Втората студена война в Европа е сблъсък между два различни демократични модела- действащата в източна Европа американска представителна демокрация и в западна Европа- реалната демокрация.
България и другите източноевропейски страни от бившата комунистическа система сега живеят с представителната американска демокрация, без да разбират реалната демокрация на западна Европа

Представеният на 69-ият филмов фестивал в Локарно, Швейцария нов български художествен филм „Слава“  ме инспирира да напиша този анализ. Макар и останал без награда, филмът е реалистичен разказ за днешното състояние на България, продължаваща да крачи в своя „демократичен преход“ с 50 години духовно изоставаща от демократична Европа. За него швейцарският критик Жил ФЮМЕ писа във в. “Либерасион” :-„Източноевропейското кино е несравнимо, когато става дума за изобличаване на социалната дистанция, която демократичната фасада не може да прикрие. Забележителен филм”

Ако филмът беше заснет с очите на американеца Бъстър Кийтън едва ли щеше да покаже така болезнено правдиво истината за псевдодемокрацията в сегашна България, както я представя безпощадния скалпел на българските кинотворци Кристина Грозева и Петър Вълчанов с прекрасната игра на актьора Стефан Денолюбов в образа на железничаря, дълбокото познаващи и изящно ровещи се в народопсихологията на своя народ.

Във филма умело е показана безпощадната истина за 25 години „демократичен преход“ на България, където продължава да няма демокрация , а народът все още не осъзнава това и продължава да живее с илюзията, че в обществото му действа демокрацията и политиците му са „демократи“ управляващи „демократично“.
 
Впрочем, демокрация в България никога не е имало в 70-те години непрекъснато управление на „бившите“ комунисти. Първо 45 години в тяхната комунистическа система отричаща демокрацията и правовата държава, а след 1989 г в новата им система на неолибералния олигархичен капитализъм и неговата представителна демокрация, която те сами внесоха без да питат народа си с нито една форма на демокрацията.
Системата на неолибералния капитализъм комунистите от последния елит на БКП внесоха от САЩ през Русия . Тя роди олигархия в България по подобие на руската олигархия с произход в последния елит на комунистическата партия. Даже нещо повече-до сега българската олигархия неизменно е ръководена от руската олигархия като по-силната, изнасяща парите на България в американски банки по линията на глобалния пазар на неолиберализма и направила страната ни пълен американски сателит. Вижте официалния представител на външната и външна политика на неолиберален САЩ у нас - "Отворено общество", закрилящо целия посткомунистически елит на България и заедно с него ограбващ българския народ.

В 70-те години американците преобръщат своя „либерализъм“ в „НЕОлиберализъм“ и раждат модела на неолибералния капитализъм, който Рейгън поставя в положение на "държавна идеология" и започва да го разпространява по света със специална държавна политика. Установено е, че неолиберализмът е не само икономическа доктрина, а мощна ретроградна и реакционна идеология обхващаща всички сфери на живота и по друг начин формираща ценностната система на обществото. Той няма нищо общо с идеите и целите на класическия либерализъм на Адам Смит. Новата неолиберална доктрина , действаща от 30 години по цял свят далеч надхвърли рамките на класическия либерализъм и в съвременни условия се превърна в ретроградна идеология, крепителка на интересите на едрия финансов капитал и транснационалните компании. Стария морал на либералите бе подменен с аморала на неолибералите, ликвидирани бяха стари либерални ценности за борба за човешките права на личността, правото на частна собственост с унищожаване основите на средния и малък бизнес, като ликвидира правилото на старите либерали „бизнеса е в интерес на всички“.А там там където няма правова държава да се противопостави със силата на закона, неолиберализмът разрушава държавността и праща държавата в третия свят.
Неолиберализмът не познава истинската/реалната демокрация на антипода си – „европейската социална държава“, а има своя модел “представителната (фалшива) демокрация“, отричащ всички принципи на реалната демокрация на Европа.
Неолиберализмът донесе огромни беди на народите. В бившата източна комунистическа система, където нямаше правова държава да го спре, с навлизането си неолиберлизмът ликвидира социалната държава и нейния градивен обобществен идеал „социализъм“ със социално справедливо общество и донесе нов обществен модел със социално несправедливо общество. Това доведе до пълното духовно пропадане на руското( и българското) общество.
Той именно стана родител в Русия (и у нас) на олигархията, концентрирала в ръцете всички пари, икономиката и цялата власт в държавата,използвала властта си с криминални начини да заграби голямата държавна собственост в икономиката на социализма и по този начин да ограби другите от обществото.
Правилата на неолибералната обществена система родиха бандитския корпоративен политически модел с партии собственост на олигарси и мултимилионери, явленията „мутри“, „политическа мафия“, „чалга“, „кича“, „мутренския преход“, отварят вратите на държавата за всички мошеници-инвеститори експлоатиращи националните богатства и изнасящи парите на руснаци и българи в десетократен размер заедно с небето, слънцето, водата, земята и свободата им, унищожи над 20 милиона човешки ресурси в Русия (и 3 милиона в България), направи България най-бедната страна в Европа, народа и остави на доживяване.
Новото в неолиберализма , което го прави коренно различен от всички предишни форми на капитализма, най вече с „империалистическия капитализъм“, чийто формула Карл Маркс намери в своя“Капитал“действал до II Световна война, е глобалния( свободен) пазар на неолиберализма без национални рамки и правила на движение на капиталите, който замени стария свободен пазар на либералите затворен в национални рамки, като с негова помощ САЩ успяват да привлекат в своите банки 40 % от парите и националните богатства на другите народи. По този начин да ги ограбват без войни, по "мирен начин".

САЩ използва три начина да разпространява неолиберализма по света - войните, образованието и новите технологии( Томас Пикети). След избухналата неоолиберална финансова криза 2007 г САЩ останаха без пари за водене на външни войни. За това преминаха към другите два начина- образованието и технологиите. С вкарване на неолиберализма в отделните страни, те ги правят свое обществено подобие , мирни и послушни и с технологиите се добират до техните национални богатства по мирен път, а с помощта на глобалния пазар на неолиберализма изнасят парите им в своите банки.
Това те първо направиха с най-богатата на природни ресурси страна в света- Русия. Поради липса на свои технологии, Русия добива източниците си само с американски и западноевропейски технологии, най големите американски и западноевропейски фирми се намират в Сибир и добиват нефта и газта на Русия. А руските олигарси - плод на модела на неолиберализма изнасят годишно над 300 милиарда долара в американски банки, колкото са всички пари на руските данъкоплатци внасяни годишно в хазната. Заедно с руските , смесената по комунистическа линия руско-българска олигархия изнася  и българските пари и са направили малка България най-бедното и тъжно място в света.

С образованието си служи "Отворено общество" на Сорос, родено от Рейгън като третия инструмент( заедно с МВФ и СБ) на новата му външна политика за разпространение неолибералния модел по света. Виждаме го у нас- Отворено общество е създало у нас над 1500 НПО като вид "тинк танкове" с които държи външната и вътрешна политика на държавата , заедно с елита замисля и налага неолиберална политика и генерира мащабна корупция и ограбване на обществото.

След II Световна война Европа тръгва по коренно различни пътища от преди войната. Тя слага на мястото на войната- мира и издига демокрацията на най-висок пиедестал. Първо ражда Международното право, което поставя основите на траен мир в Европа и света. Второ- Европа ражда своя специфичен и много хуманен и справедлив социален модел, със социално справедливо общество, известен на запада като социална държава (welfare state) и с още имена“социализъм“, „ Държава на всеобщото благоденствие“.
Социалната държава е призвана да ликвидира бедността и мизерията и обезпечи най-бедните слоеве на населението. Тя създава условия за достоен живот и старини, дава равен шанс за живот и бизнес старт на всеки гражданин.
Социалната държава носи свободата на духа и отваря безкрайни хоризонти пред човека да работи и твори. Благодарение на дълбоко хуманната същност на социалната си държава ( а не на американския план "Маршал") Европа се вдига от страшната разруха на войната и изгражда силни икономики, вече най-силните в света. Пример- най-разрушената през Войната  страна -Германия сега се счита за най -силната икономика в света. Социалната държава на Европа  постепенно развива  не само социалната си сфера, но и другите сфери,  превръща се в цялостен обществен и политически модел и се обособява като специфичен обществен модел на Европа. В помощ на социалните си задачи, тя ражда своя правова държава с правни норми, които коренно се различават от тези на неолиберален САЩ.
Социалната държава e  започната да се строи в 60-те години и се е строяла непрекъснато до сега. В развитите европейски държави от северна и средна Европа( без Англия) е построен развития социализъм на Карл Маркс .

Идеята за социална държава се ражда в Германия, с родоначалник считан за „баща на социалната държава“- християндемократа Лудвиг Ерхард и се разпространява в цяла Европа. Основата на западноевропейската социална държава е марксическа.
Маркс в своя „Капитал“ намира формулата на „империалистическия капитализъм“ действал до ВСВойна в Европа и ражда идеята за „социализъм“, който да замени капитализма. Маркс, обаче, не показва начините по които да се построи социализма.
През 30-те години на миналия век левият английски икономист Джон Мейнард Кейнс доразвива Маркс и показва начините по които да се построи социализма като „държавен социализиран капитализъм" със социално справедливо общество, голяма управляваща средна класа заемаща 75-85% от обществото и свободна пазарна икономика в национални рамки. Той започват да се строи  веднага след ВСВойна в двете части на Европа от левите сили - на запад социалистите и левоцентристите християндемократи, които го наричат „социална държава“, на изток от сталинистките комунисти.
Западняците го строят с пазарно стопанство, свободен национален пазар, реална демокрация и правова държава и до сега развитите европейски страни от северна и средна Европа са го запазили и стандартът им достигна точно 15 пъти по висок от този на българите.
Източните комунисти строят социализъм по теориите на Сталин без пазарна икономика, без свободен национален пазар, с укази на единствената им партия спуснати отгоре, без демокрация и без правова държава.
Между изтока и запада се води съревнование. Още в края на 70-те години източните комунисти усещат ,че губят съревнованието със запада, но за да останат на власт последният елит на единствената партия в държавата-Комунистическата без да пита народа си с нито една форма на демокрацията, заменя своя“социализъм“ с модела на неолибералния олигархичен капитализъм и в новата система остава на власт, като добавя към политическата си власт нова - ИКОНОМИЧЕСКА и от техните редици излизат първите неолиберални олигарси и мултимилионери завладели цялата икономика на държавата с използване властта на своята партия и пладнешки грабеж на държавна собственост и другите от обществото.
Социално справедливо общество не се строи без демокрация. Ето защо комунистите се провалиха в строителството на социализма.
Първо решението за вкарване на неолибералния капитализъм в бившата комунистическа систевмаго взема КПСС и после със своята "мъдра и водеща роля" в комунистическата система КПСС го наложи на останалите страни в системата чрез техните комунистически партии.
У нас неолиберализма бе вкаран с „любовта между БКП и КПСС и "мозъчния тръст на БКП" - последният елит от 9 човека около Луканов, който роди БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и всички останали партии. Двете първи партии БСП и СДС направиха американския икономически план „Ран Ът" с който вкараха неолибералната обществена система у нас.

Успехът в строителството на западноевропейската социална държава се дължи на нейния демократичен модел- реалната демокрация, която включва принципите на социалната държава- (народовластие с формите на пряката демокрация; свобода на словото и политическите убеждения, антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; патриотичния национализъм с работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност)
Върху принцип „антикорупция“ е изградена правовата държава, която се счита за най голямото и постижение. С раждането си реалната демокрация и нейната правова държава стават единствения фактор за растеж и прогрес в Европа. Намират се в положение на скачени съдове- колкото правовата държава работи по-добре, толкова по-развита е и демокрацията и обратното. Тя е гарант за изграждане на добра социална държава, пази я от разрушаване и разграждане.
В европейския запад народите управляват държавите си от долу на горе и данъкоплатците решават как да разпределят парите си в полза на целокупното общество. А правовата им държава с безпрекословното изпълнение на закона съблюдава упражняването на демокрация и не допуска корупция с нито цент от парите на данъкоплатците.
Един пресен пример от реалната/открита демокрация на западноевропейците- Във всички западноевропейски народи сега се провеждат открити обществени дебати по въпроса за TTIP( договор за свободна търговия между САЩ и ЕС), в които участват всички граждани. От тях се вижда че, западноевропейците отхвърлят TTIP и правовата им държава няма да позволи на политиците да заобиколят мнението на обществото и вземат решение без неговото участие.
Правовата държава ликвидира корупцията по всички нива, изгражда непродажен и некорумпират елит, работещ само за обществените и държавни интереси, допитващ за всеки съдбовен въпрос до народа си. Правовата държава не допуска раждането и управлението на държавата от олигархия ограбваща обществото, вместо в джобовете на олигархията произведения обществен продукт влиза до цент в държавната хазна и отива за развитието на икономиката и социалната сфера. Там, където има добре работеща правовата държава, обществото богатее с бързи крачки. Най добре работещи правови държави имат развитите европейски демокрации от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия ,Германия, Швейцария, 6 от които управляват ЕС. А най бедните европейски държави са на Балканите, там липсва тотално правова държава( България, Македония Румъния, Сърбия) или правовата държава слабо работи ( Гърция). Сега западноевропейците имат 15 пъти по висок жизнен стандарт от балканските страни. За това на Балканите са най-бедните народи в Европа, обществата им се гърчат в корупция генерирана от политическия им елит, изяждаща техния стандарт.

С идването на новата лява политическа сила СИРИЗА на власт в Гърция, правителството на Ципрас първо започна да строи правова държава, на която ще се разчита да се построи и добра социална държава по модела на скандинавците.
За разлика от българина живеещ  в комунизъм със зомбиран мозък в комунистическите азиатски постулати и аксиоми , то съседка Гърция, никога не живяла в комунизъм, успя да създаде европейски възпитана интелигенция намираща се сега на 100 стъпала над българската, с нея се противопоставя на неолибералния олигархичен капитализъм и гради Гърция като правова и социална европейска държава по пътищата на най-развитите европейски страни. Сега българинът хал хабер си няма какво става в съседката му, а медиите му държани от неолиберални олигарси с комунистическа закваска или съзнателно мълчат или бълват дезинформации за ставащото в съседката.


„Представителната демокрация“ на американския неолиберализам не е демокрация, самите американци я намират за фалшива. Тя се намира на 100 стъпала под европейската реална/открита демокрация действаща в западна Европа. Разликата между двата демократични модела е огромна. Нито един от принципите на реалната европейска демокрация не се съдържа в представителната американска демокрация. „Народовластието“ липсва в американската конституция, държавата вместо народа се управлява от едрия олигархичен капитал и той определя как да се харчи обществения продукт(данъците) единствено в свой интерес, а не в интерес на обществото. Ето защо самите американци наричат своята демокрация „фалшива“.
Представителната демокрация на американците стои в нозете на европейската реална/прозрачна демокрация, тя се счита за „дивото“, а европейската за „питомното“. Сравнението между тях не се прави по броя на избирателите и вида на избора, а според правилата на правовата държава на САЩ и Европа. Те определят силата на правовата държава, а от своя страна правовата държава определя вида на демократичния модел. Правовата държава е свързана като скачените съдови с нивото на демокрацията.

В САЩ законът позволява частна собственост да се натрупва на принципа „граби и беж“ , а политиците да бъдат подкрепяни от едрия капитал и приемат неговите дарения в своите предизборни кампании. Това ги прави зависими от едрия капитал и във властта работят не за интересите на своите избиратели, а за интересите на бизнеса, който ги е финансирал. Докато в Европа не е позволено политиците да получават финансова подкрепа от едрия капитал в своите  предизборникампании, нито във властта да лобират за бизнес и получават дарения от него, да упражняват политическа шуробджанащина и насочват общественипоръчки и еврофондове към своите фирми, да работят за определени привилегировани бизнес кръгове. Това се счита в Европа за мащабна корупция и се наказва по закона.
Там, където работи добре правовата държава демокрацията е най-развита и обществата богатеят. Най-добре работи правовата държава на 8-те най-развити европейски страни от северна и средна Европа-Швеция, Финландия, Норвегия, Дания ,Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, за това те са и най-богатите. Тези страни по БВП и стандарт на живота вече далеч надхвърлят тези на САЩ.
Пример от Европа- пред 2012 г. германският президент Кристиян Вулф бе принуден да си подаде оставката след като бе открито, че е поучил 50 000 евро подарък от бизнеса в предизборната си кампания и прокуратурата започна веднага следствие. Подобни примери могат да се дадат от всички останали европейски страни.
Докато в САЩ поради липса на тези правила, едрият капитал финансира политиците и ги ръководи. В  президентски избори в САЩ само богат човек, зад който стоят финансите на мощни корпорации, може да се кандидатира за президент.
В последните течащи президентски избори в САЩ зад двамата кандидати Тръмп и Хилари стоят финансите на едрия капитал. Една от причините Тръмп да бъде подкрепян е факта, че той сам си финансира кампанията. Но пък личи ниското образователно ниво и политическа култура на неговите фенове, да не са в състояние да видят  тъмните  начини,  скоито милиардерът Тръмп за кратко време  натрупа 5 милиарда долара богатство. Той е използвал чернитегодини на финансовата ипотечна криза 2007-2008 гс банкрута на над 200 банки като е търгувал с имотина американците затруднени да изплащат заемите си към банките, изкупувал ги е на безценица ,а когато банката банкрутира го продава на няколко кратно по висока цена.
Ниското съзнание и политическа култура на американците се виждя и в друг пример в последните президентски избори в САЩ, където "левите демократи"  номинираха само тези свои кандидати , чийто кандидатури бяха подкрепяни от най-едрия олигархичен капитал и деноминираха единствения кандидат Бърни Сендърс, показал ново поведение на честен политик мислещ за всеобщото благо на народа си, зад който не стои едрия капитал, събирал парите за предизборната си кампания не от бизнеса, а само с малки  дарения от физически лица.
Ето защо неолибералният капитализъм е известен също с имената “корпоративен“ , „олигархичен“ капитализъм.

Това развитие на Европа след II Световна война българският народ не познава, понеже след II Световна война той попада след окупация и насила в сталинистката комунистическа система, която се беше изолирала от Западна Европа с Първата студена война родена между СССР и САЩ.

След войната българският народ живя 45 години в комунистическата система не признаваща демокрацията и нейните най-важни лостове в нашето съвремие – правовата държава, свободата на словото и политическите убеждения.
Тя беше идеологическа система с една идеология „марксизъм- -ленинизъм“. Всички останали идеологии родени в най-стария континент - Европа, не се признаваха от комунистите, обявяваха се за „вражески“ и хората се преследваха за различни от техните политически убеждения, а западът - родител на всички останали политически идеи се обявяваше за „буржоазен и загниващ“.
В комунистическата държава имаше само една партия, за които всички граждани задължително трябваше да гласуват. Тези избори бяха една огромна пародия, един незабравим фарс, който се помни до края на живота. В края на краищата 9 човека от Политбюро на ЦК съставляващи елита на партията на тъмно нагласяха крайните резултати „ 99% ЗА ТЯХ“ по завета на Сталин-”Не е важно за кой и за кого гласува, а кой брои накрая!“, като по този начин фалшифицираха изборите и отнемаха правото на народа на демократичен вот макар в конституцията им съществуваше параграф”народовластие.“ В това се състоеше лицемерието на несъществуващата „демокрация“ на комунистите. Така оставиха народа ни без разбиране за силата на своя вот.

Всичко това продължи и след 1989 г в новата неолиберална система, където комунистите от последния елит на БКП продължиха да държат властта в страната ни и да управляват, макар този път превърнали се от „борци срещу капитализма“ в едри хищни "червени капиталисти"- олигарси и мултимилионери. Те добавиха към предишната си политическа власт още една- икономическа и така заграбиха „вся власть советом“ в ръцете си + медии и хуманитарно образование, като продължиха да управляват държавата със старото си комунистическо съзнание и сталинистки прийоми на управление без разбиране за демокрация и правова държава, спъващи развитието на демокрацията и изграждане на правова държава, а обществото си го държат в 70-те години на миналия век духовно изостанало и духовно изолирано от демократичния европейски запад. Също като времето на комунизма, когато комунистическата система беше затворена в пашкул и изолирала България от Европа, властта беше издигнала Берлински стени и опънала телени мрежи по границите да не пропуща птиче да прехвръкне през тях.

Комунистическата система бе изолирала народите си, изкарала ги от Европа и пратила в Азия под мишницата на Сталин. След 1989 г същите „бивши“ комунисти станали едри „червени капиталисти“ отново духовно изолираха народите си от Европа, но този път ги пратиха в Америка, дори ги направиха 51-вия американски щат, покрити плътно с неолиберален капитализъм.

След 1989 г. Политбюро на ЦК бе преименувано в ЦИК( Централна избирателна комисия) отново политически избирана от партиите в парламента, където оглавяващата ЦИК партия продължи фалшифицирането на вота с променяне крайните числа в своя полза. До 2009 г БСП заедно с рожбата си ДПС оглавяваше неизменно ЦИК и фалшифицираше изборите. 2009 г БСП предаде властта на другата си рожба ГЕРБ, която продължи щафетата на БСП. Твърдя това най-отговорно, защото съм проучвала цели 10 години избирателните системи на развитите европейски демокрации. В никоя от тях няма „политически избираема ЦИК“ и не се позволява партиите да управляват, контролират и правят изборите.
По почина на избирателната система комунистите оставиха и съдебната система под политическа шапка с ВСС избиран на квоти от парламентарно представените партии, да работи само за политически поръчки на партията на деня. Така я направиха напълно неработеща. По този начин ни спретнаха бандитския преход с разграбване на голямата държавна собственост и отвориха вратите за утайката на обществото да се издигне и заграби ключовите позиции в собствеността на икономиката и управлението на държавата. Все едно през прехода нямахме съдебна система.А съдебната система е най-големия стълб на държавата, без нея няма държава. За това сега Европа вижда България като най-пропадналата държава с управляваща посткомунистическа олигархична мафия излязла от средите на организираната престъпност, където престъпниците вместо да се намират в затворите, се разхождат на свобода или се намират в Парламента и управляват държавата. 

Сега ние сме членове на ЕС, където е позволено свободното движение в Европа. Но обществото ни продължава да е духовно изолирано от западна Европа и да не познава как действа демокрацията в развитите европейски страни, да не познава тяхната правова държава, дори да не говори за правова държава въобще.

Това е така, защото управляващият посткомунистически елит на България – представител на смесената българо-руска олигархия, продължава чрез властта да държи медиите и хуманитарното образование и там собствениците-олигарси поддържат персонал от „мои хора“, зомбирани в старите комунистически аксиоми и представи за света, който от една страна не познава демократичните ценности на съвременна Европа, от друга страна спира да се говори в медиите за действащата реална демокрация социална и правова държава на развита Европа, от трета страна чете и публикува информация излязла само от Путиновата пропагандна машина. Там се говори само за „неолиберлални ценности“ и като най-добрите се сочат тези на САЩ.

От пукване зората на демокрацията живеещ с „ценностите“ на американската представителна демокрация, българинът продължава да не познава „народовластието“ и да повтаря рецидивите на тоталитарната комунистическа държава, да бъде управляван от един тесен политически елит, целият произлязъл от последния елит на БКП, сега разделен между двете най-силни партии БСП и ГЕРБ ,чийто олигарси държат икономиката( на БСП) и финансовата сфера на държавата (на ГЕРБ) и си разменят властта помежду с предварителни договорки и фалшифициране на крайните резултати в ЦИК и районните избирателни комисии. За да имитират пряка демокрация и хвърлят за пореден път прах в очите на непознаващия демокрацията българин, двата олигархични клана сами инициираха два референдума по крайно маловажните въпроса „ Белене“ и „Електронното гласуване“, без да изпълнят нито един от тях, което е чиста подигравка с демокрацията въобще, загърбвайки генерални въпроси касаещи съдбата и бъдещето на България - американски бази, бюджета и КТБ, НАТО, ЕС и прочее. Всяка партия, която е идвала на власт в последните 25 години е променяла отново и отново бизнес законодателството със свои закони, с които „законно“ да продължи грабежа, но никога не е правила опити да изкара съдебната система от шапката на политическата власт и я направи независима от нея.

Управляван от тъмни посткомунистически българо-руски олигарси от билдербергска групичка, продължаващ да бъде зомбиран в старите комунистически „ценности“ без разбиране за демокрация и без изгледи за правова държава, без медии, с хуманитарно образование ровещо се все още в 70-те години на миналия век и непораснало с 1 години от тогава до сега, оставащ пълен слепец за ставащото в Европа от Хърватско на запад в последните 30 години, българинът сега отчаяно се пита “Къде има "демокрация", или е имало от древна Елада до днес ?“
Той продължава да гледа Европа от нейната най-бедна периферия Балканите и да не знае, че демокрация има в западна Европа и то реална демокрация, а правовата държава на Европа има също специфични правни норми, несъдържащи се в антиподния на социалната държава - неолиберален модел действащ в САЩ и неолибералните му проекти -Русия, Китай.

Реалната демокрация и правовата държава на Европа от II Световна война до сега са били единствения фактор за растеж и прогрес в Европа, благодарение на тях високоразвитите европейски страни са станали богати и проспериращи.
Те обаче са друг стереотип на мислене и поведение оставащи непознати за българина до сега, поради липса на демокрация в обществото му в 70 години непрекъснато управление на комунистите. Това е причината той да не е в състояние да види и проумее в кратката си туристическа разходка до Швейцария как работи реалната демокрация на запада и неговата правова държава и да разбере, че именно тяхната липса са го направили най-бедния в Европа, с най пропадналата държава, без човешки ресурси оставена от собствения си народ на доизживяване.

Простичкият ни селяк, който знае само един чужд език- руския и чете само руска и българска преса, без да разбира, че тя излиза само от едно място- канцеларията на Путин, по тяхно внушение направо отрича Европа и я гледа с очите на шопа “От моето по-дълбоко и по-високо нема!“
А „простакът - нашенец“-главен герой в сатирата на Радой Ралин, живеещ все още с азиатското мислене на бай Сталин, цанил се за жълти рубли колкото да не умре от глад да служи в пропагандната машина на първия неолиберал и олигарх Путин, продържамащ да управлява с акъла и мисълта на Сталин,  разнасящ неговата лъжепропаганда у нас, под това видео на рускитe разследващи журналисти Анастасия Кириленко, Владимир Иванидин в сътрудничество с Юрген Рот,

показващи в него как Путин и олигарсите му са направили богатствата си, целомъдрено ни назидава: “Би било демагогия, ако лидерът на държавата е просяк“.  Тези нашенци забравят скъсаните си потури и просешката си тояга до където ги доведе мутроолигархията и са тръгнали да защитават своя патрон Путин, направил 40 милиарда богатства с ограбване на руския и българския народ, с аргумента „държавникът не може да бъде просяк!“?
Само хора без представа за правова държава могат да имат такова извратеното мислене. Демагогия е да се счита, че държавата трябва да се управлява от богат, за да стане и тя богата! Богатият никога не работи за благото на другите от обществото, а само за своите джобове. Демокрация не се постига с лидери крадци, добили богатствата си с използване властта да крадат държавна собственост и ограбват другите на обществото и без правова държава, която да вкара крадците в пандиза, вместо да им предоставя властта да управляват държавата и ограбват другите.
В социалната държава на Европа главна и управляваща е средната класа и лидерите и излизат от там, те не са нито просяци, нито богати. А нейната правова държава не допуска натрупване на частна собственост, с престъпните начини на нашите олигарси, под диригентската палка на Путин и руската олигархия. Там частна собственост се трупа с честен труд на много поколения.

Тези нашенци така и не могат да разберат, че в едно общество като българското, където 38 олигарси и мултимилионери с богатства повече от половината БВП на страната направени с пладнешки грабеж над останалите, владеещи цялата икономика на страната, определящи парчето слънце, вода, небе, земя, стандарт, свобода на хората не може да има демокрация!!! Нито във Швейцария ,нито в коя да е друга страна на развития европейски запад няма да видите подобна картина с така дълбоко поляризирано социално несправедливо общество доведено до такава беднотия, по простата причина, че там няма и не се допуска експлоатираща олигархия, нито натрупването на частна собственост става с “граби и беж“, нито да има бедни, бездомни и гладни хора на които да им е отказано образование и здравеопазване - станало ежедневие в България!

След 1989 г. останките от нашите „бивши“ комунисти превърнали се в нови „червени капиталисти“, загубили предишния си враг „капитализма“ и престанали да се борят с него, лесно го замениха със „ заплаха за ислямизация“, „еврейски конспирации“ , бълват огън и жупел срещу евреи и мюсюлмани,  фашизъм, расизъм, ксенофобия, без да виждат истинския виновник- „неолибералния капитализъм“ обвил света и България в последните 30 години, известен още като "новият световен ред" и без да търсят нови пътища и инструменти за борба с него.
С което показват  само политическото си невежество и духовната си изостаналост от другата Европа, непознаване на нейната реалната демокрация и правова държава, станали от 70 години най-триумфиращия неин идеал и първи ценности!

Същото положение е във всички останали бивши комунистически страни, където след 1989 г. последните комунистически елити също като в Русия и България, внесоха системата на неолибералния капитализъм, като в нея останаха на власт и продължават да управляват.  Както България и другите източноевропейски страни от бившата комунистическа система сега живеят с представителната американска демокрация, без да разбират реалната демокрация на западна Европа.
Системата на неолибералния капитализъм е на еднакво духовно ниво с тази на бившата комунистическа система, понеже двете системи еднакво отричат демокрацията и правовата държава. Ето защо бившите комунисти се залюбиха с неолиберализма и го внесоха в държавата си.
Повечето управляващи в източна Европа повтарят маниерите на управление на тоталитарната държава на комунистите в бившата комунистическа система. Показателни са правителствата на Полша на Беата Дудло и Виктор Орбан в Унгария, опитващи се по почина на старите комунисти да сложат съдебната система и медиите под шапката на своята политическа власт, за да ги направят послушни. А Орбан тотално повтаря стъпките на Путин и по негово подобие оформя авторитарен режим. Демокрацията в страните на бившата комунистическа система не работи и не се развива, нито там има никакви изгледи за борба срещу неолибералния капитализъм.

Най характерната черта на неолибералния капитализъм е неговия ГЛОБАЛЕН( свободен) пазар без правила на движение на капитала и без национални рамки, който коренно се различава от предишния действал свободен пазар свит в национални рамки. Това прави неолибералния капитализъм коренно различен от всички предишни форми на капитализма- „империалистическия капитализъм“ на Маркс и „държавния социализиран капитализъм“ на Кейнс и с него не може да се бориш с интрументите на Маркс-Кейнс. Но това е друг въпрос и съм го развила в други анализи.

При навлизането си в Европа през 80-те години неолибералният капитализъм успя да навлезе само в страни, където нямаше правова държава или правовата държава слабо работеше.
В бившата комунистическа система поради липса на демокрация нямаше изградена правова държава. Ето защо неолиберализмът в края на 80-те години първо удари източна Европа, навлезе дълбоко в нея и я покри плътно, като ликвидира изцяло социалната държава строена от комунистите под името „социализъм“. Дори сега от нея нищо не е останало.
Втората врата на неолиберализма бе Южна Европа, южноевропейските страни Гърция , Италия, Испания Португалия имаха слабо развити демокрации и неработещи правови държави, които пропуснаха неолиберализма и той нанесе големи щети на тяхната социална държава.

Но неолиберализма не бе допуснат в развитите европейски социални/правови държави от северна и средна Европа, понеже тяхната силно работеща правова държава с желязното изпълнение на закона го спря на границите си. Там народите продължават да упражняват и развиват своята реална демокрация. ( без Англия, която при управлението на Маргарет Тачър изцяло се сля с неолиберален САЩ и казват, че "Брексита" още тогава беше извършен).

Всичко започна от СССР и Русия. Роналд Рейгън подкупи последния елит на КПСС да внесе системата на неолибералниякапитализъм и с него успя да срути СССР и комунистическата система. А после с „мъдрата си и ръководна роля“ КПСС чрез комунистическите партии го наложи на останалите комунистически страни.
В Русия положението е по-тежко от другите бивши комунистически страни с оформилия си нов тоталитарен неолиберален олигархичен посткомунистически режим на последната издънка на КПСС- Путин, който ликвидирва всеки опит за демокрация в обществото с желязната ръка на Сталин. По почина на Сталин Путин е фалшифицирал всички избори през своя повече от 20 годишен режим, а по почина на ЦРУ превърна КГБ в своя „мозъчен тръст“ и го преименува във ФСБ. Държи цялата медийна машина под мишницата си, всичко минава през цензурата на неговата канцелария, фабрикува си сам рейтинги и манипулира съзнанието на руското общество. Създал е най-мощната пропагандна машина в света на всички езици от където бълва лъжи и дезинформации и обработва съзнанието на руското общество. Минала година е пръснал над 3 милиарда долара за пропаганда с които вербува агенти по цял свят, а бюджета на своето ФСБ той вдигна от 4 милиона рубли на 46 милиарда, въпреки, че сега 25 милиона руски пенсионери живеят с 50 евро пенсии под прага на бедността.

Русия на Путин проформа се противопоставя на САЩ. Сега това противопоставяне не е вече на идеологическа основа, както беше по време на Първата студена война „СССР срещу САЩ“. Сега САЩ и Русия имат напълно еднакъв неолиберален обществен модел, като Русия първа го прихвана от САЩ с „любовта между Горбачов и Рейгън“,а след това КПСС го наложи на останалите страни в системата.

В нашето съвремие "противопоставянето" между двете най-големи ядрени и енергийни сили и производители на конвенционално оръжие - Русия и САЩ се изразява в борба между техните олигарси за делба на енергийните и оръжейни пазари на света. Дори Путинова Русия напълно възприе маниерите на САЩ да води войни с които да завладява националните богатства на другите народи.

За това Путин започна войната в суверенна държава Украйна, за да завладее нейното най-голямо национално богатство Донбас за своите олигарси и с устата и похватите на Сталин нарече украинския народ „фашистки“, а редовно избраното от него ръководство на държавата обяви за „фашистка хунта“.

В последната война в Сирия двете супер сили САЩ и Русия се оказаха с общ враг “Ислямската държава“ и не крият факта, че си координират бомбардировките срещу нея, с цел да ликвидират „общия враг“. По този начин помагат само за бетонирането на истинския фашистки и посткомунистически режим със средновековна сатрапска окраска на Асад, избил с бомбардировки над 300 000 и много повече от "Ислямската държава" цивилни сирийски граждани.
Но Путин стигна по-далеч. Той поднови старата военна база в Сирия направена по времето на СССР, построи още една и ги напълни с атомно оръжие. Сега от Сирия плаши света с атомната си бомба. Познати симптоми на психично болен от рода на Хитлер, но крайно опасен и непредвидим ръководител на първа световна военна сила, държащ в ръцете си атомна бомба.

Да не забравим помагачите на САЩ- неолибералите управляващи сега Франция, Великобритания и Германия притекли се на помощ на по-големия си брат САЩ, тепегьозлъшки затварящи си очите, че помогнат на Путин в неговите коварни планова да дестабилизира Европа и с това спират борбата на руски народ, надигнал се срещу режима му.
С бомбардировките си в Сирия Русия, САЩ, Франция, Великобритания с логистичната помощ на Германия до сега нищо не са постигнали. Ислямската държава загуби позициите си в някои райони, но ги увеличи в други и насочи ударите си срещу Европа. Постигнаха единствено своята цел- да продават оръжието на своите големи оръжейни корпорации за всички групи във войната- опозиция, режима на Асад дори и на Ислямската държава. И да направят Европа жертва, а европейските данъкоплатци - дойна крава плащащи им бомбардировките.

Както САЩ направи с нас и другите източноевропейски страни в навечерието на демокрацията, излизащи от тоталитарни режими без познание за демокрация, правова държава и западноевропейските политически идеи, да узурпира крехката демокрация в тези страни(у нас американското "Отворено общество" на Сорос узупира единствената партия носител на демокрацията-СДС) и наложи своята представителна демокрация, така САЩ направи и с Русия. Като използва умело изкуственото противопоставяне във външната политика между САЩ и Русия, САЩ обсеби ума и сърцето на руската опозиция бореща се за сваляне режима на Путин. Руснаците продължават да си нямат представа от демокрация и правова държава след 100 годишното управление на комунистите, нито имат ясна представа за западноевропейските политически идеи - социалистически, либерални, социал-либерални, християндемократически и прочее. Нито знаят още, че живеят в последните 30 години „перестрока“ в системата на неолибералния капитализъм.
САЩ им навират и възхваляват своята представителна демокрация и така ги държат в ръцете си и контролират, без да казват, че руската олигархия изнася парите на руския народ в американски банки и по този начин САЩ са се добрали тихо и мирно без война до големите богатства на Русия и я изстискват, независимо от надуването на мускули от Путин и сочената от него Америка за най-голям враг и виновна за всичко ставащо в Русия.
Това е направило сега най-богатата на природни ресурси страна в света - Русия с най-ниския жизнен стандарт, по нисък от най бедната страна в ЕС-България.
За 30 години „перестройка“ 150 милионна Русия едва достигна 1/10 от жизнения стандарт на Норвегия, която също от 30 години е открила и добива нефт и газ. За разлика от Русия, Норвегия не упражнява модела на неолибералния капитализъм , а е високоразвита социална държава без олигархия, със социално справедливо общество, което облагодетелства всичките си граждани. Всички излишъци от печалбата от нефта и газта, вместо да отиват в джобовете на олигарси, 5 милионна Норвегия трупа в Национален социален фонд за осигуряване на следващите поколения и там е натрупала средства почти колкото БВП на 350 милионен САЩ.

От всички бивши съветски републики с родена олигархия в  най-тежко положение е малка България. Докато другите европейски страни са изяждани от една олигархична геополитическа сила- САЩ, то малка България е изяждана от три едновременно - САЩ, Русия и Турция. Ето защо борбата ни срещу олигархията за нейното ликвидиране е задължителна, иначе ще бъдем умъртвени до броени години.
Борба срещу олигархията значи преди всичко да се бориш срещу системата на неолибералния капитализъм. Трябва да се насочим към смяна на системата по демократичен и законодателен път, с мнозинство в Парламента, което ще ликвидира нашата олигархия. Тя именно отваря вратите на България за руската и другите световни олигархии.

Неолиберализмът крайно се различава по своята същност от социалната държава на Европа и след като навлиза в Европа през 80-те години започва да я атакува и руши. В това се състоят размириците на бунтуваща се Европа в днешно време. Европейците много обичат своята социална държава, считат я за свое голямо постижение и се вдигнаха на борба в нейна защита. В развитите евпропейски държави от северна и средна Европа се води борба за нейното запазване, а  там където тя бе разрушена- предимно в страните от южна Европа се води борба за нейното възстановяване. Не случайно първо в южна Европа, народите отхвърлиха старите си корумпирани до зъби партии и родиха нови леви политически сили за борбата срещу неолиберализма - "Сириза" в Гърция, „Движение 5 звезди“ на Бепе Грило- Италия, „Подемос“ в Испания, борещи с лостовете на европейската реална демокрация и правова държава.
А в развитите европейски страни със силноработещи правови държави,  старите им партии, които не бяха оцапани с корупция, се обновяват, сменят ръководители и връщат старите си принципи. В тези страни старите леви сили- "Зелените" и "Новата Левица"-  събрала  отцепилите се от  старите социалистически партии и останки от бившите комунисти, се преобразяват и поемат курс за борба срещу неолибералния капитализъм.

Само в Русия и бившите комунистически държави няма никакви изгледи за борба срещу неолибералния капитализъм.
За тази разлика между южна Европа и бившата комунистическа система  има логично обяснение - гърци, италианци, испанци никога не са живели в комунизъм, нито комунисти ги управляват и тяхното съзнание далеч е изпреварило съзнанието на източните европейци.

Различното ниво на демокрация между изтока и запада продължава да разделя Европа на две, както беше при Първата студена война.
Де факто, сега в Европа тече Втора студена война.
Наличието на развити и неразвити демокрации в ЕС създава огромно напрежение, спира развитието на Съюза, държи го в хаос, дезорганизация и невъзможност да вземе общи решения по най-важните въпроси вълнуващи европейските граждани.
Особено сега това се видя в провала на ръководството на ЕС да вземе общо решение по бежанския въпрос и спре бежанската вълна от Близкия изток.

Понеже руската рубла е прикрепена към долара и зависи от него, дори се печата в Уолстрийт-Ню Йорк, двете супер сили САЩ и Русия водят еднаква политика срещу ЕС за подбиване на еврото като най-голям конкурент за местото на долара на първа разменна валута и имат еднакъв интерес от разпада на ЕС и ликвидиране на еврото. А совалките на Путин да привлече и Ердоганова Турция към този скрит от погледа на европейските общества „руско-американски съюз“ са още по-обезпокоителни.

Най-обезпокоителни обаче са действията на ръководството на ЕС, съставено изцяло от неолиберали, подвластни на САЩ и провеждащи неговата политика в Европа. Те не желаят да видят разликата в демократичното ниво на народите от изтока и запада, нехаят за настоящето тежко положение вътре в ЕС и продължават да държат Европа на колене пред САЩ, да предават цялата външна политика на ЕС в ръцете на САЩ и да си затварят очите от соловите му акции в НАТО и опита да го оглавява въпреки факта, че САЩ има само 1 глас в него наравно с останалите членки на пакта, по този начин игнориращи устава на НАТО само и само да си продават оръжието в Европа и диктуват на отделните страни енергийната им политика „против Русия“, за да захванат те техните енергийни пазари.

Понеже Брюксел няма съдебна система да бъдат съдени за корупция, европейските неолиберали оглавяващи ЕС, ЕК и еврокомисарите се чувстват извънземни, поддържат глобалния пазар на движение на капитала без правила и национални рамки и работят за интересите на САЩ в Европа. Те могат да бъдат съдени само в своята страна, по правилата на своята съдебна система.
И тук всичко зависи от силата на правовата държава. В добре работещи правови държави на развитите европейски страни от северна и средна Европа техните еврокомисари не смеят да прекрачат законите и интересите на своята страна и работят единствено в полза на своя народ защитавайки неговите интереси.
А в страни като България без правова държава, нейните представители в Европарламента работят единствено за своя джоб и чужди държавни интереси. Българският евродепутат получава 15 000 евро необлагаема заплата и прикрива умело факта, че тя се взима от вноската на България в ЕС, т.е. от парите на българскитя данокъплатци, без угризение на съветста ,че те са най бедните в Европа. Показателно е, че българските евроредици са пълни с най-провалените и корумпирани политици, но неосъдени на българска почва, защото намиращата се под политическа шапка съдебна система, с назначени от властта по линията на старата комунистическа шуробаджанащина магистрати не работи и не е осъдила за корупция един политик от 1985 г насам.
Ако ние бяхме осъдили Станишев, К.Георгиева, Ирина Бокова... никой навън нямаше да ги избере на международните постове, които те заемат сега.

В западна Европа където реалната демокрация има силни основи и традиции, никой не обръща внимание на американците. Западноевропейците добре виждат факта, че Путинова Русия правеща 50% от БВП само с износ на източници, е зависима от своя най–добър платец Европа, а не обратното - Европа да е зависима от газта и нефта на Русия и никой руски олигарх владеещ източниците, няма да позволи на Путин да да спре един кран към Европа. Ето защо сега Германия обявена за най-силната икономика в света смело гради планове за „Северен поток“ №2 , въпреки заплашителния пръст размахван от САЩ.

Това американците успяват да постигнат само в своите сателити от източна Европа продължаващи да се управляват от посткомунистически елити, чийто олигарси си държат крадените с пладнешки грабеж през време на извършената „шокова приватизация“ на голямата държавна собственост капитали в американски банки и офшорни банкови зони- всички американски и английски протекторати, чийто банки захранват с пари майките си в Америка.

Поставя се въпроса за представата за Втората студена война сравнена с Първата студена война. За разлика от Първата студена война на "СССР срещу САЩ" където Европа тънеща в огромна разруха и 50 милиона човешки жертви, нямаше думата и бе поставена на колене пред световния военен хегемон САЩ, то Втората студена война е в Европа е сблъсък между два различни демократични модела- действащата в източна Европа американска представителна демокрация и в западна Европа- реалната демокрация.
Двата модела са неравностойни, стоят на различни стъпала. Американската стои на 100 стъпала под европейската реална демокрация.
Втората студена война се различава коренно от Първата студена война. Първата е сблъсък между най големите военни хегемони-СССР и САЩ победители във II Световна война, най големите ядрени сили и производители на конвенционално оръжие.
В системата на комунистите нямаше демокрация въобще. Докато в САЩ демокрация имаше, там работеха двата лоста на демокрацията - свободата на словото и убежденията, които ги нямаше в комунистическата система. Но с раждането на неолиберализма в САЩ през 70-те години и поставянето му в позицията на държавна идеология, той унищожи втория лост- политическия плурализъм и унифицира двуполюсното политическо пространство на САЩ с една идеология- на неолибералния капитализъм . Така САЩ загуби втория лост на демокрацията- политическия плурализъм. Както писа в. Вашингтон пост : "Нашите две партии „републиканци“ и „демократи“ са заприличани на една партия-бившата КПСС с една обща идеология на корпоративния капитализъм, различават се само по корпорацията яхнала партията и определяща нейната външна и вътрешна политика, а като партията е на власт- управляваща държавата."
Със свиването и намалянето на демокрацията в САЩ, намаля и силата на американската правовата държава. Тя вече не работи така, както преди.
Един пример: Обама беше обещал на народа си да накаже банките, че са завлекли 500 милиарда пари на клиентите си през времето на финансовата криза 2007-2009 г ,когато банкрутираха над 200 американски банки, но не го направи, а осъди само пирамидата Мадок да връща 15 милиарда. Накрая Мадок обяви банкрут без цент в джоба и Обама бе принуден да бръкне в хазната, за да вземе и върне на хората тези 15 милиарда дълг на Мадок.
Европа се пита-Къде е демокрацията и правовата държава на американците? Това никога няма да се случи в развитите социални/правови държави на Европа, никоя банка отмъкнала парите на хората, няма да остане ненаказана, защото съдебната система на западна Европа е напълно независима от политическата власт и поставена като надстройка на обществото( не на държавата).
Станалото в САЩ се случва и в България. КТБ въртяла целия бюджет, резерв, застрахователните фондове- въобще всички държавни пари, банкрутира заедно с парите и никой няма намерение да ги търси и връща.

В последните президенски избори в САЩ се наблюдава "демократите" да правят опити да върнат старите си принципи и излезат от неолибералните си дрешки. А демократът Бърни Сендърс направи истинска революция в съзнанието на не малка част от американците с леви убеждения с искането си САЩ да възприеме социалния модел на скандинавците, считани за най-добре построените социални държави в света. Но както се казва в такива случаи: Ще поживеем и видим след изборите...
Едно безспорно стана ясно на американците, те вече разбраха, че трябва да заменят своя неолиберализъм със социализма на Европа, той ще ги спаси от кризата в която ги вкара неолибералния капитализъм 2007 г и още ги тресе. Но за да стане това се иска първо силни политически промени в правилата на американската правова държава. Тя трябва да приеме правилата на правовата държава на Европа и спре изкачването и влиянието на едрия капитал върху партиите и политиците си. Първо да започне с политическите промени и след това да продължи с икономическите решения.

Разделението на Европа на източна и западна, неразвити и развити демокрации, с течащата Втора студена война и отворените врати на Европа за свободно шетане в нея на САЩ и Путинова Русия, са най голямата опасност за мира в Европа и света и поставят на карта съдбата не само на ЕС, но и на цяла Европа!
Затварянето на вратите на Европа за представителната демокрация на САЩ и копието му Путинова Русия трябва да стане една от главните каузи на зараждащите се нови леви сили за борба срещу неолибералния капитализъм и родената от него финансова олигарихия.

Някои нашенци намират моите приказки за „утопичен поглед“. Според тях „ с нашата матрица е по-лесно да видиш дефектите, които има и другаде, но са маскирани с по-лъскавко у нас“
За мен това е глупост, същата която наш шоп си бае “ От моето по високо и по-дълбоко нема!“ Моят поглед е през действителността на развита и демократична Европа, където живея вече 30 години и познавам добре. Тази Европа вече минала по пътищата, по които сега върви България, намерила решения и безплатно предлага развития си опит на на България и сие от бившата комунистическа система. Остава само имаме акъл и очи да го видим, усвоим и творчески приложим у нас. Така, както нашите деди възрожденци усвояват тогавашния развит опит на Европа- идеите на френската революция за равенство, свобода ,независимост и справедливост, докарват го в България, образоват с него народа си- Левски със словото и цървулите, Ботев с перото, Раковски с гениалната си четническа тактика и го вдигат на борба за своето Освобождение.
Цялата сегашна “интелигенстваща прослойка” е производно на старата номенклатурна интелигенция, обслужвала преди 1989 г. елита на БКП. И тъй като последния елит на БКП продължи да управлява след 1989 г. в новата система на олигархичния капитализъм вече предали властта на своите деца заедно с крадените си от нас богатства. Ето защо старата „ интелигенстваща прослойка“ продължава да е ТОП интелигенцията ни и да държи българското общество в 70-те години на миналия век духовно изостанало с 50 години от Европа, непознаващо и неприлагащо нейния развит опит.
Сега България е разделена не на 2 , а на 3. Първата е политическата класа от олигарси, мултимилионери и техните политически слуги излезли от организираната престъпност и утайката на обществото ограбваща втората и третата. Втората е в чужбина където забегнаха 3 милиона млади и образовани българи поради липса на труд, живот и стандарт в собствената им родина.
И третата е в България – родителите на българите в чужбина, все възрастово население над 50 години продължаващо да живее със съзнанието си от време комунистическо без да познава Европа от Хърватско на запад и без да се бори срещу новото олигархично робство, докарано от политическата класа оставила България на доизживяване бавно, но сигурно умираща в безизходица в ръцете на олигархията !
Съгласна съм, че не трябва да се разделя емиграция от живеещи в България. Всички те са ЕДИН НАРОД с общи корени и народопсихология. Но съм категорична да се смесват българите в чужбина с тези в България.
Разликата е огромна в съзнанието, те са два различни свята, с различни стереотипи на живот и мислене, с различна ценностна система.
Българите в чужбина са видели и осъзнали демократичния свят без олигархия, но не могат да донесат неговия развит опит в България поради ниското съзнание на живеещите там, не осъзнаващи , че живеят от 30 години в системата на неолибералния олигархичен капитализъм под наложеното му робство от неговата олигархия, че трябва да се борят с новото наложено им олигархично робство и за прогонване на неолибералния капитализъм от България. Те са останали с ниското съзнание от времето на комунизма без да осъзнават силата на своя вот и това се използва от управляващите го все още посткомунистическа мафиотска дружинка от новите "червени капиталисти" да му манипулират вота по старому за да изберат отново ТЯХ- гробокопачите на държавата им от прехода и да налагат този свой избор на другите, негласували за тях. И те от отчаяние, че нищо не могат за променят в България, са принудени да я напуснат и станат емигранти.
Считайте емиграцията за важен човешки ресурс, за който ако не се направи държавна политика за връщането му в България навреме, е загубен завинаги човешки ресурс, а България остава без бъдеще без младата, образованата и възпроизвеждаща част от нацията си.
Без човешки ресурси е невъзможно съществуването на нацията и държавата.


От 70 години развития опит на Европа е реалната демокрация и правова държава. Благодарение на тях западна Европа достигна своя огромен материален просперитет точно с 15 пъти по-висок  жизнен стандарт от българите сега( и вси балканци).
Ние не познаваме този развит опит на Европа. Не може през нашата матрица да оценяваме ставащото в другата Европа и света.
Нашата матрица е неразвития опит на Европа( дивото), той няма очи да оценява развития опит( питомното), защото не познава реалната и демокрация и правова държава. Ние сега сме духовно и материално изостанали от другата Европа, движим се на куц крак след нея, както стана след нашето Освобождение от турско робство намерили се изостанали с 5 века от другата Европа. Всичко идва от 70 годишното непрекъснато управление на бившите комунисти, които никога не са познавали демокрацията и правовата държава и ни лишиха от това право да ги познаваме и да ги използваме като другите европейци.
След Освобождението от 5 вековно турско робство обезкръвен, със сринати от поробителя паметници, нашият народ започва от нулата да гради своята държава. Благодарение на великата си история, огромна книжнина и писмена памет, той извършва подвиг, успява бързо да се вдигне от руините , изгражда съвременна България и бързо намира своето място в семейството на европейските народи и високата цивилизация на Европа.
Сега България търси своята нова европейски насочена и възпитана интелигенция да повтори подвига на нашите деди и бързо усвои развития опит на Европа, донесе и приложи в България, за да върне България в Европа и я направи богата като другите европейски страни.

Истината за сегашна България прекарана през психологията на българина и неговия бандитски преход, показана във филма“Слава“ с неповторимото умение на българските кинотворци, осмя не България, а сгрешената българска демокрация. Това навява оптимистични прогнози, че се ражда така очакваната нова европейски възпитана българска интелигенция, отърсваща съзнанието си от старите комунистически догми набивани 70 години в него, гледаща с надежда към Европа и връщаща България в нея!
Гледайте непременно този филм!

Автор: Дора Апостолова
17.08. 2016 г.
Анализ на „Идея за България“
На снимката: Актьорът Стефан Денолюбов в образа на железничаря във филма „Слава“ - Цанко е наказан от системата, въпреки, че връща сак с пари, намерен на релсите.
Статията е кратък вариант ( резюме) на книга със заглавие“ Реалната демокрация на Европа - най-силното оръжие срещу неолиберализма“ и обхващаща последните 70 години от най новата история на Европа. До сега в българската и европейска историография цялостен преглед на този исторически период от историята на Европа и специално на източна Европа не е правен.

p.s. За автора Дора Апостолова и други нейни материали ще прочетете в нейния блог в настоящия сайт АВТОРИ- Дора Апостолова

The article is published under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International licence