"Тайно и полека - пише Вазов - народът порасна с няколко века." Само до преди няколко години по телевизиите познати вам политици, журналисти и социолози подхвърляха, така, между другото, че преходът вече отдавна бил свършил... Кога, в коя година? Не беше много ясно, живеехме, както казваха тогава, в "синьо-червената" мъгла.
Но ето, че изведнъж всичко се избистри, всичко стана кристално ясно. На 16 февруари, протестиращите младежи, които свалиха правителството на Бойко Борисов, заявиха: Ние не сме само против управлението на Бойко Борисов. Ние сме против цялата досегашна управляваща класа. Ние сме за смяна на системата. Ние слагаме край на прехода!".
Осъзнаването, че 23 години живеем в Държавата на прехода е от огромно значение. Държавата на прехода е по същество посттоталитарна държава. На Изток такава държава е Китай, където тоталитарната сталинистка "комунистическа" Партия си остава, въпреки, наличието на "пазарна икономика" и "свободно предприемачество".
Такава държава днес е Русия, с нейния олигархичен капитализъм, където властта на Партията е трансформирана във власт на еднолична диктатура.
Някъде странно в тази компания се откриваме и ние там, с нашата Държава на прехода!
Странно, защото сме застанали с единия крак в Азия, а с другия - в Европа и стоим така, разкрачени вече 23 години!
Да, много странна, много необичайна е нашата Държава на Прехода...Нима не сме приобщени към всички други развити държави в Западна Европа, нима не сме член на ЕС? Нима в нашата страна няма свободно позорно икономика, свобода на словото?
Защо тогава нашите младежи са толкова обезверени, защо казват: "Обичам Родината, мразя Държавата!"
Защото нашият народ интуитивно усеща, разбира, че Държавата на прехода е срамна държава. Имало е в историята и други такива срамни държави. Във Франция това е било държавата на маршал Петен със столица Виши. Днес французите не обичат да се връщат много-много към този срамен период от своята история. И с пълно право.
Но ние, българите, също сме имали такава срамна държава: Източна Румелия. И, напротив, обичаме да се връщаме към този период от своята история, защото сами, без чужда помощ, сме отрекли, унищожили Източна Румелия. И то само за един ден!
Аз си мислех, о, как исках, денят 16 февруари 2013 година да е нашето ново Съединение! Нашето ново тържество на нацията, когато тя отхвърля една несправедливост и отпраща Държавата на прехода завинаги в историята!
Но не би, това, което направиха младежите със своя протест, по-скоро е като Априлското въстание: "дни на борба горда / о, дни на падение..."
Днес изпитвам тих ужас, че вместо да видя Велико народно събрание и свобода, виждам как посттоталитарният ни враг отново ни гласи робство и се стяга за "избори"...
Но защо - тих ужас? Напротив, знам, че това е временно и както Бенковски заби нож в сърцето на Турската империя, така и младите на 16 февруари 2013 година, с един замах, смело отхвърлиха не само посттоталитарния период, тези срамни 23 години, но и тоталитарния период, онези 45 страшни години. Защото това, приятели, означава "смяна на системата".
От много, много време ние очакваме този ден.. Да, 16 февруари не стана такъв. А може би все пак е? Нали и след Априлското въстание, много скоро дойде свободата?
Убеден съм, че и сега ще стане така. Виждам смешните, жалки опити на старите "партии" отново да "вземат властта", да върнат всичко по старому... Но знам също, че историята не може да се върне назад. Че голямата битка предстои. И че скоро ще дойде истинският край на Държавата на прехода и това ще бъде нашият нов национален Празник.
Тома Троев
5. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 2
Казват, че капитализмът в Америка бил в криза. Капитализмът в Европа също бил в криза. Цялата световната икономическа система е в криза, а банковата система, както е в Кипър, направо е в колапс. Затова и положението в България не било добро, да сме проявили разбиране...
Обаче това, че ни е виновно "международното положение", вече сме го чували и по-рано. На тази въдица вече не се хващат шарани.
Да, капитализмът е в криза, но икономиката на Германия не е. Във Финландия също няма криза. Значи все пак има разлика и коренът на нашите неблагополучия през тези 24 години явно не е в международното положение, а някъде другаде. Къде? Ами в самите нас си!
Кризата, в която изпаднахме вече 24 години, си е чисто наша. Това трябва да е ясно на всеки. Аз си представям, например, каква щеше да бъде Германия 25 години след войната, ако там тоталитарната система не беше отречена и осъдена. Представете си, че 25 години след Втората световна война, в Германия още съществуваха паметници на Хитлер и Гьобелс?! Абсурдно ли е?
А нима не е абсурдно в Русия да има паметници на Сталин, в България - на Т. Живков и къде тихомълком, а къде и явно да се реставрира една система, отдавна отречена в Европа.
Може би Източният тоталитаризъм пък да не е бил толкова безчовечен и ужасяващ като Западния тоталитаризъм? Само че не е така и историците, пък и хората, които са живели тогава, много добре го знаят.
Източният тоталитаризъм, както Западният, трябваше да бъде отречен и осъден. Но не беше. Не беше отречен напълно в Русия. Не беше отречен напълно и у нас. Ето защо вече 24 години ние живеем в някакво абсурдно посттоталитарно общество, каквото няма никъде другаде в Европа. Е, има го в Русия, има го в Китай, но не мисля, че там ни е мястото.
Причината, че сме зле в Европа си е специфична, чисто наша и световната икономическа криза няма нищо общо с това. Недостигът на пари е сериозна причина, но голямата причина е недостигът на социална справедливост и недостигът на свобода. В този смисъл Държава на прехода е България, където няма истинска демокрация и няма национална икономика. Но Държава на прехода е и Русия, където няма истинска демокрация, но пък има, както казват, силна олигархична икономика. Така и Китай е по същия начин Държава на прехода, защото там няма истинска демокрация, въпреки, че преживява икономически подем...
Аз не знам още колко време китайците ще издържат да бъдат роби на една Партия, а руснаците - роби на една Олигархия.
Но че българите няма да позволят повече да бъдат заробвани от посткомунистическите "партии" и от посткомунистическата олигархия, това го знам. Знайте го и вие, когато утре децата ви пак излязат на площадите. Предполагам, че на 13 май, след деня на вашите "избори", когато разберат, че пак сте ги предали... Когато ви кажат: "Мразя държавата!", знайте, че мразят Държаната на прехода, а не България, това са различни неща. Те просто искат да направят най-после една истинска българска държава, една истинска българска демокрация, да живеят в една истинска, свободна и просперираща България, с която да се гордеят. А пък вие да се гордеете с тях.
Тома Троев
15. 04. 2013 г.
Държавата на прехода - 3
Другият номер, който вече не минава пред българите е, да го наречем така: "Номерът на Слави Трифонов". Той се състои в следното: целиш се в ГЕРБ, но забравяш за БСП. Правиш се на много принципен, на борец срещу злото, вдигнал си мерника на Бойко, но не обелваш и дума срещу Сергей, защото си купен от него.
Само че нали коренът на злото е тъкмо в БСП, нали тъкмо тя беше тоталитарната БКП, която не бе осъдена още в началото на "прехода", нали затова казваме, че сега живеем в посттоталитарно време, където всички други "партии" през последните 23 години са нейни креатури, включително и тази на Б.Б.
Това, което прави Слави Трифонов, народът нарича "на умряло куче нож вади". Народът ни, така или иначе, няма да допусне отново Бойко Борисов и ГЕРБ на власт, с тяхното управление се свърши на 16 февруари. И ако се опитат да се върнат отново, очаква ги такава вълна на народно недоволство, в сравнение с която младежките протести през зимата бяха само лека разгрявка.
Между впрочем, тъкмо като такива трябва да ги виждаме: лека разгрявка.
Така навремето и дедите ни са започвали всяка битка: първо са пускали една лека конница срещу врага, да влее смут и страх в редиците му. А после, когато врагът се окопити и тръгне срещу тях, тогава той вече се сблъсква с основната българска армия, с пълната и мощ!
Така и вие на 16 февруари изпратихте на бой своите деца. Но вече е време да излезете, всички, с цялото си великолепие, с цялата си мощ, целият български народ срещу тази византийска сган, срещу тези омразни "партии на прехода" и да ги унищожите до една.
Тома Троев
17. 04. 2013 г.