 септември /.
Статията е публикувана в сп.”Дневник” онлайн на 14 окт. 2002 г и списание “Турпазар “ на Българска туристическа камара –м.октомври ,ноември 2002 г)