Според мен, свалянето олигархичния посткомунистически режим на Путин може да стане в днешно време само с ум и съзнание, а не с кръв.
От II Световна война до сега, откак Европа роди своя много хуманен социален модел „социалната държава“( известен с още имената “социализъм“, „държава на всеобщото благоденствие“), а тя от своя страна роди свой модел демокрация - реалната/открита демокрация и нейния главен инструмент - правовата държава, Европа издигна демокрацията на най-висок пиедестал и от тогава "нивото на демокрацията и силата на правовата държава" станаха единствените фактори за растеж и прогрес в Европа.
От тогава европейците свалят режими, сменят системи и статукво само с доброволния вот и съзнание на обществото по мирен политико-парламентарен път. В Европа от вън демокрация в съзнанието и революции не се внасят, както се опитваше да прави САЩ в Близкия изток. Всеки народ си оправя сам своя двор със собствен мозъчен и интелектуален капацитет.
Вижте най-новата история на Европа след II Световна война - фашисткият режим в Испания, военните режими в Гърция и Португалия паднаха безкръвно 1974 г.
Същото стана и с комунистическа система 1989 г., тя се срути безкръвно. Направи го Рейгън с много ум, като роди в САЩ модела на неолибералния капитализъм ( известен с още имена – глобализъм, финансов, корпоративен , олигархичен капитализъм) , постави го за държавна идеология, след това започна да го разпространява по света и го вкарваше само там, където имаше продажен и корумпиран политически елит и нямаше правова държава да го спре със закона.
САЩ вкара неолиберализма в Европа през 80-те години по два пътя - Първият през Англия при управлението на Маргарет Тачър, Вторият- през бившата комунистическа система.
С мириса на парите, който излъчва неолибералния капитализъм, Рейгън подкупи последния елит на КПСС да внесе неолибералния капитализъм в Русия и бившите съветски републики от СССР, а след това КПСС с „водещата си мъдра роля“ в бившата комунистическа система го наложи и на останалите страни в системата. Така САЩ правеше народите тихи и послушни свои обществени подобия и по-лесно, без война, по "мирен път" им прибираше парите и националните богатства в своите банки, включително и парите и националните богатства на Русия.
В света до сега се е строяло само капитализъм, нищо повече. Но социалната европейска държава строена след II Световна война в Европа по теориите на английския ляв икономист Джон Мейнард Кейнс за „социализиран капитализъм“ със силната роля на държавата и силно работеща правова държава, победи „империалистическия капитализъм“ строен до II Световна война и описан в Маркс в неговия „Капитал“. Тя се нарича още „очовеченото лице на капитализма“. Фактически Кейнс доразвива Маркс и показва начините по които да бъде реализиран.
Това хората от бившата комунистическа система не знаеха, защото тя беше изолирана от другата Европа и пратена в Азия, птиченце не можеше да прехвръква навън от границите и, а на запада комунистите лепнаха прозвището "загниващ капитализъм".
От друга страна бившите комунисти продължават да управляват и след 1989 г., да владеят „вся влась советом“ + медии и образование , мълчат и не казват нищо на обществото си за победилата социална държава на западна Европа. Фактически след 1989 г. комунистите пак изолираха България(и Русия) от Европа, този път обаче я пратиха в Америка и направиха 51-вия американски щат.
Най-голямото постижение на европейската социална държава е нейната силно работеща правова държава. Колкото по добре работи правовата държава, толкова по-добре съблюдава и прилага закона, гради добра социална държава и я пази от разрушение и разграждане.
Правовата държава е тази, която внася справедливост в обществото. Тя ликвидира корупцията по всички нива, съблюдава обществения ред със закона, обществения продукт до цент влиза в държавната хазна, от там отива за развитие на икономиката и социалната сфера, осигурява труд и работни места за средната класа, пълни джоба на хората, бързо расте жизнения стандарт на обществото.
Европейската правова държава не допуска натрупване на частна собственост с използване властта за заграбване на държавна собственост и ограбване на другите от обществото, както стана в Русия, България и другите страни от бившата комунистическа система. В правова Европа частна собственост се натрупва с честен труд на много поколения.
Социалната европейска държава строи „социално справедливо общество“ и се счита за лявата политическа идея на Европа и има свой специфичен икономически модел, при който основните и печеливши отрасли на икономиката са държавна собственост управлявани на пазарния принцип, чийто печалби отиват за развитие на икономиката и социалната сфера. Тя е обявила тези отрасли са стратегически и всеки опит те да бъдат приватизирани и хвърлени в частни ръце се счита за опит да бъде ликвидирана социалната държава..
Социалната европейска държава е строена в цяла Европа от левите сили - източните комунисти и западните социалдемократи. На Запад участие в изграждането и взимаха и центристите – социаллибералите.
Но само западноевропейските страни успяха да построят социалната държава в лицето на най-развитите страни - Швеция, Норвегия ,Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария, там е построен развития социализъм на Маркс.
Източните комунисти не успяха да построят социализма, главната причина бе липсата на демокрация и правова държава, пазарни отношения в икономиката и малкия и среден частен предприемач. Още в края на 70-те години системата на източните комунисти започна да се пропуква и боксува. Но за да скрият провала си в загубата на съревнованието със Запада и останат на власт, източните комунисти без да питат народа си с нито една форма на демокрацията, хитро замениха старата си система „ социализъм“ с новата система на неолибералния капитализъм. В България смяната на системата стана с направения от двете първи партии БСП и СДС американски икономически план „Ран Ът“, а в Русия - с американския план "Дълес“
Бившите комунисти от бившата комунистическа система още края на 80-те години се преместиха от лявото в дясното политическо пространство, превърнаха се за една нощ от "борци срещу капитализма" в нови едри хищни капиталисти - олигарси и мултимилионери от неолиберален вид и така останаха на власт след 1989 г в Русия и в другите страни от системата, като политически носители на новата неолиберална система. Но управляващи със старото си съзнание и прийоми на управление и спиращи развитието на демокрацията и изграждане на правова държава.
Системата на неолибералния капитализъм не е само икономическа доктрина, а крайно дясна ретроградна и реакционна идеология, обхващаща всички сфери на живота и формираща по друг начин ценностната система на човека и обществото и не поддържаща социалното равенство в обществото. Тя свежда до минимум ролата на държавата и хвърля цялата собственост на икономиката и социалните услуги в частни ръце, като по този начин унищожава конституционните права на хората да се лекуват и образоват равнопоставено. Неолиберализмът връща човечеството в началните хищни и нечовешки форми на капитализма. Той е обвил целия свят в последните 30 години.
Главен бог на неолиберализма са „парите“ и при него „хората обслужват парите“.
Той откъсва парите от производителността и себестойността на труда и на тяхно място слага финансовите игри с безразборно печатане на пари, като на тях разчита да постигне растеж на икономиката и БВП.
Философията на неолиберализма е крайно противоположна с философията на социалната държава, където главен бог е „човекът и неговите нужди“ и „парите обслужват хората“, средната производителна класа се явява нейния гръбнак и най-добър данокоплатец на държавата, разчита се на развитието на производствата за растеж на БВП, трудоустрояване на средната класа и вдигане на жизнения стандарт. Средната класа е управляващата класа на социалната държава и неин главен класов субект.
С печатането на пари и изнасянето на производства и капитали в зони с ниско заплащане на труда - Китай и Азия, неолиберален САЩ ликвидира своята средната класа.
А с навлизане на неолиберализма в Европа, той започна да руши и унищожава средната класа на европейската социална държава и по този начин да ражда безработица и кара социалните държави да теглят заеми от частните банки, за да плащат социалните осигуровки на безработните, изисквано от тяхното трудово законодателство и чието изпълнение се съблюдава от правовата държава. Това е най големия проблем на развитите европейски социални държави и за това техните външни дългове растат.
Неолиберализмът си има и свой модел демокрация – представителната, при която едрия капитал управлява държавата. Както в. „Вашингтон пост“ писа: "Нашите две партии „републиканци“ и „демократи“ са заприличани на една партия - бившата КПСС с една обща идеология на корпоративния капитализъм, различават се само по корпорацията яхнала партията и определяща нейната външна и вътрешна политика, а като партията е на власт- управляваща държавата".
В Русия на мястото на едрите олигархични корпорации стоят олигарсите с произход от последния елит на КПСС. От 20 години олигарсите са ръководени от авторитарния режим на неолиберала Путин, превърнал се в първи олигарх.
С навлизането си в Европа през 80-те години, неолиберализмът унищожи цялото политическо пространство на Европа, всички леви и десни партии захвърлиха старите си идеологии и възприеха идеологията на неолиберализма. Цялото пространство на Европа се унифицира с една обща идеология на неолибералния капитализъм. Все едно бе възроден СССР на европейска почва с една единствена партия - вместо една единствена комунистическа партия, сега имаше голяма неолиберална партия.
Най-голямото поражение неолиберализмът нанесе на старите леви сили на Европа, които се бореха срещу капитализма и бяха политически носители на социалната европейска държава. Както и десните политическите сили, така и левите се превърнаха в неолибералисти. От тогава неолиберализмът остана без опозиция срещу себе си и вършееше в Европа безпрепятствено. Където е успял да навлезе е нанесъл огромни щети и донесъл неизброими беди на народите. Виждаме го в днешното състояние на България, с напълно разграбена икономика, унищожени човешки ресурси от своята новородена олигархия и нейните корпоративни партии - продукти на неолиберализма, изпаднала в най-голямата хуманитарна катастрофа в най-новата си история.
Същото положение е с Русия, с напълно разграбена и унищожена икономика и авторитарен постокумистически режим на неолиберала Путин, бетониращ неолиберализма в Русия, лично номиниращ олигарсите и сам оглавяващ олигархичния отряд. Това прекрасно е описано от руския социален икономист и политически анализатор Илья Метвеев в статията му „Неолиберализм с российскими характеристиками “
Руската олигархия създаде българската олигархия и като представител на страната с най-големи природни богатства света се явява по силната. По линията на глобалния пазар на неолиберализма тя дърпа капиталите на българската олигархия и ги изнася в американски банки и офшорни зони. Установено е, че ежегодно руската олигархия изнася над 300 милиарда долара от Русия, заедно с парите и богатствата на малка България и са я обрекли на смърт. Сега България тихо и кротко умира в ръцете на своята олигархия, останала без човешки ресурси и направена най-бедната страна в Европа, от нея почти нищо не остана.
Eто защо борбата на българският народ срещу неолибералния капитализъм зависи много от борбата на руския народ. Ликвидира ли руския народ своята неолиберална олигархия, шансът на българския народ да ликвидира своята олигархия е по-голям.
За опитите на управляващите неолиберали да режат социалните придобивки за да постигнат растеж, които социалната държава е насочила към най-бедните слоеве на населението за да ликвидира бедността и мизерията, световните умове оприличават сега неолиберализма с фашизма и феодализма.
За фашисткия и феодален характер на идеологията на неолибералния капитализъм ще разберете в гениалния документален филм на канадския режисьор Ришар Бруйет „ОБСАДА. Неолиберализмът заробва демокрацията“, който аз определям за „Новия Капитал“
В него блестящо е показано, че неолиберализмът е нещо съвсем ново, което няма нищо общо със стария либерализъм на Европа, дори не може да се прави сравнение въобще.
Там ще видите "морала" на сегашните неолиберали управляващи монолитно Европа и разрушаващи социалната държава на Европа.
Не може да има демокрация в едно общество като неолибералното, в което група едри частни банки и финансови корпорации добрали се до властта и използващи я да струпват в свои ръце и разпределят целия обществен продукт и средствата за производства и да ограбват и обедняват останалата 99% от обществото!
Филмът блестящо показва грозното лице на неолиберализма заробващ демокрацията, а там където тя отсъства въобще - спиращ нейното развитие и изграждане на правова държава. Не случайно източните комунисти, които не познаваха демокрацията и нямаха правова държава, се залюбиха и възприеха неолиберализма и с лекота замениха с него старата си справедлива социалистическа държава.
За да се прогони новия и последен вид на капитализма - неолибералния и се извърши пълна смяна на неолибералното статукво и система, е нужна нова политическа сила, въоръжена със силна, завладяваща съзнанието ИДЕОЛОГИЯ за борба срещу неолиберализма. Тя същевременно да бъде и новата лява политическа идея. Всичко, което се е борило до сега срещу капитализма въобще, е било "ляво".
Заедно със смяна на неолибералната система, ще се извърши и ДЕкомунизация на държавата и ще се свалят бившите комунисти от власт.
Европа трябва да заложи на производствата на своята социална държава, а не на финансовите игри. В идеологията трябва да се формулира по друг начин основния гръбнак социалната държава - нейната средна класа. Европа най сетне трябва да се види, че малкия и среден производител съставлява вече 50 % от нейната средна класа и държавата всячески да подпомага старта му, а не да чакаме на частните инвеститори. Преди това, обаче, трябва да се преборим с глобалния пазар на неолиберализма отнасящ производствата и капиталите в офшорни зони и умъртвяващ средната класа.
Икономическия модел на европейската социална държава да бъде поставен като общ модел за всички членки на ЕС върху който ще се изгради и новия обществен модел, коренно различен от неолибералния. Това не значи, че ЕС трябва да заприлича на нови Съединени американски щати, а ще се превърне в здрав политико-икономически съюз на суверенни нации. Карл Маркс, обаче, не показва пътища за борба с неолиберализма.
Империалистическият капитализъм, чийто формула Маркс намери в „Капитала“ си не съдържа глобалния пазар на движение на капиталите без национални рамки и без правила. Глобалният пазар и неговия фундаментализъм са в основата на неолибералния капитализъм и го правят коренно различен от всички предшестващи капиталистически форми. Финансовите корпорации се явяват „агентите“ на неолиберализма, а глобалния пазар - неговия най-голям лост.
Глобалният пазар работи само и единствено за най-силната икономика. Когато се роди неолиберализма в Чикагската икономическа школа на Милтън Фридмън, тогава САЩ бяха най-силната икономика в света. За това и не случайно Роналд Рейгън постави неолиберализма в позицията на държавна идеология, а САЩ от тогава не го е свалил от там.
Представете си глобалния пазар във вид на верига, в чието начало стои най-слабата икономика, например България, в средата стои руската икономика, която е също слаба понеже няма производства, но я правят силна големите природни богатства на Русия, а в края стои САЩ.
Руските олигарси дърпат капиталите на българските олигарси, а американските дърпат капиталите на руските и в края на краищата всичко отива в банките на САЩ и САЩ обират лаврите.
Офшорите зони са също протекторат на САЩ и неговата Корона. Чрез тях САЩ прибира 40% от парите и националните богатства на останалите народи в свои банки.
Характерно за Европа е, че неолиберализмът навлезе само в Англия, страните от южна Европа- Италия, Гърция, Испания, бившата комунистическа система. Но не успя да навлезе в 8-те най развити европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария и не успя да разруши тяхната социална държава. Те успяха да си запазят социалната държава благодарение на силно работещата правова държава спазваща закона с точките и запетайките и откритата/реална демокрация в обществото им, с инициирани публичните обществени дебати с участието на всеки гражданин в тях под зоркото око на върховенството на закона. Независимо от недостатъчния ръст на БВП в последните години, жизнения стандарт на тези страни далеч надхвърли жизнения стандарт на САЩ.
Аз описах техния модел в нов тип дефиниция, която за пръв път разгледа европейската социална държава не само от социален аспект, но и от правен и политически.
После проучих неолиберализма, намерих съществените му черти и ги описах, като го сравних с тези на европейската социална държава. От това сравнение видях, че двата модела са напълно противоположни.
Ето защо аз предлагам в Русия и България системата на неолиберализма да се замени с модела на европейската социална/правова държава и да стане идеология на новите леви сили на Европа.
Русия е най-богата на природни източници страна в света. Достатъчно е да приеме социалната система на тези 8 страни и за кратко време ще се вдигне от катастрофата до която я закара Путин и режима му.
Характерните черти на капитализма, които Маркс описва в „Капитала“ - експлоатацията на труда, бедността и мизерията на капитализма и несправедливото разпределение на печалбата, са ликвидирани в най-развитите социални държави от северна и средна Европа - Швеция, Финландия, Норвегия, Дания , Холандия ,Германия, Австрия , Швейцария, Франция, Белгия. По този начин в тези страни Маркс бе изцяло реализиран.
Нужни са нови инструменти за борба с глобалния пазар на неолиберализма, които човечеството търси сега. Западна Европа вече ги намери в своята реална демокрация и нейния главен инструмент - правовата държава и се бори с тях.
Това е основната грешка на сегашните нови леви сили на Европа- гръцката СИРИЗА, испанската „Подемос“ . При тях надделява „марксическия уклон“, борят се с мизерията бедността, но не и срещу глобалния пазар на неолиберализма, изнасящ производствата на развитите държави в зони с нископлатен труд, а парите им в офшорни банки - всички дъщерни на американските банки и захранващи ги с пари, по този начин увеличаващ безработицата в тях и рушещ социалната им държава.
Обяснявам си го с това, че страните от южна Европа никога не са имали добре изградена социална държава, нито добре работеща правовата държава и също като източноевропейските страни от бившата комунистическа система не познават същността на социалната държава на развитите европейски страни. Това стана главната причина неолиберализма да навлезе в тези страни и да им ликвидира социалните държави.
Сега СИРИЗА със своето самостоятелно управление прави опити да въведе в Гърция модела на социалната държава на изброените по-горе 8 развити европейски страни, но това е дълъг процес минаващ през съзнанието на обществото и тепърва гърците трябва да осъзнават „какво е социална държава и какво е правова държава“. Първите резултати от действията на СИРИЗА може да очакваме след минимум 3 години. При това СИРИЗА е първата и единствена засега в Европа нов тип управляваща лява партия заобиколена с неолиберали и управлява при много тежки условия с огромна бежанска вълна от 1 милион бежанци минали за 2 месеца през нея на път за Германия и Скандинавието.
Неолиберализмът е наше настояще, обвил е света с отровните пипала на своята хищна октоподна прегръдка. Той е лицето на 21-ви век. След като разрази световната финансова криза 2007 г , отнесе производствата на САЩ в Китай и Азия и го остави с огромни дългове и бюджетен дефицит без производителна средна класа, неолиберализмът показа на човечеството своята несъстоятелност . Неолибералната финансова криза свали трайно САЩ от пиедестала му на първи световен икономически и военен хегемон.
Обаче, все още много хора продължават да не осъзнават, че живеят в неговата система, нито познават неговата същност. Наука за него също все още няма. Човечеството усилено търси новия Маркс да напише „Капитал“ и за него, търси и новите инструменти за борба с него. За това и опозиция срещу него все още е слаба.
Неолиберали сега масово управляват в САЩ и Европа. Почти всички европейски правителства са от неолиберали. На най важните европейски и американски институции- ЕК, ЕЦБ, МВФ стоят неолиберали. В Европарламента управляват трите най големи групи - ЕНП, S&D и центристи-социаллиберали, също неолиберали от мозъка до костите.
Те продължават да разпространяват неолиберализма с помощта на войните, технологиите и образованието.
Европейските неолиберали получили своето неолиберално верую от САЩ, остават негови подвластни и водят неговата политика в Европа за унищожаване на еврото като най-голям конкурент на долара за местото му на първа световна разменна валута.
САЩ с последни сили продължава да надува мускули и перки за да остане първи „ фактор“ в световната геополитика. Европейските неолиберали подвластни на САЩ доброволно са му предоставили вътрешната и външна политика на ЕС.
Сега, когато Европа има уникалната възможност със слабостта на САЩ най-сетне да се освободи от неговата опека, европейските неолиберали отново държат Европа на колене пред САЩ в хаос и дезорганизация.
Управляващите ЕС неолиберали представители на едрите олигархични корпорации свързани в търговско икономическо съдружие с американските олигархични корпорации и водени единствено от своите икономически интереси, доказаха своята крайна некадърност да спрат бежанската вълна от Близкия изток към Европа, предизвикана от войните на САЩ и неговото неолиберално копие - Путинова Русия в Близкия изток. Те не успяха до сега да изработят единна политика на ЕС по бежанския проблем.
В Европа текат масови протести на европейците срещу опитите да им бъде ликвидирана тяхната социалната държава.
Великобритания, възприела модела на неолибералния капитализъм при управлението на Маргарет Тачър, обединила изцяло своето търговско-икономическо пространство със САЩ и се превърнала в негов "неолиберален пудел", не може да се примири с второстепенна си роля в ЕС и заплашва непрекъснато, че ще напусне ЕС.
Русия е превърната в пълно неолиберално обществено копие на САЩ. Даже се считат с Китай за „неолиберални проекти на САЩ“. Путин е установил от 20 години авторитарен режим, почти фашистки, понеже също като в старата сталинистка система липсват основните лостове на демокрацията - свобода на словото и политическите убеждения.
Неолиберализмът доведе на Русия мащабни обществени и духовни проблеми, тя не тръгна по прогресивни пътища, а регресивни- т.е има връщане назад и загуба на предишния много прогресивен и градивен обществен идеал “социализъм“( социално справедливо общество), вместо него Русия започна да гради социално несправедливо общество.
Руското общество изпадна в огромен духовен колапс, с големи икономически и социални проблеми, с милиони загуби на човешки ресурси и с постоянното изтичане на емиграция.
Путин вече се вижда напълно провален в управлението си, но не може да се върна назад, нито сам да слезе от него.
Ето защо сега войните станаха блян както за Русия, така и за САЩ да се спасят от фалит, който им донесе глобализма. Путин започна войната в Украйна, продължи в Сирия. САЩ продължаха в Афганистан, Либия, сега Сирия. И двете страни искат войни, за да се спасят от катастрофата към която глобализацията ги тласка.
Путин води същата политика като САЩ за дестабилизиране на Европа и ликвидиране на еврото. Той възроди старата политика от времето на Първата студена война и продължи ядреното противопоставяне между САЩ и Русия, но този път не на идеологическа основа понеже САЩ и Русия са еднакви неолиберални държави, а на политико-търговска.
Двете най големи геополитически сили производители на конвенционално оръжие се борят помежду за енергийните и военни пазари на Европа и света. Де факто борбата става между техните олигархични корпорации управляващи държавата вместо народа и определящи нейната външна и вътрешна политика.
Усетил слабостта на САЩ, последният останал в Европа посткомунистически диктатор Путин крои нови планове да заеме мястото му на първи световен военен хегемон, затварящ си очите за крайно тежкото икономическо състояние на Русия и бедността и мизерията на народа си.
Останал без пари, изстискал парите и богатствата на страните от източна Европа и превърнал ги в „бедните роднини на запада“, сега САЩ се стреми да се докопа до парите на развитите западноевропейски държави от северна и средна Европа. Това САЩ прави чрез своя пръв приятел Англия, като се стреми чрез нея да захване ръководството на ЕС и наложи на целия ЕС неолибералния си икономически и обществен модел и неговата представителна демокрация.
Другия начин е директно вкарване в Европа на своя търговски модел коренно различен от европейския, като американски фирми навлизат в търговско икономическото пространство на Европа и налагат своя неолиберален „морал“, а после ликвидират европейските фирми и изнасят производствата им в Китай. Ето защо европейците започнаха борба против подписването на ТТIP – договора за свободна търговия между САЩ и ЕС.
Тъй като в момента Германия се счита за най силната икономика на света, насочи вниманието на американците към нейните пари.
Това се видя в посещението 23-24април 2016 г на Обама в Европа за да убеди Германия да приеме договора. И получи силната подкрепа на неолиберала Меркел, за сега само в протоколно ръкостискане и усмивки . Посещението на Обама бе съпровождано с мощни протести на германците, канещи се на Меркел да осъдят държавата, ако тя подпише договора.
Какви ще бъдат резултатите от това посещение, тепърва ще видим. САЩ отдавна правят опити да се доберат до парите на западняците, но до сега не са успели. Спасява ги тяхната реална/открита демокрация и силна правова държава, която спира враговете още на границата.
Неолибералната криза в САЩ продължава, Обама дори не направи опити да свали неолиберализма от пиедестала на държавна идеология. В САЩ едрият капитали и големите олигархични корпорации продължават да управлява държавата.
За да угоди на оръжейните и нефтени корпорации управляващи неговата партия „демократи“ Обама с „миролюбива реторика“ се закле пред света да спре войните, но тихо и кротко изнесе американските войски от Ирак в Афганистан и продължи войната там. Успя да накара европейските неолиберали да го подкрепят и всички да изпратят „миролюбиви мисии“ в Афганистан, за да облекчат финансово САЩ. Така Обама направи войната в Афганистан с парите на европейските данъкоплатци. Резултата го виждаме сега, вместо да се постигне мир в Афганистан, войната продължава с пълна сила, продължава и бежанската вълна от там към Европа. Макар Обама да демонстрира пред европейците в посещението си в Европа, че "силна, демократична и обеднена Европа е много нужна на САЩ", което ясно показа на Европа, че приказките и делата на американските политици се разминават.
Същото стана в Либия, Сирия, там войната се направи от Франция и Англия и тяхната помощничка Германия. Обама се оказа най-успешния и ловък президент на САЩ след актьорът Рейгън!
„Панамските разкрития“ показаха недъзите на неолиберализма и неговия глобален пазар. Стана ясно, че ЕС трябва да смени коренно политиката си, като надене усмирителни ризи на банките си и ликвидира офшорния характер на икономиките си. На как ще искаме някаква политика от ЕС, след като начело на Европейската комисия седи консерватора Жан-Клод Юнкер, бивш министър председател на най-голямата офшорна зона в сърцето на ЕС- Люксембург? Всеки знае как Люксембург привлича големите фирми от другите страни на ЕС, за да пращат малък корпоративен данък 1-5 % на държава Люксембург ,вместо да плащат корпоративен данък в своите страни вариращ между 25-35%. Така Люксембург отнася милиарди данъци на другите членки, подрива техните икономики за да цъфти нейната икономика.
В източно европейските страни от бившата комунистическа система продължават да управляват последните елити на комунистическите партии, вкарали неолиберализма в страните си, сега предали властта на своите деца. Старата комунистическа система нямаше основните лостове на демокрацията- свобода на словото и политическите убеждения. Последните комунистически елити продължиха и след 1989 г. да управляват със старото комунистическо мислене и прийоми на управление и спират развитието на демокрацията и построяване на правовата държава.
Източно европейските народи сега изповядват американската представителна демокрация, която самите американци определят за „фалшива“, стояща на 100 стъпала под реалната демокрация на западноевропейците.
Съзнанието на източноевропейците остана на нивото на 70-те години на миналия век, демокрацията в обществата им слабо се развива, те продължават да не разбират реалната демокрация на западняците и тяхната правова държава, нито обществата им да ги упражняват. Руснаците живели в 100 години комунизъм, а останалите народи от комунистическата система- 70 години, продължават да не познават основните лостове на демокрацията – свободата на словото и правовата държава, а посткомунистическите управления след 1989 г. в Русия и България за да задържат властта продължават да фалшифицират изборите по старата сентенция на Сталин “Не е важно кой и как гласува, важно е кой брои накрая!“
В бившите комунистически страни не се виждат дори наченки на политически плурализъм, никоя партия не изповядва старите политически идеи на развита Европа, макар да са ги сложили в името на партията си и програмата си.
Всички партии в Русия и бившите комунистически страни изповядват една единствена идеология - на неолибералния капитализъм. Те продължават да нямат политическа система, макар да да в конституциите им е записано, че има свобода на политическите убеждения.
Партиите им са в неизброимо число( 7 милионна България има 300 партии) и се закичили с имената- социалдемократическа, либерална или християн-демократическа....
Де факто имената остават за камуфлаж, никой не познава, дори понятие си няма от тези стари идеи на Европа. Всички партии са създадени от последните елит на комунистическите партии, пълни с комунисти, продължават да бъдат носители на старото комунистическо мислене без разбиране за демокрация и правова държава и всички са корпоративни с една обща идеология – на неолибералния капитализъм, както беше в старата тоталитарна комунистическа държава с една партия-комунистическата, сега заменена с неолиберална.
В Русия партиите се раждат под авторитарната ръка на Путин и неговия двор. Всички партии в Русия трябва да имат идентична идеология с партията на Путин „Единна Русия“. Например левоцентриската социалдемократическа партия „Справедливая Россия» е създадена от бившата дясна ръка на Путин и Медведев - Сергей Миронов и работи в съглашателство с „Единна Русия“.
Сега Путин питае въжделения да възроди новия СССР и да върне под мишницата си бившите комунистически държави. За тази цел гради т.н. „Евразийски съюз“-БРИКС и създаде най-мощната пропагандна машина в света бълваща измислици и дезинформация на всички езици, за която казват, че за 1 години е пръснал 3 милиарда долара.
Във всички бивши комунистически страни Путин и неговото КГБ са създали мощни платени 5-ти колони бълващи медийни дезинформации и черна пропаганда.
Във всички източноевропейски страни царят посткомунистически управления, потънали дълбоко в корупция, повтарящи в управленията си прийомите на мислене на старата комунистическа тоталитарна държава. Те по стария почин на тоталитарната комунистическа държава поставят медиите и съдебната система под шапката на управляващата политическа власт, спират свободата на словото и унищожават независимостта на съдебната система. Както на времето правеше единствената партия Комунистическата, която слагаше цялата държава под мишницата си и колеше и бесеше. Това се видя ясно в действията на правителството на на Беата Дудло в Полша от партията на братята Качински 'Право и справедливост' и правителството на Виктор Орбан с неговата партия „Фидес“.
Дори там се наблюдават управления израждащи се в режими като това на Виктор Орбан в Унгария, вървящ по стъпките на Путин.
Съществува огромен дисбаланс в съзнанието на западни и източни европейци, както и в нивото на демокрация в обществата им. Именно този дисбаланс сега е най-големия проблем за ЕС, отново дели Европа на източна и западна, на развити и неразвити демокрации, спира обединяването на европейците срещу общия им враг „неолиберализма“ и създаване на здрав, обединен и прогресивно развиващ се ЕС.
САЩ с неолиберализма си „превзе“ източните европейци, прибра им парите, превърна ги в свои сателити и „бедните роднини на запада“, направи ги пълни марионетки в свои ръце и ги използва да рушат ЕС отвътре.
Европа има въпиеща нужна от нови леви сили за борба срещу неолиберализма и прогонването му от Европа, за да може най-сетне да се освободи от опеката на САЩ и двойника му Путин.
Ето защо аз прегърнах призива на Максим Кантор за нуждата от пренаписване на лявата идея.
Поддържам и новата инициатива на известния гръцки политик Янис Варуфакис и неговото европейско движение DiEM25 за създаване на Нов Европейски ляв алианс, но за разлика от Варуфакис, който не споменава "неолиберализъм", нито дава начини за борба срещу неолиберализма, аз го виждам като ляв антинеолиберален алианс , некойто да обедини новите леви партии на Европа, с тях да атакува Европарламента в следващите европейски избори, влезе с мнозинство, свали неолибералите от ръководните постове на ЕС и промени курса на движение на ЕС като наложи икономическия и обществен модел на най-развитите европейски социални държави от северна и средна Европа за общ модел на ЕС.
Автор Дора Апостолова
24.4.2016 г.