"Тайно и полека - пише Вазов - народът порасна с няколко века." Само до преди няколко години по телевизиите познати вам политици, журналисти и социолози подхвърляха, така, между другото, че преходът вече отдавна бил свършил... Кога, в коя година? Не беше много ясно, живеехме, както казваха тогава, в "синьо-червената" мъгла.
Но ето, че изведнъж всичко се избистри, всичко стана кристално ясно. На 16 февруари, протестиращите младежи, които свалиха правителството на Бойко Борисов, заявиха: Ние не сме само против управлението на Бойко Борисов. Ние сме против цялата досегашна управляваща класа. Ние сме за смяна на системата. Ние слагаме край на прехода!".
Осъзнаването, че 23 години живеем в Държавата на прехода е от огромно значение. Държавата на прехода е по същество посттоталитарна държава. На Изток такава държава е Китай, където тоталитарната сталинистка "комунистическа" Партия си остава, въпреки, наличието на "пазарна икономика" и "свободно предприемачество".
Такава държава днес е Русия, с нейния олигархичен капитализъм, където властта на Партията е трансформирана във власт на еднолична диктатура.
Някъде странно в тази компания се откриваме и ние там, с нашата Държава на прехода!
Странно, защото сме застанали с единия крак в Азия, а с другия - в Европа и стоим така, разкрачени вече 23 години!
Да, много странна, много необичайна е нашата Държава на Прехода...Нима не сме приобщени към всички други развити държави в Западна Европа, нима не сме член на ЕС? Нима в нашата страна няма свободно позорно икономика, свобода на словото?
Защо тогава нашите младежи са толкова обезверени, защо казват: "Обичам Родината, мразя Държавата!"
Защото нашият народ интуитивно усеща, разбира, че Държавата на прехода е срамна държава. Имало е в историята и други такива срамни държави. Във Франция това е било държавата на маршал Петен със столица Виши. Днес французите не обичат да се връщат много-много към този срамен период от своята история. И с пълно право.
Но ние, българите, също сме имали такава срамна държава: Източна Румелия. И, напротив, обичаме да се връщаме към този период от своята история, защото сами, без чужда помощ, сме отрекли, унищожили Източна Румелия. И то само за един ден!
Аз си мислех, о, как исках, денят 16 февруари 2013 година да е нашето ново Съединение! Нашето ново тържество на нацията, когато тя отхвърля една несправедливост и отпраща Държавата на прехода завинаги в историята!
Но не би, това, което направиха младежите със своя протест, по-скоро е като Априлското въстание: "дни на борба горда / о, дни на падение..."
Днес изпитвам тих ужас, че вместо да видя Велико народно събрание и свобода, виждам как посттоталитарният ни враг отново ни гласи робство и се стяга за "избори"...
Но защо - тих ужас? Напротив, знам, че това е временно и както Бенковски заби нож в сърцето на Турската империя, така и младите на 16 февруари 2013 година, с един замах, смело отхвърлиха не само посттоталитарния период, тези срамни 23 години, но и тоталитарния период, онези 45 страшни години. Защото това, приятели, означава "смяна на системата".
От много, много време ние очакваме този ден.. Да, 16 февруари не стана такъв. А може би все пак е? Нали и след Априлското въстание, много скоро дойде свободата?
Убеден съм, че и сега ще стане така. Виждам смешните, жалки опити на старите "партии" отново да "вземат властта", да върнат всичко по старому... Но знам също, че историята не може да се върне назад. Че голямата битка предстои. И че скоро ще дойде истинският край на Държавата на прехода и това ще бъде нашият нов национален Празник.
Тома Троев
5. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 2
Казват, че капитализмът в Америка бил в криза. Капитализмът в Европа също бил в криза. Цялата световната икономическа система е в криза, а банковата система, както е в Кипър, направо е в колапс. Затова и положението в България не било добро, да сме проявили разбиране...
Обаче това, че ни е виновно "международното положение", вече сме го чували и по-рано. На тази въдица вече не се хващат шарани.
Да, капитализмът е в криза, но икономиката на Германия не е. Във Финландия също няма криза. Значи все пак има разлика и коренът на нашите неблагополучия през тези 24 години явно не е в международното положение, а някъде другаде. Къде? Ами в самите нас си!
Кризата, в която изпаднахме вече 24 години, си е чисто наша. Това трябва да е ясно на всеки. Аз си представям, например, каква щеше да бъде Германия 25 години след войната, ако там тоталитарната система не беше отречена и осъдена. Представете си, че 25 години след Втората световна война, в Германия още съществуваха паметници на Хитлер и Гьобелс?! Абсурдно ли е?
А нима не е абсурдно в Русия да има паметници на Сталин, в България - на Т. Живков и къде тихомълком, а къде и явно да се реставрира една система, отдавна отречена в Европа.
Може би Източният тоталитаризъм пък да не е бил толкова безчовечен и ужасяващ като Западния тоталитаризъм? Само че не е така и историците, пък и хората, които са живели тогава, много добре го знаят.
Източният тоталитаризъм, както Западният, трябваше да бъде отречен и осъден. Но не беше. Не беше отречен напълно в Русия. Не беше отречен напълно и у нас. Ето защо вече 24 години ние живеем в някакво абсурдно посттоталитарно общество, каквото няма никъде другаде в Европа. Е, има го в Русия, има го в Китай, но не мисля, че там ни е мястото.
Причината, че сме зле в Европа си е специфична, чисто наша и световната икономическа криза няма нищо общо с това. Недостигът на пари е сериозна причина, но голямата причина е недостигът на социална справедливост и недостигът на свобода. В този смисъл Държава на прехода е България, където няма истинска демокрация и няма национална икономика. Но Държава на прехода е и Русия, където няма истинска демокрация, но пък има, както казват, силна олигархична икономика. Така и Китай е по същия начин Държава на прехода, защото там няма истинска демокрация, въпреки, че преживява икономически подем...
Аз не знам още колко време китайците ще издържат да бъдат роби на една Партия, а руснаците - роби на една Олигархия.
Но че българите няма да позволят повече да бъдат заробвани от посткомунистическите "партии" и от посткомунистическата олигархия, това го знам. Знайте го и вие, когато утре децата ви пак излязат на площадите. Предполагам, че на 13 май, след деня на вашите "избори", когато разберат, че пак сте ги предали... Когато ви кажат: "Мразя държавата!", знайте, че мразят Държаната на прехода, а не България, това са различни неща. Те просто искат да направят най-после една истинска българска държава, една истинска българска демокрация, да живеят в една истинска, свободна и просперираща България, с която да се гордеят. А пък вие да се гордеете с тях.
Тома Троев
15. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 3
Другият номер, който вече не минава пред българите е, да го наречем така: "Номерът на Слави Трифонов". Той се състои в следното: целиш се в ГЕРБ, но забравяш за БСП. Правиш се на много принципен, на борец срещу злото, вдигнал си мерника на Бойко, но не обелваш и дума срещу Сергей, защото си купен от него.
Само че нали коренът на злото е тъкмо в БСП, нали тъкмо тя беше тоталитарната БКП, която не бе осъдена още в началото на "прехода", нали затова казваме, че сега живеем в посттоталитарно време, където всички други "партии" през последните 23 години са нейни креатури, включително и тази на Б.Б.
Това, което прави Слави Трифонов, народът нарича "на умряло куче нож вади". Народът ни, така или иначе, няма да допусне отново Бойко Борисов и ГЕРБ на власт, с тяхното управление се свърши на 16 февруари. И ако се опитат да се върнат отново, очаква ги такава вълна на народно недоволство, в сравнение с която младежките протести през зимата бяха само лека разгрявка.
Между впрочем, тъкмо като такива трябва да ги виждаме: лека разгрявка.
Така навремето и дедите ни са започвали всяка битка: първо са пускали една лека конница срещу врага, да влее смут и страх в редиците му. А после, когато врагът се окопити и тръгне срещу тях, тогава той вече се сблъсква с основната българска армия, с пълната и мощ!
Така и вие на 16 февруари изпратихте на бой своите деца. Но вече е време да излезете, всички, с цялото си великолепие, с цялата си мощ, целият български народ срещу тази византийска сган, срещу тези омразни "партии на прехода" и да ги унищожите до една.
Тома Троев
17. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 4
Странна работа, уж сме демократична страна: имаме многопартийна система, разделение на властите, свобода на словото - а пък нямаме демокрация!
Германците след 10 ноември 1989 година веднага извършиха лустрация и направиха истинска демокрация, а ние за 23 години не можахме да направим като хората и двете! Една такава, наполовина свършена работа е нашата.
Нашата Държава на прехода много прилича на къща, но на такава, за която казват, че е в "груб строеж". Значи, издигнали сме с мъка три етажа, покрили сме я криво-ляво, забили сме гордо българското знаме на покрива - и толкоз. Вътре, ни мазилка има, ни теракот и фаянс, стълбището неоградено, тъмно, ще вземе да се претрепе някой в тъмното... За тоалетната и банята, какво да ви говоря - направили сме една за цялата къща, ама и тя неизмазана стои! За шпакловка, бояджийски и други фини и тънки работи въобще да не говорим!
Този, който е строил къща, знае, че най-много бавят и най-трудоемки са тъкмо "довършителните работи".
Тъкмо в такава къща живеем или по-точно, се мъчим, вече 23 години. Това е то Държавата на прехода. Ако знаете колко още работа има да се свърши, колко още труд, нерви, пари трябва да се вложат, за да стане нашата къща нормална, като другите, ще се хванете за главата!
Тома Троев
30. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 5
Тези приказки, дето ги говорят някои: че трябвало и ние, както пишело в Евангелието, да чакаме 40 години и да търпим, търпим... това винаги ми е изглеждало малко смешно, глупаво, после взе да ми става досадно, като видя някой да пише така - а сега вече и взех да се ядосвам.
Големи мъдреци станахме, големи пророци, както се казва, станахме по-католици и от Папата!
Питам се, защо, аджеба, германският народ не чака 40 години , не вървя 40 години през пустинята, ами му беше необходимо само една година,за ЕДНА ГОДНА германците направиха "прехода"! Не само те, и чехите, и поляците, и унгарците свършиха отдавна тази работа, само ние още вървим през пустинята... и това е метафора, разбира се, но май взе да става и буквално, защото китната ни татковина, родната ни земя започна наистина да прилича на пустиня.
Този абсолютен песимизъм и негативизъм не ми е по сърце. Някои иска и упорито ни набива в главите, че от нас нищо не става, че унгарците имали своята 1956-та година, че чехите имали своята "пражка пролет" през 1968 година, само ние сме нямали нищо... Интересно тогава, защо в България е имало най-много политически затворници на глава от населението през ония 45 години тоталитаризъм? Само че ние не си знаем героите, не си знаем героичните събития, не ги знаем и затова не се гордеем с тях.
Затова аз не искам и последното, което се случи само преди няколко месеца, да потъне в забвение. Да, февруарските протести, февруарските събития, "февруарската революция", бе забележително историческо събитие и нацията не трябва да чака след 100 години историците да го оценят така, трябва още сега да ни изпълва с национална гордост. Да, нашата младеж, нашият народ направи нещо забележително през тази година, нещо, които ни изпълва с оптимизъм за бъдещето. И след всичко това, мислите ли, че се интересувам от казионните "избори" на 12 май, от жалките и смешни опити на "партиите на прехода" да се докопат пак да властта, като в същото време панически треперят и търсят къде да се скрият, защото усещат какво ще им е случи много скоро?
Не, аз още виждам разветите знамена по площадите и знам, че това ще се повтори много скоро и с още по-голяма сила.
България
Една и съща песен не спират да въртят:
"България е лесна, стъпи и на врата!"
Но пита ли ме някой: "Как стоят нещата?"
"Виж лъвовете, казвам, стоят си на краката!"
"На никъде сте, казват, крилата ви са свити..."
"Ела да видиш, казвам, на София орлите!"
"Удавници сте вече, майката ви жална..."
"Удавници ли, казвам, ела да видиш Варна!"
"На колене сте, казват, и няма дух у вас."
"Ела да видиш, казвам, поетите в Бургас!"
"Това е свобода, като мираж нетрайна..."
"За Пловдив, казвам, ти чувал ли си, майна?"
"Ще ми се правиш, казва, сега на много умен?"
"Ела да видиш, казвам, какво направи Шумен!"
Но със синджира оня искал да ни води...
Не знае той, че в Сливен има сто войводи!
Виж как Балканът над теб издига ръст!
Не можеш ти да стъпиш на малкия му пръст.
Тома Троев
1 май 2013 г.
Държавата на прехода - 6
Кога е станала подмяната? Ако отидете на Запад, ще видите по големите площади ликът и името на Карл Маркс, толкова популярен и тачен, колкото и Исус Христос... Защото Идеята е една и съща: че хората са създадени, за да живеят в един много по-възвишен и духовен свят от този, в който днес съществуват.
Видях веднъж по Анимъл Планет как в Африка туземецът наподобява зебра: прикача си отзад опашка, облича един нескопосан маскировачен чувал на черно-бели раета с една качулка на главата - и се разхожда спокойно сред тях, прави се, че пасе...
Ала защо и тука, на Балканите, съдите по външните белези? Защо и тук е достатъчно някой балкански дивак да се наметне с думите "комунист" или "социалист", и вие чистосърдечно да го приемете за такъв? Когато кажат в България: "комунист", "социалист", аз виждам само един хитрец, наметнал нескопосано върху си чужда кожа. Виждате ли го това така ясно, както и аз? Смешна ли ви е тази сценка, това театро така, както на мен?
Не знам.
Понякога имам чувството, че съм в ролята на онова овчарско куче, което вижда как вълк, наметнал овча кожа се приближава към стадото... Надушвам го, виждам го и се скъсвам от лай, за да предупредя овчарите. А овчарите излизат отвън, оглеждат се, не виждат нищо обезпокоително, стадото си е там, и се чудят: "Какво се е разбесняло това куче, лае, та се къса?!"
"Вълк, вълк - искам да им кажа - вълк в овча кожа е влязъл в кошарата!"
Но всъщност само лая... И те нищо не ми разбират.
Тома Троев
2. 05. 2013 г.
Към натиснете "Държавата от прехода 7- Ден на размисъл"